Определение № 332 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4535/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Примера М” ООД, подадена чрез адв. В. Д., против въззивно решение № 975/01.08.2019 г., постановено по гр. д. № 1302/2019 г. на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1983/09.05.2019 г., постановено по гр. д. 8930/2018 г. на Варненски районен съд, в частта с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на Н. Т. В., извършено със заповед № 81/07.03.2018 г. на „Примера М” ООД, поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. Т. В. е възстановен на заеманата длъжност „продавач-консултант“ в магазин за хранителни стоки и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в обжалваните му части. Претендират се разноски. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Задължен ли е работодателят да извършва ревизии при постъпване на работа на всеки работник, след като е прието по делото и не е оспорено, че в търговските обекти е внедрен софтуер за управление на продажбите, който позволява пряко следене на доставки, стокови наличности, продажби, както и извършване на ревизии?”; 2. „По какъв начин работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството, след като е прието по делото и не е оспорено наличието на ПП POSMaster софтуер за управление на продажбите в търговския обект и кой е началния момент?” и 3. „Правилата, при които съдът формира извод за релевантните обстоятелства относно факта на дисциплинарното нарушение и неговата установеност, за наличие или липса на връзка между фактите, установени с писмени доказателства?”, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение № 58/23.03.2016 г. по гр. д. № 3666/2015 г., III г. о., решение № 327/03.04.2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г., IV г. о., решение № 3/12.03.2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г., IV г. о., решение № 62/18.02.2011 г. по гр. д. № 955/2010 г., III г. о. и др. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от насрещната страна Н. Т. В., чрез адв. Б. Б.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че към момента на оспореното дисциплинарно уволнение по силата на сключен с ответника трудов договор № 49 от 15.02.2017 г. Н. Т. В. e заемал длъжност „продавач-консултант“ в магазин за хранителни стоки в [населено място], м-ст „С. Н.“ № 103. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 81/07.03.2018 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта – 20.03.2018 г. Наказанието дисциплинарно уволнение му е наложено със заповед № 11 от 07.03.2018 г. на управителя на ”Примера М“ ООД на основание чл. 187, т. 8, предл. първо, т. 9 и т. 10 КТ - поради злоупотреба с доверието на работодателя, увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение. Поради отказ за запознаване и подписване на заповед № 11 от 07.03.2018 г. на управителя на ”Примера М“ ООД от работника, заповедта е изчетена в пълния текст на лицето на 20.03.2018 г. в присъствието на двама свидетели, което е удостоверено с подписите им. До налагане на дисциплинарното наказание се е стигнало след като управителя на „Примера М“ ООД със заповед № 7/12.02.2018 г. е разпоредил да се извърши пълна ревизия за периода от 19.07.2017г. до 12.02.2018 г. на всички стокови групи в магазина. В резултат на ревизията е съставен протокол и са установени липси в обекта на 2150 артикула посочени по вид и брой на стойност общо 13305.38 лв. без ДДС и 15966.49 лв. с ДДС. Установено е, че работниците в обекта са запознати с установените липси в особено големи размери. На 19.02.2018 г. на ищеца е връчено искане за даване на обяснения в срок от два дни на основание чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т. 8 и т. 9 КТ, изразяващо се в неспазване на правилата за работа, утвърдени в дружеството, злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на доброто му име, както и увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Описаното нарушение се състои в присвояване на парични средства чрез „канцелиране” на фискални бонове от покупки на клиенти в търговския обект. Сумата на отказаните бонове по оператор на служителя, заведен във фискално устройство № 428616 и фискално устройство № 428640 за периода от 19.07.2017 г. до 12.02.2018 г. са в размер на 5273.06 лв. и установените липси в търговския обект са в особено големи размери. Посочено, че е налице отказ от страна на работника искането да бъде подписано и същото му е изчетено на 21.02.2018 г. в присъствието на двама свидетели което, удостоверено с подписите на тези лица. Ищецът не е дал обяснения. При тези данни въззивният съд е направил обоснован извод, че при налагане на наказанието дисциплинарно уволнение на ищеца, са спазени изискванията на КТ. Издадената заповед е в предвидената от закона форма, издадена е от компетентния орган и е спазена процедурата по чл. 193, ал.1 КТ, като на ищеца са поискани обяснения, но същият е отказал да даде такива. Поради отказ на ищеца да подпише искането за даване на писмени обяснения, същите са му прочетени в пълния текст в присъствието на двама свидетели с посочени имена и длъжности, като са удостоверили извършените фактически действия от представител на работодателя с полагането на подписи, като недаването на обяснения от работника или служителя попада в хипотезата на чл. 193, ал. 3 от КТ – обясненията не са били дадени и изслушани по негова вина. Приел е, че издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение е мотивирана, като мотивите се съдържат в заповедта да налагане на дисциплинарно наказание. Но не установена по несъмнен начин връзката между канселиране на касов бон и присвояване на суми и стоки, включително и по отношение на размера. Канселирането на касов бон е допустима операция при продажбата на стоки и се отнася за случаите, когато е налице отказ от извършване на покупка или продажба на определена стока. Налице е твърдение на работодателя, че клиент е твърдял,че е закупил стока, за която е издаден касов бон на стойност „нула” - т.е. стоката е продадена, а парите не са отчетени в касата. По делото обаче липсват доказателства, от които да се установи, че е налице продажба на стоки, за които се е извършвало канселиране на касовия бон, без да се налице условията за тази операция, вследствие на което е настъпила липсата на стоки или пари при работодателя и това да е следствие изключително от действията на ищеца. В тази насока съдът е посочил, че първата ревизия в обекта е извършена на 12.02.2018 г., когато именно са установени липсите и че при назначаването на работа както на ищеца, така и на останалите служители не е правена ревизия за наличностите на стоките в магазина по артикули, количества и цена, поради което не може да се приеме, че тези липси са вследствие виновното поведение на тези лица, включително и на ищеца, а не и в един много по-ранен период преди назначаването на ищеца на работа. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Първият и вторият въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда. Варненският окръжен съд не се е аргументирал, че работодателят е бил длъжен да извършва ревизии при постъпване на работа на всеки работник, нито е посочил в решението си какви са възможните начини по които работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност, с оглед наличието на софтуер за управление на продажбите в търговския обект. Мотивите на въззивната инстанция за незаконността на уволнението са, че ответника не е доказал канселиране на касовия бон от ищеца, без да се налице условията за тази операция, вследствие на което е настъпила липсата на стоки или пари, както и, че не е доказано виновното поведение от страна на ищеца по отношение на установените в магазина липси, като в допълнение съдът е посочил, че първата ревизия в обекта е извършена на 12.02.2018 г., когато именно са установени липсите и че при назначаването на работа както на ищеца, така и на останалите служители не е правена ревизия за наличностите на стоките в магазина по артикули, количества и цена, поради което не може да се приеме,че тези липси са вследствие виновното поведение на тези лица, включително и на ищеца, а не и в един много по-ранен период преди назначаването на ищеца на работа. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по третия въпрос, същият има общотеоретичен характер и не може да се отнесе към конкретно правно разрешение на въззивния съд. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпросите не се разкрива и поддържаната специална предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. По отношение на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът не поставя въпрос. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Само за изчерпателност следва да се посочи, че въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК съдебна практика. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на ответника по касационната жалба, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.