Определение № 4211 от 19.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба, подадена от “Приват турс 2000“ ЕООД и “Приват турс 2000“ ЕООД – клон Б., ЕИК1302499230010, подадена чрез процесуалния им представител адв.П., срещу въззивно решение №45 от 04.02.2026г. по в.гр.д.№1094/2025г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта, с която е потвърдено решение от 07.04.2025г. по гр.д.№228/2024г. на Районен съд – Разлог в частите, с които са уважени предявените от Б. Д. Н. срещу “Приват турс 2000“ ЕООД – клон Б., искове с правно основание чл.74, ал.4 КТ, чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, последният - до размера 20 507,98лв. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. второ и трето ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация от Б. Д. Н., подаден чрез процесуалния представител адв. Г., в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С обжалваното въззивно решение в обжалваните части, е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които е обявена за недействителна разпоредбата на раздел V от трудов договор №55 от 16.10.2023 г., сключен между “Приват турс 2000“ ЕООД – клон Б., ЕИК... и Б. Д. Н. и уреждащ /нов/ срок за изпитване в полза на работодателя - поради заобикаляне на закона; признато е за незаконно и е отменено уволнението на Б. Д. Н., извършено със заповед №75 от 28.12.2023 г. на управителя на “Приват турс 2000“ ЕООД – клон Б., ЕИК..., с която на основание чл.71, ал.1 КТ, е прекратено трудовото правоотношение на Б. Д. Н. на длъжност Мениджър Маркетинг и Продажби“ в „Приват турс 2000“ ЕООД – клон Б., ЕИК.... и е осъден „Приват турс 2000“ ЕООД – клон Б., ЕИК.... да заплати на Б. Д. Н. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 20 507,98лв. - обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1“Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, в тази връзка задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно?“; 2“Следва ли ищецът да установи с пълно и главно доказване настъпването на вредата и нейния размер, за да се приеме за доказана претенцията за получаване на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ – факта на оставане без работа и размера на получаваното от него брутно възнаграждение?“; 3“Ако предходното трудово правоотношение на уволнения работник или служител не е прекратено по установения от закона ред, счита ли се, че същият е останал без работа след прекратяване на второто трудово правоотношение?“; 4“Уведомяването по чл.63, ал.3 КТ води ли до прекратяване на трудовото правоотношение, без да се осъществил фактическия състав за прекратяването му съгласно КТ?“. По първите два въпроса се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първия въпрос позоваването е на решения на ВКС: по гр.д.№24/2019г. на Іг.о., по гр.д.№4002/2015г. на ІІг.о., по гр.д.№4744/2008г. на Іг.о.; по втория – на решения на ВКС: по тълкувателно решение №6/2013г. по т.д.№6/2013г. на ОСГК, по гр.д.№5156/2008г. на ІVг.о., по гр.д.№5401/2008г. на Іг.о. По трети и четвърти въпрос се сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите в касационната жалба, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като първоинстанционното решение било недопустимо поради неучастие на главна страна в производството – работодателят/клона на търговското дружество/. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Практиката на ВКС относно основанията за недопустимост на съдебните решения е непротиворечива. Приема се, че решението е недопустимо, ако е постановено по недопустим иск, при отсъствие на уредените положителни процесуални предпоставки /подведомственост, правен интерес от търсената искова защита, процесуална правоспособност, процесуална легитимация, родова и местна подсъдност, редовност на исковата молба по смисъла на чл.127-128 ГПК, процесуална дееспособност и представителна власт на представителя /, както и при наличие на отрицателните процесуални предпоставки /формирана сила на пресъдено нещо по спорния предмет, изтекъл преклузвен срок за предявяване на иска, договор за подведомственост на арбитраж или чуждестранен съд, висящ преюдициален граждански или наказцателен процес, както и допуснато от Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на приложим о делото закон, друг висящ процес между същите страни за същия спор – чл.126, ал.1 ГПК/ за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите в касационната жалба, че по делото в първата инстанция не е участвала главна страна в производството – ответника-работодател „Приват турс 2000“ ЕООД – клон Б., и това е довело до недопустимост на въззивното решение. Няма твърдения и данни делото да е разгледано и решението да е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Работодателят „Приват турс 2000“ ЕООД – клон Б., е посочен в исковата молба като ответник по исковете и по отношение на него в обстоятелствената част на исковата молба са изложени обстоятелствата, на които ищцата основава исковете си и по отношение на него също така е релевирано искането по всеки един от исковете, т.е. не е налице хипотезата, когато нередовността на исковата молба е свързана с конституирането на страните, в която решението би било недопустимо /т.5 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното по него решение са недопустими. В практиката на ВКС последователно се приема, че за отстанимите пред въззивния съд нередовности на исковата молба постановките на т.4 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС запазват актуалност. Когато след отстраняване на нередовностите в исковата молба във въззивното производство се стигне до промяна на първоначалния ответник, спрямо когото е постановено първоинстанционното решение, въззивният съд не конституира новата страна, а обезсилва решението и връща делото на първоинстанционния съд от фазата на връчване на препис от исковата молба, поради необходимостта да се обезпечи правото на участие на новоконституирания ответник във всички стадии на процеса /решение по гр.д.№3507/2020г. на ВКС, ІVг.о./. С ъгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия /това се отнася до всяка една инстанция, тъй като разпоредбата е в Глава единадесета на Част първа, озаглавена „Общи правила”/. Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото. Доказването става с акта, от който представителната власт произтича, в случая пълномощно. Ако съдът не е разкрил липсата на представителна власт, фактът на процесуалното представителство не може да бъде заличен. Нещо повече, извършените без представителна власт действия могат да бъдат потвърдени и по този начин включени валидно в процеса. Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия, като им придава ефект спрямо представлявания. То няма значение за упълномощаване за следващи действия. В случая извършените без представителна власт действия са потвърдени /в противен случай биха настъпили последиците от липсата на представителна власт/, а и е представено пълномощно за следващите действия по делото. Поставените в изложението правни въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първите два от поставените въпроси се свързват с оплакванията в касационната жалба, че не са обсъдени доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, ангажирани в подкрепа на доводите, че от представеното копие на личното трудово досие на ищцата с „предходния работодател“ „е видно, че липсва целия фактически състав на прекратяване на трудовото правоотношение с предходния работодател по чл.325, ал.1, т.1 КТ“, като счита, че само заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и подаденото уведомление до НАП не влияе върху самото прекратяване и поради това счита, че „в този срок ищцата е била в във валидно трудово правоотношение с „Българска корпорация семена“ АД, независимо от това дали е престирала или не работната си сила което води до извода, че същата не е останала без работа“. Трайно в практиката на ВКС, включително в посочените от касатора актове, безспорно е прието, че при постановяване на решението си, въззивният съд следва да обсъди в съвкупност всички доказателства, относими към правния спор, да обсъди направените от страните възражения и техните доводи, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата, като изложи собствени мотиви с оглед изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК и в случая именно това е начинът, по който е процедирал съда. В случая твърденията за необсъждане на доводите не кореспондират със съдържанието на въззивното решение относно съображенията на съда дали предходният работодател на ищцата е „Българска корпорация семена“ АД или в учредения след сключването на трудовия й договор с дружеството негов клон „Слънчев бряг“, в който ищцата е полагала труд на длъжността „мениджър продажби“ до прекратяване на трудовия й договор, видно от представеното с исковата молба копие от трудовата й книжка, л.8-9. Несъгласието с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, не е налице и противоречие с практиката на ВКС – в Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК на ВКС, за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика относно тежестта на доказване на безработицата в спора по чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ от уволнения работник или служител, са изложени съображения, че: „Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993 г./. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение.“. По трети и четвърти от поставените въпроси също липсва основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не е очевидно неправилно. Според твърденията на касатора, той отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 1717евро – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение