Определение № 214 от 07.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2019 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Кирил Джаков“, представляван от К. Л. Д., приподписана от адвокат Г. Б. и насочена срещу въззивно решение № 2594 от 10.06.2019 г. по в.гр.д.№ 273/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград, трети въззивен състав с което (след отменяване на първоинстанционното решение № 3190 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 686/2017 г. на Районен съд - Сандански, г.о., 2 състав) е признато за установено по иск, предявен от М. К. К. – А. и Л. Т. А. против настоящия касатор, че, на основание Договор за замяна на недвижим имот № 522-05 от 23.12.2009 г., ищците са собственици на 673 кв.м., представляващи част от УПИ ***, в кв. 121 по регулационния план на [населено място] (сега с идентификатор ***), като на основание чл. 108 ЗС касаторът е осъден да предаде на ищците владението върху 100 кв.м., представляващи част от посочения УПИ *** (ПИ № ***), върху която има изградена „Постройка за продажба на кафе и закуски“. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпросите: „1. Основателно ли е твърдението на въззивния съд, че след като Решение № 19 от 04.01.2007 г. е върнато като незаконосъобразно, същото не е прегласувано от Общински съвет Сандански в 14-дневен срок и не е оспорено от Областния управител на област Благоевград пред съответния административен съд в законоустановения срок, то същото влиза в законна сила ?“ „2. Може ли разпореждането с общинско имущество да бъде осъществено с Решение на Общински съвет, прието с обикновено мнозинство от 15 гласа, след като законодателят изрично е предвидил такова разпореждане да се осъществява с квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой на общинските съветници ?“ и „3. Нищожен ли е Договор за замяна на недвижим имот № 522-05 от 23.12.2009 г., сключен между община Сандански и М. К. К. – А. и Л. Т. А., след като няма изрично Решение на Общински съвет Сандански за замяна на идеални части от новосъздадения УПИ ***, кв. 121 с имота на ищците ?“. Касаторът не се е позовал на което и да е от основанията за допускане на обжалването, предвидени с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба М. К. К. – А. и Л. Т. А. са депозирали писмен отговор чрез адвокат Д. Х. от АК - Б.. Възразяват, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че въззивното решение е законосъобразно. Претендират разноски. За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищците са съпрузи, като по време на брака са придобили имоти с пл.№№ * и * и част от имот пл.№ *, находящи се в [населено място], в кв. 121 по РП от 1984 г. Съгласно протокол № 1 от 04.01.2007 г. Общинският съвет – гр. Сандански приел Решение № 19 от 04.01.2007 г., с което се съгласува представен ПРЗ – Предварителен проект, като е дадено съгласие за промяна на границите на УПИ * и се образуват УПИ ***, *** и ***. Със същото решение е възложено на кмета на Община Сандански да сключи договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ по пазарни цени след приемане на оценките на Общински съвет – Сандански. Със Заповед № ОА-75 от 22.01.2007 г. Областният управител на област Благоевград върнал решението за ново обсъждане на Общински съвет – Сандански. Органът на местната власт не е подложил на преразглеждане Решение № 19 от 04.01.2007 г. Установено е, че в Административен съд – Благоевград не е образувано производство по жалба на Областния управител срещу посоченото решение. На 24.11.2009 г. Община Сандански и ищците сключили предварителен договор на основание чл. 15, ал. 3 ЗУТ и Решение № 19 от 04.01.2007 г. на ОбС – Сандански, като общината се задължила да прехвърли на ищците 673,03 кв.м. от УПИ *, кв. 121 (целият от 6 647 кв.м.), които съгласно проект за изменение на ПР се придават към УПИ ***, целият с площ 2 271,95 кв.м. Със Заповед № АБ-191 от 08.12.2009 г. Кметът на Община Сандански одобрил промяна на границите между УПИ * и имоти №№ *, * и *, като са образувани УПИ ****, *, УПИ **** и УПИ ***-общински с отреждане за „Жилищно строителство“. Като основание за издаване на заповедта са посочени ЗУТ, Решение № 19 от 04.01.2007 г. на ОбС – Сандански, предварителният договор от 24.11.2009 г. и предварителен договор за прехвърляне на собственост от 27.11.2009 г. Окончателният договор за замяна № 522-05 е сключен на 23.12.2009 г. и с него общината е прехвърлила на ищците процесните 673,03 кв.м., в замяна на което е получила 602,02 кв.м. ид.ч. от УПИ ***, кв. 121. С н.а.№ 12/2010 г. ищците са признати за собственици на УПИ ****,*, целият с площ 2 271,95 кв.м. Като безспорно е отделено обстоятелството, че 100 кв.м. от процесните 673,03 кв.м. се ползват от касатора, който е изградил постройка в периода, през който е ползвал площта в качеството на наемател на общината. По отношение на строежа е съставен Констативен акт № 3 от 19.01.2015 г., в който служители на Община Сандански са отразили, че са налице основания да започване на производство по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Със Заповед № УТИП-П-140 от 15.06.2015 г. Кметът на Община Сандански е разпоредил премахване на постройката. От правна страна е прието, че ищците са придобили собствеността върху процесните 100 кв.м. от настоящия ПИ № *** по силата на Договор за замяна № 522-05 от 23.12.2009 г. Валидността на договора е оспорена с отговора на исковата молба с довод, че липсва съгласие за сключването му. Настоящият касатор се е аргументирал със становището, че Решение № 19 от 04.01.2007 г. на ОбС – Сандански не е породило правни последици, тъй като не е взето с мнозинство от 2/3 от общинските съветници и е върнато за прегласуване от Областния управител на област Благоевград. По отношение на мнозинството за вземане на решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА районният съд е приел, че в случая изискването за мнозинство съгласно чл. 27, ал. 4 ЗМСМА е половината от общия брой на съветниците при поименно гласуване и същото е удовлетворено. Срещу правилността на този извод не е заявено оплакване пред въззивния съд. По доводът за нищожност, произтичаща от връщането на решението от Областния управител, за разлика от районния съд, въззивният съд е приел така заявеното възражение за нищожност за неоснователно. Посочено е, че съгласно чл. 21 ЗМСМА общинският съвет взема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Такова по своя характер е Решение № 19 от 04.01.2007 г. на ОбС – Сандански в частта, в която на Кмета на общината е възложено да сключи договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ за прехвърляне на процесните 673,03 кв.м. по пазарни цени след приемане на оценките от ОбС. По отношение на това решение е упражнено правомощие по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, като Областният управител го е върнал за ново обсъждане. Не е последвало преразглеждане в 14-дневния срок по чл. 45, ал. 7 ЗМСМА; не е налице и оспорване на решението от Кмета на общината или Областния управител по съдебен ред в 7-дневния срок по чл. 45, ал. 8 ЗМСМА. При тези факти, въззивният съд е приел, че Решение № 19 от 04.01.2007 г. на ОбС – Сандански е влязло в сила и е породило правни последици. Последното обуславя извод за неоснователност на възражението за нищожност на договора за замяна поради липса на съгласие. Налице е валидно решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА за разпореждане с процесните 673,03 кв.м., като с Решение № 118 от 28.05.2009 г. ОбС – Сандански е приел и изискуемата по закон пазарна оценка за осъщестяване на разпоредителната сделка. Договорът легитимира ищците като собственици на процесните 100 кв.м., фактическата власт върху които се упражнява от касатора при отсъствие на противопоставимо правно основание. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът изобщо не се е позовал на която и да е от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, в чийто контекст да се преценява дали някой от поставените в изложението въпроси обективира основание за селектиране на жалбата. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по същество представлява преразказ на първоинстанционното и въззивното решения и изразява несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд. Последното, обаче, не е годно да обоснове извод за допускане на обжалването, доколкото, съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, в рамките на производството по чл. 288 ГПК и във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК не е допустимо да се извършва преценка за правилността на атакувания акт. Изследвайки наличието на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, ВКС констатира, че въззивното решение е валидно и процесуално допустимо. Не се установява да е постановено в нарушение на приложима за конкретния спор императивна правна норма или в нарушение на основни начала на гражданския процес, нито е налице явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. При обсъждане валидността на договора за замяна от 2009 г. съдът се е произнесъл в рамките на противопоставените с отговора на исковата молба обстоятелства, на чието основание е поддържано възражението за нищожност. Изводът, че Решение № 19 от 04.01.2007 г. на ОбС – Сандански е влязло в сила и е породило правни последици е формиран в съответствие с чл. 45, ал. 8 ЗМСМА и практиката на административните съдилища по приложението на разпоредбата (Определение № 6268 от 28.05.2008 г. на ВАС по адм.д.№ 12785/2007 г., Определение № 12577 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм.д.№ 10369/2019 г., VIII о., Определение № 17239 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм.д.№ 11188/2019 г., III о.). Посочената норма допуска непроизнасяне на общинския съвет по върнатото от кмета или областния управител негово решение, като с изтичане на сроковете по чл. 45, ал. 7 и чл. 45, ал. 8 ЗМСМА съответното решение се стабилизира. Връщането на решението от страна на кмета или областния управител само временно препятства неговото влизане в сила, но не води до неговата отмяна, постановяването на която е в правомощията на правораздавателния орган при евентуално оспорване пред съответния административен съд. Наличието на влязло в сила решение на общинския съвет в обхвата на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА доказва формирането на воля за сключване на договора за замяна от страна на общината в качеството й на собственик на процесните 673,03 кв.м. ид.ч. от бившия УПИ *, понастоящем в границите на УПИ ****,*. Останалите повдигнати от касатора правни проблеми не са включени в предмета на произнасяне на въззивния съд в правомощията му, очертани с чл. 269 ГПК, поради което липсата на становище по тях в мотивите на акта не обективира нарушение на процесуалните правила, още по-малко такова, попадащо в обхвата на основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК. С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 1 200 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 000182642 (л. 37). Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение