Определение № 50790 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1951/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Второ основно училище „Петко Рачев Славейков“-гр.Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител адв.Й. М. Х. от АК-Стара Загора, подадена срещу въззивното решение № 277 от 30.12.2021 г, по гр.дело № 1653/21 г на Окръжен съд-Стара Загора, Втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 260624/8.7.21 г по гр.дело № 883/21 г по описа на Районен съд-Стара Загора като са уважени предявените от П. Ж. К. срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, като е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 733/4.2.21 г на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращение в щата и е възстановен е на преди заеманата длъжност „старши учител по технологии и предприемачество в прогимназиален етап на основното образование“.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба П. Ж. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от процесуалния му представител адв.С. Л. от АК-Стара Загора.Подържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в производството пред ВКС в размер на 710 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.

По делото липсва спор, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „старши учител по технологии и предприемачество в прогимназиален етап на основното образование“.Същото е прекратено със заповед № 733/4.2.21 г на директора на ответното училище, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване в щата.В исковата молба ищецът е посочил, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като след възстановяването му на работа по силата на влязло в сила съдебно решение, работодателят не му е предоставил реалната възможност да изпълнява трудовите си функции, а го е оставил да изпълнява задълженията на „резервен преподавател“; не му е предоставен достъп до електронния дневник на училището, както и до платформата за дистанционно обучение по време на Covid обстановката в страната, бил е държан в изолация и целенасочена неинформираност, което е довело до налагане на дисциплинарно наказание „забележка; не е бил уведомяван за разпорежданията на директора, бил е задължен да дава дежурства в училището и да е на разположение в кабинета на счетоводителя, целенасочено му било наложено второ наказание „забележка“ за непроведен открит урок, при положение, че такива се провеждат от преподаващи по съответния предмет учители, а не от резерви такива; бил е лишен от достъп до онлайн-платформата и служебната поща; при уволнението му не е взето становището на ТЕЛК.Поради това, счита, че не е налице основание за прекратяване на трудовия му договор.Моли уволнението като незаконосъобразно да бъде отменено, като бъде възстановен на преди заеманата длъжност.

С обжалваното въззивно решение е прието, че уволнението е извършено в противоречие с нормата на чл.8 ал.2 КТ, при недобросъвестно упражняване от страна на работодателя на потестативното право да прекрати трудовото правоотношение със служителя на посоченото в заповедта основание. Приел е, че по щатното разписание, за заеманата от ищеца длъжност са съществували 2 щатни бройки, като едната от тях е премахната, поради което между двамата учители е следвало да бъде проведен подбор, според императива на чл.329 ал.1 КТ.В тези случаи правото на уволнение поради съкращаване в щата се предхожда от задължителен подбор, чието законосъобразно извършване не е установено от събраните по делото доказателства.Поради това въззивният съд е потвърдил решението на РС-Стара Загора, с което обективно и субективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са уважени.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Първата група въпроси от 1 до 5 се свеждат до следното: Може ли съдът да признае за незаконно уволнението на основание, което не се сочи от ищеца в исковата молба; може ли въззивният съд с решението си да приеме за основен спорен въпрос, такъв който не е въведен по надлежния ред с исковата молба; има ли съдът служебното задължение да следи за факти, които пораждат правото на уволнение или надлежното му упражняване, но не са въведени в исковата молба като довод за незаконност; допустим ли е служебен контрол при проверката извършена от въззивния съд във връзка с правилността на решението относно факти, които не са релевирани по делото, не се ли нарушава по този начин принципа на равнопоставеност, състезателност и диспозитивното начало; при въведен довод за злоупотреба с право, въз основа на кои обстоятелства съдът е длъжен да извърши проверката.

В представената с изложението съдебна практика е прието следното:

Съгласно решение № 121 от 30.5.2017 г по гр.дело № 3718/16 г по гр.дело № 3718/2016 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, решение № 149 от 13.6.12 г по гр.дело № 475/11 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 167 от 30.7.2014 г по гр.дело № 6368/2013 г по гр.дело № 6368/13 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 665 от 1.11.2010 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 23 от 2.2.2016 г по гр.дело № 4553/15 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 239/21.5.12 г по гр.дело № 799/11 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 213 от 29.1.2019 г по гр.дело № 4469/17 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че:

-при иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, съгласно диспозитивното начало в процеса, съдът не може да променя предмета на иска, това е единствено в компетентността на ищеца и то в предвидените в ГПК срокове.

• в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението.Предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца.Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право.В исковата молба ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя.Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението, съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване.

-когато ищецът-работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна и основава иска си на твърдения за злоупотреба, трябва да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, срокът за това е предявяването на исковата молба.

-ако въззивният съд в решението си се позова на факти, които не са релевирани от страна по делото, въззивният съд нарушава принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност.

Въз основа на гореизложеното настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед преценка за противоречието му с цитираната по-горе практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, ВКС, състав на Трето ГО