Определение № 60519 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3866/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийски университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, чрез мл. юрисконсулт К. против решение № 3744 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 8923/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 262149 от 31.03.2021 г. по същото дело). Ответникът С. И. С., чрез адв. Л. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното: Жалбата има за предмет горното въззивно решение (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решението от 31.03.2021 г. по същото дело) в уважената част на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от С. И. С. против СУ „Св. Климент Охридски“ за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 03.04.2017 г., с присъждане общо на сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от посочената дата до окончателното й изплащане. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил наличието на материалните предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране на имуществената (обективна) отговорност на работодателя за обезщетяване на пострадалия работник за неимуществените вреди от трудова злополука: 1/ наличие на трудово правоотношение между пострадалия (заемащ длъжността „работник озеленяване“) и ответника; 2/настъпване на събитие с характер на злополука, призната за трудова по надлежния ред; 3/ произтекла от това травма за работника, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания. Приел е, че с оглед на всички обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото: характер на травматичното увреждане - счупване на първи поясен прешлен; проведено оперативно болнично и стационарно домашно лечение; липса на пълно възстановяване на здравословното състояние; наличие към момента на увреждането на съпътстващи дегенеративни изменения и на други заболявания – дискова херния между пети и шести шийни прешлени с ретролистеза; календарната възраст на пострадалия към датата на инцидента - 66 години, което предполага по - продължителен период за възстановяване, без обаче да се изключва неговата работоспособност, а само загуба на такава за относително дълъг период; негативните изживявания и ограничения при обслужването във връзка с лечението на травмите; дългият период (около 10 месеца), в който пострадалият е бил неподвижен на легло и не е могъл да се обслужва самостоятелно, имал е непрекъсната нужда от чужда помощ, поддържал е постоянно висока температура, справедливият и адекватен паричен еквивалент на така засегнатите нематериални блага възлиза общо на 30 000 лв. За недокзано е намерено възражението на ответника за съпричиняане на вредоносния резултат, поради допусната от ищеца груба небрежност. В тази връзка са развити доводи, основани на данните, събрани в производството по признаване на злополуката за трудова с разпореждане на НОИ - ТП София, които не са опровергани в хода на съдебното дирене по делото и според които поведението на пострадалия няма принос за настъпване на инцидента (падане при слизане от стълба), както и не сочат работникът да е нарушил грубо свои задължения във връзка с изпълняваната трудова функция, поради неползването на предоставените му от работодателя работни обувки (противопрахови, затворени с метални бомбета) и неползването на помощното средство - стълба в нейната цялост, от всички сегменти. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че въззивният съд „се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от второинстанционния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Изложението към касационната жалба на СУ „Св. Климент Охридски“ не съдържа поставен правен въпрос с очертаното в процесуалния закон значение. В него страната релевира оплаквания във връзка с възражението й за допусната от пострадалия груба небрежност при настъпване на вредоносния резултат, като предпоставка за намаляване на отговорността й при трудова злополука съгласно чл. 201, ал. 2 КТ. Сочи се също недобросъвестност у работника при осъществяване на трудовите му права и задължения, доколкото не уведомил предварително работодателя за настъпилите при него дегенеративни промени, улеснили причиняването на травмата. Тези твърдения кореспондират на доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Те обаче са относими при разглеждане на касационната жалба, в производство по чл. 290 ГПК, но не и в предхождащата го фаза по нейното селектиране, по чл. 288 ГПК. Липсата на обща предпоставка – поставен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, сама по себе си е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационен контрол на основанието, на което жалбоподателят се позовава - по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е и бланкетното му посочване без излагане на съображения за наличие на допълнителната предпоставка (относно значението на питанията с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото), чието съдържание е изведено с указанията по т. 4 от визираното ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на общо и допълнително основание в разглежданата хипотеза налага извод за неоснователност на искането за достъп до касация на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалба сторените и своевременно претендирани разноски за настоящото производство. Те възлизат на 1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и са удостоверени в приложения договор за правна защита и съдействие, като извършеното вписване за направеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. постановките по т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.