Определение № 1344 от 30.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 859/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], срещу решение №675 от 09.11.2023г. по т. д. №706/2023г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено Решение № 260691/22.11.2023 г. по т.д.№ 1580/2017 г. на СГС, ТО, VI-5 състав, с което са отхвърлени предявените от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, против „Н. Петрол“ ЕООД /в несъстоятелност/, искове: 1./ с правно основание чл. 3, ал. 3, във вр. ал. 2 от ЗБН, за прогласяване нищожността на извършените от „Н. Петрол“ ЕООД /н./, прихващания, обективирани в Изявление за прихващане с вх. №11456/07.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11316/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11359/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11329/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11668/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11360/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11361/06.11.2014 г., всички по регистъра на КТБ, за сумата общо в размер на 9 483 443,43 щ.д.; 2./ с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.59 ал.2 от ЗБН, за прогласяване нищожността на извършените от „Н. Петрол“ЕООД /н./, прихващания, обективирани в Изявление за прихващане с вх. №11456/07.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11316/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11359/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11329/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. № 11668/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11360/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх.№11361/06.11.2014г., всички по регистъра на КТБ, за сумата общо в размер на 9 483 443,43 щ.д.; 3./ с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН, за обявяване за относително недействителни на извършените от „Н. Петрол“ ЕООД /н., прихващания, обективирани в Изявление за прихващане с вх. № 11456/07.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11316/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. № 11359/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11329/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11668/06.11.2014г., Изявление за прихващане е вх. №11360/06.11.2014 г., Изявление за прихващане с вх. №11361/06.11.2014г., всички по регистъра на КТБ, за сумата общо в размер на 9 483 443,43 щ.д.; 4./ с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН, за обявяване за относително недействителни на извършените от „Н. Петрол“ ЕООД /н./ прихващания, обективирани в Изявление за прихващане с вх. №11456/07.11.2014 г., Изявление за прихващане с вх. №11316/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. №11359/06.11.2014г., Изявление за прихващане с вх. № 11329/06.11.2014 г., Изявление за прихващане с вх. №11668/06.11.2014 г., Изявление за прихващане с вх. №11360/06.11.2014г. Изявление за прихващане с вх. №11361/06.11.2014г., всички по регистъра на КТБ, за сумата общо в размер на 9 483 443,43 щ.д. Решението е постановено при участие на трети лица - помагачи на ответника „Н. Петрол“ ЕООД /н./, както следва: „Адонис – 45“ ООД, И. Д. К., С. С. Х., Р. Р. Ц., М. Ц. Р., Й. Й. Й., „Хелитранс“ АД, П. Б. В., В. А. К., С. С. С., Г. Б. Х., А. В. М., К. Г. Х., С. М. Х., Litlle Acre Milk Farm АД, И. И. П. и П. П. П.. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за отмяната му. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че при прилагане на чл.59 ал.5 от ЗБН релевантната редакция на посочената разпоредба следва да бъде обусловена единствено от момента на извършване на процесното прихващане. Излага съображения, че разглежданата правна норма намира приложение при осъществяване на сложен фактически състав, част от който е извършването на атакуваното прихващане, но този състав се явява завършен изцяло едва с откриването на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./. Поради това счита,че доколкото към 22.04.2015г. – датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, действащата редакция на чл.59 ал.5 от ЗБН е била тази след измененията от 28.11.2014г., то именно тя е приложима в настоящия случай. Също излага доводи за наличието на колизия между решение №8/27.05.2021г. на КС по конст. д. №9/2020г. и определение от 15.11.2022г. на СЕС по дело С-260/21. Противно на становището на въззивния съд счита, че знанието за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59 ал.3 от ЗБН не представлява знанието за вземане на решение от страна на БНБ, преди изобщо то да е било взето от Централната банка, а напротив – възприятието на т. нар. „средностатистически гражданин“, респ. търговец, за финансовото състояние на банката. Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поставят следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.Какво е правното основание за извършването на прихващане спрямо търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл.115 /отм./ и сл. ЗКИ, тогава, когато прихващането е извършено през периода на специалния надзор? В случай, че спрямо поставената под специален надзор банка бъде открито производство по несъстоятелност от кой момент би могъл назначеният от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдик да оспорва така извършеното прихващане, респ. кога за него ще възникне правото на иск?; 2. В случаите, когато едно право е обявено за противоречащо на националното законодателство с решение на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, но съществуването на това право е признато от Съда на Европейския съюз, следва ли органите, включително на съдебната власт, на държавата – членка да приложат разрешението, дадено от националния съдебен орган, или съгласно принципа на примат на правото на Европейския съюз над националното право на държавите – членки следва да го откажат и вместо това приложение да намери разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз? 3. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59 ал.3 от ЗБН на „Корпоративна търговска банка“ АД към 16.09.2014г. – датата на обявяване на Решение №114 на Управителния съвет на Българска народна банка? 4. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59 ал.3 от ЗБН на „Корпоративна търговска банка“ АД към 22.10.2014г. – датата на обявяване на Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД към 30.09.2014г., изготвен от одиторските фирми „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД, евентуално към 27.10.2014г. – датата на публикуване на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД? 5. Действията на длъжник на търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл.115 /отм./ и сл. ЗКИ по придобиване на големи по размер вземания от кредитори на банката с цел погасяване, изцяло или частично на задължения към тази банка, тълкувани в светлината на последователно приетите от Българската народна банка мерки, както и на договорките на това лице с неговия цедент, респ. неговите цеденти, представляват ли годно доказателствено средство за установяване на знанието на този длъжник за неплатежоспособност на търговска банка по смисъла на чл.59 ал.3 от ЗБН? По въпрос №2 от изложението касаторът сочи основанието по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, като се позовава на решение от 05 февруари 1963г. на СЕС по дело 26/62, Van Gend & Loos, решение от 15 юли 1964г. на СЕС по дело 6/64, Costa, решение от 09 март 1978г. на СЕС по дело 106/77, Simmenthal, както и на определение от 15.11.2022г. на СЕС по дело С-260/21. Третият и четвъртият процесуалноправни въпроси са въведени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като се твърди противоречие с решение №60134/15.12.2021г. по т. д. №558/2018г. на ВКС, І т.о., а по пети въпрос - противоречие на изразеното становище в решение №226 от 12.07.2011г. по гр.д. №921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №31 от 09.03.2012г. по гр.д. №502/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Всички въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК / с изключение на втория/ са въведени и kd основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с оглед значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация „Н. Петрол“ ЕООД /н./, представя писмен отговор в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Третото лице помагач на страната на ответника Р. Р. Ц., е депозирала писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Третите лица - помагачи на страната на ответника - „Адонис – 45“ ООД, И. Д. К., С. С. Х., М. Ц. Р., Й. Й. Й., „Хелитранс“ АД, П. Б. В., В. А. К., С. С. С., Г. Б. Х., А. В. М., К. Г. Х., С. М. Х., Litlle Acre Milk Farm АД, И. И. П. и П. П. П., не изразяват становища по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за установено, че по силата на представените по делото договори за кредит: Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011г., изменян и допълван с Анекс №1 от 27.05.2011 г., Анекс №2 от 29.05.2012 г. и Анекс №4 от 01.06.2014 г., както и Договор за банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. - неразделна част от Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011г., банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 000 щ.д. към датата на последния анекс. Изтъкнал е, че страните не са въвели своевременно възражения за действителността на договорите и анексите към тях. От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по делото е приел за доказано, че усвоените по двата договора за кредит суми от „Н. петрол“ ЕООД са в общ размер 39 000 000 щ.д., като към датата на прихващанията по главницата на кредитите са погасени 1 000 000 щ.д., съответно общият размер на задължението по главницата преди прихващането е 38 000 000 щ.д. Съставът на САС е споделил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете по чл.3, ал.3, във вр. ал.2 от ЗБН, за прогласяване нищожността на извършените от „Н. Петрол“ ЕООД /н./ прихващания, като се е позовал на постоянната практика на ВКС, съгласно която изразът „изпълнение на задължение“ в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗБН не включва прихващането, което е "способ за погасяване на задължения", наред с подновяването и опрощаването, а не съставлява изпълнение на задължения. Изтъкнал е също, че разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗБН визира действия и сделки, извършени от банката, като участник в атакуваното правоотношение, в качеството й на собственик или длъжник, инициирал съответното действие – имат се предвид само предприети от самата банка действия, а прихващането, извършено от кредитор и длъжник на банката и без нейното участие, не попада в предметния обхват на чл.3, ал.2 от ЗБН. Въззивният съд е приел за неоснователни и исковете по чл.59 ал.2 от ЗБН, като е изтъкнал, че към датата на получаване от „Корпоративна търговска банка“ АД на процесните писмените изявления за прихващане, по отношение на банката не е било налице открито производство по несъстоятелност и съответно не е имало назначен синдик, с оглед на което уредената в чл.59, ал.2 от ЗБН форма за изявлението за прихващане не намира приложение. Приел е, че по отношение на процесните прихващания на общо основание намират приложение общите правила на чл.103 - чл. 105 от ЗЗД за извънсъдебно прихващане. За да достигне до извод за неоснователност на исковете по чл.59, ал.5 от ЗБН, въззивният съд се е позовал на обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г., доп. ДВ, бр. 33/2019г. /, с решение №8/27.05.2021г. на КС по конст. д. №9/2020г. Посочил е, че действителността или недействителността на извършено прихващане се преценява само и единствено към онзи момент, в който е осъществена и завършена съвкупността от всички материалноправни предпоставки на прихващането на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Изтъкнал е, че този момент за процесните прихващания е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до банката – длъжник, а откриването на производството по несъстоятелност на банката е последващ и по-късен факт, с който действително законодателно се свързва възникването на правото на иск по чл.59, ал.5 от ЗБН и надлежното му упражняване в законовия двугодишен срок, но моментът, в който е открито това производство не е и не може да бъде определящ относно определяне на приложимата правна уредба към прихващания, извършени и напълно осъществили всички свои правни последици в по-ранен момент. По евентуалния иск с правно основание чл.59 ал.3 от ЗБН съдът е приел за недоказано по делото прихващащият кредитор да е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката длъжник към момента на придобиване на всяко от активните вземания. Позовавайки се на практиката на ВКС е изложил съображения, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН не може да се обоснове със знание, че е прието решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 от ЗКИ, нито със спирането на плащанията по чл.116 ал.2 т.2 от ЗКИ, включително не може да бъде презумирано по силата на ал.4 на чл.59 от ЗБН, доколкото в конкретния случай всяка една от цесиите е извършена преди решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката. Споделил е възприетото в практиката становище, че под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезата на чл.59, ал.3 от ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл.36, ал.2 от ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015г. /, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона, а предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Изложил е и съображения, че в информацията в публичното пространство относно случая с „Корпоративна търговска банка“ АД в периода от 20.06.2014г. до 04.11.2014 г. съществуват позитивни изявления и съобщения от представители на БНБ, официални длъжностни лица, лидери на политически партии, във връзка със загрижеността им за стабилизиране на банката и т.н., поради което липсва основание да се приеме, че въпреки бездействието на компетентните институции и БНБ в законовия срок, средностатистическият гражданин е успял сам и въпреки това да формира непротиворечиво знание, което УС на БНБ не е бил способен да направи и не е направил. Позовал се е на Решение №138 по Протокол №27/6.11.2014г. на УС на БНБ, в последните четири абзаца от мотивите на което е посочено, че едва след и въз основа на финансови и надзорни отчети за състоянието на КТБ към 30.09.2014г, които са били внесени от квесторите на банката в БНБ на 04.11.2014г. и на база информация, съдържаща се във входирано от квесторите в БНБ Писмо вх. №БНБ-127951 от 05.11.2014 г., на 06.11.2014 г. УС на БНБ се е запознал с обстоятелства, въз основа на които установил, че собственият капитал на банката е отрицателна величина - т.е. че банката е неплатежоспособна. Изтъкнал е, че едва към този момент /06.11.2014г./ и поради това конкретно основание от УС на БНБ е прието посоченото решение за отнемане на лиценза на банката поради неплатежоспособност. Относно въведените от ищеца твърдения за нищожност на процесните договори за цесия, поради това, че представляват платежни операции, с които е нарушен редът за удовлетворяване на кредиторите, въззивният съд е приел, че тези твърдения са въведени след изтичане на установените в ГПК преклузивни срокове, поради което не следва да бъдат обсъждани. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Процесуалноправният въпрос по т.1 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно правното основание за извършването на прихващане спрямо търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл.115 /отм./ и сл. ЗКИ, тогава, когато прихващането е извършено през периода на специалния надзор, не е обусловил изводите на съда за неоснователност на предявените искове. Въззивният съд е изразил становище, че за процесните прихващания намират приложение общите правила на чл.103 – чл.105 от ЗЗД, което касаторът не оспорва в касационната жалба, но поддържа, че извършените прихващания могат да се оспорват съобразно законодателството, действащо към момента на откриване на производството по несъстоятелност на банката. Въпросът относно момента, от който назначеният от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдик може да оспорва прихващания, извършени спрямо търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл.115 /отм./ и сл. ЗКИ, е обуславящ за изхода на производството, но по отношение на него касаторът не е обосновал сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По поставения въпрос е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №60147/12.01.2022г. по т.д.№1534/2020г. на ВКС, ТК, І т.о. В него се приема, че иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, изключва допълнителното основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Вторият въпрос е поставен от касатора във връзка с доводите му, че придаденото на нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН обратно действие с разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г., доп. ДВ, бр. 33/2019г./, е в съответствие с правото на Европейския съюз, съгласно разрешението, дадено с определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/21. Макар и свързан с предмета на спора, той не отговаря на допълнителната процесуална предпоставка по чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е разрешен в противоречие със задължителното за съдилищата тълкуване на правото на ЕС, дадено с определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/21. В т. 1 от диспозитива на посоченото определение е постановено, че чл. 19, § 1, втора алинея от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да приеме общи правила относно прихващането в рамките на банкова несъстоятелност дори ако те имат обратно действие. В т.41 от съобразителната част на определението е изяснено, че приемането от държава членка на общи гражданскоправни или търговскоправни разпоредби относно режима на прихващането в рамките на банкова несъстоятелност, дори те да имат обратно действие, само по себе си не може да наруши посочените в точки 39 и 40 от определението изисквания, като този извод не засяга съответствието на подобни разпоредби с националното право, което следва да се прецени единствено от националните юрисдикции. С решение №8/27.05.2021г. на КС по к. д. № 9/2020 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр. 22/2018 г.; доп., бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г./, с която е придадено обратно действие /от 20.06.2014г./ на релевантната за спора разпоредба на чл.59, ал.5 от ЗБН. Даденото от въззивния съд разрешение относно отпадането, вследствие решението на КС на РБ, на обратното действие на чл.59, ал.5 от ЗБН, е изцяло в съответствие с практиката на ВКС /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, като липсва и противоречие на посоченото разрешение, с цитираното в изложението определение на СЕС, в т.41 от което изрично е прието, че съответствието с националното право на разпоредби, относно режима на прихващането в рамките на банкова несъстоятелност, дори те да имат обратно действие, следва да се преценява единствено от националните юрисдикции. С оглед изложеното изводът на въззивния съд, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр.98/2014г., е редакцията, която е била в сила към момента на извършване на оспореното прихващане, не е в противоречие с цитираната от касатора практика на СЕС. Поставените въпроси по т.3 и т.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК могат да бъдат обобщени по реда на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно „знанието за неплатежоспособност“ като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН и възможността същото да се обоснове със знание за решение №114/16.09.2014г. на УС на БНБ съответно със знание за обявяване на Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД към 30.09.2014г., изготвен от одиторските фирми „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД, и за публикуване на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД. Следва да се отбележи, че в частта относно знанието за публикуване на 27.10.2014г. на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД, въпросът не е обуславящ за изхода на производството. В исковата молба синдиците на „КТБ„ АД /н./ не са се позовали на оповестяването на доклада на УС на БНБ от 27.10.2014 г. като на общоизвестен факт, обосноваващ „знание за неплатежоспособност” на банката у ответното дружество, съответно не са въвели този факт като част от основанието на предявения иск. Такова фактическо твърдение не е въведено в хода на цялото първоинстанционно производство, като ищецът – касатор се е позовал на него едва в писмената си защита в първата инстанция, съответно неговото значение за наличието на знание за неплатежоспособност у ответника не е обсъждано от въззивния съд. Поради тази причина не е налице е твърдяното от касатора противоречие с решение №60134/15.12.2021г. по т. д. №558/2018г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че в публично достъпният доклад на БНБ от 27.10.2014г., изготвен за информация на народните представители от 43-то Народно събрание на Република България, във връзка с предприети действия по казуса „КТБ“ АД и ТБ „В.“ ЕАД, действително е включено становище, недвусмислено указващо на окончателно установена неплатежоспособност, доколкото би могло да бъде избегната единствено по законодателен път, т.е. извън финансовите ресурси на банката и механизми на рекапитализиране и преструктуриране. В останалата част въпросът отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, но не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. За да съществува това основание, следва да се касае за приложение на разпоредба, по която липсва съдебна практика или се налага изоставяне на създадена съдебна практика, или за приложение на разпоредба, която е неясна и се налага нейното тълкуване. По въпроса относно субективния елемент на фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН и допустимостта „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на тази разпоредба да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор е формирана практика на ВКС с решение №51/21.07.2020г. по т. д. №3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59/10.08.2020г. по т. д. №1920/2018г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020г. по т.д. №1721/2019г. на ВКС, ІІ т. о., решение №161/17.12.2020г. по т.д. №3089/2018г. на ВКС, ІІ т. о., решение №131/21.12.2020г. по т.д. №751/2019г. на ВКС, І т. о. и решение №130/14.01.2020г. по т.д. №2597/2018г. на ВКС, ІІ т. о. В посочената практика по чл.290 от ГПК еднозначно се приема, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 от ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116, ал.2, т.2 от ЗКИ. Изяснено е, че под „знание за неплатежоспособност“ в обсъжданата хипотеза следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 от ЗКИ /ред. преди изм., обн.ДВ бр.62 от 2015г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В решение №60134/15.12.2021г. по т. д. №558/2018г. на ВКС, І т.о., съставът на ВКС е изразил становище, че нито публикациите в медиите, отразяващи изявления и мнения на различни лица, вкл. служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор по реда на чл.115, ал.1 ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 от ЗКИ. По същите съображения - авторството – не е съобразим факта на публично оповестения одиторски доклад за анализа и оценка на активите на „КТБ” АД от 22.10.2014г. В прессъобщението на БНБ от 22.10.2014г., формираното въз основа на този доклад заключение обобщава установени пропуски в отчетността и документацията на „КТБ“ АД, вкл. обосновали сезиране на Прокуратурата, но не е формиран недвусмислен извод за отрицателен собствен капитал на банката или изрично становище за неплатежоспособност, като негова последица. Не може да се вмени в тежест на гражданина / търговеца да анализира количествените показатели в анализа, за остойностяване на собствения капитал, съобразно разпоредбите на Регламент №575/2013г., към които чл.36 ал.4 от ЗКИ изрично препраща. В решение №143/12.02.2021г. по т. д. №2343/2019 г. на ВКС, II т. о., е прието, че узнаването на публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014г. и от 16.09.2014г. за поставяне на „Корпоративна търговска банка“ АД под специален надзор със забрана да извършва всички дейности съгласно предоставения й банков лиценз за времето до 20.11.2014г. вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред, не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН. Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ /напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземанията Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В съответствие с дадения в практиката на ВКС отговор на правния въпрос е изводът на въззивния съд, че у прихващащия кредитор не е налице знание за настъпила неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на активните вземания, тъй като релевантното за относителната недействителност на прихващането по чл.59, ал.3 от ЗБН знание за неплатежоспособност не може да се приравни на знание за опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл.115 от ЗКИ, при която БНБ може да постави банка под специален надзор. Наличието на практика по поставения въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва съществуването на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Последният формулиран от касационния жалбоподател въпрос по т.5 от изложението е свързан с предмета на спора, но по отношение на него също не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол. Отговорът на този въпрос е фактологично обусловен и той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, а е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно - за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда. От друга страна той не се явява обуславящ извода за неоснователност на предявените искове, тъй като изобщо не е бил обсъждан от въззивния съд. При положение, че посочените действия на ответното дружество по придобиване на множество големи по размер вземания от кредитори на банката не са обсъждани от въззивния съд като доказателство за наличието на знание за неплатежоспособност на банката, релевантен би бил въпрос за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните и то само ако такива доводи са били въведени своевременно в първоинстанционното производство и в отговора на въззивната жалба. В допълнение следва да се посочи, че по въпроса не е налице и допълнителната предпоставка за достъп до касация, доколкото с решение №60134/15.12.2021г. по т. д. №558/2018г. на ВКС, І т.о., в аналогична на разглежданата хипотеза е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ“ АД на сайтовете на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети. Не подлежи на санкциониране точно проявлението на нормалната грижа за собствените работи / на гражданина /, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализират риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл.59 ал.3 от ЗБН. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. На ответника по касация „Н. Петрол“ ЕООД /н./ не следва да се присъждат разноски, тъй като не е направено такова искане. На третото лице помагач Р. Р. Ц. не следва да бъдат присъждани разноски съгласно изричната разпоредба на чл.78 ал.10 от ГПК. На основание чл.59, ал.7 от ЗБН „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ трябва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за производството по чл.288 от ГПК в размер на 30 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд