Определение № 1993 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4433/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от И. П. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. касационна жалба против въззивно решение № 999 от 7.07.2023г. по гр.д.№ 1108/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 1081 от 13.03.2023г. по гр.д. № 11243/2021г. на Районен съд Пловдив като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 3 от 21.06.2021г. и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „стругар“ и за присъждане на обезщетение от 3 900лв. за оставане без работа за периода 21.06.2021г.-21.12.2021г. и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е съобразил следните установени по делото факти: Ищецът е заявил воля за едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение с отправена до работодателя молба на 15.06.2021г., след което е преустановил работата си при ответника. Молбата първоначално не е удовлетворена, заради възникнал спор за дължимост или не на едномесечно предизвестие. На 21.06.2021г.- в 7-дневния срок по чл.325, ал.1, т.1 КТ, работодателят е приел направеното предложение, като е прекратил със сега обжалваната заповед трудовото правоотношение. При тези факти, въззивният съд е приел че са налице взаимно съвпадащи насрещни изявление на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие /чл.325, ал.1 т.1 КТ/. Възприел е мотивите на първата инстанция /към които е препратил/, съгласно които при разминаване между фактическото описание на причината за прекратяване на трудовото правоотношение /чл.325, ал.1,т.1 КТ/ и посочената правна квалификация /чл.326, ал.1 КТ/, от значение е посоченото в обстоятелствената част. Настоящият случай е такъв, доколкото в текстовата част на заповедта е посочена причината за уволнението. Освен това, в случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, прекратяването настъпва на датата на изтичането му, а издадената заповед е с констативен характер. В подадената касационна жалба, касаторът се позовава единствено на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, като изложените доводи са, че след като работодателят не е резолирал подадената от ищеца молба на 15.06.2021г., а е издал заповед № 3 на 21.06.2021г., не е налице прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Съгласно чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК - на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат - въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, за който е налице някое от специалните основания, изчерпателно посочени в т.1-3, или ако съдът констатира, че въззивното решение е вероятно нищожно или недопустимо, или ако е очевидно неправилно /съгласно чл.280, ал.2 ГПК/. В случая не са налице основания да се счита, че въззивното решение е вероятно нищожно или недопустимо, поради което съдът дължи произнасяне по единственото наведено от касатора специално основание - очевидна неправилност. Съгласно установената практика – за да е налице това основание следва да е налице видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая – видно от гореизложените мотиви на въззивния съд никой от така изброените пороци не се установява. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.