Определение № 542 от 28.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравно- осигурителна каса (НЗОК) срещу решение № 59 от 09.10.2018г по в гр.д. № 229/2018г на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №32 от 25.05.2018г на Бургаски окръжен съд, присъдил на ищеца МБАЛ „ Д-р Иван Селимински-Сливен” АД сумата 175 126 лв, представляваща незаплатена от здравната каса надлимитна дейност на МБАЛ за 2016г, осъществена по клинични пътеки и амбулаторни процедури при спазване от страна на болницата на сключените за целта договори и нормативи за болнична медицинска помощ. При постановяване на решението е съобразена указаната с определение №3 /19.01.2018г по д. № 78/2017г на ВКС и ВАС,петчленен състав компетентност по реда на чл.135, ал.4 АПК ,общия съд да разгледа иска срещу НЗОК за произтичащото от нейното договорно неизпълнение право на вземане.

Бургаски апелативен съд е основал изводите си на безспорно доказана от ищеца МБАЛ извършена медицинска дейност,като надлимитна за исковия период по клинични пътеки и амбулаторни процедури,за която са били съставени и предадени на РЗОК съответните спецификации Така дейността е отчетена по съответния ред и приета от РЗОК- Сливен, съответно договорите, сключени на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор за 2015г. са били изпълнени от ищцовата болница - касаят здравноосигурени лица с права да получат отчетената медицинска помощ, а насрещните задължения към болницата са останали незаплатени от НЗОК и следва да се плати дължимото.

Касаторът обжалва решението като незаконосъобразно. Позовава се на бюджета си, приет със закон, който бюджет болницата е следвало да има предвид. Изтъква,че след като няма предвиден бюджет за процесните дейности,не следва да има и задължение за плащане. Изложението, първоначално съдържащо се в касационната жалба,не отговаря по същество на съдържателните изисквания на чл.280 ал.1 от ГПК относно формулирането на правен въпрос, пояснени в ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС.Цитиран е 280, ал.1 т.2 ГПК, който в действащата си и приложима редакция (ДВ бр.86/2017г) свързва основанието с противоречие с актове на КС на РБ, или на Съда на Европейския съюз(СЕС),докато касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с решение на друг въззивен съд(реш. №18/08.01.2018г на Варнески АС).

След надлежни указания, в срок е депозирано изложение с изтъкване на основание по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като са формулирани въпросите:

1.допустимо ли е едностранно изменение на договорите с подписването на индивидуален договор №373/19.02.2015г. и №200385/ 27.05.2016г размери на определените бюджетни средства за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки;

2. Въззивното решение в противоречие ли е с Р№2 от 22.02.2007г по к.д.№12/2006г на КС на РБ.

По първия въпрос не се изтъква практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи.Поддържа се отхвърленият от въззивния съд довод на защитата, основан на съображението,че с присъдените вземания се надхвърлят рамките на бюджета на НЗОК- разходната част ,доколкото се касае за плащане на разходи ,определени по месеци, тримесечия,години. Цитирани са част от мотивите на решението на КС на РБ според което Закона за Бюджета на НЗОК не е противоконституционен и са коментирани общите принципи и цели на този закон.Изложено е бланкетно съображение ,че въпросите са обусловили решаващите изводи на съда и се явяват от значение за точното прилагане на закона и ще се осигури принос в тълкуването.

Ответникът по касационната жалба възразява в отговор, че не се поставят никакви правни въпроси от значение за изхода на делото, липсва уточнено основание за допустимост в някоя от трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Първият от формулираните въпроси в изложението е неясен и няма връзка с възприетата по делото фактическа обстановка. Въззивният съд не е приемал за осъществено едностранно изменение на сключен между страните договор от страна на ищеца МБАЛ, нито е приел или е следвало да приеме, че самите договори имат за предмет условие ,отнасящи изпълнението им единствено до „определените бюджетни средства”, както се постулира във въпроса.

Не е отговорено на общо изискване за формулиране на решаващо произнесен правен въпрос, обусловил изводите на съда, които решаващи изводи обобщено се свеждат до следното:

Касае се за установено (при договорените и съответно приложими нормативни предпоставки) вземане на МБАЛ,надлежно заявено пред РЗОК и признато от касата по основание и размер, включително и частично заплатено. Постановено е осъждане ответника да заплати дължимото по иска, като е приложено общото правило на чл. 79,ал.1 ЗЗД, израз на правния принцип,че задълженията, включително паричните,следва да се изпълняват, включително от държавата,държавните органи и институции, когато са страна по договор. Разходната част на бюджета им,като финансово предвиждане за тяхната дейност,не е основание за неприлагане на закона спрямо тях.

Не може да обуслови допускане до касационно обжалване на решението и втория формулиран въпрос. Не е отговорено на общо изискване по чл. 280,ал.1 ГПК с питането дали въззивното решение противоречи на решение №2 от 22.02.2007г по к.д.№12/2006г на КС на РБ. Касаторът следва да се ангажира с положително твърдение за наличие на противоречие по формулиран от него правен въпрос и да изтъкне, съответно да обоснове това противоречие. Не е ясно къде защитата на НЗОК вижда противоречие в случая, след като въззивният съд не е прилагал чл.4 от коментирания в решението на Конституционния съд закон,нито в контекста на Закона за здравното осигуряване е изложил съображения противоречащи на мотивите на Конституционния съд.

Ето защо Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема да е налице основание за допускане на касационно обжалване Следва да се присъдят и разноски за настоящето производство, установени в размер на 4000 лева

Предвид горното, Върховен касационен съд ІІІ г.о