Определение № 5686 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. Д., подадена чрез процесуален представител адв. Ж. Д., срещу въззивно решение № 244 от 21.12.2023 г. по в. гр. д. № 377/2023 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, в частта му, с която е потвърдено решение № 337 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 41/2023 г. на Районен съд -Габрово, в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. С. Д. срещу „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука на 02.07.2020 г. над присъдените 36 000 лв. до сумата 50 000 лв. и присъдените разноски по съразмерност. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, подаден чрез процесуален представител адв. С. К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Третото лице помагач „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване решението и поддържа, че последното е правилно и законосъобразно. Претендира да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото е установено, че на 02.07.2020 г. е настъпила злополука с ищеца Е. Д., която с влязло в сила разпореждане № 25 от 14.07.2020 г., издадено от НОИ, ТП - Габрово, е призната за трудова. Злополуката е настъпила при падане от дърво при опит за освобождаване на заклещена шина на клонорез. Към датата на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество. Съгласно приложената длъжностна характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност „работник, поддръжка на пътища“, основните функции и задачи, които следва да осъществява работникът е да работи в екип с другите пътни работници, да изпълнява указанията на пътните работници от по-висока квалификационна степен, да изпълнява дадените указания от прекия ръководител, както и да работи в екип и да подпомага квалифицираните пътни работници. Към датата на злополуката ищецът е бил на 54 г., упражняващ физически труд по трудово правоотношение с ответника от 2018 г., без данни за влошено здравословно състояние. Получената при трудовата злополука травма на гръбначния стълб с фрактура на 12 гръден прешлен, е причинила болки и страдания на ищеца. Такива е търпял по време на оздравителния процес, налагащи употребата на обезболяващи средства през устата и инжекционно за периода на временна нетрудоспособност от 180 дни, установено от показанията на св. М. и констатациите на СМЕ. Изпитваните болки през оздравителния период са били при движение и при палпация по хода на последните гръдни прешлени и първи поясен и опасваща болка в гръдния кош, които са свързани с фрактурата на гръдния прешлен. Непосредствено след инцидента е била извършена оперативна интервенция с репозиция. Счупването на гръдния прешлен е довело до трайно затрудняване движението на снагата със срок на имобилизация с поставен лумбостат, който е носил в продължение на шест месеца, докато е бил в отпуск по болест, което е създавало ограничения, както и през този период не е могъл да упражнява физически труд. В продължение на три месеца след инцидента е бил на постелен режим и изцяло зависим от грижите на жената, с която живее на съпружески начала, което ежедневно е създавало дискомфорт и негативни изживявания от невъзможността да се обслужва сам. През следващия месец, месец и половина не е можел да се предвижва самостоятелно и е ползвал помощни средства - патерици, след което е продължил да ползва помощно средство за придвижването си до края на отпуска по болест. Травмата на гръбначния стълб е провокирала проявата и на оплаквания, дължащи се на настъпили хронични дегеративни промени по хода на целия гръбначен стълб с констатирано през 2023 г. заболяване спондилоза. Съгласно СМЕ травмата е причинила затруднения на движението на гръбначния стълб и крайниците поради болка в гръбначния стълб, слабост и изтръпване на горни и долни крайници и съответно ограничаване на работоспособността на ищеца досежно упражняването на физически труд за в бъдеще. Ищецът е продължил да има оплаквания и след като се върнал на работа, като се оплаквал от болки в гръбначния стълб, изтръпване на крайниците, получавал задушаване нощно време /св. М./. Това му пречело да изпълнява работата при ответника и през 2022 г. напуснал. Няма пълно възстановяване при ищеца, нито прогноза за настъпване на такова. Причина за смяната на работата и три месечната неработоспособност през 2022 г. са не само оплакванията от процесното увреждане, а и установени хронични промени на гръбначния стълб, които вследствие на травмата са били провокирани, като изтръпването на горните крайници и на долните, е свързано с хронични дегенеративни заболявания. И към момента ищецът продължава да има оплаквания, които се дължат както на травмата на гръбначния стълб, така и на провокираните от нея хронични промени на гръбначния стълб, като на счупването на 12 гръден прешлен се дължи болката в гръдния кош, а изтръпването на долни и горни крайници на проворикаранато от контузията на гръбначния стълб хронични дегенеративни заболявания. Изкривяванията на гръбначния стълб не са провокирани от травмата, те са възрастови. Прогнозата на вещото лице е, че оплакванията ще продължат с периодично обостряне и затихване. Съобразявайки тези обстоятелства, както и обществено – икономическите условия в страната към момента на увреждането, съдът приел, че дължимото обезщетението за причинените от процесната трудова злополука неимуществени вреди на ищеца следва да се определи в размер на 45 000 лв. Относно поддържаното от ответника възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ съдът е изложил, че от работодателя не е бил осигурен ефективен контрол за извършване на работата по отстраняването на надвиснали клони с клонорез без риск за здравето на работниците по поддръжка на пътя, осъществяващи тази дейност и по безопасен начин. Работодателят не е създал необходимата организация на работния процес, при която да бъде осигурено безопасно освобождаване на уреда, с който работниците по поддръжка на пътя отстраняват надвисналите клони, като не е имало ясни и точни указания как следва да се действа при заклещване на резачката, за нейното освобождаване, което пряко е свързано с характера на извършваната от работниците по подръка на пътя работа с клонорез, каквато е изпълнявал и ищецът в деня на злополуката. По този начин работниците са били поставени в риск сами да оценяват и действат според обстоятелствата как да освободят клонореза при заклещване, без да уведомяват техническия ръководител на обекта или да спазват съответни предписания или указания, как да действат в такава ситуация, допускайки от работодателя установяването на порочна практика на работа, както е действал ищеца в конкретния случай. Същевременно ищецът с поведението си пряко е предизвикал настъпването на увреждането, с предприетите действия да се качи на дървото, за да освободи резачката, без да бъде обезопасен. Извършвайки това, той не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Качването на дърво, на височина около 2 м, без каквото и да е обезопасяване, предполага несъмнена опасност от падане и евентуално неблагоприятни последици за здравето, за предвиждането на която не е необходимо наличието на специални знания или квалификация, тъй като такава опасност съществува и при извършване на същите действия в ежедневието. С избора на начина на освобождаване на клонореза чрез качване на дървото, ищецът е действал при условията на груба небрежност, поставяйки се в риск за собственото здраве. Несъмнено по-голям принос за настъпването на злополуката има работодателят, който не е създал необходимата организация и упражнил съответния контрол. Ето защо, следва да се определи 20 % съпричиняване от страна на ищеца. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Кога пострадалият е проявил груба небрежност, която води до намаляване на дължимото обезщетение съгласно чл. 201, ал. 2 КТ?“ и 2. „Нарушаването на установените безопасни условия на труд достатъчно основание ли е да се счете, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – решение № 1202 от 17.07.1995 г. по гр. д. № 3522/1994 г. на Върховния съд, решение № 690 от 14.11.1988 г. по гр. д. № 657/1988 г. на Върховния съд, решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр. д. № 86/1993 г. на Върховния съд и определение № 191 от 02.12.2008 г. по гр. д. № 3349/2008 г. на Върховния касационен съд, както и, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Същите не са решени в решението в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. В настоящия случай, съдът обосновано е приел, че качването на дърво, на височина около 2 м, без каквото и да е обезопасяване, предполага несъмнена опасност от падане и евентуално неблагоприятни последици за здравето, за предвиждането на която не е необходимо наличието на специални знания или квалификация, тъй като такава опасност съществува и при извършване на същите действия в ежедневието. Ищецът е могъл за предвиди това при елементарно положена грижа за самосъхранение. С оглед на това избраният начин за освобождаване на клонореза представлява очевиден риск. В практиката на ВКС се приема, че груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е налице, когато са нарушение елементарни изисквания на безопасност в работата, проявено е грубо незнание и неуважение на най-прости за разбиране и усвояване правила за здравословни и безопасни условия на труда, на техническата безопасност и хигиената на труда, които трябва да знае и спазва всеки работник или служител – и най-малко образованият, и най-слабо подготвеният, и най-немарливият. Преценката дали в конкретния случай е налице груба небрежност или не, е конкретна по делото с оглед на приетата за установена конкретна обстановка в отделния случай, на нарушените правила и субективното отношение на пострадалия към тях и тяхното нарушение във всеки отделен случай. Процентът на съпричиняване се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които са допринесли за резултата и съотношението между тях. Правилността на тази преценка не може да бъде преценявана в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че касаторът се е позовал в изложението на специалното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК бланкетно, без да го обоснове. В обобщение на изложеното, касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева, платими от касатора. На третото лице помагач „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не се следват разноски в настоящото производство, поради което и не следва да му се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение