Определение № 160 от 19.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2056/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], против решение № 343/16.06.2025 г. по в.т.д. № 989/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение от 09.06.2023 г. по т.д. № 53/2020 г. на Окръжен съд – Видин са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу ответниците “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], и “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за несъществуването на следните вземания на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД към “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (н.), включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на последното, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 03.07.2018 г., а именно: 1) за сумата 7 414 695 лева – неустойка по договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., анекс № 1/27.10.2014 г., анекс № 2/25.11.2014 г. и анекс № 3/26.04.2015 г. (т. 1 от списъка); 2) за сумата 1 330 206,14 лева – неустойка по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., анекс № 1/27.03.2012 г., анекс № 2/25.11.2014 г., допълнително споразумение от 22.01.2015 г. и анекс № 3/08.09.2015 г. (т. 3 от списъка); 3) за сумата 665 103,07 лева – наказателна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 23.08.2015 г. по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. (т. 4 от списъка); 4) за сумата 390 479,12 лева – вземания по договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., анекс № 1/27.10.2014 г., анекс № 2/25.11.2014 г. и анекс № 3/26.04.2015 г., от които 354 864,35 лева, представляваща възнаграждение, 32 562,55 лева – законната лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 08.05.2018 г., 3 052,22 лева – законната лихва за периода 09.05.2018 г. – 08.06.2018 г. (т. 5 от списъка); 5) за сумата 15 017 872,80 лева – вземания по договор за банков кредит от 19.04.2013 г. сключен между “КТБ” АД и “Ойл Енерджи Т.” ООД, договор за поръчителство от 19.04.2013 г., сключен между “КТБ” АД и “Елит Петрол” АД, договор за цесия от 17.09.2014 г. и договор за цесия от 06.01.2015 г., от които 11 154 616,41 лева – главница, 3 767 195,06 лева – законна лихва за периода 10.01.2015 г. – 08.05.2018 г., 96 061,33 лева – законна лихва за периода 09.05.2018 г. – 08.06.2018 г. (т. 6 от списъка), както и законната лихва от предявяване на вземанията до изплащането им.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се правните изводи на апелативния съд и се поддържат доводите за нищожност на процесните договори и споразумения. По отношение на вземанията по т. 3 и т. 4 от списъка на приетите вземания на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (н.), се сочи, че от значение е въпросът за действителния размер на погасителната вноска по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., с падеж - 25.11.2014 г. В тази връзка се навеждат доводи за съотношението на погасителните вноски между двете банки (“КТБ” АД и “ЦКБ” АД) и се твърди неяснота в заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно размера на дължимата вноска, предвид липсата на изчисляване на лихвите съгласно уговореното по синдикирания кредит. Изтъква се, че в атакуваното решение съжденията на въззивния състав касателно размера на погасителните вноски се свеждат до обсъждане на твърденията за нищожност на облигационната връзка, без да се излагат мотиви защо се кредитира оспорената от ищеца експертиза и не са възприети доводите на банката. Изразява се несъгласие със становището на апелативния съд, че дори и да се прогласи нищожността на оспорените сделки, съответно да се установи друг размер на падежиралата на 25.11.2024 г. погасителна вноска, това не би се отразило позитивно на икономическото състояние на длъжника, а напротив – ефектът би бил негативен с оглед обявената предсрочна изискуемост и начисляване на лихви и неустойки от един по-ранен момент. Развива се тезата, че установяването на различен размер на вземане - предмет на поредица от сделки, влече друга стойност на всяко едно от вземанията по последващите сделки и съответно на предявеното в производството по несъстоятелност вземане, разглеждано в настоящия процес. Ако на 25.11.2014 г. е настъпил падежът на вноската в твърдения от ответниците по иска размер 4 232 060 щатски долара, то върху същата ще се начисляват лихви и неустойки, различни от тези върху сочения от банката размер 3 421 079,74 щатски долара.

Оспорват се съображенията на решаващия състав, че банката не е оспорила своевременно извършената от “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД продажба по реда на ЗОЗ, с доводи, че обявяването на относителната недействителност е предмет на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД вр. с чл. 649 ТЗ, разглеждан в отделно съдебно производство - т.д. № 25/2019 г. на Окръжен съд – Видин. По отношение на вземанията по т. 1 и т. 5 от списъка на приетите вземания на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД, се изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства се установява изпълнението на задълженията на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД да намери и предложи на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД вложители в “КТБ” АД, чиито вземания да бъдат придобити с цел погасяване на задълженията на несъстоятелния длъжник по сключени с банката договори за банков кредит. Противно на приетото от решаващия състав, се сочи, че предявените искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 59 ЗБН за оспорване извършените прихващания на такива вземания със задължения на длъжника към “КТБ” АД (н.) са значими за спора в настоящото производство, с оглед последиците им – отпадане на погасителния ефект спрямо задълженията на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД към банката. Счита се за неправилно приетото от въззивната инстанция, че направеното пред първоинстанционния съд възражение за нищожност поради невъзможен предмет на прихващанията и цесиите с оглед поставянето на банката под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ е преклудирано, като се противопоставят аргументи, че същото може да бъде заявено във всеки етап на процеса предвид тежестта на порока, а и съдът може да се произнесе в мотивите на съдебния акт за нищожност на правни сделки или отделни клаузи от тях и без възражение в тази насока, ако този порок произтича от сделката или събраните по делото доказателства (ТР от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Оспорва се и извода, че такова възражение по същество е и неоснователно, като се сочи, че поставянето на банката под специален надзор и невъзможността на вложителите цеденти да искат изпълнение на своите вземания рефлектират върху една от предпоставките на чл. 103, ал.1 ЗЗД. С неизискуеми вземания не може да се извърши прихващане и съответно погасяване на задълженията по договорите за банков кредит. На тези доводи се основава тезата, че, доколкото възможността за погасяване на задълженията е основанието за сключване на договори за цесия, то те ще се окажат без основание и поради това нищожни съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД. Изразява се несъгласие с мотивите на въззивния състав и по отношение на вземането по т. 6 от списъка на приетите вземания. Излагат се аргументи, че в рамките на производството по чл. 694 ТЗ твърденият кредитор следва да докаже съществуването на приетото вземане, поради което оспорващият може атакува представените документи, които служат за основание на вземането, без значение дали е страна по материалното правоотношение. В тази насока се възразява срещу становището на въззивната инстанция, че дори договорите да са сключени с дата, различна от посочената в тях, респ. протоколът за прихващане да е недействителен, това няма да повлияе на съществуването на вземанията. Пояснява се, че ако договорът за цесия не е сключен с упоменатата в него цел, а с друга такава, която се явява скрита за третите лица, а именно - легитимиране на цесионера “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД като кредитор в производството по несъстоятелност, този договор е нищожен както поради заобикаляне на закона, така и поради противоречието му с добрите нрави, за което съдът дължи да се произнесе служебно съгласно задължителните постановки на горецитираното тълкувателно решение, което не е направено от въззивния състав. Това разрешение е приложимо и по отношение на протокола за прихващане, за който се твърди, че е подписан на 10.01.2015 г., тъй като по делото е установено от първата инстанция невъзможност за подписването му от посочено в него лице на тази дата. По тези аргументи се претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. “Следва ли при изготвянето на заключение към назначена съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване размера на дължимата лихва, вещото лице да си послужи единствено с данни, предоставени му от една от страните по делото или следва да извърши съответните изчисления, при съобразяване на всички приети по делото доказателства, включително предвиденото в договора, от който произтича вземането? Трябва ли съдът да кредитира заключение, в което липсват такива изчисления?”.

2. “При предявен иск с правно основание по чл. 694 ТЗ установява ли се принципният размер на предявеното от кредитора вземане или се установява съществуването, респ. несъществуването на конкретно по своите основание и размер вземане?”.

3. “Следва ли страна по делото, която твърди настъпването на даден положителен факт да представи доказателства или да направи съответните доказателствени искания, за да установи настъпването на този факт?”.

4. “В кой момент настъпва процесуалната преклузия за релевиране на възражение за нищожност, което е свързано с формата или съдържанието на договор, чиято нищожност се твърди?”.

5. “При предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ има ли право предявилият иска кредитор да заяви оспорване на документите, от които произтича вземането, тогава, когато той не е страна по обективираните в същите правоотношения?”.

Във връзка с доводите за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по второто питане се твърди противоречие на даденото от въззивната инстанция разрешение с казуалната практика на ВКС – решение № 155/13.10.2011 г. по т.д. № 652/2010 г. на ВКС, II т.о., както и на определение № 143/17.02.2011 г. по ч.т.д. № 43/2011 г. на ВКС, I т.о., определение № 120/26.01.2011 г. по т.д. № 854/2010 г. на ВКС, II т.о., определение № 170/07.02.2011 г. по ч.т.д. № 836/2010 г. на ВКС, II т.о.; по третия въпрос се поддържа, че въззивното решение е постановено в разрез с казуалната практика на касацията – решение № 934/18.05.2010 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, III г.о., както и определение № 406/21.06.2011 г. по т.д. № 999/2010 г. на ВКС, II т.о. Четвъртият въпрос се аргументира с отклонение на даденото разрешение от задължителните постановки на Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а петият – от казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50155/08.02.2023 г. по т.д. № 2167/2021 г. на ВКС, II т.о., и решение № 50039/22.06.2023 г. по т.д. № 729/2022 г. на ВКС, II т.о. Ако сочената от касатора практика се приеме за неотносима, се иска допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да се излагат конкретни аргументи в тази насока.

Претендира се достъп до касационен контрол и на основание чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на решението.

От ответника по касация “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (н.) е подаден отговор, в който се възразява срещу искането за допускане на касационна проверка. Оспорва се подадената жалба като недопустима с аргумент, че ищецът нямал качеството кредитор в производството по несъстоятелност на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (н.), и като неоснователна по подробно изложени доводи по съществото на спора.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на касационната жалба от ответника по касация - “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, както и от Р. В. Р. - синдик на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (н.).

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Същата е подадена от легитимирана страна – ищецът е кредитор на несъстоятелния ответник с приети по смисъла на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност вземания, произтичащи от договор за кредит от 27.03.2014 г., сключен с “Нафтекс Петрол” ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., предвид влязлото в сила решение по т.д. № 92/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч (потвърдено с решение от 21.07.2023 г. по в.т.д. № 120/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т. и определение № 810/12.03.2025 г. по т.д. № 794/2024 г. на ВКС, І т.о.). При тези данни доводите на ответника длъжник в обратния смисъл не могат да бъдат възприети. Следователно касационната жалба се явява допустима.

В обжалваното въззивно решение апелативният съд, сезиран с жалба на ответниците, е приел, че са налице специалните процесуални предпоставки за допустимост на отрицателните установителни искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ – спрямо ответника “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД е открито производство по несъстоятелност с решение от 08.05.2018 г.; процесните вземания са предявени от ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ с молба от 08.06.2018 г., като са били включени в съставения от синдика списък на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 03.07.2018 г.; възражението по чл. 690 ТЗ на ищеца “КТБ” АД срещу вземанията е оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ, обявено в търговския регистър на 10.08.2020 г. Исковете по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ са предявени на 24.08.2020 г., т.е. в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

Противно на възраженията на ответниците, въззивният съд е счел, че ищецът “КТБ” АД притежава процесуална легитимация за предявяване на исковете в качеството му на друг кредитор на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД. Същото е установено с влязло в сила решение по чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ по т.д. № 92/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч, потвърдено с решение от 21.07.2023 г. по в.т.д. № 120/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т. и определение № 810/12.03.2025 г. по т.д. № 794/2024 г. на ВКС, І т.о., с което са уважени предявените от банката срещу несъстоятелното дружество искове по чл.422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземания, произтичащи от договор за кредит от 27.03.2014 г., сключен с “Нафтекс Петрол” ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., които вземания са били предявени по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД. С влизане в сила на това решение е установено спрямо длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността качеството на кредитор на “КТБ” АД, като тези вземания се считат за приети по смисъла на чл. 693 ТЗ. Горното е достатъчно за обосноваване на активната легитимация на ищеца по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ, макар той да има за предмет вземане на друг кредитор, предявено по чл.685, ал.1 ТЗ, доколкото последното все още не е прието по смисъла на чл. 693 ТЗ, а само относно окончателно приетите вземания важи пречката по чл. 688, ал. 2, изр. 1 ТЗ.

В т. 3 и 4 от молбата “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД е предявил следните вземания към “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД: 1 330 206,14 лева – неустойка по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., анекс № 1/27.03.2012 г., анекс № 2/25.11.2014 г., допълнително споразумение от 22.01.2015 г. и анекс № 3/8.09.2015 г., заедно със законната лихва от предявяването до изплащането; и 665 103,07 лева – наказателна лихва за периода от 4.05.2015 г. до 23.08.2015 г. по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. Съставът на САС е констатирал, че по делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че: 1) по силата на договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. на ответника “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД е бил отпуснат кредит в общ размер на 80 240 000 щатски долара, от които 43 000 000 щатски долара – от “КТБ” АД и 37 240 000 щатски долара – от “ЦКБ” АД; 2) с договор за продажба на вземания от 25.11.2014 г., сключен с нотариална заверка на подписите, цедентът “ЦКБ” АД е прехвърлил на ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД вземанията си по договора за синдикиран банков кредит и анекса към него, в общ размер на 25 512 060 щ.д., от които 24 472 000 щ.д. – главница и 1 040 060 щ.д. – лихви по редовна главница; 3) на 25.11.2014 г. цесията е била съобщена от цедента на длъжника “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД; 4) на същата дата между цесионера “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД и длъжниците “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД, “Петрол” АД и “Нафтекс Петрол” АД е сключено допълнително споразумение, в което е уговорено отсрочване до 15.01.2015 г. на вноската от 4 232 060 щ.д. с падеж 25.11.2014 г., срещу задължението на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД за предоставяне на допълнителни обезпечения; 5) ново отсрочване на същата вноска до 31.01.2015 г. е уговорено с допълнително споразумение от 22.01.2015 г.; 6) с нотариална покана с рег. № 1112/9.04.2015 г., връчена на същата дата, кредиторът “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД е заявил на длъжника, че обявява за предсрочно изискуеми всички задължения по договора за синдикиран банков кредит, за които е отправено искане за плащане в 7-дневен срок от получаване на поканата, които към 31.03.2015 г. възлизат общо на 26 549 578,22 щ.д.; 7) с допълнително споразумение от 08.09.2015 г., сключено между “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД и “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД, страните са констатирали, че след проведеното през м. 06 и м. 07.2015 г. принудително изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на отделни активи от търговското предприятие на “Елит Петрол – Л.” ЕАД е погасен част от дълга по кредита в размер на 40 109 844,02 лева или тяхната равностойност в щатски долари, като непогасеният остатък възлиза на 379 577,38 щ.д., представляващи наказателна лихва за периода 04.05.2015 г. – 23.08.2015 г., които са превалутирани в лева по централния курс на БНБ към деня на анекса /1 щ.д. за 1,75222 лева/, т.е. на 665 103,07 лева, и които “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД се задължава да заплати в срок до 15.03.2018 г., като при неизпълнение в срок дължи неустойка в двукратен размер на непогасената част от задълженията /чл. 2, ал. 2/.

Въззивният състав е отбелязал, че от ищеца се оспорва единствено валидността на допълнителното споразумение от 25.11.2014 г. с довода, че е нищожно поради невъзможен предмет. Възражението е мотивирано с това, че отсрочената в него вноска с падеж 25.11.2014 г. не съществувала в такъв размер по договора за синдикиран банков кредит, а със същия падеж имало вноска в размер на 7 371 428 щ.д. Намерил е, че изтъкнатото от ищеца обстоятелство /дори и да е вярно/ не обосновава порока “невъзможен предмет на договора” по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като в случая не е налице нито фактическа, нито правна невъзможност. Подчертал е, че дори да има несъответствие в размера на отсрочената вноска с падеж 25.11.2014 г. между допълнителното споразумение от 25.11.2014 г. и договора от 15.12.2011 г., то уговореното ще породи действие до по-малкия размер измежду двата, като не може да се обоснове някоя от хипотезите на нищожност поради невъзможност на предмет. Като е кредитирал заключение на ССчЕ, според което частта от горепосочената вноска за кредитора “ЦКБ” АД възлиза на 4 232 060 щ.д. (от които главница в размер на 3 192 000 щ.д. и възнаградителна лихва от 1 040 060 щ.д.), и е съобразил, че само правата на тази банка са били цедирани на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, въззивният съд е стигнал до извод за неустановеност на твърдяното несъответствие в размера на вноската. При тези данни е счел, че с допълнителното споразумение от 25.11.2014 г. валидно е уговорено отсрочване на тази вноска, продължено с допълнителното споразумение от 22.01.2015 г. Добавил е, че единственият резултат от евентуалната нищожност на тези две споразумения би била по-ранна изискуемост на визираната вноска и забава на длъжника от по-ранен момент, което не облекчава неговото положение, а дори го утежнява.

Съставът на САС е изтъкнал, че ищецът не оспорва, че длъжникът “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД е бил в просрочие на същата вноска към момента на връчване на нотариалната покана с рег. № 1112/09.04.2015 г. за обявяване на предсрочната изискуемост на всички задължения по договора за кредит, а само е твърдял липса на съгласие в тази насока от страна на другия кредитор – “КТБ” АД. Счел е, че такова съгласие не е необходимо, доколкото задълженията към всяка от двете банки са самостоятелни и неизпълнението към едната обосновава правото й да обяви предсрочна изискуемост за дължимите само към нея суми по договора, с каквото право разполага и ответникът “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, като цесионер на правата на “ЦКБ” АД. При това положение е стигнал до извода, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно и е имало основание за този ответник да пристъпи към принудително изпълнение по реда на ЗОЗ. Ищецът не оспорва, че след проведеното изпълнение по ЗОЗ са останали непогасени задължения, както са посочени в допълнителното споразумение от 08.09.2015 г. – в размер на 379 577,38 щ.д., представляващи наказателна лихва за периода 04.05.2015 г. – 23.08.2015 г. Съгласно уговореното превалутиране сумата възлиза на 665 103,07 лева, платима от длъжника в срок до 15.03.2018 г., като при неизпълнение в срок дължи неустойка в двукратен размер на непогасената част от задълженията /чл. 2, ал. 2/. Не се твърди и установява длъжникът да е изпълнил дори частично това задължение в уговорения срок, поради което е настъпило условието за дължимост и на неустойката, чийто размер е 1 330 206,14 лева. По тези мотиви въззивната инстанция е приела, че се установяват съществуването и дължимостта в тези размери на вземанията по т. 3 и 4 от молбата за предявяване, поради което отрицателните установителни искове касателно същите са неоснователни.

Предявени са от ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД по т. 1 и т. 5 от молбата следните вземания: 7 414 695 лева – неустойка по договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., анекс № 1/27.10.2014 г., анекс № 2/25.11.2014 г. и анекс № 3/26.04.2015 г., заедно със законната лихва от предявяване на вземането до изплащането; и 390 479,12 лева – вземания по цитирания договор и анексите към него, от които 354 864,35 лева - възнаграждение, и 32 562,55 лева – законната лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 08.05.2018 г. Въззивната инстанция е констатирала, че не е спорно между страните и се установява от събраните доказателства, че: 1) с договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., сключен между “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД, “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, “Петрол” АД и “Нафтекс Петрол” АД, ответникът “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД се е задължил да осигури срещу възнаграждение необходимите парични средства от финансираща институция и да извърши рефинансиране на задълженията на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД и солидарните длъжници по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., сключен с “КТБ” АД и “ЦКБ” АД, както и по договора за банков кредит от 11.07.2013 г., сключен с “ЦКБ” АД; 2) впоследствие предметът на този договор е бил променен с анекс № 1/27.10.2014 г., с който ответникът “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД се е задължил да “намери и посочи” на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД трети лица – вложители в “КТБ” АД, да проведе преговори и да осигури сключването на договори за цесия с тези вложители от името на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД, които да се сключат за сметка на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД по отношение на заплащането на цената на цесиите, с цел да бъде извършено прихващане на придобитите вземания с насрещни задължения на цесионера към “КТБ” АД по двата договора за кредит, като с извършване на плащането по сключените договори за цесия за ответника кредитор възниква регресно вземане за платената цена срещу “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД; 3) с анекс № 2/25.11.2014 г. е уговорена промяна във възнаграждението на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, което за погасяване на задълженията към “КТБ” АД е в размер на 30% от уговореното сконто (намаление на цената спрямо номиналната стойност на цедираното вземане), при условие, че дружеството изпълни реално задължението си за плащане на цената по цесиите, а при частично плащане се дължи пропорционална част от възнаграждението; такова не се дължи, ако извършените прихващания не бъдат осчетоводени или признати от “КТБ” АД, а ако бъдат обявени за недействителни – се дължи връщане на възнаграждението или пропорционална част от него; 4) с анекс № 3/26.04.2015 г. е уговорено, че ако “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД не погаси изцяло задълженията си по регресните вземания за платената цена по договорите за цесии в срок до 15.03.2018 г., то ще дължи на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД неустойка в размер на 4 500 000 щатски долара; 5) в периода 30.10.2014 г. – 04.11.2014 г. са сключени договори за цесии между ответника “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД и 13 вложители в “КТБ” АД за прехвърляне на техни вземания по банкови влогове – Е. А. К., З. Т. К., А. Г. К., А. В. П., К. Й. Ф., ЗД “Бул Инс” АД, “Д. финансова компания” АД, “С.” ООД, Д. М. М., С. В. М., В. С. Р., С. П. М. – К. и “РТ Инженеринг – Н” АД; 6) цената по тези договори за цесии е по-ниска от размера на съответното прехвърлено вземане, като изчисленият размер на възнаграждението по анекс № 2/25.11.2014 г. в размер на 30 % от уговореното сконто възлиза на сумите по издадените от “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД в периода 30.12.2016 г. – 31.05.2018 г. петнадасет фактури – общо 354 864,35 лева; 7) с допълнителни споразумения ответникът “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД е встъпил на основание чл. 101 ЗЗД в задълженията на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД към същите цесионери за плащане на цената по договорите за цесия.

Въз основа на приобщените по делото банкови платежни нареждания и приетите заключения на ССчЕ, решаващият състав на САС е намерил за доказано плащането на уговорената цена по посочените договори за цесии в общ размер на 4 789 844,72 лева. Погашенията са извършени от сметка в “ПИБ” АД на третото лице “КАМ Финанси” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала от регистрирането му на 13.11.2015 г. е ответникът “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД. Същевременно в основанията за превод по нарежданията е посочено изрично “по договор за цесия с “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД за сметка на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, като тези преводи са и осчетоводени при този ответник. Въззивният съд е счел, че в съвкупност тези факти по недвусмислен начин следва, че плащанията са извършени в изпълнение на задълженията на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, като солидарен длъжник по договорите за встъпване в дълг в задълженията за плащане на цената по договорите за цесии. Счел е горните обстоятелства за косвени доказателства, че ответникът “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД е изпълнил и основното си задължение по договора с “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД – да “намери и посочи” вложители от “КТБ” АД, с цел сключване на договорите за цесия. Косвените доказателства е намерено, че се подкрепят и от прякото доказателство – констатациите в анекс № 2/25.11.2014 г., сключен между двамата ответници, според който “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД е съдействало и посредничило на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД за сключване на договори за цесия с 29 вложители в “КТБ” АД, чиито вземания са закупени със сконто в диапазона 30 – 40 %, като е уговорено разсрочено безлихвено плащане на цената по цесиите, а “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД е встъпило в задълженията на цесионера за плащане на уговорената цена, което представлява рефинансиране по смисъла на договора от 09.10.2014 г. на кредитите към “КТБ” АД. Въззивният състав е подчертал, че възникването на регресните вземания е установено и по обвързващ начин спрямо страните в настоящото производство, с оглед липсата на оспорване от ищеца на вземането по т. 2 от молбата за предявяване – за сумата 2 050 844,72 лева, представляваща регресно вземане за извършени от молителя плащания на задължения на длъжника за цената по договори за цесия, сключени с цеденти – вложители в “КТБ” АД, заедно със законната лихва за съответни периоди, което се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. Счел е, че не е спорно, че част от регресните вземания са били погасени, а непогасената част е предявена и приета в производството по несъстоятелност. Акцентирал е, че поради частичното неизпълнение на регресните вземания в уговорения срок до 15.03.2018 г. съгласно анекс № 3/26.04.2015 г., е настъпило условието за дължимост на неустойката в размер на 4 500 000 щ.д., с левова равностойност от 7 414 695 лева.

Въззивният съд е дал отговор, че за уговореното възнаграждение е от значение и осчетоводяването от “КТБ” АД на извършените прихващания, което се установява от представеното удостоверение с изх. № 26/6.01.2015 г., издадено от квесторите на банката. Приел е за ирелевантен към дължимостта на възнаграждението (а и на регресното вземане) изхода от образуваните дела по чл. 26 ЗЗД и чл. 59 ЗБН срещу прихващанията или цесиите, още повече, че “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД не е страна по тях. Едно от тези дела дори е окончателно приключило с цялостно отхвърляне на исковете, т.е. прихващанията са потвърдени – т.д. № 1540/2017 г. на СГС (отнасящо се до 6 от процесните 13 прихващания вследствие на процесните цесии). Намерил е за преклудирано и неподлежащо на разглеждане изтъкнатото едва в писмената защита на ищеца пред първата инстанция възражение за нищожност поради невъзможен предмет на договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г. и анекси към него. За пълнота е посочил, че същото е и неоснователно, тъй като наложените спрямо “КТБ” АД ограничителни мерки по чл. 115 и сл. ЗКИ не водят до невъзможност на предмета на договора от 09.10.2014 г.

По тези мотиви въззивната инстанция е приела, че е установено съществуването и дължимостта на вземанията по т. 1 и т. 5 от молбата на ответника кредитор, а предявените отрицателни установителни искове в тази част са неоснователни.

Апелативният съд е констатирал, че с т. 6 от молбата “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД е предявил вземания си в общ размер на 15 017 872,80 лева по договор за банков кредит от 19.04.2013 г., сключен между “КТБ” АД и “Ойл Енерджи Т.” ООД, договор за поръчителство от 19.04.2013 г. между банката и “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД, договор за цесия от 17.09.2014 г. и договор за цесия от 06.01.2015 г., от които: 11 154 616,41 лева – главница, 3 767 195,06 лева – законна лихва за периода 10.01.2015 г. – 08.05.2018 г., 96 061,33 лева – законна лихва за периода 09.05.2018 г. – 08.06.2018 г., както и законна лихва от предявяване на вземането до изплащането му. Отбелязал е, че по отношение на същите не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че: 1) по силата на договор за банков кредит от 19.04.2013 г. “КТБ” АД е отпуснала, а кредитополучателят “Ойл Енерджи Т.” ООД е усвоил на 26.04.2013 г. кредит в размер на 16 120 874 евро, с краен срок за погасяване 25.10.2014 г., при поръчителство на “Нафтекс Петрол” ЕООД и “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД съгласно договори от 19.04.2013 г., както и при встъпване в дълг на “Петрол Холдинг” АД по договор от 22.07.2013 г.; 2) за вземанията срещу кредитополучателя е бил издаден изпълнителен лист от 11.12.2013 г. по ч.гр.д. № 17958/2013 г. на РС – Варна, и е било образувано изпълнително производство; 3) вземанията по този договор за кредит са били прехвърлени от “КТБ” АД на цесионера “Карне – М” ЕООД с договор за цесия от 30.12.2013 г., възлизащи общо на 15 553 373,51 евро – главница, срещу заплащане на цена от цесионера в размер на същата сума, платена изцяло в деня на подписване на договора.

Според представените последващи договори за цесии от 17.09.2014 г. и съответно от 06.01.2015 г. кредиторът “Карне – М” ЕООД е прехвърлил същите вземания (главница и натрупани лихви) на “Перфето К.” ЕООД, който ги е прехвърлил на ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД. Въззивният състав е преценил, че ищецът не е легитимиран да оспорва автентичността на подписите в тези договори, положени от името на представляваните дружества, тъй като единствената последица при основателност на това възражение би била ненадлежност на представителната власт на лицата, които са ги положили от името на съответното дружество. В този случай договорът не би бил нищожен, а висящо недействителен, на който порок може да се позове само мнимо представляваният – така в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК.

Ищецът е трето лице спрямо тези договори, поради което той не е легитимиран да прави подобно възражение, а следователно и свързаното с него възражение за неавтентичност на подписите. Добавил е, че независимо от неправилното разглеждане и събиране на доказателства във връзка с това възражение от първоинстанционния съд, то е неоснователно и по същество, предвид приетото в заключенията на съдебно-графологични експертизи, че положените в двата договора подписи от името на дружествата са изпълнени от техните управители и законни представители към онзи момент, т.е. подписите са автентични. Счел е, че е без правно значение достоверността на датата в двата договора от 17.09.2014 г. и от 06.01.2015 г. Същите са диспозитивни документи и единственото, което удостоверят са направените волеизявления от страните, насочени към пораждане на правни последици. Апелативният съд е намерил, че договорите несъмнено са съществували към момента на подаване на молбата за предявяване на вземанията по реда на чл. 685 ТЗ, т.е. към 08.06.2018 г., тъй като са цитирани и приложени към същата. Следователно доказват наличието на вземанията към този момент на кредитора ответник към “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД в качеството му на поръчител на цедираните вземания, доколкото цесията прехвърля и обезпечителните права, част от които е и поръчителството (чл. 99, ал. 2 ЗЗД). Същевременно, самите цедирани вземания са възникнали далеч преди откриване на производството по несъстоятелност, тъй като техният първоизточник е договорът за банков кредит от 19.04.2013 г., а цесиите са само актове на частно правоприемство на тези вземания.

С развити в горния смисъл съображения апелативният съд е преценил като ирелевантно за изхода на спора оспорването от ищеца на автентичността и датата на протокола за прихващане от 10.01.2015 г., подписан между “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД и “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД. Добавил е, че дори и същият да се игнорира, това ще означава само, че уговорената в него редукция на задълженията на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД като поръчител няма да се е осъществила и дружеството ще дължи пълния размер на непогасените цедирани вземания по силата на договора за банков кредит от 19.04.2013 г. и последващите цесии, а предявените по реда на чл. 685 ТЗ вземания ще са в по-малък размер от действително дължимите, което е допустимо с оглед диспозитивното начало. Като допълнителен аргумент е посочил, че във властта на всяка от страните е било да извърши едностранно прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД, поради което дори и да се приеме, че протоколът не обективира валидно договорно прихващане, то без съмнение е израз и на волята на всяка от страните сама да извърши такова между тези насрещни задължения, чието съществуване ищецът не оспорва.

Ето защо въззивният състав е заключил, че е установено съществуването и дължимостта в тези размери на вземанията по т. 6 от молбата за предявяване.

По тези мотиви апелативният съд е отменил обжалваното решение на Окръжен съд – Видин и е отхвърлил изцяло предявените отрицателни установителни искове като неоснователни.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се претендира осъществяване на директна касационна проверка по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради “очевидна неправилност” на обжалваното решение. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на цитираната разпоредба, очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, от чийто мотиви пряко е установимо прилагане на закона в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), прилагане на несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), явна необоснованост поради грубо нарушение на основополагащи правни принципи или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Аргументация в тази насока не е изложена от обжалващия, а касационната инстанция не изследва служебно наличието на това основание. Ето защо не се обосновава сочената от страната хипотеза на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.

Следва да бъде разгледано искането на касатора за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия спор и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Поставеното от касатора първо питане относно “изготвянето на заключение към назначена съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване размера на дължимата лихва” не покрива посочените изисквания. Съдържанието му предпоставя да се извърши проверка на фактическия и доказателствен материал по делото, т.е. на законосъобразността на въззивното решение, което излиза извън предметния обхват на производството по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Проверка на “размера на дължимата лихва”, в какъвто аспект се поставя въпросът, не кореспондира с доводите на касатора и с основния предмет на спора. Относно ССчЕ за установяване неплатената вноска по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., с падеж - 25.11.2014 г., релевирана в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се отбележи, че при приемане на заключението на експерта в проведеното на 22.04.2024 г. открито съдебно заседание въззивният съд е изложил съображения, че предвид трудностите, които вещото лице е срещнало при събиране на необходимите документи, за които съдът се е произнесъл в предходно заседание, възражението на въззиваемата “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (н.) срещу приемане на заключението се явява неоснователно, “доколкото в случай, че същият е разполагал с документите и е имал информация за тяхното местонахождение, е следвало да окаже съдействие на вещото лице за тяхното съобразяване при изготвяне на заключението, с цел правилно изясняване на спора от фактическа страна”. В мотивите на обжалваното решение апелативният съд е приел, че изтъкнатото от ищеца обстоятелство за несъответствие в размера на вноската от 25.11.2014 г. по договора за синдикиран банков кредит /дори и да е вярно/ не обосновава порока “невъзможен предмет на договора” по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като в случая не е налице нито фактическа, нито правна невъзможност. При евентуално наличие на такова несъответствие уговореното в допълнителното споразумение от 25.11.2014 г. ще породи действие до по-малкия размер, като не може да се обоснове някоя от хипотезите на нищожност поради невъзможност на предмет. Единственият резултат от евентуалната нищожност на двете допълнителни споразумения би била по-ранна изискуемост на вноската с падеж 25.11.2014 г. и забава на длъжника от по-ранен момент, което не само не облекчава неговото положение, а дори го утежнява. Предвид съдържанието на въззивния съдебен акт формулираният от касатора първи въпрос не кореспондира с решаващата воля на апелативния съд и не удовлетворява общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол.

Поставеният от касатора втори въпрос е хипотетичен, тъй като не съответства на решаващата воля на втората инстанция. Във въззивното решение са разгледани доводите на ищеца относно несъществуване на приетите в производството по несъстоятелност вземания на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, включително твърденията за нищожност поради невъзможен предмет. Поради това не може да се приеме обективираната във въпроса теза на страната, че въззивният съд не е преценил конкретните основания и размер на процесните вземания. По тези аргументи така поставеното питане няма правен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. не отговаря на общия критерий за допускане на касационна проверка.

При тези данни по първото и второто питане остава безпредметно обсъждането на сочените от страната допълнителни предпоставки по чл.280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

Третият въпрос е правен и е свързан с разпределението на доказателствената тежест за установяване на релевиран положителен факт в процеса. В цитираното от касатора решение, както и в служебно известни на настоящия състав съдебни актове на касационната инстанция - решение № 530/05.07.2010 г. по гр.д. № 1560/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 240/15.12.2012 г. по гр.д. № 1438/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 96/23.07.2013 г. по т.д. № 1076/2011 г. на ВКС, I т.о., и др., се приема, че при спор между две страни дали е възникнало за една от тях субективно право, независимо от това дали е предявен положителен или отрицателен установителен иск, разпределението на доказателствената тежест зависи не от ролята ищец или ответник, а от това кой твърди, че е носител на правото, което се включва в предмета на спора. Затова при отрицателен установителен иск ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на оспореното право. Наличието на формираната еднозначна практика на касационната инстанция, която не се обосновава от касатора да се нуждае от осъвременяване, изключва приложение на поддържаното от него допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за осъществяване на касационна проверка.

Така формулираното питане е аргументирано от обжалващия с доводи за недоказване изпълнението на задължението на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД по договора за поемане в дълг - за откриване на депозанти в банката, установяване на контакт с тях и свързването им с “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД с цел сключване договори за цесия. Не се твърди в тежест на касатора да е указано неправилно установяването на отрицателен факт. Въззивният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – относно сключените в периода 30.10.2014 г. – 04.11.2014 г. договори за цесия между ответника “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД и 13 вложители в “КТБ” АД за прехвърляне вземанията им по банкови влогове, подписването на допълнителни споразумения с ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД за встъпване на основание чл. 101 ЗЗД в задълженията на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД към цесионерите за плащане на цената по договорите за цесия, както и за плащането на тези задължения в общ размер на 4 789 844,72 лева. Въззивният състав е подчертал, че възникването на регресните вземания е установено и по обвързващ начин за страните в настоящото производство, с оглед липсата на оспорване от ищеца на вземането по т. 2 от молбата за предявяване – за сумата от 2 050 844,72 лева, представляваща непогасената част от регресното вземане за извършени от молителя плащания на задължения на несъстоятелния длъжник за цената по договори за цесия, сключени с цеденти – вложители в “КТБ” АД, заедно със законната лихва за посочените периоди, което се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. Липсата на разпит като свидетели на тези вложители в банката, какъвто не е искан в производството от ищцовата страна, не може да се релевира пред касационната инстанция в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Несъгласието на обжалващия с изводите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност на атакуваното решение и не подлежи на разглеждане в производството по реда на чл. 288 ГПК. След като въззивното решение е постановено в съответствие с така формираната практика на ВКС относно доказването на твърдян положителен факт, липсва основание за преценка за допускане на касационно обжалване в релевираната от касатора хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираното от касатора определение по т.д. № 999/2010 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не може да обоснове достъп до касационна проверка, тъй като с него не е разрешен спор по същество.

Поставеният от страната четвърти въпрос не обосновава значимост за крайния изход на спора, тъй като отговорът му не може да доведе до промяна на правния резултат. Частта от въпроса, която касае възражение за нищожност поради липса на форма, е неотносима към очертания от въззивния съд предмет на спора. Наред с основния мотив в обжалваното решение за преклудиране на заявеното едва в писмената защита на ищеца пред първата инстанция възражение за нищожност поради невъзможен предмет на договора за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г. и анексите към него, съставът на САС е изложил аргументи за неговата неоснователност. Счел е, че наложените спрямо “КТБ” АД ограничителни мерки по чл. 115 и сл. ЗКИ не водят до невъзможност на предмета на договора от 09.10.2014 г. За извършването на цесии /а още по-малко – за съдействието за сключване на такива/ е без значение дали вземанията са изискуеми, а извършването на прихващанията е извън прекия предмет на процесния договор, който не става невъзможен, ако прихващанията са невъзможни. Ето защо четвъртото питане не съставлява годно общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

Петият въпрос на касатора също не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. В мотивационната част на обжалваното решение въззивният състав не е отрекъл принципната възможност на кредитор, предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, да оспори документите, от които произтича вземането, когато той не е страна по обективираните в същите правоотношения. Относно атакуваните вземания по т. 6 от молбата за предявяване, съставът на САС е посочил, че се оспорва автентичността и достоверната дата на представените договори за цесия от 17.09.2014 г. и 06.01.2015 г., както и на протокола за прихващане от 10.01.2015 г., подписан от името на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД и “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД. Във връзка с представените два договора за цесия, според които кредиторът “Карне – М” ЕООД (придобил процесните вземания от самия ищец “КТБ” АД по договор от 30.12.2013 г.) е прехвърлил същите на “Перфето К.” ЕООД, който пък ги е прехвърлил на ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, въззивният съд е преценил, че ищецът не е летимиран да оспорва автентичността на подписите в тях. Този извод е мотивиран с аргуманта, че единствената последица при основателност на това възражение би била ненадлежност на представителната власт на лицата, положили подписи от името на съответното дружество, т.е. съответният договор не би бил нищожен, а висящо недействителен, на който порок може да се позове само мнимо представляваният – така т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. Изложил е допълнителни аргументи, че положените подписи са и автентични според приетите две заключения на съдебно-графологични експертизи. Разгледал е и доводите, с които се оспорва достоверната дата на двата договора. При това положение петото питане няма правен характер и не покрива общия критерий по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Липсата на обосноваване на общата предпоставка за достъп до касация по четвъртия и петия въпрос лишава от смисъл разглеждането на релевираните от страната допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

По тези съображения следва да бъде отказано допускането на касационен контрол на въззивното решение на Апелативен съд - София.

Ответниците по касация не претендират и не представят доказателства за извършени разноски пред ВКС, поради което такива не им се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,