Определение № 3037 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 211/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. А., със съдебен адрес - Б., подадена чрез адвокат Б. П., срещу въззивно решение № 421 от 29.07.2025 г. по в.гр.д. № 581/2025 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 861 от 18.11.2024 г. по гр.д. № 1759/2024 г. на Районен съд – Благоевград и са отхвърлени предявените от нея обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението ѝ, извършено със заповед № 125/29.04.2024 г. на кмета на община Симитли, за отмяна на същата заповед, възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност, и присъждане на обезщетение в размер на 9365,22 лв. за оставането ѝ без работа поради незаконното уволнение за периода от 30.04.2024 г. до 30.10.2024 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се изтъкват основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, като се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано.

Ответниците по касационната жалба [община] и общинско звено „Заведения за социални услуги“, със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат П. П., в срока по чл. 287 ГПК са депозирали писмен отговор, с който оспорват допустимостта на касационното обжалване, а по същество и основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представените списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 05.01.2026 г., фактура № [ЕГН] от същата дата и преводно нареждане за сумата.

Въззивният съд е приел, че предявените искове са по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. От фактическа страна е установил, че въз основа на трудов договор № 41, сключен на 01.08.2024 г. с общинска администрация С., представлявана от кмета, ищцата е изпълнявала длъжността „социален работник“ при пълно работно време. Впоследствие, с допълнително сключени споразумения, трудовото правоотношение е изменено по отношение на: заемана длъжност и работната заплата. Със заповед № 125/29.04.2024 г., издадена от кмета на община Симитли, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ - поради съкращаване в щата и на основание решение № 73/19.02.2024 г. на Общински съвет [населено място], е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Установено, че заповедта е връчена на 29.04.2024 г. при условията на отказ за получаването ѝ, удостоверен с подписите на две лица. Въззивният съд е приел за правилен извода на първата инстанция, че надлежен ответник е [община] като лице, отговарящо за предоставянето на социалните услуги, и е споделил изложените аргументи като пълни и изчерпателни. В тази връзка е прието, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган, а именно кмета на общината. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за неправилни изводите на първата инстанция, че общината не е доказала реално съкращаване на щата. Съкращаването на заеманата от ищцата длъжност е извършено въз основа на надлежно взето решение № 73 по протокол № 8 от 19.02.2024 г. на общински съвет – С.. От справка за числеността и капацитета на социалните услуги, финансирани чрез държавен и общински бюджет на общинско звено „Заведения за социални услуги“ към приложение № 2 към решението е установено, че общата численост на персонала на общинското звено е намалена от 196 на 192 броя. Съдът е приел, че това е достатъчно за извода за реално съкращаване на щата, като няма необходимост от посочване на точната длъжност и наименование, които се съкращават. Във връзка с възраженията, че не е налице реално съкращаване в щата, тъй като в новото щатно разписание, изготвено след уволнението, фигурира длъжността „ръководител екип“, съдът е посочил, че се касае за техническа грешка, отстранена от работодателя със заповед № 534/18.09.2024 г., както и не е установено същата длъжност да се е заемала от лицето С.. Не са споделени изводите на първата инстанция, направени при сравнението на длъжностните характеристики за длъжностите „социален работник“ и „ръководител екип“, доколкото е посочено, че ищцата не е заемала нито една от тях, а в новото разписание на длъжностите нейната не фигурира, а е заменена с нова различна длъжност. Дължимата от съда преценка следва да се осъществи измежду длъжностите „социален работник - ръководител екип“ /по старото щатно/ и длъжността „ръководител екип“ /по новото щатно разписание/, като с оглед ангажираните по делото доказателства - писмени и гласни, е установено, че е налице съществена разлика в трудовите функции на двете длъжности. Новата длъжност няма представителни функции, няма преки функции по одобряване на документация от останалия персонал, няма задължения да води и изготви документация с отдел „Социална закрила“, няма възложени задължения да следи за срокове на експертни решения на ТЕЛК и за осъществяване на прегледи и изследвания, извършени от специалисти лекари; няма задължения да консултира близките на потребителите на социалната услуга, както и няма задължения да им съдейства за получаване на помощни средства съгласно ЗИХУ и ППЗИХУ; няма задължения да следи за своевременното набавяне на документи във връзка със социалния и семеен статус на потребителите; няма задължения да съхранява и комплектова трудови досиета и други. Допълнително е посочено, че ръководителят екип няма каквито и да било социални функции и/или такива съдържащ социален момент и връзка с обгрижването на потребителите и тяхното благосъстояние за разлика от длъжността „социален работник - ръководител екип“. Освен това е посочено, че длъжностите имат и различен код по НКПД. Доколкото в Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания [населено място] е съкратена единствената щатна бройка за длъжността „социален работник - ръководител екип“, то за работодателят не е възникнало задължение за извършване на подбор. В тази връзка са приети за неоснователни твърденията, че е следвало да се вземат предвид съответните длъжности в други центрове за предоставяне на социални услуги към общината. Съдът се е аргументирал, че предоставяните в различните центрове услуги не са идентични, съответно трудовите функции, възлагани и изпълнявани от персонала не са нито идентични, нито сходни, доколкото потребители на част от центровете са пълнолетни лица с психични разстройства, в друг от центровете се обгрижват лица с деменция или се полагат грижи за лица с умствена изостаналост. Независимо от установената липса на задължение за извършване на подбор, доколкото работодателят по собствена преценка е извършил такъв, съдът е приел, че той е проведен съобразно нормативно установените критерии, като в същия са участвали всички служители в домовете и центровете в рамките на услугата и ищцата е получила най-малък брой точки, съответно е получила най-ниска крайна оценка на индивидуалното трудовото изпълнение. Ищцата не е заявила надлежно оспорване на представените от страна на ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства относно извършения подбор. В заключение, доколкото е приел, че е налице действително съкращаване на щата, съдът е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Задължен ли е кметът на общината да изпълни решението на общинския съвет в рамките на неговата структура и численост?“.

2. „Изпълнено ли е решението на общинския съвет, с което е прието намаляване на щатните бройки, след като кметът одобрява щатни разписания, с които е увеличена числеността спрямо предходната?“.

3. „При липса на конкретно решение на общинския съвет за съкращение в дадено звено може ли да се говори за законосъобразно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ?“.

4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“.

5. „Длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ за длъжност в относително самостоятелно обособено структурно звено при наличие на същите длъжности в същото населено място?“.

6. „Кодът по НКПД съществен елемент ли е на понятието „длъжност“ по смисъла на КТ, по който да се преценява сходство и идентичност между сравняваните при подбор длъжности?“.

7. „Протоколът за извършен подбор може ли да се противопостави на уволненото лице?“.

8. „Налице ли е съкращаване в щата, когато не само, че не се намаляват щатни бройки, но и трудовата функция продължава да съществува като съществено съдържание на длъжност с ново наименование?“.

9. „Когато работодателят е упражнил правото си на подбор, длъжен ли е в него да включи всички работници или служители, чиято длъжност се съкращава, и работниците и служителите, чиито длъжности са променени?“.

10. „Ръководителят на социалната услуга, предоставяна от общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли, работодател ли е на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата /§ 1, т. 32 от ДР на ЗСУ/?“.

Въпросите от първи до девети са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а последният десети въпрос – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се още, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 421 от 29.07.2025 г. по в.гр.д. № 581/2025 г. на Окръжен съд - Благоевград, поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият въпрос е неотносим, доколкото между страните не е съществувал спор относно правомощията и задълженията на кмета по изпълнение на решението на общинския съвет. Поддържаните от жалбоподателката в хода на производството оплаквания са единствено във връзка с компетентността на органа, издал уволнителната заповед, и по-конкретно дали това следва да е кметът на общината или ръководителят на общинското звено, в което работи, но не и във връзка с правомощията на общинския съвет да определя структурата и числеността на персонала, съответно кметът да изпълни взетото решение чрез утвърждаване на конкретно щатно и поименно разписание.

Вторият и третият въпрос също не обосновават допускането на касационното обжалване. Вторият въпрос противоречи на възприетото от фактическа страна от съда въз основа на представените писмени доказателства, че общата численост на персонала на общинското звено е намалена от 196 на 192 броя, противно на твърденията на касатора. По третият въпрос съдът е дал изричен отговор, че за реалното съкращаване на щата няма необходимост от посочването на конкретната длъжност и наименование, които се съкращават, като общинският съвет и кметът са действали в рамките на предоставените им от закона правомощия, а именно - общинският съвет да определи структурата и числеността на общинската администрация, а кметът да изготви и одобри ново щатно разписание. Това разрешение е в съответствие със съдебната практика на ВКС – така решение № 231 от 20.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2002 г., III г. о. – поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Четвъртият въпрос е принципно относим към решаващата дейност на въззивния съд, но не е налице твърдяното противоречие с практика на ВКС. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, както и всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е изложил аргументите си по всички, направени от страните оплаквания и оспорвания, както и е анализирал целия събран доказателствен материал, въз основа на което е направил изводите си по съществото на спора.

Въпросът дали за работодателя е съществувало задължение за извършване на подбор в конкретния случай е неотносим, доколкото независимо, че съдът е приел, че такова задължение не е съществувало, то работодателят е упражнил правото си на подбор и законността му не е била оспорена.

Шестият въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, доколкото решаващият извод на съда, че е налице реално съкращаване на щата, е основано на съпоставката на трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност и на новата обособена длъжност и не се основава единствено на различието в кодовете им, което е посочено като допълнение на цялостния анализ на различията им.

Седмият въпрос касае оценка на доказателствения материал, а именно на протокола за извършен подбор, поради което не подлежи на разглеждане преди евентуалното допускане на касационното обжалване по същество.

Осмият въпрос повтаря поддържаните от страната оплаквания във връзка със действителността на съкращаването в щата и запазването на трудовата функция на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност, които съдът е отхвърлил след преценка на събраните писмени доказателства. Предвид посоченото ревизията на въпроса би могла да стане единствено на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл. 288 ГПК. Посоченото се отнася и до деветия въпрос, доколкото съдът е изложил изрични аргументи защо не следва да се съпоставят длъжности от различните центрове за услуги.

По отношение на последния въпрос се сочи, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, във връзка с отхвърлянето на предявените в условията на евентуалност искове. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Доколкото подобна аргументация липсва, то съдът не може да прецени наличието на соченото основание.

Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, каквито твърдения са наведени в изложението.

Съобразно изхода на спора на ответника [община] следва да се присъдят 1539,71 евро, установени като реално направени пред касационната инстанция разноски, съобразно представените доказателства.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.