Определение № 4747 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3909/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. Б. против решение № 591 от 09.05.2025 г., постановено по въззивно гр.д.№ 2340/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260229/14.04.2024 г., постановено по гр. д. № 9767/2019 г. по описа на СГС. С последното касаторката е осъдена, на основание чл. 38, ал. 1 вр. чл. 6, ал.1, т. 9 вр. чл.11, ал.10, б.„а“ ЗУЕС да плати на Етажната собственост /ЕС/ на АДМИНИСТРАТИВНО - ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС, находящ се в гр. СОФИЯ, [улица], вписана под № 443 в публичния регистър на сградите в режим на етажна собственост, представлявана от управителя И. Х. Н., сумата 77 142 лв., представляваща част от допълнителна сума за довършване на сградата, за заплащането на която е взето решение по т.4 от дневния ред на проведено общо събрание на собствениците на посочената Етажна собственост на дата 20.04.2013 г., изчислена съобразно притежаваните от ответницата квадратни метри собственост от притежаваните от същата обекти в етажната собственост, както следва в секция „Д“ – апартамент № 601 Д и прилежащото му мазе № 10, паркомясто 2 в секция „Д“ и паркомясто 22 в секция „Д“; в секция „А“– офис № 10А, офис № 12А, склад № 1А; в секция „Б“ – апартамент № 703Б и мазе № 10, (находящо се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/, апартамент № 704Б и мазе № 12, (находящо се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“), апартамент № 804Б и мазе № 68, (находящо се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“); в секция „Г“ – апартамент № 202Г и прилежащото му мазе № 50, апартамент № 203Г и прилежащото му мазе № 26, апартамент № 702Г и прилежащата му мазе № 82; както и следните паркоместа в секции „А“, „Б“, „В“ и „Г“ – паркомясто № 95 в секция „А“, паркомясто № 96 в секция „А“, паркомясто № 97 в секция „А“, паркомясто № 53 в общия сутерен на 1 секция „Б“ и „В“, паркомясто № 54 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“, паркомясто № 120 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“, паркомясто № 121 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“, паркомясто № 62 в секция „Г“, паркомясто № 66 в секция „Г“ и паркомясто № 67 в секция „Г“, ведно със законната лихва върху първоначално предявения размер от 10 000 лв., считано от 28.12.2016 г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, а върху разликата над 10 000 лв. до уважения размер от 77 142 лв. (или за сумата от 67 142 лв.), считано от 22.05.2019 г. (дата на подаване на молбата по чл.214 ГПК) до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 77 142 лв. до пълния предявен размер от 98 120, 33 лв., която сума е посочена като дължима в протокол на проведено общо събрание на собствениците на Етажната собственост на дата 20.03.2016 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, в частта му за разликата над 10 000 до пълния уважен размер, защото предявеният иск бил недоказан и неоснователен. В частта над претендираната с първоначалната исковата молба сума от 10 000 лв. до пълния уважен размер, заявен с молба по чл. 214 ГПК от 22.05.2019 г., касаторката счита, че неправилно е отхвърлено възражението й за погасяване по давност, която според нея е започнала да тече най-късно 16.11.2013 г. и е изтекла към 16.11.2018 г. Наведено е оплакване в тази връзка за необсъждане на доводи и доказателства В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона по въпросите: 1.При наличие на математическа грешка при изчисляване на петгодишния погасителен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, допустимо ли е при разглеждане и решаване на делото, въззивният съд да приема обратното, че погасителният петгодишен давностен срок не е изтекъл? 2. При изтекъл погасителен срок от пет години на 16.11.2018 г., допустимо ли е въззивният съд да основава решението си в обратен смисъл. Очевидна неправилност се твърди поради противоречие на правилата на математическата логика при изчисляване на петгодишната погасителна давност. Касаторката задава тези въпроси, като твърди наличие на математическа грешка в мотивите на съда на стр. 11 и на стр.10, както следва: на стр.11 абзац 1: „Тъй като първата вноска е платима от 01.08.2013 г., искът е предявен на 28.12.2016 г., а молбата за изменение на иска е депозирана в проведеното на 22.05.2019 г. открито съдебно заседание, то приложимият в разглеждания случай 5-годишен давностен срок не е изтекъл, както за първата, така и за останалите вноски“, а на стр.10 е приел, че „по отношение задължението на ответницата за заплащане на разноски за общите части, платими разсрочено на три вноски, приложим е общият петгодишен давностен срок, регламентиран в нормата на чл.110 ЗЗД.“ Ответникът по касация ЕС на АДМИНИСТРАТИВНО - ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС, находящ се в гр. СОФИЯ, [улица], вписана под № 443 оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като въпросите са свързани с факти и конкретни дати, а не са правни. Посочва, че въпросите са и неотносими, тъй като съдът е приел начало на течението на петгодишния срок от признанието на ответницата, че дължи претендираната сума на общото събрание на 20.03.2016 г., с което е прекъснато течението на давността и е започнала да тече нова давност, но която не е изтекла до предявяване на иска, включително и до изменението на иска. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено: На 09.03.2013 г. е проведено Общо събрание на етажните собственици в етажна собственост на адрес: [населено място], Административно-жилищен комплекс, кв.150, Студентски град, УПИ [№], УПИ [№], входове А,Б, В, Г и Д, за което е съставен протокол № 1 от същата дата, по т.4 от дневния ред от същото е взето решение собствениците на обекти в сградата да съберат чрез необходимите вноски сума за извършване на ремонти и други дейности в сградата до получаване на разрешение за ползване, като необходимата сума ще се определи на следващо общо събрание. На 20.04.2013 г. е проведено общо събрание на ЕС, за което е съставен протокол № 2, по т.4 от дневния ред, на което е взето решение собствениците на обекти в етажната собственост, които предварително са запознати с таблицата за площообразуване, чрез писмо, изпратено по електронна поща на 05.04.2013 г., да заплатят по 60 лв. на кв. м. собственост, за да получи сградата разрешение за ползване. По т.5 от дневния ред е взето решение да се създаде търговско дружество – ООД, с посочен управителен съвет, да се изготви и предложи за подписване на следващото събрание типов договор за извършване на довършителните работи между новосъздаденото търговско дружество и всеки собственик на обект в сградата; новосъздаденото търговско дружество да открие банкова сметка, по която да се внасят паричните вноски от всеки собственик; първоначалната вноска да е от 40 % от сумата, получена чрез умножаване на площите от таблицата за площообразуване и определената вноска от 60 лв. на квадратен метър; конкретни дати за внасяне на вноските ще бъдат определени на следващото общо събрание. То е проведено на 25.07.2013 г., за което е съставен протокол № 4 от същата дата, на което по т.1 от дневния ред етажните собственици са взели решение да се определи срок за подписване на договорите със „С. Инвест“ ООД от 01.08.2013 г. до 15.08.2013 г., като в същия срок бъде внесена и първата от трите вноски в размер, посочените в договора суми. Сроковете за внасяне на следващите дължими две вноски са: втора вноска – от 01.10.203 г. до 15.10.2013 г. и трета вноска – от 04.11.2013 г. до 16.11.2013 г. По делото е представен протокол от общото събрание на етажните собственици от ЕС с адрес: Административно-жилищен комплекс – [улица], вх.Б, [населено място], проведеното на 20.03.2016 г. В дневния ред т.1 е предвидено обявяване на изискуемите суми и имената на съсобствениците, дължащи средства за завършване на сградата, даване на последен срок за внасяне на сумите и вземане на решение за стартиране на съдебна процедура срещу собствениците на самостоятелни обекти, които дължат средства по направените общи разходи за довършване на сграда „С.“. Етажните собственици са взели единодушно решение, с което е предоставена последна възможност на етажните собственици да внесат дължимите суми в 14-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Сред етажните собственици с непогасени задължения за завършване на сградата е касаторката – ответник по иска със задължение от 98120,33 лв. По т.2 от дневния ред, ответницата е заявила, че е съгласна да заплати дължимата сума за довършване на сградата, приспадната с разходите, които е направила по имотите си, в срок до 08.04.2016 г. На 21.03.2016 г. председателят на УС на ЕС и член на УС на ЕС са съставили протокол, на основание чл.16, ал.7 ЗУЕС относно поставяне на съобщение на информационното табло на 21.03.2016 г., в 10.40 ч., за изготвен протокол на Общото събрание, проведено на 20.03.2016 г. Изготвено е и съобщение, че всеки етажен собственик има право да се запознае със съдържанието му, както и да получи препис от него, ако поиска, като може да оспори решенията. Изброените до тук решения не са оспорвани по реда на ч. 40 ЗУЕС. С нотариален акт № 116, том VII, рег. № 6879, д. 1239/15.11.2007 г.за запазване, учредяване и приемане на право на строеж, ответницата и К. П. М., като собственици на УПИ в [населено място], СО-Район „Студентски“, с площ от 753 кв. м., съставляващ УПИ [№] от кв.150 по плана на [населено място], м. „Студентски град“, взаимно си запазват и безвъзмездно си учредяват право на строеж върху в полза на „К.“ ЕООД за изрично посочени обекти, а съсобственикът Б. С. Б. само учредява право на строеж върху УПИ на лицата и обектите, описани в нотариалния акт, за построяване в съсобствения им имот на жилищна сграда с магазини и подземни паркоместа. Ответницата си запазва и безвъзмездно й се учредява право на строеж за паркоместа съответно номера: 601Д, 2, 22; магазини съответно номера: 101А, 105; офиси съответно номера: 10А, 12А; склад № 1, апартаменти съответно номера 703Б, 704Б, 804Б,, 202Г, 702Г; паркоместа съответно номера 95, 96, 97, 53, 54, 120, 121, 62, 66, 67. С нотариален акт за покупко-продажба № 103, том VIII, рег. № 7967, дело 1419/14.12.2007 г. „К.“ ЕООД е продал на ответницата правото на строеж върху апартамент № 203Г в поцесната жилищна сграда. Тя е дарила на сина си П. Г. К. с нот. акт № 30, том I, рег. № 346, д. № 29/10.02.2009 г. правото на строеж върху магазин 101А, 105А в поцесната жилищна сграда. Във връзка с възражението за прихващане, което е заявила касаторката, е представен договор без датата, подписан между Е. К. – собственик, с ЕГН, което съвпада с това на ответницата възложител и „М. Електро Груп“ ЕООД – изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя СМР, съгласно Количествена сметка СМР с посочени дейности за извършване и тяхното заплащане в 3 дневен срок след приемане лично от възложителя на извършените СМР на 7 обекта. Посочена е банкова сметка на изпълнителя. Представени са две оферти - № 01-188/изх.6.6.21.11.2014 г. на стойност 8983 лв. и № 01-018/изх.24 от 16.01.2015 г. на стойност 1 176, 70 лв., РКО № 2/22.12.2014 г. за платена сумата от 5 983 лв. в полза на „М. Елекро Груп“ ЕООД – доплащане за извършени работи по ел. инсталация на обект „К.“ ЕООД и разписка от 26.11.2014 г., че Е. К. е платила на посоченото дружество сумата от 3 000 лв., в качеството й на собственик на 8 апартамента, 2 броя офиси в новострояща се жилищна сграда в Студентски град. Сградата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-С-207/30.10.2015 г. на ДНСК. Платените суми по договорите между „С. Инвест“ ООД и собствениците, както и извършените плащания са както следва: за 2013 г. - 673 172, 63 лв.; за 2014 г. – 630 191, 70 лв.; за 2015 г. – 89 006, 30 лв.; за 2016 г. - 7 196, 04 лв. Общият размер на събраните средства от всички собственици, превели суми за вноски по сметката на „С. Инвест“ ООД, сключили договори и собственици без сключени договори, възлиза на 1399566,66 лв., а общата стойност на довършителните работи е 1 823 651, 85 лв., в това число довършителни работи за общите части. Към фактурите са приложени и протоколи обр.19 за извършените работи. Показанията на разпитаните свидетели установяват, че на 20.03.2016 г. било организирано Общо събрание във връзка с това, че 7-8 човека не са платили дължимите вноски. Събранието се провело в самата сграда. На него присъствала ответницата. Въпросите, които обсъждали, били свързани с тези етажни собственици, които не са платили дължимите вноски. На това събрание ответницата присъствала заедно с адвокат. Категорично заявила, че тя не отрича, че дължи около 98 000 лв. Не е отричала задължението си и на предишните проведени събрания, но се позовавала на липсата на финансови възможности. На проведеното на 20.03.2016 г. Общо събрание ответницата заявила, че ще плати сумата до края на м.04. Тези разходи били за въвеждането на сградата в експлоатация и снабдяването й с акт обр. 16. Всички останали етажни собственици събрали около 1 500 000 лв. Сумата била използвана за завършване на фасадата на сградата, общите части, стълбища, асансьори. Сградата получила акт обр. 16 през м.11.2016 г. Към момента на провеждане на Общото събрание от 20.03.2016 г. ремонтните дейности още не били приключили. Около 2 години по – рано единодушно етажните собственици решили да довършат сами жилищната сграда. След това организирали създаването на фирма „С.“, която да се занимава с това строителство. Превеждали сумите съобразно площообразуването на сградата, имало счетоводство, наели подизпълнители. Наложило се да съберат допълнителни средства за трафопост, тъй като 7-8 човека не са платили своите вноски. На проведеното на 20.03.2016 г. Общо събрание ответницата не е имала възражения относно размера на дължимата сума, а е възразила, че е правила сама довършителни работи в имотите й. Първоначално иска е предявен на 28.12.2016 г. за 10 000 лв. като частичен иск от 98120,33 лв. На 21.05.2019 г. е подадена молба по чл. 214 ГПК за изменение на иска – увеличение до пълния размер 98120,33 лв. Изменението е допуснато в с.з. на 22.05.2019 г. и делото е изпратено по подсъдност на СГС. СГС е уважил иска до размер 77142, като е съобразил, че обектите, собственост на ответницата и процента общи части към тях са с обща площ 1285,70 кв.м., съобразно представената таблица за площообразуване и съгласно т.4 от решението на ОС на ЕС от 20.04.2013 г., при дължими по 60 лв. на кв. м. е присъдил на етажната собственост посочената сума. Присъдил е законната лихва върху 10 000 лв. от предявяване на иска и за разликата над този размер до сумата, за която е уважен иска, считано от изменението /увеличението/ на иска. Не е уважено възражението за погасителна давност, защото задължението произтича от решение на общото събрание, давността е петгодишна, не се касае за периодично плащане, а за разсрочено такова на три вноски, а на събранието на 20.03.2016 г. ответницата е направила признание на дълга си и поради това пет годишната давност започва да тече от този момент. Възражението за прихващане не е уважено, защото е прието за недоказано нейното вземане към ЕС. Въззивният съд е приел, че задължението на ответницата произтича от решения на проведените общи събрания на етажните собственици на 09.03.2013 г., 20.04.2013 г., 25.07.2013 г. и на 20.03.2016 г. и чл. 41 ЗС и чл. 48, ал.3 ЗУЕС, което задължава всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, в разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части за извършване на които е взето решение от общото събрание, както и чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС, който регламентира задължението за собствениците да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост. За неоснователно е прието възражението, че погасителната давност е три години, тъй като не се касае за периодично плащане – чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а че е пет години, съгласно чл. 110 ЗЗД. Плащането на дължимата сума от всеки етажен собственик по решение на общото събрание е разсрочена на три вноски, но това не прави задължението периодично, според въззивния съд. Посочил е, че всяка погасителна вноска става изискуема от настъпване на падежа за нея, според решението на общото събрание. За разлика от тази хипотеза, при периодичните задължения всяка едно от тях е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. Предвиденото заплащане на дължимите суми от етажните собственици на три вноски съставлява изпълнение на задължението на части. За този извод, съдът се е позовал на формирана последователна практика на ВКС относно това, че разсроченото плащане на части на един дълг е различно от периодични плащания на задължения по договор. /решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г. на ВКС, ТК и др. От тук е изведен извода в края на стр. 10, продължаващ и на стр. 11, цитиран, но по отделно в изложението, че по отношение задължението на ответницата за заплащане на разноски за общите части, платими разсрочено на три вноски, приложим е общият петгодишен давностен срок, регламентиран в нормата на чл.110 ЗЗД. Тъй като първата вноска е платима от 01.08.2013 г., искът е предявен на 28.12.2016 г., а молбата за изменение на иска е депозирана в проведеното на 22.05.2019 г. открито съдебно заседание, то приложимият в разглеждания случай 5-годишен давностен срок не е изтекъл, както за първата, така и за останалите вноски. Съдът е приел, че давността е прекъсната с признанието на вземането от ответницата пред общото събрание, проведено на 20.03.2016 г. и от този момент започва да тече нова пет-годишна давност, която до изменението /увеличението/ на иска на 21.05.2019 г. не е изтекла. Оплакването във въззивната жалба, че това не следва да се приема за признание, съдът е приел за неоснователно. Възражение, че протокола от проведеното общо събрание на 2003.2016 г. е нищожен или привидно не е направено с отговора на исковата молба и не е разглеждано, а контрола за законосъобразност на решения на общото събрание е възможен само в срока по чл. 40 ЗУЕС. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. За да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да посочи точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, те да са от значение за изхода на конкретното дело и да са обуславящи за формиране на решаващата воля на съда / т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Формулираните два въпроса не са правни, а конкретни, свързани с конкретни дати по делото. Съдът не констатира математическа грешка, тъй като пет годишната давност по чл. 110 ЗЗД, след прекъсване на давността с признанието на вземането от ответницата пред общото събрание, е започнала да тече от датата на провеждането му - 20.03.2016 г. и не е изтекла до подаване на молбата по чл. 214 ЗЗД на 21.05.2019 г. Твърденията н изложението за математическа грешка и неправилно обсъждане на доказателствата не кореспондира на мотивите на въззивното решение и по тях не се допуска касационно обжалване. Тези въпроси и не обосновават основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. То е едно основание „за точно прилагане на закона и за развитието на правото“ и е налице, когато за разрешаване на правния спор е необходимо прилагане на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени и за изясняването на вложения в тях смисъл е необходимо тълкуване, или когато по прилагането им е формирана съдебна практика, но тя е остаряла и неадекватна към променени обществени отношения или е противоречива. Настоящия случай не е такъв. Относно това, кога е налице признание на вземането, водещо до прекъсване течението на давността е постановено ТР № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. на ОСГТК на ВКС, според което прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е налице, когато длъжника направи изявление или действие, адресирано до кредитора или до негов представител, в което се обективира признаването на вземането. В случая признанието е направено пред общото събрание на етажната собственост, която е кредитор и съгласно приетото в цитирания тълкувателен акт, е довело до прекъсване на давността, от който момент започва да тече нова пет годишна давност. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма. Нормите, уреждащи погасителната давност са императивни, но те са приложени според вложения в тях смисъл – чл. 111 б. „в“ – според разграничението, което трайно установената съдебна практика прави между разсрочено плащане на части и периодични задължения и чл. 116, б. „а“ ЗЗД относно това, че е налице признание на вземането от касаторката пред общото събрание на етажните собственици. Съдът не констатира и нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Доказателствата са обсъдени и твърдението за необоснованост на съдебния акт поради необсъждане на доводи и доказателства не кореспондира на мотивите на съда. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически или математически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК и поради недопускане до касационно обжалване, на ответната страна по касация следва да се присъдят деловодни разноски. С отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на възнаграждение в размер на 2556 евро /равняващи се на платени по договор за правна помощ 5000 лв., в който е отразено, че служи като разписка за плащането на тази сума. Касаторката е заявила с молба от 25.09.2026 г. възражение за прекомерност, което с оглед това, че производството по чл. 288 ГПК се развива в закрито заседание, не е просрочено. Разгледано по същество обаче, възражението е неоснователно. Пред касационната инстанция обжалваемият интерес е 67142 лв. и законната лихва върху тази главница от 21.05.2019 г. Дори да се съобрази Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа, при тази цена на иска, за касационна инстанция размера на възнаграждението е 4507 лв., съгласно чл.7, ал.2 и чл. 9, ал.3 от тази Наредба, която сума се равнява на 2304 евро. Договореното и изплатено възнаграждение е незначително по-високо - 2556 евро. Същевременно съдът преценява, че спора е с фактическа и правна сложност, заявените основания за допускане до касация са две, като по първото по чл. 280, ал.1, н.3 ГПК са формулирани два въпроса, отнасящи се и до заявени от касаторката възражения в хода на производството. Оспорването на наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е наложило издирване на съдебна практика и обсъждане на доказателствата. Второто основание – очевидна неправилност също е наложило обсъждане на доказателствата и мотивите на съда. Изготвен е подробен отговор на касационната жалба от пълномощника на ответника по касация. Така съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, обема обсъждани въпроси в производството по допускане до касация, и материалния интерес, съдът не уважава заявеното възражение за прекомерност и присъжда на ответника по касация договорения и изплатен хонорар в размер на 2556 евро. Водим от горното, Върховния касационен с, състав на първо гражданско отделение