Определение № 50574 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2157/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и Кристи Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу решение № 444 от 13.07.2021 г. по в.т.д. № 2320/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 850 от 17.06.2020 г., постановено по т.д. № 1568/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав. С последното са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД (н.) против „Екзотик 2000“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН за обявяване за нищожни поради липса на форма на прихващанията, извършени от „Екзотик 2000“ ЕООД с изявления за прихващане по Уведомления с входящи №№ 11342 от 06.11.2014 г., 11343 от 06.11.2014 г., 11370 от 06.11.2014 г., 11373 от 06.11.2014 г. и 12306 от 26.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н.), отправени от „Екзотик 2000“ ЕООД до „КТБ“ АД (н.), както и евентуално предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) на същите прихващания. В касационната жалба, приподписана по реда на чл. 284, ал. 2 ГПК, се поддържа неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че с оглед признанието на исковете от страна на ответника „Екзотик 2000“ ЕООД, направено чрез управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството, както и предвид процесуалното поведение на постоянния синдик на дружеството – ответник, който моли на основание чл. 237, ал. 1 ГПК да се постанови решение съобразно признанието на исковете, съдът е следвало да постанови решение съобразно признанието, което неправилно не е сторил. Необосноваността на въззивното решение се аргументира с поддържаните от касационните жалбоподатели твърдения, че единствените мотиви на съда - че по отношение на признанието на исковете липсвало съгласие от синдика, а по отношение основателността на предявените искове - че разпоредбите на чл. 59, ал. 2 ЗБН и на чл. 59, ал. 5 ЗБН (в редакцията й след изм. с ДВ бр. 98 от 2014 г.) не били приложими, са лаконично изложени. Поддържат се и касационни доводи за неправилност при тълкуването и приложението на чл. 59, ал. 2 ЗБН, тъй като указаната в разпоредбата форма на прихващането е приложима към всички изявления за прихващане, отправени към банката, а не само за тези, следващи момента на откриване на производството по несъстоятелност, поради което процесните изявления не са отправени по установения в чл. 59, ал. 2 ЗБН ред и съответно са нищожни. На следващо място се излага, че потестативното право, уредено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, възниква едва тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и това е първият момент, в който това право може да бъде упражнено. Доколкото производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, то именно тогава се е осъществил последният юридически факт от предвидения в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН фактически състав и са възникнали всички специални преобразуващи права, предвидени в закона, вкл. това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Следователно, посочената по-горе дата е моментът, към който следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, уреждаща фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените прихващания, респективно приложима е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН след изменението, обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. По изложените съображения се моли за касиране на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените главни искове по чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН или евентуално предявените по чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъдат уважени. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните, сочени като обуславящи въпроси, за които се поддържа наличието на допълнителния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Необходимо ли е съгласие на синдика за признанието на искове с правно основание чл. 59, ал. 2 и ал. 5 ЗБН от страна на дружеството – длъжник, което не е обявено в несъстоятелност и правомощията на управителните му органи за неговото представляване не са отпаднали? При положителен отговор на поставения въпрос – в каква форма следва да бъде изразено съгласието на синдика?; 2. Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК при изразено съгласие от синдика за признанието на искове с правно основание чл. 59, ал. 2 и ал. 5 ЗБН?; 3. Приложими ли са формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката, получени от нея преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо същата с решение по чл. 13 ЗБН?; 4. В приложното поле на нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след поставянето й под особен надзор и преди отнемане на лиценза й от Централната банка?; 5. В приложното поле на нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след отнемане на лиценза й от Централната банка и преди откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 13 ЗБН?; 6. Какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН – материалноправна или процесуалноправна, както и дали, ако е материалноправна, същата преурежда правоотношения, възникнали преди изменението й, обн. в ДВ бр. 98 от 2014 г.?; 7. С предявяване на иск за обявяване на недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност на извършени от кредитополучатели на банката прихващания оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и в тази връзка извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение?; 8. Към кой момент следва да се извършва преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл. 59, ал. 5 ЗБН – към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност, или към момента на обявяването й в несъстоятелност, който за „Корпоративна търговска банка“ АД е 22.04.2015 г.? и 9. Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл. 59, ал. 5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност? В изложението се навеждат и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение – самостоятелен селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, с твърдение, че е допуснато видимо тежко нарушение на закона, поради незачитане от страна на съда на извършеното признание на исковете. По този начин са нарушени основни логически правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти (признание на исковете и изразено съгласие на синдика за постановяване на решение при признание на исковете), в резултат на което и законът (чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК) е приложен в неговия противоположен смисъл. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от синдика на „Екзотик 2000“ ЕООД (н.), в който са изразени съображения за наличие на сочените предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а по същество – за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че споделя изцяло изложените правни доводи в подкрепа на крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност както на предявените като главни искове по чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН, така и на предявените при условието на евентуалност искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което е препратил към тях по реда на чл. 272 ГПК. Въззивната инстанция е отхвърлила оплакването за развитие на производството по делото при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в ненадлежното представителство на „Екзотик 2000“ ЕООД, което да е нарушило правото му на защита. В тази връзка съставът на възивния съд е приел, че в настоящото производство синдикът е този, който следва да представлява в процеса въззиваемия - ответник, като този извод се основава на изричния текст на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, според който именно синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника. Т.е. в съдебните производства несъстоятелният длъжник – юридическо лице се представлява от синдика, а не от органите си. Въведеното с цитираната норма общо правило не може да се дерогира поради обстоятелството, че след откриването на производството по несъстоятелност спрямо „Екзотик 2000“ ЕООД при условието на чл. 630 ТЗ правомощията на органите му не са били прекратени. Съставът на въззивния съд е посочил, че по приложението на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ и чл. 635, ал. 3 ТЗ е формирана постоянна съдебна практика (решение № 70/19.06.2020 г. по т. д. № 2414/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.), според която с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на единствено посочените в разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ. Последната изрично и изчерпателно урежда хипотезите на ограничена възможност на органите на длъжника за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика, и които са свързани с производството по несъстоятелност. Нормата има императивен характер, не може да се тълкува разширително и от изричното й съдържание следва, че представителната власт на длъжника и неговите органи се запазва само в производството по несъстоятелност и в свързаните с него производства за обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност, както и в тези по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ. В случая предявените по делото искове по чл. 59 ЗБН, по които „Екзотик 2000“ ЕООД (н.) е ответник, не са отменителни по чл. 646 или чл. 647 ТЗ, нито установителни по чл. 694 ТЗ, нито такива за защита срещу акт на съда по несъстоятелност, засягащ правата и интересите на длъжника във фазата на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, поради което приложение намира общото правило на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ. По тези съображения въззивната инстанция не е зачела извършеното изявление за признание на предявените искове, направено писмено в хода на процеса от управителя на „Екзотик 2000“ ЕООД (н.) след откриване на производството по несъстоятелност спрямо посоченото дружество, като допълнително е изложила, че от нормите на чл. 635, ал. 1 ТЗ и чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК следва, че длъжникът в открито производство по несъстоятелност може да извършва разпореждане с права само след съгласие на синдика, каквото в случая не е изразено от синдика в нито един етап от производството. По отношение на главните искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН при липсата на спор от фактическа страна въззивният съд е приел, че процесните изявления за прихващане се отправени до банката в периода 06.11.2014 г. – 26.11.2014 г., т. е. преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД (н.) с решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, поради което нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, дори и при разширително тълкуване, не е материално приложима спрямо процесните прихващания, защото изисква изявлението за прихващане да е отправено до синдика на банката, а тази фигура предполага наличие на открито производство по несъстоятелност. В практиката няма спор, че изявлението за прихващане по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗБН може да бъде отправено валидно само във фазата на открито производство по несъстоятелност спрямо банката тогава, когато вече има назначен синдик. Доколкото тълкуването на нормите на чл. 59, ал. 1 – ал. 7 ЗБН не съдържат изрична забрана такова изявление за прихващане да бъде отправено и преди откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката, то разширителното им тълкуване изключва приложимостта на изискването за форма, установено от чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо такъв вид изявления. Такова изискване липсва установено в приложимия материален закон и не може да се изведе по пътя на тълкуването. При липса на специална норма в ЗБН приложение следва да намерят общите правила на чл.чл. 103–105 ЗЗД за извънсъдебното прихващане. По отношение на евентуалните искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН съставът на въззивния съд е приел, че при безспорно установеното от фактическа страна, че процесните прихващания са извършени в периода до 26.11.2014 г., то при разрешаването на въпроса относно действителността им приложение следва да намери нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й, действала към посочения период от време – тази от ДВ бр. 59/21.07.2006 г., по арг. от чл. 14, ал. 1 ЗНА. Същата определя като недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни вземания. Следователно и доколкото нормата изобщо не визира хипотезите, в които прихващанията са извършени от кредиторите на банката, а не от банката – длъжник, каквито са настоящите прихващания, отново приложение към тях на общо основание следва да намерят общите правила на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, според които, след постъпване на изявленията за прихващане в „КТБ“ АД (н.), те незабавно са породили своето правно действие със следващите от това погасителни последици на двете насрещни вземания, до размера на по-малкото. Освен че изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН, извършено с ДВ бр. 98/28.11.2014 г., следва по време процесните прихващания, то не съдържа в себе си, нито в ПЗР на ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с който в нормата на § 9 е въведено обсъжданото изменение на чл. 59, ал. 5 ЗБН, преходно правило, което да придава обратно действие на новия текст, поради което не може да се приеме, че новата редакция е приложима и за процесните прихващания. Обратно действие на нормата е придадено едва с последващо изменение на ЗБН – това с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, от ДВ бр. 22/2018 г. Във връзка с последното решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София е изложил съображения, че след постановяване на обжалваното първоинстанционно решение е образувано конст. д. № 9/2020 г. по описа на Конституционния съд на Република България е постановено Решение № 8/27.05.2021 г., с което са обявени за противоконституционни § 5, ал. 1 – 4, § 6, ал. 1 – 2, § 7 и § 8 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). В мотивите на това решение е прието, че с придаденото по силата на § 8 обратно действие на уредените в чл. 59, ал. 5 ЗБН основания за относителна недействителност на извършени от банката или от нейни кредитори прихващания се накърнява доверието не само в правната уредба, но и в действията на държавните органи, натоварени с отговорността да поддържат доверието във финансовата стабилност на банките като част от стабилността на държавата, както и, че с това изменение на материалния закон по конституционно нетърпим начин е допуснато преуреждане на вече възникнали материалноправни отношения и са нарушени принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, широко застъпени и в практиката на Съда на Европейския съюз. По тези съображения и т.к. съгласно чл. 151, ал. 2 от КРБ разпоредбата спира да се прилага след обявяването й за противоконституционна, въззивната инстанция е заключила, че относима и приложима към процесния казус е именно нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, действала към момента на извършване на процесните прихващания. Въззивният съд не е споделил и довода, че преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗБН не е съществувало преди 28.11.2014 г., защото то възниква тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност – т.е. след 22.04.2015 г., поради което приложимата материалноправна норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН към казуса е действащата към 22.04.2015 г., в редакцията й след изм. с ДВ бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Приел е, че такова тълкуване на приложимия материален закон също предпоставя на практика преуреждане на вече възникнали материалноправни отношения с всички произтичащи от това правни последици, което е конституционно нетърпимо. Настоящият съдебен състав счита, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: Първите два процесуалноправни въпроса от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са по приложението на чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК /дали при направено признание на иска от страна на законния представител на дружество - ответник, в открито производство по несъстоятелност, но без да е обявен в такава, следва да е изразено съгласие от синдика и в каква форма и дали посочената по-горе норма намира приложение тогава, когато синдикът е дал съгласие за признанието на исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 и ал. 5 ЗБН/. Становището, че същите не могат да обосноват достъп до касационен контрол, се основава на следното: Съставът на въззивния съд е приел, че съобразно закона и трайната съдебна практика в конкретния случай именно синдикът представлява дружеството в открито производство по несъстоятелност, поради което изявленията на управителните му органи нямат правно значение в процеса. Видно от тези решаващи мотиви, съдът е отрекъл изобщо правото на управителя на ответното дружество да представлява същото и да го обвързва с изявленията си, поради което първият формулиран въпрос не съответства на волята на съда и съответно няма нужното значение за разрешаването на спора, съгласно общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на втория въпрос следва да се допълни и това, че изложеното при условие на евентуалност съображение в мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт за незачитане на изявлението относно признанието на исковете, всъщност е за липса в нито един етап от производството на изразено съгласие от страна на синдика на „Екзотик 2000“ ЕООД за извършеното разпореждане с права. Следователно въпросът се основава на факти, които не са приети от съда за осъществени и на това основание също не удовлетворява общото селективно условие за допускане на исканото касационно обжалване. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, в частност такъв, обуславящ изхода от спора, е достатъчно основание за недопускане на касационната проверка, в този смисъл са и задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Следващата група от въпроси, поставени от касатора, касае приложението на чл. 59, ал. 2 ЗБН относно прихващания, извършени преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо банката, респективно преди и след отнемане на лиценза на същата. По въпросите за приложимостта на квалифицираната форма на изявления за прихващане, регламентирана в посочената разпоредба, спрямо прихващания, отправени до банката преди откриването на производството по несъстоятелност и назначаването на синдик, е налице трайно становище на различни състави на ВКС, към което настоящият се присъединява, в смисъл, че нормата е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване, като факултативна предпоставка за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според обсъжданата разпоредба на ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да е направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, т.е. е установена форма за действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици, а именно – едностранното волеизявление е нищожно. Становището се основава на това, че разпоредбите, въвеждащи изисквания за квалифицирана форма на правните сделки, не могат да се тълкуват и прилагат разширително. От горното следва, че извършени прихващания, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за валидност, в какъвто смисъл е и постановеното въззивно решение. Последната група въпроси касае тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН относно нейния характер и действие във времето, респ. приложимата й редакция. Въпросите са разрешени с постановени от ВКС решения по чл.290 ГПК /напр. решение № 9 от 15.02.2022 г. по т.д.№ 1758/2020 г. на І т.о./, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав и на които обжалваният въззивен акт изцяло съответства. Съгласно установената съдебна практика, приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр.98/2014 г., е редакцията, която е била в сила към момента на извършване на оспореното прихващане. Изложени са и съображения, че иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен само след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането. Предвид наличието на формирана актуална практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по посочената група въпроси не се установява поддържаният допълнителен селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същите да имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Липсват и предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. От съдържанието на атакувания съдебен акт не се установяват сочените от касатора пороци, представляващи според него израз на фрапантно нарушение на правилата на формалната логика и водещи до превратно приложение на закона. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение