Определение № 34 от 28.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2857/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 267436/31.05.2021 г., подадена от С. Д. С., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С., срещу въззивно решение № I - 47/28.04.2021 г. по в. гр. д. № 331/2021 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която касаторът е осъден да заплати парично уравнение на дяловете на другите съделители и в частта, с която поземлен имот –нива, е изнесен на публична продан. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при проверка на въззивните жалби по чл. 267 ГПК въззивният съд да се произнесе какви точно са исканията на страните, евентуално и доказателствени такива, като изрично очертае рамките на въззивния контрол по съответното дело; 2. Когато допуснатите до делба имоти са равни на броя на колената наследници и същевременно жилищният имот е възложен на един от съделителите (представляващ едно от наследствените колена), длъжен ли е съдът да постави в дял другия имот на другото коляно наследници и едва след това да извърши парично уравняване на дяловете /сочи се противоречие с решение № 805/2003 г. по гр. д. № 508/2003 г. на ВКС, I г.о.; решение № 28/2009 г. по гр. д. № 5489/2007 г. на ВКС, II г.о. и решение № 224/2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г. на ВКС, I г.о./; 3. При прилагане нормата на чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК в частта й за уравняването на дяловете, следва ли решаващият съд да се води от вида и индивидуалните характеристики на допуснатите до делба недвижими имоти като възложи жилищния имот, а останалите нежилищни имоти да изнесе на публична продан или следва да се води от основния принцип на делбата – всеки да получи по възможност реален дял, независимо от това, че същите не съвпадат по вид, характеристики и други особености и да извърши уравняването първо в натура и едва след това парично / сочи се противоречие с решение № 102/2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на ВКС, I г.о./. Ответниците по касация – Т. С. С., Д. И. С. и В. И. С., [населено място], чрез адвокат И. К., са подали писмен отговор, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: Производството е по делба във фазата по извършване. С обжалваното решение е отменено решение № 260947/29.12.2020 г., по гр. д. № 4496/2018 г. на Районен съд – Бургас в частта, в която е извършена делбата между съделителите Т. С. С., Д. И. С., В. И. С. и С. Д. С. по отношение на недвижим имот, представляващ жилищна еднофамилна сграда с идентификатор № **** по КККР, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /подробно описани/, чрез изнасянето на имота на публична продан. Вместо това въззивният съд е поставил в дял на С. Д. С. посочения недвижим имот с пазарна цена 102 250 лева, като е осъдил последния да заплати на всеки един от съделителите Т. С. С., Д. И. С. и В. И. С. парично уравнение на дяловете, което да стане по реда и в сроковете по чл. 349, ал. 5 ГПК, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане. В останалата част, с която земеделски поземлен имот от 314 кв.м., е изнесен на публична продан, първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че съгласно влязлото в сила съдебно решение от 20.06.2017 г., е допуснато извършването на делба по отношение на процесната жилищна сграда и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 317 кв. м., при следните квоти на съделителите: по 5/18 ид. части за Т. С., Д. С. и В. С., както и 3/18 ид. части за С. С.. Ищците от една страна, и ответникът – от друга са направили искане за поставяне в дял на жилищния имот, като районният съд е счел, че хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК не може да се приложи спрямо нито една от групите съделители. Въззивният съд е приел, че са налице уредените в закона предпоставки за възлагане на делбения имот в полза на С. С.. Не е налице т. нар. "смесена" съсобственост, доколкото съсобствеността произтича единствено от наследяване от всички съделители на Д. С., починал през 1997 г., и на наследодателката М. С. - наследена само от ищците. Ответникът няма друг жилищен имот и е живял в имота към момента на откриване наследството на общия наследодател Д. С., поради което имотът следва да му бъде поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. При определената от експертизата пазарна цена на имота от 102 250 лв. ответникът дължи на останалите съделители по 28 402, 78 лв. /общо 85 208, 33 лв./ - за уравняване на дяловете. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. По първия въпрос касаторът не сочи практика на ВКС, в противоречие с която да е даденото от въззивния съд решение. Но следва да се посочи, че въззивният съд в съответствие с установената практика на ВКС по прилагане на процесуалните правила за разглеждане на делото от въззивната инстанция, е разгледал очертания от въззивната жалба предмет на спора, оплакванията във въззивната жалба и поддържаните във фазата на извършване на делбата искания от настоящия касатор. Приел е,че заявеното искане по чл.349,ал.2 ГПК е основателно и жилищният имот следва да му се възложи. Вторият и третият въпрос не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. В случая съдът е съобразил определената от представената по делото експертиза пазарна цена на имота от 102 250 лева, като е приел, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на останалите съделители по 28 402,78 лева, съобразявайки разпоредбата на чл. 349, ал. 5 ГПК. Посочената от касатора практика на ВКС, на която се твърди, че обжалваното решение противоречи, не може да се приеме за относима Решение №805/2003г. не дава отговор на така поставените въпроси, а разглежда хипотеза на допустимост на делба по колена при съсобственост, възникнала по наследяване, с прилагане на чл.292 ГПК /отм./ и чл.289 ГПК /отм./. Решение №28/2009г. разглежда хипотеза, при която е неприложима разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК /отм./, а именно когато съсобствеността е възникнала от юридически факт, различен от наследяването. Решение № 224/2016г. разглежда хипотеза на извършване на съдебната делба по реда на чл.353 ГПК – чрез разпределяне, какъвто не настоящият случай. Решение № 102/2013г. също не разглежда повдигнатите от касатора въпроси и касае случай на оттеглена претенция по чл.349,ал.2 ГПК и извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК след съобразяване и становищата на всички съделители. Следва да се посочи, че твърдяното във връзка с поставения от касатора въпрос основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано, тъй като в изложението не са изложени съображения относно значението на въпросите за развитието на право и точното прилагане на закона. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски, поради което такива не следва да им се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.