Определение № 4454 от 03.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. С., чрез адв. Д. Д., срещу решение № 15/13.01.2025г. по в.гр.д. № 1557/2024 г. на Окръжен съд Бургас, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от С. срещу Община Карнобат иск по чл.344, ал.1, т.1, КТ за отмяна на извършеното със заповед № РД-130/11.03.2024г. на кмета на общината дисциплинарно уволнение. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че изводът за спазване на процедурата по чл. 193, ал.1 КТ е обусловен от неправилна преценка на доказателствата по делото. Възразява срещу приетото, че уволнителната заповед е мотивирана, а описаните в нея действия представляват нарушения на трудовата дисциплина и то тежки такива. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, изяснява се теоретично „очевидната неправилност“ като основание за достъп до касация и се заявява такава да е налице в случая поради необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд. Въпроси не са формулирани. Насрещната страна по жалбата – Община Карнобат, чрез адв. Т. К. – П., възразява срещу допускането на касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: С атакуваната заповед ищецът е уволнен дисциплинарно за това, че от 22:52ч. на 02.03.2024г. до 2:42ч. на 03.03.2024г. в МБАЛ К.т, за времето от 00:42ч. на 06.03.2024г. до 5:39ч. на 07.03.2024г. в кв. Л., от 00:46ч. на 11.03.2024г. до 02:10ч. на 11.03.2024г. на Р. б. м. и за времето от 05:00ч. до 06:23ч. на 11.03.2024г. в кв. Л., не е изпълнявал системно служебните си задължения за обход на града. Описаните нарушения са по чл. 187, ал. 1 т. 1, предл. четвърто и т. 10 от КТ и са тежки по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, предвид системността на извършваните провинения, дисциплинарното минало на служителя (предходно дисциплинарно наказание „забележка“) и определящата им роля за трудовата функция на ищеца на охранител. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмените и показанията на св. Т., е мотивирала въззивната инстанция да приеме, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал.1 КТ да изиска писмени обяснения от служителя преди уволнението, а такива не са били изслушани или дадени от него и това не е опорочило процедурата по чл. 193, ал.1 КТ, тъй като служителят е разполагал с реална възможност преди връчването на заповедта да даде обяснения за всички нарушения, но не се възползвал от нея, давайки обяснения само за първото нарушение и отказвайки да даде обяснения за останалите. На следващо място, въззивният съд е намерил уволнителната заповед за мотивирана предвид присъствието в нея на съществените признаци на провинителното деяние от обективна страна, времето и мястото на извършването му, а срокът по чл.194, ал.1 КТ – спазен. Счетено е, че доказателствената съвкупност по делото несъмнено установява, че ищецът е нарушил трудовите си задължения по описания в заповедта начин, а естеството на нарушенията и системността им обосновават съществената им тежест. В заключение въззивният съд е намерил уволнението за законосъобразно. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от изложението по чл. 284, ал.3 ГПК. В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото, а е заявил, че решението е очевидно неправилно, защото фактическите констатации на съда са необосновани. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е само по себе си основание за недопускане на касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната. Оплакванията на касатора са за неправилна преценка на събраните доказателства, а несъгласието с фактическите изводи на въззивната инстанция не е основание за допускане на касационно обжалване. В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват разноски за адвокатско възнаграждение, които, съобразно приложения списък и доказателства, са в размер на 1200 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд