Определение № 782 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4556/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Лясковец, подадена, чрез адв. Д. Ц., срещу решение № 436 от 22.08.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 745/2025г. на Великотърновския окръжен съд. С това решение, след потвърждаване в обжалваната пред окръжния съд част на решение № 692/ 11.06.2025г. по гр. д. № 472/2025г. на Районния съд-Горна Оряховица, е признато за незаконно и отменено уволнението на Х. В. К., извършено със Заповед № З-3046/31.12.2024г. на кмета на Община Лясковец; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Социален асистент“ за предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“ при общината и последната е осъдена да му плати сумата 2 202,67 лева-обезщетение за оставането му без работа за периода от 02.01.2025г. до 28.02.2025г., ведно със законната лихва от 24.02.2025г. до окончателното плащане. В частта, с която искът на Х. В. К. против Община Лясковец по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 2 202,67 лева до претендираните 6 889,08 лева първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло е законна сила. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Формулира следните въпроси, за които счита, че са от съществено значение за изхода на спора: 1. При сключен срочен трудов договор за определен срок променя ли се вида му ако се подпише допълнително споразумение за изменението му, като такъв за свършване на определена работа; 2. След като е подписан срочен трудов договор за определена работа от страна на работника това означава ли, че същият е съгласен с този договор и не е ли достатъчно това подписване, за да се приеме, че работникът желае този договор; 3. Достатъчно ли е в графиците за обгрижване на потребителите, с които е запознат работника, да са посочени имената им, за да знае работникът, че работата му се изчерпва с полагането на грижи за тези лица или следва имената да бъдат посочени в трудовия договор/допълнителното споразумение. Според касатора поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, те са от важно значение за точното прилагане на закона и за еднаквото тълкуване и прилагане на правните норми. Счита, че произнасянето по поставените въпроси неминуемо ще доведе и до развитие на правото. Ответникът по касационната жалба Х. В. К. не изразява становище. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимост на касационното обжалване, намира следното: Разгледани са искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че те са основателни, тъй като не е налице соченото в заповедта за уволнение основание на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. За да достигне до този извод съдът е установил от фактическа страна, че по силата на трудов договор № 424/ 18.02.2021г. ищецът заемал при ответната община длъжността „Социален асистент“ за предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“; договорът е сключен за определен срок, на основание чл.68, ал.1, т.1, във връзка с ал. 4 КТ и § 1, т. 8 от ДР на КТ, във връзка с чл.70, ал.1 КТ - до 31.12.2021г. С допълнително споразумение от 04.01.2022г. срокът е изменен, считано от 01.01.2022г. до 31.03.2022г., включително, като изменението влиза в сила от 01.01.2022г. и важи до следващо споразумение; с допълнително споразумение от 28.03.2022г. срокът бил изменен, считано от 29.03.2022г. до 31.12.2022г. С ново споразумение от 03.01.2023г. срокът бил изменен, считано от 01.01.2023г. до 31.03.2023г. С допълнително споразумение от 28.03.2023г., считано от 01.04.2023г. срокът на договора бил продължен - до завършване на определена работа. В т. 1 от последното споразумение, е посочено какво включва социалната услуга „Асистентска подкрепа“, както и обстоятелства за неизвестност дали тя ще остане финансирана от бюджета след 31.03.2023г. Според длъжностната характеристика за длъжността „Социален асистент“ работникът е следвало да предоставя почасови социални услуги по утвърден график, като оказва помощ на потребителите на социалната услуга, придружава същите при посещение на личен лекар, на различни мероприятия, заплаща сметки и такси, закупува консумативи и вещи от първа необходимост и т.н. В Графиците за предоставяне на услуги по домовете от 01.11.2024г., от 05.08.2024г., от 20.11.2023г., от 01.11.2023г., от 07.09.2023г., от 09.08.2023г., от 05.06.2023г. и от 18.04. 2023г. са посочени поименно потребителите, на които ищецът е предоставял социалните услуги за всеки месец. Представени по делото са и месечни отчети за извършените дейности от социалния асистент за периода от 01.12.2024г. до 31.12.2024г., както и заверени копия на Заповед № 1/02.01.2025г., Заповед № 1А/01.11.2024г., Заповед № 2/02.01.2025г. за прекратяване на договорите за ползване на социална услуга „Асистентска подкрепа“ с петима потребители. Със Заповед № З-3046/31.12.2024г. на кмета на Община Лясковец трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – поради извършването на определената работа. Заповедта е връчена на ищеца на 02.01.2025г. Според копието на трудовата книжка и регистрационна карта с рег. № 10041586 от 09.01.2025г., след прекратяване на правоотношението липсват отбелязвания за постъпване на ищеца на друга работа; той е регистриран на 09.01.2025г. в Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Горна Оряховица. Въззивният съд е обсъдил ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля В. И.-управител на социална услуга в общността към социална услуга „Асистентска подкрепа“ и пряк ръководител на служителите, както и заключението на ССчЕ, според което последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ месеца на уволнението - месец ноември 2024г. е 1 148,18 лева. От правна страна въззивният съд е посочил, че основанието, отразено в оспорената заповед кметът на Община Лясковец за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ-поради завършване на определената работа, във връзка с изтичане срока на договорите на потребителите на социалната услуга „асистентска подкрепа“- до 31.12.2024г. е специфично и е предвидено за прекратяване на срочни трудови договори за определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Споделил е изцяло изводите на първоинстанционния съд, че с изтичането на срока на трудовия договор от 18.02.2021г., трудовото правоотношение би следвало да се счита за прекратено, като подписването на първото допълнително споразумение „към него“ от 04.01.2022г. не може да санира изтичането на срока като му се придаде обратно действие. По същата причина според въззивния съд липсва основание за изменение на трудовото правоотношение с всяко от следващите допълнителни споразумения, доколкото правоотношението, предвид първоначално определения му срок-31.12.2021г., следва да се счита за прекратено. Съдът е приел, че изначално трудовият договор е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ, тъй като е безспорно, че дейността на ищеца не е с временен сезонен или краткотраен характер. Предвид това за да намери приложение изключението по чл. 68, ал. 4 КТ, по смисъла на §1, т. 8 КТ, какъвто е настоящият случай и за да бъде сключен договор за срок по-кратък от една година е необходимо нарочно писмено искане на работника или служителя за това. В случая ответникът нито твърди, нито е ангажирал доказателства за наличието на такова писмено искане от страна на ищеца. Освен това съгласно изр. второ от чл. 68, ал. 4 КТ, в тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. Предвид изложеното и в съответствие с нормата на чл. 68, ал. 5 КТ съдът е приел, че трудовият договор между страните е бил такъв за неопределено време, поради което незаконосъобразно трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ поради завършване на определената работа. Въззивният съд не е възприел становището, застъпено във въззивната жалба на общината, че със сключването на допълнителното споразумение от 28.03.2023г. е налице изменение на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 67, ал. 3 КТ на такова със срок до завършване на определена работа. Позовал се е позовал на съдебната практика на ВКС (решение № 13/14.01.2025г. по гр.д. № 50/2024г. на IV ГО на ВКС и цитираните в него актове), според която трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично, писмено изразено съгласие на работника, съгласно правилото на чл.67, ал.3 от КТ и при наличието на предпоставките, при които законодателят допуска възможност за такова изменение. Според въззивния съд тези предпоставки в случая не са налице. Развил е съображения, че дори да се приеме, че със споразумението от 28.03.2023г. е възникнало ново трудово правоотношение със срок по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 КТ, то в последното не са описани конкретно вид и обем на работата за изпълнението и за довършването на която се сключва договорът, тъй като срокът е определяем чрез времето, необходимо за довършване на уговорената работа. В споразумението от 28.03.2023г. е описано в какво се изразява дейността по социалната услуга „Асистентска подкрепа“, принципно на кои категории лица се предоставя същата, както редът за нейното финансиране, но не е конкретизиран обемът на работата към момента на сключването му. Съдът е намерил за неоснователно направеното в тази връзка възражение във въззивната жалба на работодателя, че с подписваните от ищеца графици, в които са посочени поименно потребителите, които трябва да обслужва, последният във всеки един момент е бил наясно с работата, която му е възложена. Според въззивния съд представените графици са ежемесечни, като в различните месеци има разлика както в броя на потребителите, така и в конкретните лица. Предвид това е приел, че уговорката за срок, съдържаща се в трудовия договор не е определена, нито определяема към момента на сключването, не са посочени обективни критерии за определяне обема на работата, за изпълнението на която ищецът е нает, което води и до невъзможността последният да разбере кога всъщност завършва (приключва) определената работа, респективно - уговорката, свързана със срока на действие на договора, не определя интервала от време, за който се сключва в достатъчна степен. Предвид изложеното съдът е приел, че сключеният между страните по делото трудов договор е за неопределено време, възникналото между страните трудово правоотношение е безсрочно и може да бъде прекратено единствено на основанията, предвидени за безсрочни трудови правоотношения, но не и на специфичното основание по чл. 325, т. 4 КТ, която норма е приложима само за срочни трудови договори. Извършеното на основание посочената разпоредба уволнение на ищеца е незаконно, поради което го е отменил. Предвид акцесорния характер на исковете за възстановяване на работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и с оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е направил извод за основателност и на същите, в обжалваната пред него част. При тези мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. Въззивното решение е валидно и допустимо и не съществува вероятност да е нищожно. Постановено е от надлежния съдебен орган, в предвидения в чл. 20 ГПК тричленен състав, в който се разглеждат въззивните дела; то е в правораздавателната власт на съда, в писмена форма е и е подписано. Разгледан е спор, подведомствен на съдилищата и подсъден на районен съд, съответно на окръжен съд, като въззивна инстанция, решението е постановено при надлежно упражнено право на иск от ищеца, по редовна искова молба (чл.127 и чл.128 ГПК) и не се установява липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна такава за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. За да постави акта си, окръжният съд е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поставените правни въпроси 1 и 2, макар и непрецизно формулирани, са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касаторът не сочи в изложението си конкретни решения, в които да са дадени противоположни разрешения на формулираните от него питания. Въпросите нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато по разрешаването на поставените въпроси няма практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице. Условията за сключване на валиден срочен трудов договор са ясно и пълно уредени в закона, практиката по прилагането му е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с формираната практика по приложение на разпоредбите на чл. 68 от КТ и § 1, т. 8 ДР от КТ, като съдът е съобразил, че срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ, във вр. с чл. 68, ал.4 КТ, по изключение може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер за срок най-малко една година или за по-кратък срок, но по писмено искане на работника или служителя, каквото в случая липсва. Взел е предвид, че съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 8 от ДР от КТ, изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му, както и че трудов договор по чл.68, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимна връзка и е достигнал до извода, че процесният срочен трудов договор е сключен в нарушение на изискванията по чл.68, ал. 4 КТ и като такъв следва да се смята за сключен за неопределено време на основание чл. 68, ал. 5 КТ, поради което прекратяването му по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е незаконно. Поставеният от касатора въпрос 3 е фактически и изисква преценка на доказателствата и на правилността на изводите на въззивния съд, което е недопустимо да се извърши в производство по чл. 288 ГПК. В заключение - въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение