Решение № 6445 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1457/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационната жалба на директора на ТП на НОИ – Велико Търново чрез пълномощник юрк. Василева против Решение №67/07.01.2026 г. на Административен съд – Велико Търново по административно дело №619/2025 г., с което е отменено издаденото от него Решение №2153-04-37/30.06.2025 г., потвърждаващо Разпореждане №2113-04-1302#15/21.11.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО), и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне по заявление с вх. №2113-04-1302/15.08.2022 г. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК (нарушение на материалния закон и необоснованост) жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ. Допълнителни доводи по съществото на спора излага в писмено становище от 12.05.2026 г. В същото писменото становище страната заявява искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, както и за намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна поради прекомерност. Ответникът по касационната жалба – Х. И. Ф. от гр. Свищов – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Петров по съображения, изложени в писмен отговор. Допълнителни доводи по съществото на спора излага в молба – становище от 14.05.2026 г. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С Разпореждане №2113-04-1302#15/21.11.2022 г. на ръководител ПО, потвърдено с обжалваното пред първостепенния съд Решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново с №2153-04-37/30.06.2025 г., е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО на Х. И. Ф. по подаденото от него заявление с вх. №2113-04-1302/15.08.2022 г. Изложени са мотиви, че лицето няма необходимия осигурителен стаж от II категория труд – 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Пенсионният орган зачита осигурителен стаж от II категория труд – 12 години, 03 месеца и 23 дни; осигурителен стаж от III категория труд – 24 години 03 месеца и 28 дни и осигурителен стаж, превърнат към III категория труд по чл. 104 КСО – 39 години, 08 месеца и 19 дни. Установява сбор от осигурителен стаж и възраст – 98 години 06 месеца и 23 дни. Към разпореждането е приложен опис на осигурителния стаж, изготвен на базата на УП-3 №103/08.09.2022 г.; УП-3 №104/08.09.2022 г., УП-3 №63/08.06.2021 г. Не е зачетен завереният трудов и осигурителен стаж в трудовата книжка №245/85 г. Не е спорно, че към датата на подаване на заявлението Х. Ф. е навършил възраст [заличен текст]. Пенсионният орган е изложил мотиви и за това, че заявителят не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО по отношение на изискуемата възраст. В производството по административно обжалване касационният жалбоподател извършва редица допълнителни проверки и изисква информация за наличието на данни за осигурителен стаж на Ф. въз основа на ведомостите за заплати. След неколкократно спиране и възобновяване на производството с оспореното пред административния съд свое решение потвърждава разпореждането на органа по ПО, като приема, че въз основа на Констативен протокол от 07.02.2023 г., удостоверение УП-3 №112/20.10.2022 г. и удостоверение с изх. №94-Х-8/02.06.1994 г. се установяват данни за осигурителен стаж от II категория труд – 11 години, 08 месеца и 04 дни. Като резултат от подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствените средства – две експертизи, както и на релевантни за спора факти, първостепенният съд обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на органа по ПО, като издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че двете трудови книжки удостоверяват общ осигурителен стаж от II категория труд в периода от 05.08.1981 г. до 31.12.1999 г. – 16 години 4 месеца и 5 дни, обстоятелство потвърдено и от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ). Според втория вариант на експертизата, който съдът кредитира, към датата на подаване на заявлението и към датата на разпореждането сборът от осигурителен стаж и възраст е 103 години, 10 месеца и 17 дни. Периодът, в който заявителят за получаване на пенсия е бил на наборна служба (1 година, 11 месеца и 24 дни) е взет предвид от експерта като III категория. Правилно съдът приема, че трудовата книжка на Х. И. Ф. с №91 удостоверява положен от него труд в периода 01.11.1998 г. – 11.12.2001 г., в т. ч. – 1 година, 1 месец и 29 дни – от II категория труд в периода 01.11.1998 г. – 31.12.1999 г. и 1 година и 11 месеца и 8 дни – от III категория труд в периода 01.01.2000 г. – 11.12.2001 г., обстоятелство, потвърдено ССЕ, и неоспорвано от касационния жалбоподател. Основният спор между страните по делото е за осигурителния стаж, удостоверен с първата трудова книжка - №245 - 16 години, 1 месец и 15 дни към 01.11.1998 г. Според ССЕ същият е погрешно пресметнат и верният осигурителен стаж с оглед удостоверяванията за различните периоди е 15 години 2 месеца и 6 дни. На стр. 26 от трудовата книжка е удостоверено, че в периода от 01.02.1995 г. до 12.03.1996 г. работникът е ползвал неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда (КТ), обстоятелство, което безспорно не е взето предвид от експерта. Правилен и съответен на приложимите материалноправни норми е изводът на първостепенния съд, че удостовереният с трудовата книжка - №245 осигурителен стаж неправилно не е зачетен от пенсионния орган и от директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Според чл. 6, ал. 1 (ДВ, бр. 102 от 1993 г.), отм. от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) в приложимата й редакция към 01.11.1998 г. при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В случая това изискване е изпълнено. Съгласно чл. 347 КТ в приложимата му редакция към 2022 г. трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а според чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Грешката при пресмятането на общо прослуженото време е констатирана от вещото лице, изготвило ССЕ, и не е коментирана нито в решението на директора на ТП на НОИ, нито в разпореждането на органа по ПО. Тази грешка в пресмятането не може да дискредитира доказателствената сила на трудовата книжка като официален удостоверителен документ. Първият период, за който директорът на ТП на НОИ приема в своето решение, че липсва надлежно удостоверяване на осигурителния стаж в трудовата книжка, е от 05.08.1981 г. до 31.12.1981 г. Според удостоверяването в трудовата книжка №245, издадена от СУ „Заводски строежи“ – Свищов, ответникът по касация постъпва на работа в СУ „Заводски строежи“ – Свищов на 05.08.1981 г. като работник в строителството на длъжност ВиК, III разряд, а за дата 29.12.1982 г. е отбелязано „чл. 58 КТ за отбиване на редовна военна служба“. Положените печати са на ДСО „Промишлено строителство“, СУ „Заводски строежи“ – Русе, група Свищов. На 22.01.1985 г. работникът отново постъпва на работа в СУ „Заводски строежи“ – Свищов. Безспорно е установено по делото, че в периода от 05.01.1983 г. до 28.12.1984 г. Х. Ф. е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия (удостоверение №02-4912/26.08.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново). Записът в трудовата книжка за дата 29.12.1982 г. е приет за нередовен от органът по ПО и от касационния жалбоподател с мотива, че погрешно е посочено правното основание чл. 58 КТ (отм.), което според тях дискредитира всички удостоверявания в трудовата книжка за всички периоди. Вярното правно основание наистина е това на чл. 134 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България от 1958 г. (отм.) за безплатния служебен отпуск на лицата, отбиващи редовна военна служба, но погрешното посочване на правното основание на чл. 58 КТ (отм.), регламентиращ ползването на неплатен отпуск до 30 работни дни през една година или в по-голям размер при посочените в текста условия, не може да обоснове незачитането на удостоверения с трудовата книжка осигурителен стаж на лицето. Към 05.08.1981 г., когато е оформено постъпването на работа на работника и до 01.02.1986 г., когато е вписан нов работодател на основание чл. 37 КТ (отм.), трудовата книжка е оформяна в съответствие с изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149/20.03.1953 г., обн. в "Известия", бр. 25/1953 г., изм. - "Известия", бр. 74/1960 г. Същата съдържа реквизитите по чл. 5 от цитираната наредба, а всяко вписване е извършено съобразно чл. 8 от същата наредба: заверено е от ръководителя на предприятието/упълномощено от него длъжностно лице и е подпечатано със служебния печат. Съдът установява, че според писмо изх. №32/21.02.2023 г. на изп. директор на „Енергостроймонтаж – ПС – Б“ ЕАД – Белене, „Заводски строежи“ – Свищов е група без юридическа самостоятелност, първоначално към „Заводски строежи“ – Русе. Обособена е като такава за изграждането на СХК „Свилоза“ в гр. Свищов. С разрастването на работата по изграждането на АЕЦ „Белене“ и преминаването на „Енергостроймонтаж – ПС – Б“ към „Промишлено строителство“ – София, „Заводски строежи“ – Свищов е прехвърлено към „Енергостроймонтаж – ПС – Б“ ЕАД – Белене. „Енергостроймонтаж – ПС – Б“ ЕАД съхранява ведомости на въпросната група „Заводски строежи“ – Свищов за периода от м. януари 1981 г. до м. юни 1986 г., след което работилите там работници са във ведомостите за заплати на „Енергостроймонтаж – ПС – Б“ ЕАД. Както вече беше посочено по-горе, според запис в трудовата книжка считано от 01.02.1986 г. Ф. е на работа в СК „ЕСМ“ – Белене на основание чл. 37 КТ (отм.). Съдът установява, че според писмо от ТП на НОИ – Русе с изх. №1012-04-198#20/15.03.2023 г. архив на разплащателните ведомости на „Заводски строежи“ – Русе е предаден на Община Русе с приемо – предавателен протокол от 14.01.2020 г., но за работещите от Свищов и Русе разплащателни ведомости има само от 1973 г. и 1974 г. Обстоятелство, че ведомостите не са съхранявани по установения ред, според него не може да бъде преценявано във вреда на лицето, а удостоверяването в трудовата книжка е редовно. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първостепенния съд по отношение на този спорен период. За да не признае записа в трудовата книжка за периода от 05.08.1981 г. до 31.12.1981 г., директорът на ТП на НОИ се позовава на Констативен протокол №КП-5-14-01293401/07.02.2023 г., удостоверяващ резултатите от извършената проверка по реда на чл. 108, ал. 1 КСО от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Плевен на разходите за ДОО на „Енергостроймонтаж – ПС – Б“ ЕАД. Проверката е извършена въз основа на ведомости за заплати за периода 05.01.1981 г. – 30.04.1999 г. Изрично е отбелязано в протокола, че това са ведомости за заплати на „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД, а не на „Заводски строежи“. Според констатациите в него Х. И. Ф. не фигурира във ведомостите за заплати за периода от м. януари до м. декември 1981 г. Правилно приема административният съд, че констатациите по ведомостите за заплати на „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД не опровергават записа в трудовата книжка, тъй като проверката не е извършена по ведомости за заплати на „Заводски строежи“ – Свищов за посочения период, въпреки че според писмо изх. №32/21.02.2023 г. на „Енергостроймонтаж – ПС – Б“ ЕАД такива би следвало да се съхраняват. Обстоятелството, че Х. И. Ф. не е открит във ведомостите за заплати на „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД, тъй като е работил в „Заводски строежи“ – Свищов, е удостоверено и в издаденото от това дружество УП-3 №103/08.09.2022 г., което не е оспорено от ответника по касация. Според чл. 101 ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите от 1958 г. (отм. от 01.01.2000 г.) трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости. Аналогични са текстовете и на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Според ал. 1 осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според ал. 3 документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Безспорно ведомостите за заплати са първичните документи, в които се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, а трудовите книжки - вторични, тъй като отразяват вече направените записвания във ведомостите. При несъответствие между записванията във ведомостите и в трудовата книжка меродавно е записването във ведомостите. Изводът е, че за да опровергае удостоверяването в трудовата книжка и в удостоверението по утвърден образец, оспорващият ги трябва да установи какви са данните във ведомостите. При положение, че ведомостите липсват, както в случая, то осигурителният стаж за периода следва да се установи въз основа на данните в трудовата книжка. Вторият спорен период от време, е този, за който в трудовата книжка е удостоверено, че ответникът по касация е работил в Германия (15.07.1993 г. – 12.03.1996 г.). При липсата на ведомости за заплати като първични документи, според съда на основание чл. 40, ал. 5 от НПОС пенсионният орган е следвало да съобрази и обсъди другите, представени от лицето документи - Акт №РД-Г-15-070/16.05.1994 г., отнасящ се за прекратяване на индивидуален трудов договор от 08.06.1993 г., считано от 26.02.1993 г. на основание чл. 325, т. 4 от КТ, подписан от генералния директор на "Промишлено строителство"-София, за заеманата от жалбоподателя длъжност като строителен работник на обект в Германия (Мюнхен), и приложеното към него разрешително за работа в Германия за периода 12.07.1993 г. до 24.12.1993 г. с посочено място на трудова дейност Мюнхен, промишлено строителство; представения втори трудов договор за изпълнители професионалисти с рег. №Г-45/01.06.1994 г. между "Енергостроймонтаж - ПС-Б" ЕАД и Х. И. Ф., въз основа на който работникът отново е бил изпратен като строителен работник на обект в Германия със срок на договора до завършване на обекта; двата броя анекси към него (анекс № 1 от 31.05.1994 г. и анекс № 2 от 26.06.1994 г. ) и съответстващото му разрешително за работа от немските власти за периода 29.06.1994 г. до 05.02.1995 г. Според съда посочените документи имат същата доказателствена стойност като разплащателните ведомости и са годни да удостоверят осигурителния стаж на лицето. Те са надлежно оформени и не са оспорени от ответника, поради което той е бил длъжен да ги вземе предвид при изясняване на обективната истина. Допълнителен аргумент са констатациите при проверката по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО, за която е съставен Констативен протокол № КП-5-21-01327051/23.03.2023 г., според които при "ПС Холдинг" ЕООД, правоприемник на "Промишлено строителство холдинг" ЕАД, за Х. Ф. са намерени и се съхраняват трудов договор №РД-Г-15-341/08.06.1993 г. между жалбоподателя и "Промишлено строителство"-София и два анекса към този договор, както и записи в тетрадки. Правилно приема първостепенният съд, че осигурителният стаж за времето, през което лицето е работило в Германия, може да се установи, чрез представените по делото трудови договори и анекси към тях, както и разрешителните за работа от немските власти за периодите от 12.07.1993 г. до 24.12.1993 г. и от 29.06.1994 г. до 05.02.1995 г., след като ведомостите за заплати не се съхраняват. Според трудовия договор от 01.06.1994 г. същият е сключен на основание чл. 68, т. 2 КТ и Спогодбата между правителствата на Р. България и правителството на Федерална република Германия относно заетост на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа от 12.03.1991 г. В анекса към него изрично е договорено, че работодателят ще внася ежемесечно в полза на работника осигурителните вноски за всички осигурителни случаи. Както според чл. 101, ал. 3 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, така и според чл. 40, ал. 5 НПОС, когато ведомостите за заплати липсват, организациите (осигурителите) или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. С оглед изложеното, неправилно директорът на ТП на НОИ – Велико Търново приема, че за периодите от 01.08.1993 г. до 24.12.1993 г. и от 01.07.1994 г. до 05.02.1995 г. не е надлежно удостоверен в трудовата книжка осигурителен стаж от II категория труд. За целия период от 15.07.1993 г. до 26.02.1994 г. с Удостоверение №94-Х-8/02.06.1994 г., издадено от „Промишлено строителство“ – София е удостоверено, че Х. И. Ф. е работил като строителен работник в това дружество, което съответства на констатациите в Констативен протокол №КП-5-14-01293401/07.02.2023 г. по ведомости за заплати на „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД. Това удостоверение, което също не е оспорено от касационния жалбоподател, доказва, че в периода от 24.12.1993 г. до 26.02.1994 г. той е полагал труд от II категория при друг осигурител. Поради това неправилно е прието в оспореното решение, че за месеците януари и февруари 1994 г. не е надлежно удостоверен осигурителен стаж от II категория труд. Данните по делото сочат, че в различни периоди от време Х. Ф. е работил по трудово правоотношение с „Промишлено строителство“ – София, но в трудовата книжка като работодател е вписано „ЕСМ“ – Белене, за което е установено, че е преминало към „Промишлено строителство“ – София. Проверки по ведомостите за заплати на „Промишлено строителство“ – София в хода на административното производство не е извършена за всички периоди, за които административният орган оспорва удостоверителната сила на трудовата книжка. Правилни са изводите на съда, че според специалността на заявителя за пенсия, както и според останалите данни по делото, според които той е работил за изграждането на обекти като СХК „Свилоза“ в гр. Свищов и АЕЦ „Белене“ обосновават извод за това, че полаганият от него труд при „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД – Белене и "Промишлено строителство"-София е II категория според чл. 26 от Правилника за категоризирне на труда при пенсиониране (отм.), приложим съгласно §2 от ЗР на ПМС №235/98 на МС за приемане на Наредба за категоризирне на труда при пенсиониране и § 9, ал. 1 ПЗР КСО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че според съда периодът на наборната военна служба от 05.01.1983 г. до 28.12.1984 г. следва да се зачете като осигурителен стаж от II категория труд. Напротив, в мотивите на съдебното решение изрично е посочено (след цитираните решения на ВАС), че този период се зачита за осигурителен стаж от III категория труд. Това е съобразено и от вещото лице, изготвило ССЕ. На стр. 26 от трудовата книжка в съответствие с чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ е удостоверено, че в периода от 01.02.1995 г. – 12.03.1996 г. Ф. е ползвал неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж по КТ. Това обстоятелство обаче не е съобразено от експерта, изготвил ССЕ, както правилно посочва касационният жалбоподател, а би трябвало да се вземе предвид, след като осигурителният стаж се установява чрез трудовата книжка. Според експертизата за периода от 05.08.1981 г. до 31.12.1999 г. осигурителният стаж от на Х. Ф. от II категория труд е 16 години 4 месеца и 5 дни. Основателен е обаче е доводът на ответника по касация, че и след приспадането на времето на неплатения отпуск, който не се зачита за трудов стаж, е изпълнено изискването на чл. 69б, ал. 2 КСО лицето да е работило 15 години при условията на II категория труд. При новото произнасяне по заявлението на Х. И. Ф. с вх. №2113-04-1302/15.08.2022 г. органът по ПО следва да прецени дали е налице и изискването на чл. 69б, ал. 2, т. 1 КСО за това сборът от осигурителен стаж и възраст да е 100, като съобрази установеният със ССЕ осигурителен стаж от III категория труд. По така изложените съображения решението на Административен съд – Велико Търново следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация са дължими разноските за настоящото касационно производство. Претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се намаляват по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Същите са съобразени с размера, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и не са прекомерни с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и съобразно останалите критерии по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,