Определение № 2658 от 20.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3332/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С частна жалба вх.№ 6177/19.06.2023 г. е обжалвано разпореждане № 410 от 06.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 792/2022 г. по описа на ОС – Велико Търново, с което е върната касационна жалба с вх. № 4493 от 03.05.2023 г. срещу решение № 157 от 04.04.2023 г. по същото дело. Жалбоподателят И. Н. Е., моли да се отмени разпореждането и да бъде бъдат продължени съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба, тъй като въззивния съд е неправилно я е върнал. Твърди се, че администиращият съд неправилно е приел, че цената на иска в настоящото производство е под минималния имуществен праг предвиден в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът по жалбата „ВТ Карго“ ООД, чрез процесуалният си представител адв. Й. Х. от АК – Варна, излага съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С въззивното решение е отменено решението на първостепенния съд и са отхвърлени предявените от ищеца И. Е. искове по чл. 128, ал.1, т.2 вр. чл. 242 КТ до сумата 2944, 57 лв., както и за сумата от 612,35лв. – лихва за забава върху главницата. С обжалваното разпореждане от 06.06.2023 г. ОС – Велико Търново е върнал касационната жалба на И. Е. срещу решение № 157 от 04.04.2023 г. Решение № 157 от 04.04.2023 г. решение № 157 от 04.04.2023 г. по същото дело. Съдията докладчик администиращ касационната жалба е приел, че предмет на разглеждане на въззивното решение в обжалваната му с касационната жалба част, са били обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за неизплатено БТВ с цена от 3964,57 лв. и иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД с цена от 794,52 лв. за мораторна лихва върху неизплатено БТВ за периода от 31.03.2018 г. до подаване на исковата молба – 14.09.2020г., цената на всеки един от които искове е под 5 000лв. Съдията докладчик е изтъкнал, че предмет на въззивното производство е бил искът по чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за неизплатено трудово възнаграждение само за сумата от 3 964,57лв., т.е. с цена на иска под 5000лв., с каквато цена под 5000лв. е бил висящ във възззивното производство и обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД с цена от 794,52лв. Въз основа на така изложените обстоятелства касационната жалба е върната. При така установените данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното разпореждане е неправилно. Частната жалба е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Цената на иска по смисъла на чл. 68 ГПК представлява паричната оценка на предмета на делото, а според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания се определя според търсената сума. Цената на иска се стабилизира с надлежното му индивидуализиране в първа инстанция и въпросът за неговия размер съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание по делото. Частта от общата цена на иска, която е предмет на въззивно или касационно обжалване, не съставлява нова, изменена цена на иска, а представлява обжалваемия интерес на въззивния или касационния жалбоподател. Правото на касационно обжалване е обвързано с размера на обжалваемия интерес според отменената редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК /обн. ДВ бр. 59 от 2007 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В последващите редакции на посочената разпоредба, включително и сега действащата, вместо изразът "обжалваем интерес" е употребено словосъчетанието "цена на иска". Мотив на това законодателно разрешение представлява нарушеното равенство на страните в хипотези, при които съотношението между уважената и неуважената част на иска би довело до пораждане на право на касационна жалба само за едната от двете страни по делото. В разглеждания случай, И. Е. е предявила против „ВТ Карго“ ООД и иск в размер на 6462 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за периода м. февруари 2018 г. до м. март 2019 г., както и за сумата в размер 1290, 88 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение. С обжалваното решение на въззивния съд е отхвърлен предявения иск иск по чл. 128, ал.1, т.2 вр. чл. 242 КТ до сумата 2944, 57 лв., както и за сумата от 612,35лв. – лихва за забава върху главницата, но от исковата молба е видно че размерът на цената на иска е сума от 6462 лева и независимо, че предмет на касационната жалба е само неуважената част от него, то същата подлежи на разглеждане от касационния състав по реда на чл. 288 ГПК, тъй като не е налице условието на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо, определението на касационният съд следва да се отмени и същото да бъде върнато на същия състав за насрочване на делото в закрито съдебно заседание и разглеждането на постъпилата касационна жалба по реда на чл. 288 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът