Определение № 2428 от 09.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 338/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. В. Р., с адрес в [населено място], представляван от адв. Б. Т., против въззивно решение № 207 от 11 октомври 2022 г., постановено по в.гр.д. № 231/2022 г. по описа на Окръжен съд Враца, в частта му, с което е потвърдено решение № 236 от 21 април 2022 г., постановено по гр.д. № 3709/2021 г. по описа на Районен съд Враца, за признаване за установено, че Р. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Враца следните суми: на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ, сумата от 6729,46 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода 19.03.-30.06.2020 г. за имот, находящ се в [населено място], [община], местност „Б. д.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2021 г. (този иск е отхвърлен за периода 01.06.2019 г.-18.03.2020 г.); на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 519,66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 12.09.2020 г.-16.06.2021 г. (този иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 598,17 лева и за периода 01.07.2019 г.- 11.09.2020 г.), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2981/2021 г. по описа на Районен съд Враца. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че не било съобразено с относимите към случая норми на чл. 169, § 1 ДФЕС, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Закона на защита на потребителите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Закона за измерванията и Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В случая правната рамка създавала достатъчно гаранции за правата на потребителите на ВиК услуги, но съдът отказал да постави спора в тази правна рамка и вместо това го третирал като обикновен търговски спор. Приел за безспорно, че ищецът не е изпълнявал задълженията си да извършва регулярни отчети на потребяваното количество вода и да издава ежемесечни фактури на касатора; че това неизпълнение било системно в продължение на 21 месеца, през които само два пъти бил отчетен индивидуалният водомер на касатора, без едновременно с това да е бил отчетен и общият водомер. Безспорно се установило и че липсва идентичност на периодите, за които е отчитано потреблението по общ и съответно по индивидуални водомери след общия. Освен това, вместо да издава ежемесечни фактури, ищецът издал една обща такава за 13-месечен период, обхващащ месеци в две счетоводни и данъчни години. Макар в тази фактура формално да бил посочен период 01.06.2019 г.-30.06.2020 г., реално в нея били включени 83 м 3 вода, които преминали през индивидуалния водомер на ответника за период от 21 месеца между двата отчета на индивидуалния му водомер, съответно на 05.10.2018 г. и после едва на 30.06.2020 г. Съдът приел тези нарушения на задълженията на ищеца за регулярно отчитане и фактуриране на доставяните ВиК услуги за несъществени и неотразяващи се по никакъв начин на дължимостта на исканата от търговеца сума. По делото имало данни, че единичната цена била коригирана поне три пъти в рамките на времето между двата отчета на 05.10.2018 г. и 30.06.2020 г., и не било ясно колко от индивидуално потребените 83 м 3 вода за тези общо 21 месеца е консумирана при всяка от трите единични цени. Именно заради регулирането на цените на водата от КЕВР и периодичните корекции на единичните цени не било без значение редовното отчитане и фактуриране на потреблението. В конкретния случай търговецът бил оператор на ВиК услуги, който едностранно определял както вида на предлаганите услуги, така и цените за тях. Потребителят на ВиК услуги нямал никакъв избор на търговец, не можел да влияе на процеса на ценообразуване и сключвал договора, за да задоволи основна своя жизнена потребност, а не за да рискува с цел реализиране на печалба. Именно заради тази липса на равнопоставеност между страните по тези договори нормативната уредба в сферата на защита на потребителите била императивна. Тези различия между търговските сделки и договорите с потребител водели до извод, че практиката на ВКС по търговски спорове относно пожелателния характер на фактурата била неприложима по потребителски спорове; фактурата за потребителя имала съвсем друга ценност в сравнение с търговеца – нужна му била не за да я осчетоводи и да ползва данъчен кредит, а за да разбере какво е измереното потребление за даден период и каква е цената на услугата през този период. Законът бил предвидил правото на потребителя в края на всеки отчетен период да получи фактура, в която се посочвало колко единици от дадена стока/услуга е консумирал и при каква единична цена. Макар според въззивния съд дължимостта на плащането на ВиК услуги по договора за предоставяне на такива услуги да не се предпоставяло от издаването на данъчна фактура, освен когато самият договор го предвижда, касаторът сочи, че такова задължение било уговорено между страните и следвало от чл. 31, ал. 1 на Общите условия на ищеца, а освен това било задължително с оглед нормите на чл. 113, ал. 1 ЗДДС, чл. 7, т. 2 и 3 ЗЗП, както и с оглед обстоятелството, че правната уредба на потребителските спорове и данъчното облагане била императивна, а не пожелателна. Твърди се, че по-голямата част от исковата претенция била свързан с разпределяне на загуби по общ водомер, а не с индивидуалното потребление на ответника. Именно защото той не бил единственият потребител след т.нар. „общ водомер“, ставало дума за изключително груба форма на неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ищеца – липсата на дължимите редовни (най-много на всеки три месеца) отчети на общ и индивидуални водомери, при това отчитани в рамките на 24 часа, както било съгласно Общите условия на ищеца. Индивидуалният водомер на касатора бил отчетен на 05.10.2018 г. с показание 00017, а следващият отчет бил 21 месеца по-късно – на 30.06.2020 г. с отчетено показание 00100. Установената разлика от 83 м 3 вода била потребена от ответника за период от 21 месеца между двата отчета, като не цялото количество било консумирано в периода от подмяната на общия водомер на 19.03.2020 г. до отчета на 30.06.2020 г. Недопустимо било един потребител да се включва в разпределение между отделните потребители на база минала консумация в предходен период, в който не е имало никакви загуби. В случая нямало идентичност в периодите на отчитане на общия водомер и индивидуалните водомерите на потребителите, като общият водомер бил отчетен за времето от 19.03.2020 г. до 30.06.2020 г., а индивидуалният – за периода 05.10.2018 г.-30.06.2020 г. Поради липсата на идентичност в двата периода не можело да се установи каква точно е консумацията на касатора и на другите потребители по техните индивидуални водомери за период 19.03.2020 г.-30.06.2020 г., и съответно не можело да бъде извършено коректно изчисление за разпределение между тях на загубите, отчетени по общия водомер. Изводът на въззивния съд бил базиран на приетото, че цялото количество вода, преминала през общия водомер, било отчетено по подменения такъв, който бил монтиран на 19.03.2020 г. Този извод щял да бъде законосъобразен само ако при демонтирането на предишния и слагането на новия общ водомер ищецът е извършил отчети и на индивидуалните водомери на потребителите, за което няма доказателства, макар да било задължително според Общите условия. В направеното от ищеца изчисление за разпределение на загуби касаторът бил включен не с консумацията за периода на загубите (март-юни 2020 г.), а с цели 21 месеца. Касаторът сочи още, че изводите на въззивния съд почивали на карнети, чиято истинност е оспорил своевременно, но доказателственото му искане по чл. 183 ГПК не било уважено; че никое оплакване за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за ВиК услуги и Общите условия не било коментирано в решението; че му било отказано събиране на относими и допустими доказателства; че не му бил допуснат искания свидетел за установяване на обстоятелства относно отчитането на водомерите за индивидуално и общо потребление и смяната на общия водомер; че не било уважено искането му по чл. 190 ГПК ищецът да представи одобрен технически проект на водопровода; не било открито производство по чл. 193 ГПК относно представените по делото протоколи от 30.06.2020 г. и 19.03.2020 г.; неправилно бил кредитиран протоколът от 19.03.2020 г. за подмяна на общия водомер с нов, тъй като от съдържанието му не ставало ясно дали той е монтиран или демонтиран на посочената дата и къде точно; неправилно били кредитирани свидетелски показания за обстоятелства, които подлежали на доказване с писмени документи и за които било недопустимо събирането на гласни доказателства. Съществено процесуално нарушение било приемането за доказан на факт, за който липсвали доказателства по делото. Не ставало ясно какво количество вода е доставено в имота през исковия период 01.06.2019 г.-30.06.2020 г., тъй като не се установявало каква част от отчетените 83 м 3 вода през кой период са ползвани, а решението и съдебната експертиза почивали на предположение, че цялото количество е консумирано в рамките на исковия период, без такава законова презумпция да съществува. Освен това не се изяснявало каква е стойността на процесното количество вода, тъй като за периода между двата отчета действали най-малко три цени. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, чрез юрк. В. И., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване. По делото се установява, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца, е подало на 13.07.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което в Районен съд Мездра е образувано ч.гр.д. № 925/2021 г.; делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Враца, който е издал заповед за изпълнение на парично задължение от 09.08.2021 г., по силата на която П. Р. е осъден да заплати на заявителя сумите: 6729,46 лева главница, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода 01.06.2019 г.-30.06.2020 г. за имот, находящ се в [населено място], [община], местност „Б. дол“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 13.07.2021 г.; 598,17 лева мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2019 г.-16.06.2021 г., както и 196,55 лева разноски за платена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Установено е, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор № 131/114/30.03.2018 г., съгласно който дружеството се задължава да доставя вода в описания недвижим имот, а ответникът – да заплаща за извършените услуги. Съгласно чл. 3 от договора, с подписването му потребителят приема Общите условия, които представляват неразделна част от договора. От карнета за общия водомер с № хххх се установява, че последното му отчитане в рамките на исковия период е през м. 06.2019 г. с показания 00221 и са отчетени 0 м 3 вода. Същите показания и същото количество вода е отчитано месечно и в периода 05.09.2018 г.-05.04.2019 г. След това в карнета е отбелязано, че на 19.03.2020 г. е монтиран нов водомер № хххххх, с показания 00000. Следващият отчет е извършен на 30.06.2020 г. и показанията са 09286 м 3, като е вписано, че за отчета е съставен протокол № 040706/30.06.2020 г. От протокол № 040706/30.06.2020 г. за проверка състоянието на водомерния възел на общия водомер, подписан от специалист „ВиК“ и потребителя (свидетел) В. Х., е видно, че на посочената дата, на която е извършена проверката, общият водомер № ххххх има показания 09286. Представени са карнети за тримата потребители, ползващи вода след общия водомер – Д. Д., ответника Р. и В. Х.. На стр. 114 в карнета, водена първоначално на името на Д. Д., след дата 05.04.2018 г. е вписано името на ответника П. Р., който се явява частен правоприемник на Д. Д., придобил от него правото на собственост върху процесния водоснабден имот. В карнета има вписани отчетени показания на 05.10.2018 г. - 17 м 3 и е отбелязано, че имотът е необитаем. Следващото отчитане, съгласно карнета, е на 30.06.2020 г. - 100 м 3, и е посочено, че е съставен протокол № 040704/30.06.2020 г., за което е поставен подпис на абоната/свидетел. Според протокол № 30Вр от 26.11.2020 г., издаден от „Кева Г.“ ЕООД, общият водомер е преминал последваща периодична проверка за метрологичен контрол със заключение, че съответства на законовите изисквания, от което се извежда заключението, че в периода от монтажа на водомера - 19.03.2020 г., до датата на проверката 26.11.2020 г. общият водомер е бил изправен, преминал съответната метрологична проверка и отговарящ на законовите изисквания. От фактура № [ЕГН]/01.07.2020 г., издадена от „ВиК“ В., за консумация на абонат хххххх – П. В. Р., се установява, че за процесния имот за отчетен период 01.06.2019 г.-30.06.2020 г. са начислени 83 м 3 от индивидуалния водомер, а от общия - 2904,356 м 3, на обща стойност 5607,88 лева без ДДС и 6729,46 лева с ДДС. Видно от документа, 58 м 3 от индивидуалния водомер и 2087,55 м 3 от общия са остойностени по единична цена от 1,851 лева, а 25 м 3 от индивидуалния водомер и 874,806 м 3 от общия са остойностени по 1,938 лева. Във фактурата е отбелязано, че е само за сведение. Представена е справка-извлечение за дължимите към 16.06.2021 г. суми към „ВиК“ ООД В. за абонатен № ххххх на името на П. В. Р. за процесния имот, съгласно която по партидата на абоната е издадена 1 бр. фактура за потреблението за отчетен период 01.06.2019 г.-30.06.2020 г., като дължимата сума е общо 7327,63 лева, от които 6729,46 лева - главница и 598,17 лева - лихва за забава. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на счетоводна експертиза се установява, че отчитането на потреблението на вода в случая се извършва в различни карнети със следните партиди: 1. партида за общ водомер за партиди х, х и х на адрес в местност „Язовира“; 2. три броя индивидуални партиди с титуляри: П. В. Р., Д. В. Д. и В. П. Х. – и трите имота с адрес: [населено място], местност „Б. д.“. Според вещото лице по партидата за общия водомер за периода 05.09.2018 г.-м. 06.2019 г. няма отчетено потребление на вода от общия измервателен уред, а на 30.06.2020 г. в колоната „показание на водомера“ е записана цифрата 9286 м 3. За дати 04.05.2018 г. и 04.06.2018 г. е отчетено потребление 17 м 3, удостоверени с подпис. Същото потребление е отчетено и на 11.07.2018 г., 01.08.2018 г., 08.09.2018 г. и 05.10.2018 г., а на 30.06.2020 г. е отчетено потребление 100 м 3, удостоверено с подпис. От заключението се установява също, че размерът на потребеното количество вода в имота на ответника Р. е 83 м 3 (представляващи разликата между 100 м 3, отчетени на 30.06.2020 г., и 17 м 3, отчетени на 05.10.2018 г. по индивидуалния водомер), а припадащата се на този абонат разлика между отчетеното количество вода по общия водомер и по индивидуалния такъв (изчислено съгласно чл. 23, ал. 2 ОУ), разпределена при пропорция - 32,17% за него, е 2904,356 м 3, или за периода 01.06.2019 г.-30.06.2020 г. потребеното количество вода в процесния имот е 2987,356 м 3 на стойност 6729,46 лева, а на лихвата за забава за исковия период - 598,17 лева. Фактура № [ЕГН]/01.07.2020 г. е осчетоводена на 31.07.2020 г. и стойността й участва в общата сума по дебита на сметка 411/15 11 „Клиенти“ и по кредита на сметка 703/11, 12, 13 „Приходи“, а начисленият ДДС е включен по кредита на сметка 453/02 „ДДС на фактурирано за м. 07. 2020 г.“. В заключението е отразено, че по смисъла на ЗКПО приходът от фактурата, осчетоводена в синтетична форма, е отчетен за данъчната 2020 г., че стойността й е включена в дневника за продажби по ДДС и справката декларация по ДДС за м. юли 2020 г., и че осчетоводяването на фактурата е извършено при спазване на принципа за текущото систематично счетоводно отчитане, като същата съдържа задължителните стойности и натурални показатели. В съдебното заседание вещото лице изяснява, че на края на месеца всички фактури се осчетоводяват по райони, групират се, а не всяка да е на отделен ред в справката. Този начин за водене на счетоводството не е в противовес със ЗСч. Фактурата съдържа минимума – кубици и стойност. Вещото лице заявява, че отчитането на 83 м 3 в края на този период не означава, че същите са потребени само в последния му месец. В заключението по допълнителната счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че за периода 01.06.2019 г.-01.03.2020 г. действащата цена на услугата доставяне на вода на потребителите е в размер на 1,851 лева/м 3 без ДДС, а за периода 01.03.2020 г.-30.06.2020 г. - 1,938 лева/м 3 без ДДС. Според заключението, промяната в цените на услугата доставяне на вода на потребителите е въз основа на две заповеди на управителя на „ВиК“ от 30.05.2019 г. и от 18.02.2020 г. По делото са разпитани като свидетели служители на дружеството. Св. И. заявява, че след общия водомер има три индивидуални водомера със съществуващи към тях партиди; не е присъствал на проверката на индивидуалните водомери; общият водомер се намира в края на регулационната линия на [населено място], а индивидуалните водомери - в местността „Б. д.“; на 19.03.2020 г. общият водомер е бил сменен, но не знае каква е причината за това, както и че само тримата потребители са привързани към този водопровод. Св. П. сочи, че той е извършил проверките на общия и на трите индивидуални водомера в местността „Б. д.“ на 30.06.2020 г.; общият водомер се намира в [населено място], а водомерната шахта, в която са индивидуалните водомери, се намира в единия от трите имота и в нея има три водомера. Въззивният съд приема, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, възникнала от сключен договор за доставка на ВиК услуги, респ. качеството „потребител“ на ответника за процесния период; реално доставяне на ВиК услуги в имота на ответника в посочения период и тяхното количество, както и стойността на същите; а с оглед твърденията за наличие на общ и индивидуални водомери, да докаже спазване на правилата за измерване и разпределение на отчетеното количество вода между отделните потребители. Сочи се, че Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ с решение № 0У–019/09.06.2006 г. и са публикувани във в-к „Новинар“ в броя му от 20.06.2006 г., и във в-к „Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет страницата на дружеството на адрес: www.vik.vratza.eu, поради което същите обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти, и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите, се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в Общите условия на оператора. Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Затова съдът приема, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина е счетено, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание, а също и собственик на съседен имот. В случая от заверените копия от карнетите за отчитане на вода от общия водомер и от трите индивидуални водомера, водени на името на П. Р., Д. Д. и В. Х., както и от протоколите за подмяната на общия водомер и за проверка състоянието на водомерния възел на общия водомер и на индивидуалните водомери, се установява, че за отчетите, извършени на 30.06.2020 г., има положен подпис в карнетите и в протоколите от един от потребителите – В. Х.. Наличието на подпис срещу показанието на водомера, при липса на възражения от абоната за предходния период, е прието като съгласие с отчетеното до тази дата. Така съдебният състав стига до извода, че при отчитането, извършено на 30.06.2020 г., е отразено реално показанието както на общия водомер, така и на индивидуалните водомери на тримата потребители, като за абонатите е положен подпис на техен представител (един от тримата потребители), с което последният е удостоверил верността не само на текущото, но и на всички предходни отчитания; затова е прието за доказано, че начинът на отчитане на потребената в имота на ответника вода през исковия период е в съответствие с правилата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съответства на действителното фактическо положение и че фактурираното количество ВиК услуги в процесния период са реално доставени и потребени. Според ал. 3 от наредбата, за сгради - етажна собственост отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на тази наредба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ОУ, в които е добавено, че в разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода във водопроводната инсталация, а разликата между количеството питейна вода, отчетено от общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери, се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества. Такова пропорционално разпределение предвижда и чл. 39, ал. 2, т. 3 от наредбата. Съдът не приема за основателно възражението на ответника за недължимост на заплащането на водата, отчетена от общия водомер, поради недоказаност на връзката му с процесния имот, и счита, че по категоричен начин по делото е доказано, чрез допустими доказателствени средства (вкл. и чрез показанията на двамата свидетели), че количеството вода, доставяна в имота на Р., се е измервала от общ водомер, който се намира в местност „Язовира“ в края на регулационната линия на [населено място], и от индивидуален водомер - в един от имотите в местността „Б. д.“, където се намирали и индивидуалните водомери на други двама потребители – Д. Д. и В. Х., което е в съответствие с изискването на чл. 18, ал. 2 ОУ. Обстоятелството, че общият и индивидуалните водомери се намират в различни местности, по никакъв начин не рефлектира върху възможността на същите да отчитат потреблението. За установено е прието индивидуалното потребление на всеки от тримата потребители Р., Д. и Х., както и че освен тях няма други потребители, ползващи вода след общия водомер. По възражението на ответника, че първоинстанционният съд не е открил производство по чл. 193 ГПК по отношение на всички своевременно оспорени от ответника документи с отговора на исковата молба и в първото по делото съдебно заседание, е прието, че в определение № 1034/10.12.2021 г. по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е приел, че подписът в справка-извлечение 1354 не е на главния счетоводител на ищцовото дружество с оглед поставената пред подписа запетая, а с оглед заявеното от процесуалния представител на ищеца в първото съдебно заседание на 17.02.2022 г., че не твърди подписите в извлеченията от партидна книга (карнет), стр. 114 и стр. 116, положени за „абонат“ при отчитане на водата, да са поставени лично от ответника, както и че не твърди, че подписите за „потребител“ в представените в това съдебно заседание пет броя протоколи (четири протокола от 30.06.2020 за проверка и отчитане на три индивидуални и един общ водомер, както и протокол № 53172 от 19.03.2020 г. за подмяна на общия водомер с нов), да са поставени от ответника или от лицата, които са записани като титуляри на партидите, то е безпредметно да се открива производство по реда на чл. 193 ГПК. Липсата на изричен съдебен акт - определение, с което съдът да отхвърли направените от ответника искания, не представлявала процесуално нарушение с оглед и обстоятелството, че такъв акт не подлежи на самостоятелно обжалване. Освен това, като не е допуснал до разпит като свидетел и като не е задължил ищеца, на основание чл. 190 ГПК, да представи одобрен технически проект на водопровода и други доказателства за установяване на посочените от ответника обстоятелства, районният съд не е счетено да е допуснал процесуално нарушение – по тези доказателствени искания съдът се е произнесъл с мотивирано разпореждане № 807/22.02.2022 г., с което ги е оставил без уважение. Сочи се, че обстоятелството дали е извършвано текущо месечно отчитане на водомерите за индивидуално и за общо потребление през процесния период подлежи на доказване не със свидетелски показания, а с писмени доказателства – такива са представени по делото, както и заключение на вещо лице; освен това въпросът за причината за сменяване на общия водомер на 19.03.2020 г. е неотносим към спора, тъй като цялото потребление е отчетено по поставения на 19.03.2020 г. нов общ водомер и съдът е уважил иска за периода след неговото поставяне 19.03.2020 г.- 30.06.2020 г., т.е. обстоятелствата, осъществили се преди 19.03.2020 г., нямат значение за спора. За без значение е счетено и какво е разстоянието от шахтата с общия водомер до шахтата, в която са разположени трите индивидуални водомера, включително и на Р., собствеността на имота, в който се намират трите водомера, наличието или липсата на аварии по трасето на водопровода между общия водомер и трите индивидуални водомера. Обстоятелството дали е имало повреди и течове след монтирания общ водомер не се отразявало на измереното количество вода и не погасявало задължението за плащане, а установяването на повишена консумация, съгласно чл. 32, ал. 7 от наредбата, не е основание за неплащане на изразходваното количество вода. Затова отхвърлянето на искането на ответника за ангажиране на гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства е счетено за несъставляващо нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Съдът обаче приема за основателно възражението на Р., че ответното дружество не е изпълнявало задължението си да отчита периодично показанията на водомерите в срока, установен в чл. 21, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, т. 1 ОУ – за период не по-дълъг от 3 месеца, което е препятствало приложението на чл. 21, ал. 3 ОУ. Посочено е, че в рамките на исковия период е извършен един-единствен отчет на индивидуалния водомер на Р. в края на исковия период на 30.06.2020 г., но от момента на смяната на общия водомер на 19.03.2020 г. до реалния отчет на 30.06.2020 г. е изтекъл период, който е в рамките на предвидения. Макар ВиК операторът да е извършил нарушение на общите условия на договора за услуга, същото само по себе си не може да се третира като неизпълнение от негова страна на задължение, водещо до отпадане на задължението на потребителя да заплаща цената на начислените в съответствие с действащата нормативна уредба ВиК услуги. Договорът за предоставяне на ВиК услуги, респ. Общите условия на оператора, не съдържат като задължително условие издаване на фактура, за да възникне задължението на потребителя на тези услуги да плати; дължимостта на плащането не се предпоставя от издаването на данъчна фактура; издаването на данъчна фактура и задълженията по ЗДДС имат публичноправен, а не гражданскоправен характер. В случая, издаването на фактурата има единственото значение да постави началото на 30-дневния срок, след изтичането на който потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ. Отречено е да е нарушена и нормата на чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съгласно която отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер. Според съда смисълът на разпоредбата е измереното количество вода, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за даден период, да се разпредели между отделните потребители пропорционално на измереното количество вода по техните индивидуални водомери за един и същ период. Макар отчетите на общия водомер и на индивидуалния водомер на Р. да не са за един и същ период от време, отчитането на другите два индивидуални водомера по партидите на Х. и на Д., след водопроводното отклонение, е извършено за един и същи период, който съвпада с този на Р., а именно за периода 05.10.2018 г.-30.06.2020 г., който включва в себе си периода на отчитане на общия водомер. Оттук съдът прави извод, че след като ВиК операторът е разпределил измереното количество вода, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение, между тримата отделни потребители въз основа на отчетите за един и същ период от време на индивидуалните им водомери, същият е спазил принципа на пропорционалност, залегнал в чл. 32, ал. 3 и чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В случая, на 30.06.2020 г. по партидата на общия водомер е отчетено потребление на вода от общия измервателен уред 9286 м 3, по партидата на потребителя Д. - 0 м 3; по партидата на потребителя Р. - 100 м 3; по партидата на потребителя Х. - 1195 м 3. От отчетените на 30.06.2020 г. 100 м 3 вода се изваждат отчетените на 05.10.2018 г. 17 м 3, съгласно карнета за партидата на ответника Р. и размерът на потребеното количество в имота на ответника вода е 83 м 3. От отчетените на 30.06.2020 г. 1195 м 3 вода се изваждат отчетените на 05.10.2018 г. 1020 м 3, съгласно карнета за партидата на Х. и размерът на потребеното количество в имота на същия вода е 175 м 3. Тъй като няма съвпадение между количеството вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери, разликата трябва да се разпредели пропорционално, съгласно чл. 23, ал. 2 ОУ и чл. 39, ал. 2, т. 3 от наредбата, а вещото лице е изчислило пропорцията, в която общото количество вода се разпределя между тримата потребители. Поради изложеното съдът приема, че по делото е установено отчитане на доставяните от дружеството ВиК услуги в имота на Р. за процесния период, поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати стойността на потребените услуги. Отчетеното количество вода от 58 м 3 от индивидуалния водомер и от 2029,550 м 3 от общия водомер за периода 01.06.2019 г.-01.03.2020 г. се остойностяват по цена 1,851 лева/м 3 без ДДС - 3864,06 лева без ДДС, а 25 м 3 от индивидуалния водомер и 874,806 м 3 от общия водомер за периода 01.03.2020 г.-30.06.2020 г. се остойностяват по единична цена от 1,938 лева/м 3 без ДДС - 1743,82 лева без ДДС, или общо сумата от 6729, 46 лева с ДДС. Съдът счита, че с оглед установеното по делото обстоятелство, че на 19.03.2020 г. общият водомер е бил сменен с нов, като към датата на монтирането му показанията са били 0000, то цялото количество вода от 9286 м 3 било потребено за периода от монтирането му - 19.03.2020 г. до датата на реалния отчет - 30.06.2020 г. В периода 01.06.2019 г.-18.03.2020 г. по делото нямало данни за потребление, отчетено от предходния общ водомер, тъй като нямало събрани доказателства за показанията на същия към датата на демонтажа му, нито дали въобще е имало поставен общ водомер в този период. Такива данни липсвали и в страницата от карнета за общия водомер. Затова искът е отхвърлен за периода 01.06.2019 г.-18.03.2020 г. Касационният съд приема, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първите два въпроса на касатора са относно задължението на въззивния съд при потребителски спор да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договор, както и да се произнесе по изрично наведени във въззивната жалба оплаквания за наличието на неравноправни клаузи. Служебното задължение на съда да следи за наличието на неравноправни договори, сключени с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, е закрепено с правилото на чл. 7, ал. 3 ГПК, и в този смисъл са развитите хипотези в сочената от касатора практика на ВКС – решение № 23 по т.д. № 3686/2014 г., І т.о., и решение № 82 по т.д. № 871/2021 г., І т.о. Съдебната практика последователно приема, че предпоставките за определяне на договорна клауза като неравноправна, са: клаузата да не е индивидуално уговорена, да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните, и да е сключена във вреда на потребителя. В процесния случай се установява, че с въззивната жалба на Р. се твърди игнориране от страна на първостепенния съд на съображенията му за нарушени права на потребителя, извлечени от Общите условия на дружеството (чл. 31, ал. 1 и ал. 2) и от нормите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (чл. 7, т. 2 и т. 3) и Закона за защита на потребителите (чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3). Заявените в тази връзка съображения са за неизвършване на дължимите регулярни отчети на общ и индивидуален водомери и неиздаване на ежемесечни фактури, с което се накърнявали правата на потребителя да знае какво е месечното му потребление, каква е цената за него, как следва да участва в разпределението на загубите по общия водомер. Оплакването правилно е определено от самия касатор във въззивната му жалба като неизпълнение от страна на дружеството на задължения по приетите от самото него общи условия, т.е. касае изпълнението на договорните задължения между страните, за което има съответен ред за защита. В обжалваното решение съдът е изложил мотиви във връзка с конкретното отчитане както на общия, така и на индивидуалния водомер на касатора и издаването на фактури, като е отрекъл както да е налице изпълнение на задължението за периодично отчитане на показанията на водомерите в срока по чл. 21, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3 от Общите условия, така и да е налице изпълнение от страна на дружеството на задължението за ежемесечно фактуриране на дължимите суми за предоставените ВиК услуги. При това положение, макар да е сторено формално нарушение на процесуалните правила от страна на съда чрез неизлагането на изрични мотиви във връзка с твърдението за неравноправни клаузи в договора между страните, оплакванията са обсъдени, и, както беше посочено, те са насочени именно към изпълнението на договореностите между страните, а не визират неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. На следващо място се пита как следва да процедира въззивният съд при своевременно поискани още пред първата инстанция допустими и относими доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд. Касае се за недопускане на писмени доказателства и разпит на свидетел от районния съд, което се твърди от касатора да е неправилно. Въззивният съд в определение от 27 юни 2020 г. подробно е обсъдил доказателствените искания на страната и е аргументирал оставянето им без уважение, с което е изпълнил задълженията си по чл. 267, ал. 1 ГПК, а противоречие със сочената в тази връзка практика на ВКС (ТР № 1/2013 г., ОСГТК,, решение № 18 по т.д. № 454/2021 г., І т.о., решение № 7 по т.д. № 94/2020 г., ІІ т.о., решение № 135 по гр.д. № 6627/2014 г., ІІІ г.о., решение № 7 по гр.д. № 2427/2014 г., ІІІ г.о.) не се установява. Касаторът поставя и въпрос за характера на процесуалното правило на чл. 193 ГПК и може ли съдът при заявено оспорване истинността на документ да преценява дали да открие или не производство по реда на чл. 193 ГПК, като се твърди противоречие с тълкуването, дадено от ВКС в решение № 31 по гр.д. № 60147/2016 г., ІV г.о. В случая обаче не е имало спор между страните, че подписите в представените от ищеца протоколи за проверка не са били поставени от ответника, с оглед на което откриването на производство по чл. 193 ГПК е било лишено от смисъл и непровеждането му не представлява порок, обуславящ допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът пита длъжни ли са операторите на ВиК услуги, регистрирани по ЗДДС, да спазват нормата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС и да издават на потребителите си ежемесечна фактура, съдържаща реквизитите по чл. 114, ал. 1 ЗДДС, и най-вече посочване в нея на видове и количества услуги, доставени за съответния период, и единични цени, по които е изчислена общата цена за тях през съответния период, или може да се издава една обща фактура за поредица от месеци (в процесния случай 13 месеца), през които са действали различни единични цени, съобразно одобрените от КЕВР. Както е посочил въззивният съд, издаването на фактура и изпълнението на задълженията по ЗДДС имат публичноправен характер и нямат отношение към гражданскоправния спор, доколкото не могат да обосноват неплащане на предоставените ВиК услуги, а правен въпрос в тази връзка не се поставя, поради което въпросът не е обусловил изхода на спора. Въпросът общите условия на търговеца и в частност на ВиК обвързват ли го спрямо потребителя със задължителна сила, или са диспозитивни и кой може да преценява дали и кога да ги изпълнява, също не обуславя допускане до касационно обжалване. В съдебната практика няма спор, че при договорите за предоставяне на ВиК услуги общите условия обвързват със задължителна сила и двете страни, които са ги уговорили, и във въззивното решение не е възприето нещо различно. Неизпълнението на уредени в общите условия задължения се преценява конкретно при разрешаването на правния спор, и такава преценка не може да се извърши в настоящата фаза по допускане на касационно обжалване. На следващо място се поставят въпроси дали нормата на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи има императивен или диспозитивен характер, какви правни последици има нарушаването й от страна на търговеца – ВиК оператор, и може ли да се приложат в този случай нормите на чл. 83, чл. 95 и чл. 96, ал. 1 и 2 ЗЗД. Въпросите са свързани с доводите на касатора, че отчитането на водомерите е извършено в противоречие с нормативните правила за това. В производството обаче не се установява нарушаване на процедурата за отчитане, регламентирана в наредбата. От приетите по делото доказателства става ясно, че са отчетени общият и индивидуалните водомери в присъствието на представител на потребителите, като не са събрани доказателства, че датата и часът на отчитане не са обявени по утвърдения за това начин. Следователно, доводите на касатора не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Следва да се добави и че въпросът е общо формулиран, не съдържа посочване на конкретни нарушения от страна на ВиК оператора, не е обвързан с конкретни решаващи изводи на въззивния съд, поради което не обосновава наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Подобна теоретична формулировка, неотговаряща на изискването за правен въпрос, има и последният въпрос относно характера на процесуалното правило на чл. 183 ГПК – императивна ли е тази норма и съдът може ли да преценява дали да я приложи или не. Изложението към касационната жалба съдържа и питането: когато по даден потребителски договор е предвидено разпределение на загуби между двама и повече абонати, подвързани към общ измервателен уред, ако бъде повдигнат пред съд спор за плащане на това общо потребление, подлежи ли на доказване и с какви доказателствени средства колко и кои са индивидуалните потребители, подвързани след общия измервателен уред (в случая водомер), или за съда е достатъчно твърдението на търговеца за броя и идентификацията на индивидуалните потребители, неподкрепено с доказателства? Така формулиран, въпросът е по съществото на спора, тъй като е свързан с възможността на ответника да проведе доказване, че не той е задълженото лице по договора за водоснабдителна услуга, или че задължението му не е в претендирания размер. Следва да се има предвид обаче, че искания за доказателства в тази връзка не са сочени във въззивната жалба, за да може съдът да дължи произнасяне по тях. Заявено от Р. е искане за задължаване на ответника да представи одобрен технически проект на водопровода и други доказателства, от които да е видно на какво разстояние от шахтата с общия водомер се намира другата шахта, в която са разположение трите индивидуални водомера, включително на Р., в имот чия собственост се намират трите водомера, какви са били причините на 19.03.2020 г. да бъде сменен общият водомер – имало ли е повреди по трасето на водопровода между общия водомер и шахтата с трите индивидуални водомера и съответно отстранени ли са те, и какви загуби са настъпили по това трасе от тези повреди, както и разпит на свидетел отново в посока извършване на месечно отчитане на водомерите, причината за смяна на общия водомер, наличието на аварии по трасето между общия водомер и имота на Р.. Искания за доказателства за обосноваване на теза за наличие на повече от приетите от съда потребители, свързани към водопровода след общия водомер, не са правени. По изрично направените искания съдът се е произнесъл мотивирано. При това положение въпросът не обосновава допускането на касационното обжалване. В процедурата по чл. 288 ГПК касационният съд извършва селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване и не разрешава правния спор между страните по делото. Затова въпросите на касатора, които обобщено се изразяват в питането при неизпълнение на задълженията за периодично отчитане на потреблението и за издаване на ежемесечни фактури по потребителски договор и направено възражение за това от потребителя, налице ли е забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД и следва ли съдът да приложи нормите на чл. 83 ЗЗД и чл. 96, ал. 1 ЗЗД, налагащи преценка на конкретните факти по спора, също не водят до допускане на касационното обжалване. Поставят се и въпросите допустимо ли е да се обсъждат в съдебно решение документи, които фактически липсват и не са приети като доказателства по делото, а се споменават и преразказват от вещо лице в експертиза, и допустимо ли е фактически констатации и правни изводи на съда да почиват на такива документи. Въпросите не държат сметка за действително преценените от съда доказателства, тъй като спорът между страните е разрешен въз основа на представените по делото писмени такива. Доколкото вещото лице е работило по задача относно фактурирането на услугите по водоснабдяване, то същото е следвало да проверява счетоводството на ищеца и да работи с документи, които предвид предмета на делото не следва да се представят по него, както е приел и първоинстанционният съд при доклада на делото. На последно място се пита допустимо ли е при периодични доставки, за които страните са уговорили определен период на отчитане на доставките, при липса на законова презумпция за това, решаващите изводи на съда относно количества доставени стоки и/или услуги и техните единични цени за всеки отчетен период от действието на договора да се изграждат на базата на предположения, заместващи реални фактически отчети. Във връзка с въпроса е необходимо да се посочи, че данни за количеството доставена вода съдът е черпил от представените по делото карнети, записите в които не са опровергани от ответника с други доказателства. Я. е и източникът на формиране на единичните цени, като вещото лице е проследило промяната им през различните месеци от процесния период. При този изход на производството на ответника се дължи сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,