Определение № 541 от 07.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2497/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 813 от 05.06.2022г. по в.гр.д. № 628/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение от 30.10.2020г. по гр.д. № 43/2020г. на Окръжен съд – Монтана, касаторът е осъден да заплати на В. Ц. Т., на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 29 449. 82 лева застрахователно обезщетение за материални щети, получени на 11.05.2018г. по риск „Каско“, покрит по автомобилна застраховка „Каско+“ от 29.03.2018г., като щетите представляват деформации и увреждания на части в предната част на автомобил „БМВ Х6 Драйв 35“, с ДК [рег.номер на МПС], собственост на В. Ц. Т., със законната лихва за забава от 04.06.2018г. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Налице е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Застрахованият е бил длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите правила за неговата експлоатация, което при допуснатото нарушение на правилата за движението по пътищата, не е направено. Налице е и изключен риск по т. 9.1.8, раздел І от Общите условия. Щетите по застрахования автомобил са резултат на груба небрежност. Водачът е приближавал железопътен прелез и чл. 51, ал.1 от ЗДвП му вменява безусловно задължение са проявява особено внимание. И най-небрежният шофьор не би управлявал по този начин МПС на път, приближавайки железопътен прелез. Мотивите на въззивния съд в частта относно вината на водача не почиват на събрани доказателства. Фактът, че водачът е знаел, че наближава железопътен прелез, се установява от наложеното му наказание за нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като и ищцата сама е декларирала, че водачът на товарния автомобил е намалил рязко скоростта пред ж.п. прелез, посочено още в исковата й молба. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените от В. Ц. Т. искове – отхвърлени. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси са: 1.Представлява ли груба небрежност неспазването на необходимата дистанция от водача на застрахования автомобил по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, когато това е създало предпоставка за неговото увреждане? Касаторът счита, че въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 348 от 11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 184 от 24.02.2016г. по т.д. № 3092/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 159 от 15.01.2018г. по гр.д. № 251/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 51 от 08.05.2018г. по гр.д. № 2302/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. 2.Поведението на застрахованото лице може ли да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение или неговото намаляване, когато това е предвидено в общите условия на застраховката, като изключен риск или като неизпълнение на договорно задължение? Според касатора въззивното решение е в противоречие с решение № 184 от 24.02.2016г. по т.д. № 3092/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 17 от 02.06.2020г. по т.д. № 656/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 86 от 18.07.2014г. по т.д. № 2230/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 79 от 29.06.2012г. по т.д. № 802/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., От насрещната страна по жалбата В. Ц. Т. не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си съставът на Апелативен съд – София е приел, че В. Ц. Т. е била собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел “Х6“, с ДК [рег.номер на МПС]. На 29.03.2018г. между страните е бил сключен застрахователен договор по застраховка „Каско+“ с формата на застрахователна полица № 440118111001030, с покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“ и със срок на застрахователно покритие до 28.03.2019г. Към договора са били приложими Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“. На 11.05.2018г., около 21.40 часа, на път І-1, при км 46+800, поради неспазван на дистанция, В. Ц. Т., управлявала застрахования автомобил, е причинила сблъсък с движещия се пред нея товарен автомобил „Ивеко“ с турски рег. № 35АU4936, който е забавил скоростта си поради приближаващ жп прелез. За допуснатото административно нарушение на В. Ц. Т. е било наложено административно наказание, за което е било издадено наказателно постановление от 19.10.2018г. – водачът на пътнотранспортно средство не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко – нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно изслушаната в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, заключението на която е било възприето от въззивния съд, са били причинени щети по предната част на застрахования лек автомобил – в надлъжна посока от предната броня до вентилаторите за охлаждане на радиаторите на климатика, т.е. на около 0.45 – 0.50 м навътре в купето. Предполагаемата (вероятна скорост) на автомобила БМВ, базираща се на използването на косвени данни от произшествието, е била между 36 км/ч и 55 км/ч. Разходите за ремонт на автомобила с оригинални резервни части от производител или официален вносител към 11.05.2018г. са възлизали на 31 598. 68 лева, а съгласно представена проформа фактура стойността на нуждаещите се от подмяна части е възлизала на 31 849. 91 лева. Не се е касаело за тотална щета. Въззивният съд е приел като дължимо застрахователно обезщетение сумата от 31 849. 91 лева. При приспадане на невнесената част от застрахователната премия в размер на 2 400. 09 лева, за която застрахователят е направил възражение за съдебно прихващане, дължимото застрахователно обезщетение е било определено в размер на 29 449. 82 лева, със законната лихва от 04.06.2018г., така както тя е била претендирана, при съобразяване, че съобразно разпоредбите на чл. 405, вр. чл. 108 от КЗ застрахователят е изпаднал в забава от по-ранна дата (26.05.2018г.). За неоснователно, като недоказано, е било намерено възражението на касатора, че е налице щета, настъпила в резултат на груба небрежност на застрахования (изключен риск съгласно т. 9.1.8, раздел І от Общите условия). Съгласно въззивното решение определената от вещото лице скорост на движение на ищцата е била в широки граници, няма доказателства на мястото на ПТП да е имало сигнализация за приближаващ ж.п. прелез и съответно ограничение на скоростта, презумира се нарушено задължение за обезпечаване на безопасна дистанция при движение, за което е наложено административно наказания, без да се е касаело за отклоняване на вниманието на водача поради разговор с пътник, по телефона, наблюдаване на ситуация извън пътната обстановка или друго. Също съгласно въззивното решение, не се е касаело за хипотеза по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, във връзка с т. 10.1 от Общите условия, съгласно които застрахованият е бил длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите правила за неговата експлоатация. Касаторът – застраховател е възразявал, че допускайки нарушение по чл. 23 от ЗДвП, ищцата не е предприела обичайните и разумни предохранителни мерки и действия за предпазване на застрахованото МПС от вреди (не е ползвала застрахованото МПС с грижата на добър стопанин), при което не е било изпълнено задължение по застрахователния договор (чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ). С оглед тези установени обстоятелства поставеният от касатора втори въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, защото въззивният съд не е отрекъл принципната възможност в застрахователен договор, при приложими общи условия, да бъде уговарян изключен застрахователен риск или застрахователят да може да откаже плащане на обезщетение при предвидено в застрахователния договор, значително с оглед интереса на застрахователя, задължение, което не е било изпълнено от страна на застрахования и което е довело до възникване на застрахователното събитие. Въз основа на конкретните обстоятелства и доказателства по делото съдът е приел, че в случая правоизключващите възражения на касатора за изключен застрахователен риск, съответно по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ са неоснователни, като недоказани, и липсва основание за отказ застрахователно обезщетение да бъде платено. Дали тези изводи на въззивния съд са обосновани и съответни на материалния закон, е въпрос по правилността на въззивното решение, която не може да бъде обсъждана във фазата по допускане на касационно обжалване. При изложеното не може да бъде приет за удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – въззивното решение не е постановено в нарушение на възприетото в посочените от касатора съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, съставляващи каузална съдебна практика. По-конкретно не е отречена разликата между изключен застрахователен риск и основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 408, ал. 1 от КЗ. Първият поставен от касатора въпрос също не може да бъде приет за правен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като е предпоставен от фактите по конкретното дело – обстоятелствата, при които, в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, В. Ц. Т., управлявала лекия автомобил БМВ, не е могла да избегне сблъсъка с движещия се пред нея турския товарен автомобил, намалил скоростта си и спрял рязко. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не би могло да се приеме установено също допълнителното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Всички посочени от касатора съдебни решения във връзка с въпроса са в смисъл, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведение на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й; грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която не би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В случая въззивният съд е съобразил възприетото в практиката на ВКС относно вината (небрежността) като понятие на гражданското право, но съответно на конкретните обстоятелствата и доказателства е намерил възражението на касатора за проявена от В. Ц. Т. груба небрежност недоказано – основно поради недоказана висока скорост на управление на лекия автомобил БМВ (превишена или несъобразена скорост), че железопътният прелез е бил обозначен или че водачът е отклонил безпричинно вниманието си, обусловило настъпването на сблъсъка. Както се посочи, правилността на тези изводи на въззивния съд не може да бъде преценявана в производството по чл. 288 от ГПК при допускане на касационното обжалване. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. Воден от горното съдът