Определение № 372 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3375/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. С. С., с адрес в [населено място], представлявана от адв. К. Г., против решение № 3815 от 29 юни 2020 г., постановено по в.гр.д. № 16250/2019 г., по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 165352 от 15 юли 2019 г., постановено по гр.д. № 24386/2019 г. по описа на районния съд в гр. София, с което са отхвърлени исковете на С. за отмяна прекратяването от 20.01.2019 г. с предизвестие на трудовото й правоотношение със „Съдърланд глобъл сървисиз България“ ЕООД, за възстановяване на работа на заеманата до уволнението длъжност „консултант-инженер мрежи“ и дружеството да се осъди да й заплати сумата от 19159,98 лева обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 01.04.2019 г., и в тежест на касаторката са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, защото не е направено никакво реално обсъждане на доводите на касаторката – прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементите от състава на съответното материално-правно основание, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, доказателствата по делото, без да се съблюдава предвидената в закона тежест на доказване.Подробно се сочат описани в представени на касаторката документи различни обозначения на звеното, в което тя е работила, като невярно и необосновано съдът бил приел, че касаторката работи в отдел 35034; ако вярното записване на отдела е в англоезичното съдържание от двуезичното допълнително споразумение към трудовия договор, както е прието от съда, то е налице противоречие с няколко норми на българското законодателство, според които българският език е официален; необсъдено е, че касаторката е подписала допълнително споразумение относно заеманата длъжност в отдел 35045. Поддържа се, че съдът бил излязъл извън спора между страните, доколкото работодателят не е твърдял, че е имало реално съкращаване в щата, нито дори и най-общо наличие на фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Неправилно съдът отхвърлил доказателственото искане за събиране на доказателства за новоузнати факти след приключване на делото пред първата инстанция, своевременно поискани с въззивната жалба – за наличие на нови бройки, разкрити след прекратяване на трудовото правоотношение. Не са представени доказателства за отдел 35004, които да подкрепят тезата за законността на уволнението. Неправилно съдът приел, че поради процесуални съображения – по повод на липсващ между страните спор, и без указания по чл. 311, ал. 2 и чл. 313 ГПК, били настъпили каквито и да било преклузии, а исковете са отхвърлени изцяло. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпрос, за които касаторката поддържа, че са в приложното поле да на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа се още и наличието на хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът „Съдърланд глобъл сървисиз България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, не представя отговор на касационната жалба. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивния съд приема, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с изтичането на срока на отправеното до касаторката предизвестие, което е в достатъчна степен и ясно мотивирано, че се основава на съкращаване в щата; съкращаването в щата е реално, установено с писмени и гласни доказателства; длъжността на ищцата е била единична (ищцата не е посочила в исковата молба конкретни твърдения за идентични на нейната длъжности), поради което подборът не е бил задължителен. Съдът преценява мотивите на първата инстанция като недостатъчно подробни, но възприема крайния извод за неоснователност на исковете. Съдът приема, че преди връчването на предизвестието ищцата е заемала длъжността „консултант-инженер техническа поддръжка, ниво І“, с италиански език, код по НКПД 2522 6009, отдел 35034, което се установява от английската версия на допълнителното споразумение от 12.12.2016 г., от връчена на касаторката на 16.12.2019 г. длъжностна характеристика и от щатно разписание до 31.03.2019 г., неоспорено от касаторката, както и в предизвестието. Записаният различен номер в българската версия в допълнителното споразумение е приет като техническа грешка (няма данни ищцата да е работила в отдел 35004, а и въобще да е имало такъв отдел). От свидетелските показания е установено, че в различните отдели работата на консултант-инженерите е била различна, те са работили с различни езици и са били профилирани според клиентите и техните продукти. За преклудирано е прието възражението за наличие на напълно идентични с процесната длъжност други длъжности за 89 щатни бройки, от които с английски и италиански език 7 броя, защото след представяне на длъжностните разписания тя не е посочила съответни съображения, а и сама е признала, че тези бройки касаят длъжности както с английски, така и с италиански език; ищцата не е посочила доказателства по твърдението си, че владее и английски език. Допуснатата грешка в номера на отдела, записан погрешно в споразумението за прекратяване на трудовия договор, е без значение, доколкото това споразумение има последици само за изплащане на обезщетението по чл. 224 КТ, а ако се приеме, че то има значение за прекратяване на трудовото правоотношение, то исковете биха били неоснователни заради подписаното споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение. Счетено е, че откриването на нови отдели с други длъжности при работодателя не опровергава извода за осъществено в процесния случай съкращаване в щата, защото то не е равнозначно на забрана за определен период след уволнението да се разкриват нови или сходни длъжности при работодателя. Отбелязано е, че ищцата не оспорва наличните доказателства и не представя свои такива, а непрекъснато променя твърденията си и формулира нови основания за незаконосъобразност на уволнението. Не се установяват твърдените от касаторката пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Решението е правновалиден акт, като не се установява нито една от характеристиките, водещи до нищожност на съдебния акт – не е постановено от незаконен състав на съда, не излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, изразено е в писмена форма и е подписано, волята на съда е ясна; въззивният съд не се е произнесъл и извън твърденията в спора, доколкото в оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е записано основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и ищцата е посочила доводите си защо счита, че съкращаване в щата в процесния случай не е осъществено, а цифровата идентификация на отдела, в който ищцата преди уволнението си е работила, няма каквото и да е отношение към допустимостта на въззивния съдебен акт (а само към неговата правилност), макар този проблем да е считан за централен от касаторката; накрая, не се установяват и хипотезите на очевидната неправилност, доколкото този особено тежък порок на съдебното решение следва да е установим пряко от мотивите на обжалваното решение, без да е необходимо да се подлагат на преценка доводите на страните, осъществените съдопроизводствени действия и събраните доказателства, какъвто настоящият случай не е. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. На първо място се пита следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, следва ли служебно да констатира пропуски на първата инстанция, свързани евентуално с нормата на чл. 212, ал. 2 и ал. 2 и чл. 313 ГПК, както и следва ли съдът да формулира ясни указания към страните в изпълнение на нормите на чл. 312, ал. 1 и ал. 2 и чл. 313 ГПК, като им посочи и сроковете за преклузиите, ако приема, че такива текат, като се твърди, че въззивният съд е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС според т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК. В разглеждания трудов спор с доклада си по чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК съдът ясно е указал тежестта на доказване, като е посочил за работодателя необходимостта да установи реално съкращение в щата и извършен подбор, съобразно твърденията в исковата молба, и са допуснати поисканите доказателства. Превърналото се в централен елемент на доказването на незаконосъобразността на подбора цифрово отразяване на отдела, в който ищцата е работила, е подробно съобразено от съда, противно на изложените в касационната жалба оплаквания, като заключението на съда в тази връзка е основано на съвкупността от доказателствата. Отказът на въззивния съд да събира нови доказателства е основан на липсата на хипотезите на чл. 266, ал. 2 ал. 3 ГПК. Първостепенният съд в доклада си коректно е посочил възможността, съответно срокът, в който страните могат да вземат становище във връзка с указанията и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. Съобразно очертания с исковата молба предмет на доказване, основателно е било отречено правото на ищцата едва във въззивното производство да иска събиране на нови доказателства – щатни разписания на работодателя след 01.04.2019 г. Освен това, съдът е мотивирал и защо щатните разписания на работодателя за времето след процесното уволнение в конкретния случай са без значение за законността му, т.е. дори и да бе допуснато, доказателственото усилие не би довело до различен резултат от спора. Накрая, в обосновката на въпроса в изложението на касационните основание се твърди, че съдът не е направил реално обсъждане на доводите на ищцата, и липсвали ясни и формулирани указания по чл. 312, ал. 1 и ал. 2 ГПК, но посочената част от мотивите на обвързващата съдебна практика касаят задълженията на съда по приложението на императивните правни норми, както и задължението да се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. В тази връзка е останало напълно неизяснено какво се твърди от касаторката и какво точно противоречие следва да се търси – дали се твърди, че е налице императивна правна норма, чието приложение се дължи от съда дори без позоваване от страните по спора, или се твърди, че касаторката има качество, което да налага служебно да се следи за интереса й. Ето защо липсва основание за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос. Второто питане е може ли с въззивното решение съдът да приеме фактическата и правна основа на предявения иск, каквито не са оспорвани и изведени от ответника с отговора на исковата молба, като се твърди допуснато противоречие със задължителната практика на ВКС според т. 4 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК. Според касаторката, с отговора на исковата молба работодателят не е правил възражения срещу твърденията й за липса на фактическо и юридическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение. С отговора на исковата молба работодателят сочи, че е неясно твърдението на ищцата, че „нито фактически е извършено съкращение на щата“, доколкото липсват твърдения кой според нея изпълнява функциите на длъжността й, поради което иска оставяне исковата молба без движение за установяване на фактическите твърдения. Изрично е подчертано, че се оспорват твърденията на ищцата извън тези за това, че е била служителка на ответника и че трудовият й договор е прекратен с приложеното към исковата молба предизвестие. Сочи се, че тя е била съкратена, считано от 01.04.2019 г., както и че е била наясно с основанието за прекратяването на трудовоправната връзка между страните, израз на което е подписано между тях споразумение от 27.03.2019 г. При това положение твърдението, чиято есенция е недопустимо произнасяне от страна на съда извън очертания с исковата молба и отговора на страните по спора предмет, не намира основание в данните по делото, поради което твърдяното противоречие с обвързващата практика на ВКС не се разкрива. Отговорът на въпроса налице ли е пълно и главно доказване от страна на работодател на конкретна длъжност и отдел на работа на работник, ако същите са вписани само в чуждоезичен текст на двуезично (българо-английско) споразумение по трудов договор, ако в българския текст на същото споразумение в съчетание с други писмени доказателства – трудов договор и други допълнителни споразумения, отделът и позицията на ищеца са с друго съдържание от чуждоезичното, не е обусловил самостоятелно изхода на спора, и оттам – разрешаването му от ВКС не е необходимо. В случая въззивният съд не се е основал при заключението си за конкретната съкратена длъжност единствено и само на чуждоезичната част на двуезично споразумение между страните по трудовия договор, а и на други доказателства, неоспорени от касаторката. Заключението на съда за допуснати в различни представени по делото документи технически грешки при изписването на названието на отдела, в който ищцата е работела, не е станало обект на правен въпрос. Въззивният съд приема, че действително мотивите на първата инстанция не са достатъчно подробни що се отнася до обсъждането на представените доказателства и доводите на страните, и по тази причина подробно сочи какво и по каква причина приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение носи точното название на отдела, в който е била съкратената длъжност Накрая се пита: може ли без позоваване от страна на ответника на текста на чужд език в двуезичен трудов договор, действащ на територията на Република България между работник – български гражданин и юридическо лице, упражняващо дейност на територията на Република България? Поставено по този начин, не е ясна формулировката на питането, за да може да се съобразява значението на отговора за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, при каквато хипотеза питането е отправено. Ако всъщност се пита дали българската част от двуезичен документ, подписан от страни по трудово правоотношение на територията на България, има приоритет над чуждоезичната част при установена разлика в записите на двете части, то важи казаното по-нагоре относно липсата на самостоятелно обуславящо значение на възприетото от съда за значението на чуждоезичната част на допълнително споразумение на страните от 12.12.2016 г., тъй като съдът не се е основал при извода си единствено и само на този документ. Допълнително отправеният въпрос: какъв е отговорът на горните въпроси, предвид особената тежест на доказване, въведена при трудовите спорове, не би могъл да промени извода за липса на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като е ясно от неизменната съдебна практика, последователно прилагана и от настоящия съдебен състав, че при иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работодателят следва да установи, че законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя. В случая работодателят е представил необходимите доказателства в това отношение, поради което обобщеното питане не обуславя допускането на касационното обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,