Определение № 194 от 05.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6678/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. К. срещу решение №1485 от 13.07.20132г по гр.дело № 2189/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което в трудов спор, след отмяна на решение от 21.05.2013г по гр.д № 13209/2012г на Пловдивски районен съд в обжалваната част, са отхвърлени исковете на настоящата жалбоподателка по чл.344 ал.1 т 1-3 от КТ. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят два свързани въпроса ,за оценяването при подбор: подлежи ли на контрол за законосъобразност от страна на съда размерът на конкретната оценка, начинът на нейното поставяне от комисията. Решаваща се е оказала преценката на въззивния съд, че при подбор ( чл. 329 ал.1 КТ ) и оспорвана от ищцата оценка по прилагането на критерия за квалификация и кой работи по-добре, въпросът за оценяването (по точкова система ) и неговата проверка се свежда до размера на конкретната оценка и начинът на поставянето й, което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Даденото разрешение е в противоречие с ТР №3 от 2011г по т.д №3/2011г ОСГК, поради това се изтъква основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът Б. [фирма] изтъква в отговор, че не са посочени решения от практиката на ВКС,на които обжалваното да противоречи по правен въпрос .Съдът е приел ,че законовите критерии са спазени и същите действително са били спазени при подбора ,а ищцата не е доказала ,че работи по- добре.Правото на преценка принадлежи на работодателя. В изложението се поставят въпроси, които касаят правилността на решението След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Възраженията на ответника Б. [фирма] за липса на формулиран правен въпрос в случая са неоснователни, тъй като въпросът за предмета и обхвата на съдебната проверка за законосъобразност по критериите на чл. 329 ал.1 КТ е правен въпрос, на който е даден отговор в ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК. Същевременно даденото разрешение по този въпрос се е оказало решаващо за изхода на делото. Приетото от въззивния съд ,че въпросът за оценяването не подлежи на контрол за законосъобразност от страна на съда, по отношение „размера на конкретната оценка” и „начинът на нейното поставяне”, изразява противоречие с цитираното Тълкувателно решение и е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното ,Върховен касационен съд ,ІІІг.о.