Определение № 2117 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 195/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. В. ,чрез адв. Р.Г. от АК Д. срещу решение №330 от 04.11.2022г по в гр.д № 481/2022г на Добрички окръжен съд ,с което след отмяна на решение от 17.05.2022г по гр.д 3788/2021г на Добрички районен съд, постановено по трудов спор.

Отхвърлени са исковете на касатора с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението извършено от работодателя „ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ” със заповед на управителя №00790/06.10.2021г .поради намаляване обема на работа ,на основание чл.328, ал.1 т.3 КТ и иск за възстановяването му на длъжността „ дестилатор” в ответното предприятие.

Пред въззивната инстанция е разрешен спора за предпоставките на изтъкнатото основание при уволнението ,като ищецът е оспорвал да е налице намаляване обема на работа,съответно работодателят е ангажирал доказателства ,включително съдебно- икономическа експертиза.Изяснена е производствената и търговска дейност на предприятието, което се е занимавало с дестилиране на тревни култури и смоли –значителна част от производствената дейност, както и продажбата им на определен чуждестранен клиент, единствено от групата на едноличния собственик на капитала Дестилацията на тревни култури /основно лавандула/ наложила сезонен ритъм на производство ,при висока натовареност през летните месеци,докато през останалото време се извличали единствено смоли ,съответно ,интензитетът на производствения процес спадал значително, с което и ангажирането на дестилатори .До една трета от наличтите дестирационни апарати не се ползвали, а и самата телхология при извличане на смоли ангажирали човешките ресурси в далеч по- малка степен. Поради това, както установява и вещото лице, освен наетите безсрочно дестилатори- между които и ищеца,всяка година дружеството е наемало работници на длъжности за сезонна и конкретна работа ,а на първите работодателят разчитал да обучават сезонно ангажираните работници в процеса на дестилация ,който пред летните месеци е интензивен. Предвид тази особеност на производствения процес ,но и предвид установеното при ответника динамично регулиране на трудовата заетост,което всички събрани доказателства ,включително разпитаните свидетели потвърждават като практика в предприятието ,първоинстанционният съд е отрекъл да е налице намаляване обема на работата като основание за предприемане на процесното уволнение спрямо ищеца. Районният съд е изтъкнал, че и към м. септември на 2020г и към м. септември на 2021г/когато е уволнен ищеца/ ,процента на достигнато производство е над 99% от годишното производство при тревните култури. Въззивният съд е достигнал обратния извод .Въпреки демонстрираната сезонна тенденция ,установените от вещото лице величини показват спад.Намаляването на обема на работа е относимо към трудовата функция на ищеца /дестилатор/. Въззивният съд е отдал е решаващо значение и на обстоятелството ,че производствената програма за следващата година е била значително намалена спрямо предходната.Тази предварителна установеност, взета предвид при уволнението на общо трима работници в предприятието след извършен подбор ,е и доказана като резултат от начина на пласмент при ответника .Намаляването не е обусловено единствено от сезона.Всички произведени масла /основно от лавандула и тамян/ се продават на един единствен клиент, който предварително и планирано ги заявява в зависимост от своите търговски взаимоотношения на световния пазар,складови наличности и запаси. Съгласно заключението на вещото лице ,запознато с търговската кореспонденция и указанията на ръководтството на групата фирми в САЩ, през септември 2021г заявените за производство количества етерични масла за 2022г при ответника са намалени на 89100кг., или в процентно изражение намаляването е 7,36 на сто. При заявеното за 2021г спрямо 2020г намалението е било от 4,18 на сто .,т.е трайно се намалява целия обем на годишна продукция .При назначени по щат 27 длъжности „дестилатор”, работодателят е взел решение да освободи поради намаляване обема на работа четирима от общо 30 служители/трима дестилатори и един кантарджия/,след подбор.Подборът въззивният съд е намерил за законосъобразно извършен ,в него са участвали всички работници заемащи длъжността дестилатор, независимо дали довогорите им са срочни или безсрочни.Отчитайки конкретната насока ,в която ищецът е оспорил констатациите при извършения подбор, протоколиран от назначена комисия, на първо място дадената му най-ниска оценка по кретерия ,включващ образованието, въззивният съд е заменил дадената най-ниска оценка/мотивирана с придобито от ищеца осново образование при необходимо за длъжността средно/, с възможно най-високата оценка по този показател предвид установеното по делото ,че В. има завършено средно образование и това е било известно на оценяващите лица от комисията и на ръководството. Не е бил представен наличен към трудовото му досие удостоверителен документ за завършено средно образование .Прието е също така ,че работодателят не е защитил дадената ниска оценка по показателя „стаж на длъжността” преценяван в рамките на същия обективен законов кретерии. Ищецът има по- дълъг трудов стаж при работодателя от мнозина, получили по- висока оценка. Поради това при определяне на общата оценка на ищеца въззивният съд също е взел предвид максималната по този показател ,корективно е подходил и по отношение на оценката за „трудова дисциплина” доколкото не са доказани обективни основания тя да се занижава /няма данни за наложени дисциплинарни наказания /. По останалите показатели в рамките на законовите критерии е прието ,че работодателят е защитил дадените ниски оценки за ищеца Т. В. с еднопосочните показания на изслушаните свидетели, включително св.Т. ,пряк ръководител на всички дестилатори Засвидетелствани са конкретни примери,сочещи занижено ниво при изпълнение на възложената работа, недобра комуникация с членове на колектива и трудова демотивация при ищеца Дори при завишени до максимум оценки по показатели „компетенция” и „трудова дисциплина” дадената за него ниска оценка по показатели, свързани с нивото на изпълнение на работата, като резултат отново го поставят сред тримата дестилатори с най-ниски оценки при подбора .Поради това въззивният съд е отхвърлил иска за отмяна на уволнението като незаконосъобразно

В касационната жалба ищецът изтъква оплаквания по чл. 281 т.3 ГПК като счита за неправилно решен въпроса за връзката между намаления обем на работа и неговата длъжност ,тъй като счита ,че не са обсъдени всички събрани доказателства. Не се сочи кои доказателства не са обсъдени, но се изтъква длъжностната характеристика ,която включва и дейности по обработка на филтрираната суровина, промиване на апаратите и пр. Неправилни са изводите относно извършения подбор,погрешно е формиран крайния извод,като въззивният съд завишава едни оценки по дадени показатели, а не по всички.

В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, при формулирани въпроси:

1.Длъжен ли е съда да постанови решение след преценка на всички относими към спора доказателства, или е допустимо да постанови решението си без да обсъди част от тях избирателно, или като обсъди същите едностранно .Противоречието е с реш. № 22/2020г,реш. №11/2017г на Трето г.о ;реш. №327/2017г, реш. №296/2017г на Четвърто г.о на ВКС и др.

2. При събрани по делото противоречиви доказателства дръжен ли е въззивният съд мотивирано да каже на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не ? Противоречието е с ТР №1/2013г ОСГТК, реш. №180/2017г на Второ г.о и др.

3.Предполага ли основанието по чл.328, ал.1 т.3 КТ съществуваща връзка между намаления обем на работа и осъществяваната трудова функция ,носи ли тежест работодателя да я докаже и кои са подлежащите на доказване факти при оспорване на основанието за уволнение. Противоречие с реш №57/2019г,реш. №143/2017г,реш. №251/2015г,реш. №125/2013г,реш. № 270/2011г, реш. №29/2011г на Четвърто г.о и реш. №321/2011г на Трето г.о на ВКС

4. Спазени ли са критериите ,установени в чл.329 КТ при извършен преди уволнението подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазването им от работодателя Противоречие с ТР №3/2012г по тълк д.№3/2011 ОСГК и ТР №5/2021г ОСГК

Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,поради липса на формирана практика на ВКС се поддържа по въпроса:

Кое е основанието за уволнение ,когато поради намаляване обема на работа е извършено съкращение на щата и длъжен ли е въззивния съд да изложи съображение и по двете основания, или следва да разгледа само основанието изписано в заповедта.

Ответникът по жалбата„ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е заявил писмен отговор,чрез юрисконсулт Л..Няма поставени релевантни въпроси, макар такива да са формулирани. Липсва точно и мотивирано изложение на касационни основания. Процесуалните въпроси са общо зададени ,не се сочи и обосновава противоречие с установената практика на ВКС По втория въпрос въззивният съд не се е произнасял решаващо.Третият въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС.Дали са спазени критериите за подбор е фактически въпрос по същество.Последният поставен въпрос е ирелевантен,неотносим към изводите на съда. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Първият общо формулиран въпрос в изложението има утвърден отговор в парктиката на ВКС по отношение на изтъкваното задължение на съда ,но обжалваното въззивно решение не опредметява пренебрегване на задължението поотделно и съвкупно да се обсъдят доказателствата, нито подхождайки избирателно, или едностранчиво при обсъждане на доказателства, да е е дадено противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос от въззивния съд .Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК

На втория процесуалноправен въпрос въззивният съд не е имал причина да дава отговор при постановяване на решението ,тъй като по делото не са събрани противоречиви доказателства относно релевантните факти .Такива доказателства не се изтъкват и характеризират нито при обосновка на въпроса, нито в касационната жалба. Поставеният въпрос в тази връзка въпрос няма обуславящо значени за правните изводи на съда и не е осъществено на общото изискване в чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касация.

Третият формулиран въпрос е обуславящ за изводите на съда и е решаващо произнесен .Съгласно установената практика на ВКС ,част от която изтъкната в изложението, за законосъобразно прилагане на уволнителното основание по чл. 328, ал.1 т.3 КТ е необходимо да се установи намаляването на обема на работа да засяга осъществяваната от освободения работник или служител трудова функция Доказателствената тежест е на работодателя Въззивният изрично е изтъкнал възприемането на такъв подход при изследването на спорните обстоятелства като е посочил ,че не е задължително намаляването на обема на работа да се отнася общо към дейността на цялото предприятие,достъчно е да засяга конкретната трудова функция, изпълнявана от ищеца – работник /стр 5 от мотивите /.Доказателствата, които въззивният съд е обсъдил при изграждане на своите фактически изводи в тази връзка – длъжностната характерискика за длъжността „ дестилатор” /стр.6 от мотивите на решението /,заключение на вещото лице Е.Й. /стр 6-9 от мотивите / в случая сочат безпротиворечиво нейното наличие. Не са били поддържани конкретни доводи за обратното ,които въззивният съд би имал задължение да обсъди извън така изложените фактически и правни съображения по спорния предмет,не се сочат такива конкретни доводи и при обосновката на въпроса, който въззивният съд е разрешил в съответствие с установената практика на ВКС .Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК

Обжалваното решение е в съответствие, а не в противоречие с установената задължителна за съдилищата практика в Търкувателно решение №3 /2012г по т.д №№3/2011г ОСГК. Въззивният съд не е освободил ответника от доказване по предмета на спора законосъобразно ли е извършен подбора, нито е изключил съдебен контрол по въпросите,указани в изтъкнатите тълкувателни актове на ОСГК на ВКС.Въззивният съд е формирал изводите си по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл.329 КТ от работодателя,като е обсъдил решаващо свидетелстите показания,ангажирани от ответника за дадената оценка при подбора относно нивото на изпълнение на работата и е приел ,че тя е защитена в настоящия трудов спор от събраните гласни доказателства.

Последният от формулираните въпроси е абстрактно поставен, не е ясен като правно съдържание и дори да се прецизира, не отговаря на общото изискване в чл.280, ал.1 ГПК,тъй като няма обуславящо за изводите на съда значение и не е решаващо произнесен в обжалвнатото решение. Основанието за уволнение се посочва от работодателя при упражняване на посестативното право на уволнение ,като някои от основанията по Кодекса на труда не е е изключено да възникнат по начин,който дава възможност на работодателя да се позове на едно от тях при прекратяване на трудовия договор.Постулираното условие във въпроса „ поради намаляване обема на работа да е извършено съкращение на щата” и развития по-нататък въпрос в изложението не кореспондира нито с твърденията на страните ,нито с фактите по делото ,нито с изводите на съда в оспорваното решение ,постановено по предмета на трудовия спор .Основанието, на което е уволнен ищеца е чл.328 ал.1 т.3 КТ и неговите предпоставки са били предмет проверка от съда в трудовия спор.

Следва да се присъдят разноски в полза на за ответника по жалбата в размер на 100 лева ,на основание чл.78, ал.8 ГПК

Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.