Определение № 2440 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Телепол“ ЕООД, [населено място], чрез адв. К. Р., срещу решение № 909/26.11.2025г. по в.гр.д. № 1156/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените срещу касатора от В. Т. Т. искове по чл. 344, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна като незаконно на извършеното със заповед № 305/23.11.2023г. на управителя на дружеството уволнение; за възстановяване на Т. на заеманата преди уволнението длъжност “патрул служби сигурност“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в периода 24.11.2023г.-24.05.2024г. в размер на 6601,32 лева. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза в случаите, когато е въведено с жалбата оплакване за необоснованост на решението поради недоказаност на определени факти?; 2/ Допустимо ли е да се доказва намаляване обема на работа за определена длъжност със свидетелски показания? и 3/ Допустимо ли е доказването на извършването на законосъобразен подбор с писмени доказателства, изходящи от работодателя и посредством свидетелски показания на негови служители? Насрещната страни по жалбата – ищецът В. Т., чрез адв. П. В., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване прецени следното: За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че ответникът работодател, чиято е доказателствената тежест, не е доказал основанието на процесното уволнение – намаляване обема на работа за заеманата от ищеца длъжност, както и законосъобразното извършване на задължителния в случая подбор по чл. 329 КТ. Първият самостоятелен решаващ извод на въззивната инстанция е предпоставен от съвкупното обсъждане на събраните по делото доказателства – писмените /докладна от 27.10.2023г. на директор „Производство“ при ответното дружество; справка към нея, изготвена от експерт “ Логистика за алармиращите събития и реакции на СОТ Бургас“ за периода м.04.2022г.-м.10.2023г.; публикувана обява за работа в Alo.bg, активна половин месец след уволнението на ищеца/ и показанията на свидетеля Р. С.. При същото въззивният съд е съобразил своевременно направеното от ищеца оспорване на доказателствената сила на писмените доказателства, чието игнориране от първоинстанционния съд е изтъкнато като основно оплакване във въззивната жалба на ищеца. Определил е характера на оспорените документи на частни такива, съставени от страната, която се позовава на изгодните в тях факти, поради което е заключил, че не доказват последните, а показанията на свидетеля Р. С. е прието да не съдържат конкретна информация от значение за преценката намалял ли е обемът на работа. За пълнота на изложението въззивният съд е обсъдил и законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ, приемайки, че възражението на ищеца в тази връзка е своевременно, а обективността на поставените от комисията по подбора оценки на служителите не се установява от събраните по делото доказателства. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Никой от поставените от касатора въпроси няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд, защото игнорират обстоятелството, че оплакването по въззивната жалба на ищеца е за необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд, а въззивният съд не е отрекъл допустимостта и относимостта на изходящи от работодателя писмени доказателства и на свидетелските показания нито за установяване намаляване обема на работа, нито за доказване законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ. С исковата молба изрично е отречено реално да е намалял обема на работа за длъжността на ищеца и е заявено, че подбор не е извършван. Ответникът, чиято безспорно е доказателствената тежест, е ангажирал доказателства за установяване на уволнителното основание. Представените в тази връзка с отговора на исковата молба писмени доказателства са оспорени от ищеца при представянето им /със становището от 20.03.2024г./ като „неистински и съставени с оглед целите на процеса“. Производство по чл. 193, ал.2 ГПК не е открито, защото въпросното оспорване не е относно авторството на документите, които са частни. Със становището си от 20.03.2024г., възпроизведено като оплакване с въззивната жалба, ищецът е възразил срещу доказателствената сила на част от документите, касаещи намаляване обема на работа, поради което въззивният съд не е дължал указания до ответника във връзка с разпределение на доказателствената тежест относно осъществяването на уволнителното основание. Въззиваемият не е направил доказателствени искания пред въззивната инстанция, а съдът няма задължение да указва на страните каква доказателствена стойност имат вече събраните доказателства. Решаващият извод на въззивния съд, че не е пълно доказано реално намаляване обема на работа, е направен след съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. оспорените писмени и свидетелските показания. Несъгласието на касатора с така формирания без допускане на процесуални нарушения извод е оплакване за неправилност на въззивното решение, което не може да е предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. В обобщение, не е налице общото основание на чл. 280, ал.1 ГПК за селекция на касационната жалба и касационно обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на спора, на ищеца се следват сторените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 евро. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд