Определение № 324 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. К. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 127 от 27.05.2022г. по в.гр.д.№ 90 по описа за 2022г. на ОС Враца, с което е отменено решение № 1 от 4.01.2022г. по гр.д.№ 3173/2021г. на РС Враца в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 5 000лв. до 25 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Частна производителна кооперация„Милин камък“ [населено място] да му заплати, на основание чл.200 КТ, допълнително сумата от 20 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2020г. и е потвърден първоинстанционния акт в останалата част, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд частично е уважил иска, приемайки следното: Пострадалият е бил назначен на 14.04.2020г. на длъжност „работник в земеделието“. Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 16 от 18.05.2020г.на НОИ ТП В.. В акта е посочено,че ищецът е получил внезапно травматично увреждане на здравето, станало по време и във връзка с извършваната работа, товарене и разтоварване на изкуствен тор на стопански блок, обработван от кооперацията, като при изпълнение на служебните си задължения /закачане и откачане на торбите с тор за кофата на фадромата/ е загубил равновесие и е паднал на земята, причинявайки временна нетрудоспособност – дифузна травма на главния мозък без открита вътрешно черепна травма. Съдът е определил размер на дължимо обезщетение от 100 000лв., съобразявайки: видът, характерът, броят и тежестта на получените увреждания /черепно-мозъчна травма, счупване на кости в черепната кутия и на лицевата кост вдясно, травма на гръбначния стълб и гръдната клетка, многофрагментално счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, счупване на шиповидните израстъци на 10-ти гръден, 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени и счупване на 11-то и 12-то ребро двустранно, постравматичен излив вдясно/, продължителният оздравителен период, през който пострадалият не е могъл самостоятелно да се обслужва, а се нуждаел от постоянна грижа, който е както следва: от 12 месеца, за телата на прешлените, около 6 месеца за израстъците на същите, на ребрата – около 1.5 месеца, а за превралния излив -2 седмици, проведените две операции с настъпили постоперативни усложнения след първата, наличието на рентгенологични данни за настъпване на дегенеративни ставни изменения, наличието на ограничения в обема на движение на гръдния отдел на гръбначния стълб, въпреки възстановяването на мускулната сила и обема на движенията на горните и долните крайници, причинената 30% трайна нетрудоспособност, водеща до ограничаване на възможностите за намиране на работа, претърпените тежки болки и страдания през целия възстановителен период, към които се придабят и проблеми със съня, развит страх от машини и избухливост. Възприемайки за основателно направеното от ответната страна възражение по чл.201, ал.2 КТ, съдът е преценил, че определеният размер на обезщетение следва да се намали с 75%, констатирайки наличие на „фрапиращ случай на самонадеяност“. Приел е за установено, че пострадалият сам е решил да се качи и да пътува, седейки върху торбите с тор, в кофата на фадромата, въпреки, че е бил предупреден от щофьора и свидетелката Й. да не го прави. Той е съзнавал, че при движение на фадромата по неравен път сред полето, могат да настъпят за него неблагоприятни последици, предвиждал е абстрактната възможност за настъпването им, но самонадеяно е смятал, че е способен да ги предотврати. Съдебният състав е посочил, че след като безразсъдно е решил да пътува по този начин, пренебрегвайки елементарни правила за безопасност, пострадалият сам се е поставил в риск. Касаторът, в представеното към касационната жалба изложение се позовава на специалните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, във връзка с множество поставени въпроси: 1. По какъв начин се определят имуществените и неимуществените вреди по чл.523 ЗЗД?, 2. Какъв е справедливият размер, определен по чл.52 ЗЗД, за обезщетение на причинени болки и страдания за над 20 средни телесни повреди, две операции на гръбначен стълб, от които една с усложнения, плеврален излив в белия дроб, последвало едногодишно лечение, причинено тежко депресивно разстройство по време на възстановителния процес и причинена трайна нетрудоспособност от 30%?, 3. Какво е съотношението на грубата небрежност, по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и формите на вина в наказателното право, както и с нарушенията на трудовата дисциплина и субективното отношение на пострадалия?, 4. Какво следва да е процентното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, при положение че по време на трудовата злополука са присъствали две длъжностни лица от фирмата-работодател, които е трябвало и са могли да предотвратят настъпването й, като не позволят тръгването на фадромата с човек в кофата й?, 5. Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо се във возене в кофа, при положение че е било обичайна практика във фирмата-работодател и след като подобно обстоятелство не е посочено в документите на НОИ?, 6. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на доказателствата по делото и по-специално необсъждането на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания в пълнота? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства – заедно и поотделно – както и да отговори на всички доводи и възражания на страните, във връзка с което да изложи собствени мотиви?, 7. Съставлява ли процесуално нарушение опровергаването на официални документи от НОИ със свидетелски показания, без съгласието на другата страна, както и опровергаването на частни документи от страната, от който изхождат със свидетелски показания, без да има начало на писмено доказателство?, 8. Процесуално нарушение ли е неподписването на преписа от исковата молба от ответника, връчен на ищеца? Позовава се на противоречие на въззивиня акт с приетото в множество решения, без да ги прилага. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Частна производителна кооперация„М. камък“ [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се изразява становището си за неоснователност и развива доводите си. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 756лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 24.08.2022г., в който сумата е посочена като заплатена в брой, фактура № 368 от 24.08.2022г.за заплащането и извлечение от сметка. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посоченото от касатора специално основание, във връзка с нито един от поставените от него въпроси, а за повечето от въпросите /тези с № 2, 3, 4, 5, 7, 8 и частично 1/ и поради липса на общо основание за допустимост. За изброените въпроси това е така, защото те не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора. Първият поставен въпрос, в частта му за начина на определяне на имуществените вреди въобще не е предмет на разглеждане в настоящето производство и същият не следва да се обсъжда. Вторият въпрос е конкретен. По начинът, по който е зададен – с изброяване на конкретни факти по делото, той изисква обсъждане на доказателствата и преценка за правилност, която в настоящето производство касационната инстанция не може да осъществява. Третият въпрос /за съотношението на грубата небрежност с формите на вина в наказателното и трудовото право/ не е обсъждан от въззивиния съд и не е от значение за изхода на спора. Поради същите причини не отговаря на изискванията да общо основание за допустимост и четвъртият поставен от касатора въпрос, акцентиращ върху присъствието на две длъжностни лица от фирмата-работодател непосредствено преди злополуката и предпоставящ заради това евентуална възможност за предотвратяване настъпването й. Въпросът е без значение за изхода на спора освен защото презумира възможност, която към настоящия момент не може да бъде установена, още и тъй като присъствието на длъжностни лица не е сред предпоставките, изискуеми за установяване на груба небрежност. Съдът дължи оценка на всички релевантни по делото обстоятелства, но в случая от значение е приетото за установено, че трудовата злополука е настъпила именно поради проявената груба небрежност от работника, който при изпълнение на работата не само е допуснал нарушение на правилата, но и е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание, при съзнателно пренебрегване на основни технологични правила и правила на безпостност. Първият въпрос, в частта му досежно начина на определяне на неимуществените вреди, е разрешен от въззивния съд съобразно установената съдебна практика, съгласно която всяко едно релевантно обстоятелство следва да се съобрази от съда при преценка на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В случая, видно е от изложените мотиви, че при определяне на дължимото обезщетение, въззивният съд е съобразил обстоятелствата, на които касаторът акцентира – многобройните наранявания, продължителния възстановителен период, множеството претърпени болки и страдания, причинена нетрудоспособност. За пълнота следва да се посочи,че не е прието за установено наличие на тежко депресивно разстройство. В този смисъл, отговорът на петия поставен от касатора въпрос е, че съдът е изпълнил задължението си за обсъждане на всички ангажирани по делото доказателства /включително и съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания/. Въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства, техните доводи и възражения и да изложи мотиви относно ангажираните доказателства, включително и за тези, които не приема и това в случая е направено видно от гореизложените подробни мотиви. Последните поставени въпроси /касаещи опровергаването на официални и части документи и необходимостта от подписване на препис от искова молба/ не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост доколкото те нямат връзка с решаващите мотиви на съда. Страните не са оспорвали документи, съдът не е откривал подобно производство и не е излагал мотиви за това. Доказателствената тежест за установяване на възражението по чл.201, ал.2 КТ е на работодателя и в случая въззивният съд го е приел за доказано. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд