Определение № 121 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2013 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№116875/12.11.2012 г., подадена от [фирма], кв. Б., против въззивно решение от 01.10.2012 г. по гр.д.№10149/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А въззивен състав, в частта, с която са уважени предявените от В. Ц. К. от [населено място] против [фирма], кв. Б., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че не е налице реално съкращаване в щата на предприятието на процесната щатна бройка след 01.9.2009 г., поради което не е налице визираното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ. Прието е също така, че е налице и незаконосъобразно извършен подбор от работодателя, като не е доказана необходимостта от включването на критерий “комуникативност и работа в екип” по отношение на длъжността “работник поддържане на железен път и съоръжения – майстор” и не е установено дали комуникативността и работата в екип изобщо имат отношение към извършваната от работника дейност, като това обстоятелство не може да се провери и поради непредставяне на длъжностната характеристика за посочената дейност. Съдът е стигнал до извод, че липсват доказателства, от които да се установи защо този критерий е приет за критерия с най-голяма тежест при оценяването и практически единственият, който определя класирането на работниците при подбора, като е направен и краен извод, че фактически подборът е извършен по един субективен критерий, чиято необходимост не е установена. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора, а именно “Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?”. Сочи се, че изводите на съда са в противоречие с решение №57/12.3.2012 г. по гр.д.№212/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Сочи се и материалноправен въпрос, а именно: “В съдържанието на понятието “подбор” по чл.329, ал.1 КТ може ли да съществува критерий “комуникативност и работа в екип” и задължително ли е обосноваването на избраните критерии за оценка на изпълнението на трудовите функции ?”. По този въпрос се сочи противоречиво решение на обжалваното - №531/15.6.2010 г. по гр.д.№1357/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация В. Ц. К., посредством процесуалния си представител – адв. М., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: С разпореждане от 10.01.2013 г. е образувано по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГК по следните въпроси: “Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.”, “Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото.”, “При какви предпоставки могат да се релевират за първи път пред въззивния съд нови възражения, и актуални ли са постановките на т.6 и т.12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.”, и др. С разпореждане от 10.01.2013 г. е образувано по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГК по някои въпроси, свързани с въззивното и касационното производство по граждански и търговски дела, като вторият от тях е решаващ за отговора на първия поставен от касационния жалбоподател въпрос, а именно “Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата?”. Изложеното налага спиране на производството по настоящото дело на основание чл.292 ГПК до произнасянето на ОСГТК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV г.о.,