Определение № 244 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 544/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № V-92/30.10.2019 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 930/2019, с което е потвърдено решение № 1221/21.05.2019 на Бургаския районен съд по гр. д. № 1080/2019, с което са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението и възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Недоволна от решението е касаторката М. Г. М., представлявана от адв. Р. Ц. от БАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността въззивния съд, като мотивира своето решение да препрати към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК; за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди възраженията на страните и доказателствата относно правно релевантните факт и по материалноправните въпроси за значението на липсата на писмено съгласие за прекъсване на ползването на разрешения платен годишен отпуск съгласно чл. 175, ал. 2 КТ за провеждането на дисциплинарната процедура и за действието на заповедта на работодателя за прекъсване на ползването на отпуска, без предварително или последващо съгласие на служителя; опорочава ли дисциплинарната процедура отсъствието на упълномощеното от работодателя лице с правото да провежда дисциплинарни производства и да изисква и приема писмени обяснения на работниците, както и за задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага. Ответникът по жалбата „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, [населено място] представляван от юрк. Ст. А., я оспорва, като неоснователна, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор като „Служител гише регистрация на пътници и багажи“ в отдел „Пътническо обслужване“ на летище Бургас. Със заповед № НО-OR-199/18.12.2018 ищцата е наказана с „уволнение“, като с последваща заповед № 775/18.12.2018 трудовото правоотношение между страните е прекратено във връзка с наложеното на ищцата дисциплинарно наказание (двете заповеди са връчени на ищцата при отказ). Съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана, в нея е посочено, че на 28.11.2018 г. по време на работа при извършване на регистрация на пътници и багаж за полет S. на авиокомпания S7/S. A., ищцата е взела банкноти равняващи се на сумата от 550 евро, намиращи се в паспорта на руски гражданин, като с тези си действия тя е злоупотребила с доверието на работодателя и е уронила доброто му име, извършила е тежко нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо и т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и чл. 53, ал. 2, б. “е“ и б. “л“ от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, както и е нарушила принципите на отговорност, лоялност и почтеност от Етичния кодекс за поведение на служителите на ”Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД. По отношение на релевантните за спора факти и обстоятелства на основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба е прието, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск в размер на 8 дни, считано от 12.12.2018 г. до 21.12.2018 г., разрешен със заповед № 1022/12.12.2018, който със заповед № 1049/17.12.2018 (връчена и получена от ищцата без забележки) е прекратен поради възникнала производствена необходимост на основание чл. 175, ал. 2 КТ. В исковата молба ищцата е посочила, че на 16.12.2018 г. по телефона й се е обадил началник на отдел „Пътническо обслужване“ М. П., която я е уведомила, че на 17.12.2018 г. трябва да се яви на Летище Бургас (съгласно свидетелските показания на П. прекъсването на отпуска на ищцата е било наложено от усложнени метеорологични условия, обстоятелството, че много служители са били в отпуск, някои в чужбина и затова е избрала да се обади точно на нея, тъй като живее наблизо в кв. С., в същия ден ищцата се е явила на работа и е подписала заповедта за прекратяване на отпуск, както и че е била включена в графика (приет като доказателство по делото), на редовна смяна за цялата седмица от 17.12.2018 г. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 2 КТ отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, като макар в случая да няма действително писмено искане от ищцата, то е отправено от работодателя до ищцата, посредством обаждането на прекия й началник и тя го е приела без да се противопостави, явявайки се на работа на 17.12.2018 г., респ. подписвайки заповедта за прекратяване на отпуска. Изложени са съображения, че удостоверяването за получаване на заповедта само по себе си не означава наличие на съгласие на лицето, което я е подписало, но след преценка на всички доказателства по делото се налага изводът, че разрешеният отпуск е бил прекратен към датата на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание, тъй като ищцата е била на работа. Наличието на посоченото в заповедта основание „производствена необходимост“ се потвърждава от разпита на свидетелите К. и П., които заявяват, че липсата на хора и лошите метеорологични условия са наложили прекъсването на отпуска на ищцата. В този смисъл е прието, че процедурата не е била нарушена и възраженията са неоснователни. Въззивният съд е приел, че възраженията на ищцата с писмените бележки относно законосъобразността на уволнението, поради това, че заповедта за прекратяване на разрешения отпуск не е издадена от законния представител на работодателя и не е установено кой и в какво качество я е подписал, са преклудирани, тъй като такива не се съдържат в исковата молба, нито са навеждани във връзка с отговора на исковата молба. Като неоснователно е прието и възражението за нарушена процедура по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като по делото е установено, че е спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. Със заповед № 231/14.12.2018 на директора на Летище Бургас, връчена на 17.12.2018 г. от ищцата са поискани писмени обяснение за случилото се, за което й е определен срок 1 ден, считано от връчването, като ищцата е депозирала писмените си обяснения още същия ден на 17.12.2018 г. и тези обяснения са били обсъдени от ответника при налагане на дисциплинарното наказание. Не са уважени и възраженията за нарушение разпоредбата на чл. 195 КТ, тъй като е прието, че процесната заповед е мотивирана, посочени са нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който е издадена. Посочено е, че дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, поради злоупотреба с доверието на работодателя, а не за наличието на досъдебно производство и в този смисъл не са обсъждани доводите, че към момента на налагане на наказанието ищцата не е била привлечена като обвиняема, нито има влязла в сила присъда, установяваща извършване на престъпление. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата от страна на ответника е мотивирано след преценка на извършеното от ищцата (за което свидетелстват показанията на разпитаните свидетели, базирани на личните им възприятия от прегледа на записите на камерите на летище Бургас и изготвения протокол от комисия, която е установила действията на ищцата след запознаване със сигнала и видеозаписите), нейното поведение, многократните опити да оправдае постъпката си, както и да изопачава фактите в нейна полза. Като несъстоятелни са приети всички възражения във връзка с технологичното изготвяне на оспорваните заповеди, тъй като съдът е приел, че е без значение кога, за колко време и по какъв начин процесните заповеди са били изпратени в седалището на дружеството във Варна за съгласуване и подписване в рамките на един ден. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар част от повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, те нямат претендираното значение, тъй като възивният съд е съобразил установената съдебна практика, че своето решение въззивният съд може да препрати към тази част от мотивите на първоинстанционния съд, която споделя, но съгласно чл. 272 ГПК следва да мотивира своето решение. В мотивите на решението въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и доказателствата относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, в какъвто смисъл е и приложената от касатора практика на ВКС. Ако липсва писмено съгласие за прекъсване на ползването на редовния платен годишен отпуск, работникът не е длъжен да се яви на работа и неявяването му ще е правомерно, но ако работникът се яви на работа, очевидно работодателят не може да откаже да плати дължимото възнаграждение за труд нито може да приспадне дните на явяване на работника на работа от полагаеми я се отпуск, т.е. при явяване на работника на работа, трудовите правоотношения се осъществяват като ползването на отпуска да е прекъснато. С овластяването на друго лице да провежда дисциплинарни производства и да изисква и приема писмени обяснения на работниците работодателя не се лишава от правото сам да извършва съответните действия. Той може да упражнява работодателските си правомощия, както наред упълномощеното лице, така и в негово отсъствие. Останалите повдигнати въпроси не обуславят изхода на делото, тъй като по делото е установено, че в отсъствието на упълномощеното лице ищцата е депозирала писмените си обяснения, които са били обсъдени в заповедта за уволнение, с което работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на работника и да събере и оцени посочените доказателства, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение