Определение № 2746 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1518/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. В. Г., чрез адвокат Г. Х. и касационна жалба на Община Гулянци, срещу решение № 244/16.10.2025 г. по в.гр.д.№ 243/2025 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което след частична отмяна на решение № 81/06.03.2025 г. по гр.д.№ 682/2024 г. на Окръжен съд Плевен, е отхвърлен иск на И. В. Г. против Община Гулянци, за сумата над 35 000 лева, ведно със законната лихва, като обезщетение на неимуществени вреди от неизпълнение на установени със закон задължения на общината и настъпил инцидент на 27.07.2024 г. с безстопанствено куче, от което са причинени вреди на ищеца. В касационната жалба на Община Гулянци се твърди, че въззивното решението в уважената част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Може ли съда да обоснове решението си само на изброени от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства“. От И. В. Г., чрез адвокат Г. Х., е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационна жалба от 16.12.2025 г. на И. В. Г., чрез адвокат Г. Х. е подадена срещу отхвърлителната част на решението, с доводи за неправилност и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: „Длъжен ли е въззивният съд, когато е въведено във въззивната жалба оплакване, че заключението на назначената в първата инстанция експертиза е непълно /неясно/ противоречиво или е изготвено без съобразяване на приети по делото доказателства (медицински документи), да допусне допълнителна/повторна (вкл.комплексна) експертиза по реда на чл.201 ГПК, или може да откаже такова доказателство и да остави неизяснени релевантни медицински въпроси?“„Допустимо ли е въззивният съд да замести допълнителна/повторна експертиза по чл.201 ГПК с повторно изслушване на вещото лице по реда на чл.267, ал.2 ГПК, когато са налице новоприети/ несъобразени медицински документи и е необходима оценка със специални знания (вкл.по друга медицинска специалност)?“, „Следва ли съдът да обсъди заключението на вещото лице в съвкупност с всички доказателства по делото и може ли да го възприеме бекритично, когато заключението и/или устните обяснения на вещото лице противоречат на медицински документи/ изследвания или съдържат вътрешни противоречия?“„Допустимо ли е съдът да отрича причинно-следствена връзка между деликта и установено увреждане, като извежда неблагоприятни за пострадалия изводи единствено от липсата на данни за здравословно състояние „преди инцидента“ (които по естеството си обичайно не съществуват при здраво лице), без да са ангажирани твърдения и доказателства за друга причина/предхождащо заболяване?“ Отделно се поддържа „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2 ГПК. От Община Гулянци, чрез адвокат Н. Н. от АК - Плевен, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по нея и претендира сторените разноски, съгласно представения списък. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Гулянци, тъй като по делото са доказани мястото и обстоятелства, при които настъпва инцидент в причинно-следствена връзка между виновното бездействие на общинската администрация и настъпилите за пострадалия ищец вреди. Съобразявайки заключение на съдебномедицинската експертиза, съдът е възприел изводите на първата инстанция, за доказан инцидент /падане от велосипед/, вследствие на нападение от бездомно куче, в резултат на което са причинени вреди на ищеца /травми по главата, гръдния кош, фрактура на дясна ключица, без загуба на съзнание/ на ул.В.Левски в гр.Гулянци. Според мотивите на решението, посоченото противоправно бездействие се установява от събраните писмени и гласни доказателства, вкл. очевидец на инцидента от 27.07.2024 г., въз основа на които съдът достига до извод, че отговорността е на общината, която не е изпълнила вменените и задължения по закон, поради което претенцията му за обезщетение е основателна до размер на 35 000 лева. При тези мотиви на съда не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, при искове за обезщетения от непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД. Липсва явна необоснованост на изложените мотиви или нарушаване на императивна правна норма, а постановеният съдебен акт е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаването на спора и съдържа неговата конкретна преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях. В тази връзка, съображенията на касатора, свързани с обсъждането на приетата съдебномедицинска експертиза и липсата на причинна връзка със задълженията на общинската администрация, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК поради нарушение на правилата на формалната логика или превратно прилагане на материалния и процесуалния закон. В правната теория и съдебна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд се приема еднозначно, че за да се ангажира отговорността за вреди по чл.49 ЗЗД, по делото следва да бъдат установени всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - действие или бездействие, които са причинили вреда и причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Съображенията на касатора, в случая, за неправилна преценка на приетите доказателства и експертни заключения, всъщност, преповтарят оплакванията му в касационната жалба, т.е. представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и в този смисъл не обосновават допускането на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената защита.. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставените от касатора-ищец въпроси, независимо че обуславят изхода на делото, не са разрешени в противоречие, а изцяло в съответствие с установената задължителна съдебна практика на ВКС - т.3 на ППВС № 1/13.07.1953 г., в която се приема, че решението трябва да бъде мотивирано, да съдържа кратко указание за това какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. В случая, мотивите на обжалваното решение съдържат преценката на решаващия състав за установените по делото релевантни факти и приложението на закона, в съответствие със съдебната практика, формирана с ППВС № 7/27.12.1965 г ППВС № 1/10.11.1985 г., в които се приема, че мотивите към съдебното решение трябва да отразява решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението воля по съществото на спора, тъй като освен източник на информация за осъществената решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда при постановяване на решението и са средство за защита на правата и интересите на страните в производството. Не се обосновава допускане на касационно обжалване по поставените от касатора-ищец въпроси, във връзка със задължението на въззивния съд в мотивите на решението си да обсъди приетото експертното заключение на вещото лице, като изложи свои съображения кои действия или бездействия са противоправни, при преценката му дали следва да се ангажира отговорността на ответника от конкретния инцидент. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че съдът назначава експертиза, за да бъде изяснено делото от фактическа страна, а вещото лице е длъжно да даде заключение в рамките на поставените му въпроси и въз основа на доказателствата по делото и/или други материали, които съдът е определил вещото лице да проучи и за което са необходими специални знания – решение № 129 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 60344/2016 г., ІІІ г.о. и решение № 213 от 06.02.2017 г. по гр.д. № 1611/2016 г., ІІІ г.о. Съгласно т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, т.е. ако назначаването на вещо лице е необходимо за установяване на релевантни за спора фактически обстоятелства, за което са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Когато съдът е възприел определена фактическа констатация с помощта на вещо лице, чието заключение не е непълно, неясно или необосновано, не възниква необходимост от повторното установяване на релевантните за спора факти, освен при оспорването му от някоя от страните по делото или ако заключението е било прието от съда пред първата инстанция в нарушение на съдопроизводствените правила и във въззивната жалба се съдържа оплакване за това. В случая, изводите на въззивния съд са, че от данните по делото се потвърждават констатациите в експертното заключение на вещото лице за здравословното състояние на пострадалия, при липса на доказателства за загуба на слуха от инцидента. При повторно изслушване на вещото лице се приема, че приетата медицинска документация установява намаления слух на ляво ухо, но травмата е в причинна връзка единствено с получената допълнителна загуба на слуха на дясното ухо, което според съда е основание за присъждане на обезщетение само за него. Тези мотиви на съда са в съответствие с практиката, формирана в решение № 60/25.03.2013 г. по гр.д.№ 475/2012г на ВКС., ІІ т.о., която приема, също, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда заедно с всички останали доказателства. Въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение за правния спор и въз основа на тях е формирал крайния си извод, че претенцията на ищеца за обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение на установени със закон задължения на органите на местна власт е частично доказан, тъй като се установяват всички елементи на фактическия състав на непозволено увреждане. Поставеният в тази връзка последен въпрос в изложението не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като не отговаря на действително изложените мотиви в решението, че обстоятелствата около инцидента са в причинно-следствена връзка и настъпилото увреждане на пострадалия. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема, че мотивите на въззивната инстанция са изцяло в съответствие с практиката на ВКС, поради което поставените въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. От страните по делото са поискани разноски в касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да останат в тежест на страните, както са направени от тях. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV го.