Определение № 1434 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3729/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Г. срещу решение № 1692/21.03.2024 г. по в.гр.д. № 9881/2023г. по описа на СГС,ІІІ Б ВС в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът му по чл. 222, ал.3 КТ срещу „Евро Алианс Геотехника“ АД за сумата 9806, 64 лева –обезщетение за срок от шест месеца за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част, като излага съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В контекста на твърденията, че изплащаните ежемесечно от работодателя му ДМС и премия имат постоянен характер и представляват възнаграждение над основната заплата, определено според системите за заплащане на труда, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въпросът влизат ли тези възнаграждения в базата за изчисление на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие с даденото в решение на ВКС, ІV ГО № 159/13.08.2018г. по гр.д.№ 3836/2018г. разрешение. Вторият въпрос от изложението е за задължението на въззивния съд да назначи служебно експертиза когато разрешава въпрос, изискващ специални знания. Той се поставя също в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с оплакването, че въззивният съд е определил размера на полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението – месец август 2021г., без да назначи експертиза. Сочи се противоречие с т.3 ТР № 1/2013г. по т.д.№ 1/2013 ОСГТК на ВКС и решение № 240815.01.2021г. по гр.д.№ 3944/2019г., ВКС, ІV ГО. Насрещната страна по жалбата – ответникът „Евро Алианс Геотехника“ АД, не е депозирал отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: За да отмени първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 222, ал.3 КТ, въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответника, че последният пълен отработен месец преди уволнението на ищеца е август 2021г. и въз основа приетите от първата инстанция и неоспорени от ищеца фишове за работната му заплата е определил какъв размерът му. Приел е, че в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ не се включват начислените за месец август 2021г. ДМС и премия, тъй като, макар изплащането им да е предвидено във Вътрешните правила за работната заплата, то зависи не само от отработеното време, а и от постигнатия финансов резултат и оценка за работата на служителя, а изплащането им е по преценка на работодателя. Така, според въззивния съд е изключено тези възнаграждения да са с постоянен характер, както и да са такива според въведената система за заплащане на труда по чл.17, ал.1, т.2 от НСОРЗ. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. И двата въпроса на касатора, макар да имат връзка с предмета на спора, нямат претендираното значение за изхода му. Съгласно константната практика на ВКС по въпроса кои плащания се включват при определяне размера на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ, намерила израз в решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г. на IV г. о. ВКС, решение № 257/20.10.2014г. по гр. д. № 7716/2013г. на IV г. о. ВКС, решение № 727/06.12.2010 г. по гр. д. № 432/2010 г. на III г. о. ВКС, решение № 55/12.03.2014 г. по гр. д. № 4256/2013 г. на IV г. о. ВКС, решение № 181/22.07.2015 г. по гр. дело № 4554/2014 г. на IV г. о. на ВКС и др, обезщетението се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал.1 КТ, в което не се включват всички допълнителни плащания и в частност тези, които нямат постоянен характер или не могат да се определят като възнаграждения над основната заплата, дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда - според времетраенето, според изработеното или смесена система. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл.11 НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация (работник или служител, притежаващ образователна и научна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките") и по чл. 12 НСОРЗ - за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за изплащане (вж. 6, ал. 1, т. 1 НСОРЗ ), когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се получават от конкретния работник или служител. Тях има предвид чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. Явно е, че процесните ДМС и премия не попадат сред посочените в чл.17, ал.1 т.3 НСОРЗ и касаторът не оспорва това. По въпроса дали те са такива по чл. 17, ал.1, т.2 НСОРЗ - възнаграждения над основната работна заплата, определени според прилаганите системи за заплащане на труда, в цитираното от касатора решение № 159 от 13.08.2018г. по гр. д. № 3836/2017 г., IV г. о. ВКС се приема, че когато премиалното заплащането е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и критерий за получаването му е извършената работа (постигнати резултати), а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се касае за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното – по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, и също се включва в брутното трудово възнаграждение, което е база за изчисление на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е отрекъл на процесната премия характера на възнаграждение по чл. 17, ал.1, т.2 НСОРЗ, но този извод сам по себе си не е обусловил крайния такъв за размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, доколкото съдът се е позовал на регламентираното с вътрешните правила за работната заплата. Според същите, в средствата за работни заплати се включват и допълнителните трудови възнаграждения за постигнати резултати – ДМС и / или премия ( чл.8, ал.2, т.3), но те не се включват в брутното месечно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ – изрично чл. 9, ал.1, р.V. Именно от посочените правила и клаузите на индивидуалното трудово правоотношение е обусловен в случая крайният извод на въззивния съд, че при определяне на размера на брутното трудово възнаграждение с оглед заплащането на обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ следва да се вземат предвид само начисленията с постоянен характер ( разбирай тези по чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ ), а разрешението, че процесните не са такива е съобразено изцяло с практиката на ВКС, цитирана по – горе, както и тази, на която се позовава касатора. Пред въззивния съд не е бил спорен въпроса за размера на изплатеното от ответника за м. август 2021г. брутно трудово възнаграждение, тъй като същият е доказан от представения пред първата инстанция фиш за работна заплата / лист 27/, който не е бил оспорен от ищеца. Във въпросния фиш фигурират отделните пера от възнаграждението за месеца и съответната им стойност, поради което специални знания за изчисляване на базата по чл. 228 КТ не са били необходими. В заключение, липсва основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.