Определение № 621 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 692/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Д.“ АД, представлявано от юрисконсулт Е. Т., срещу въззивно решение № 179/01.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 696/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 379/31.08.2021 г. по гр. д. № 1430/2021 г. на Районен съд – Добрич, с което са уважени предявените от М. Т. М. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „машинист на багер” във „Водоснабдяване и канализация – Д.“ АД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) „ако спирането е обективно, защо престоят по чл. 120в КТ не е спиране на работата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, след като причините и за едното, и за другото са едни и същи”; 2) „има ли причина да се приеме, че спирането на работата по чл. 120в КТ не съответства на спирането на работата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, след като в правната доктрина вече е изразено, че спирането на работата по чл. 120в КТ изпълва единия от елементите на хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ”; 3) „при въведено извънредно положение и по силата на новата разпоредба на чл.120в КТ, работодателят може ли да преустанови дейността и на отделен работник или служител, без да има пълно преустановяване на работата на предприятието или на звеното, където работи”. Бланкетно се сочат и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата – М. Т. М., представляван от адв. М. Г., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „машинист на багер“ в район Д. 2 във „Водоснабдяване и канализация – Д.“ АД. Със заповед № РД-03-19/03.02.2021 г. изпълнителният директор на дружеството разпоредил преустановяване/ спиране работата и изпълнението на трудовите функции на ищеца, считано от 04.02.2021 г. Заповедта е мотивирана със съществуващ епидемичен риск от разпространението на „Ковид – 19” - на основание чл.120в, ал. 1 КТ и във връзка с обявената с решение на Министерския съвет извънредна епидемична обстановка. Впоследствие, със заповед № ЛС-14#1/04.03.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на работа за повече от 15 работни дни. Същевременно, установено е, че в изследвания период, в района по местоработата на ищеца са възниквали аварии във водопроводната мрежа, като машините, с които по длъжностна характеристика М. е работил и трудовите му функции са изпълнявани от други служители на дружеството, респ. фактически работата на дружеството не би могло и не е била преустановена. При тези данни въззивният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Посочил е, че основанието по чл. 328, ал. 1, т.4 КТ не е осъществено, тъй като то предвижда преустановяване на извършвана от предприятието или обособено негово звено работа, а не даден работник да спре да работи, докато трудовите му функции продължават да се изпълняват от други работници. Със заповед № РД-03-19/03.02.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството не е преустановено изпълнението на дейността, възложена на ищеца, а е преустановено изпълнението й точно от ищеца. Отстраняването на авариите е продължило и за посочения период на престой на работника, от което следва, че издаденото от работодателя разпореждане не е предпоставено от действието на извънредната епидемична обстановка и здравните рискове за работата на ищеца. Извънредната епидемична обстановка и възможността по чл. 120в, ал. 1 КТ са използвани от работодателя с неразбиране и/или превратно, с цел да се създаде предвидената в чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение точно с ищеца на основание, поставящо по-малко изисквания в сравнение с други законоустановени основания за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, т.е. при недобросъвестно упражняване на права. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Първият въпрос в изложението е зададен общо, а не в контекста на конкретно правно разрешение на въззивния съд, поради което не може да обуслови допускането на касационния контрол. Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извън това, въпросът съдържа в себе си условия и обстоятелства, които не са установени по делото. Въззивният съд не е приемал, че спирането на работата на ищеца се е наложило по обективни причини, а обратно – че работата, която ищецът е изпълнявал въобще не е спирала, още по-малко по причина на епидемичната обстановка в страната, което сочи на недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя. С другите два поставени въпроси касаторът фактически търси отговор на въпроса дали уволнението е било законно и от там, дали решението, с което то е отменено е правилно. Следва да се посочи, че за да приеме, че не е налице спиране на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 КТ съдът е направил конкретна преценка на релевантните за делото факти и събраните доказателства, посочвайки, че спиране на работата означава временно преустановяване на трудовата функция – на цялото предприятие, на негови отделни звена, или на работата от определен вид. Вярно е, че разпоредбата на чл. 120в КТ предвижда възможност за спиране работата и само на определен работник/служител, но доколкото тази разпоредба предвижда това единствено при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, следва, че спирането на работата трябва да е свързано именно с причината за обявяването им. Освен това, по поставените от касатора въпроси вече има създадена практика на ВКС (вж. – решение № 109/07.07.2022 г. по гр.д. №2271/2021 г. на ВКС, ІV г.о.), която се споделя от настоящия състав и която изключва поддържаното основание за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Приема се, че и двете хипотези, уредени в чл. 120в КТ, не създават ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а могат да послужат като причина за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ, което означава, че работодателят отправя писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и спазва допълнителните условия и закрила при уволнение, доколкото такива са предвидени за съответния състав. При издадена заповед по чл. 120в КТ по време на обявени извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, преустановяването на работата е временно спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Трудовото правоотношение с работник или служител може да бъде прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ при преустановяване работата на предприятието или на част от предприятието, вкл. по силата на заповед по чл.120в, ал. 1 или ал. 2 КТ, щом обективно фактически работа не е полагана (спряна е) за срок по-дълъг от 15 последователни дни. Когато със заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ е преустановена работата на определен работник или служител, трудовото правоотношение с него може да бъде прекратено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ след изтичане на повече от 15 последователни дни, ако преустановяването на работата е действително основано на причини, произтичащи от обявеното извънредно положение. В цитираното по-горе решение на ВКС е разяснено, че със създаването на чл.120в, ал. 1 ГПК законодателят не е създал облекчен ред за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя или възможност за заобикаляне на предвидените в закона основания за това. Възможно е, след изтичане на 15 дни от преустановяване на работата на конкретния работник или служител, работодателят да го уволни по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, но в този случай е нужно още персоналната заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ действително да е резултат на икономически, организационни, технологически и др. причини, породени именно от обявеното извънредно положение, предвид спецификата на длъжността, организацията на работата, предмета на основната дейност на работодателя, както и обезпечаването й. В случая, въззивният съд е приел, че основанието по чл.328, ал.1, т.4 КТ не е осъществено, тъй като по делото не е установено издадената заповед по чл.120в, ал.1 КТ спрямо ищеца да е в действителност породена от обявената извънредна епидемиологична обстановка и свързаните с това затруднения за предприятието, предвид длъжността на уволнения служител, още повече, че не е преустановена нито изпълняваната от него работа, нито тази на предприятието или отделно негово звено. Длъжността, която е заемал ищецът и по отношение, на която е наредено преустановяване на работа, по естеството си е такава, че е съществена за поддръжката и изправността на ВиК мрежата, респ. при изпълнението й не се поставя в риск общественото здраве, а обявената извънредна обстановка не влияе върху обема на работата. При служебната проверка на обжалваното решение, настоящият състав не констатира пороци, обуславящи селекцията на жалбата поради еветуална нищожност или недопустимост на съдебния акт, както бланкетно твърди касаторът. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция. При този изход на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение