Определение № 8 от 10.03.2014 г. на ВКС по д. № 5/2014 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Велико Търново и Административен съд – Велико Търново. Спора за подсъдност е повдигнат с определение на Районен съд – Велико Търново № 346/03.02.2014 г., постановено по адм.д.№ 3697/2013 г С определението, съдът е приел, че изпратеното му по подсъдност дело следва да се разгледа от административен съд. Настоящия петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС приема, че спорът е подсъден на Административен съд – Велико Търново. Подадената жалба от С. С. Р., е срещу отказ на Общински съвет В. Т. да се предостави на Общинска служба "Земеделие" [населено място] имот в землището на [населено място], за възстановяване на собственост в реални граници, с оглед изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Специалната норма на § 27, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ съдържа регламент, съгласно който общинският съвет предоставя земи от общинския поземлен фонд по искане на общинска служба по земеделие, когато същата служба е признала правото на възстановяване на земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници. От уредбата на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ се установява, че решението на общинския съвет е елемент от това производство, тъй като решението на общинска служба по земеделие по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване на право на собственост, придружено със скица на имота, се предпоставя от решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Решението на общинска служба по земеделие по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ не само завършва процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, но има и конститутивен характер, защото разрешава въпроса за възстановяване правото на собственост, поради което се явява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Предхождащото го решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, следва да се определи като част от производството по издаване на акта на общинската служба по земеделие/ арг. чл. 21, ал. 5 АПК /. Поради това този акт не попада в приложното поле на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39/2011 г./, регламентиращ компетентност на районния съд. В този смисъл са определение № 42 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 37/2012 г. и определение № 2 от 11.01.2013 г. по д. № 43/2012 г., опр. №53/02.12.2013 г. по гр.д.№ 34/2013 г. и др.п. на петчленни състави на ВКС и ВАС. По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа жалбата е Административен съд – Велико Търново. Водим от горното, състав на ВКС и ВАС