Определение № 3584 от 17.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Н. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 1393 от 21.11.2022г. по в.гр.д. № 1305/2021г. на Апелативен съд София, с което изцяло е отменено решение № 260372 от 19.01.2021г. по гр.д.№ 10765/2017г. на Софийски градски съд като вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове от К. Н. Ц. против “Гат Асюранс“АД за заплащане на сумата от 67 904.70лв. застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 64 717.50лв.,стойност на л.а. марка „Джип“, модел „Чероки“,с рама №...., за който е настъпила „тотална щета“ при ПТП на 2.10.2015г. и сумата 3 187.20лв., разходи за изваждане на лекия автомобил от пропаст и превоза му до гараж, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 7 771.94лв., лихва за забава върху главницата за периода 8.07.2016г.-23.08.2017г.и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: При постановяване на акта си въззивният съд е мотивирал извода си за неоснователност на иска с обстоятелството, че въз основа на ангажираните по делото доказателства не се установява настъпване на застрахователно събитие с процесния автомобил на 2.10.2015г. В представения Протокол за ПТП не са отразени свидетели очевидци, с изключение на водачите на двата автомобила, между които то е посочено, че е възникнало. Пред органите на ПП не са представени декларации. Не е съставен Протокол за оглед на местопроизшествието /описаният в Протокола за ПТП механизъм е въз основа на твърденията на двамата водачи, доколкото приложените 14 броя снимки са с много лошо качество/ Съдебният състав е констатирал противоречие между показанията на водача на увреденото МПС /свидетеля В./ и описаните от него обстоятелства, въз основа на които е съставен Протокола на ПТП, които се изразяват в следното: 1 .в Протокола не са посочени свидетели, а в разпита се твърди, че е имало две момчета /на които не са посочени имената/, които са го извадили от автомобила и са били с него когато са пристигнали полицаите, 2. В Протокола за ПТП е посочено, че той е съставен в присъствието на двамата водачи на МПС /и е подписан от тях/, а свидетелят е посочил, че когато са дошли полицаите, другият водач вече си е бил тръгнал, 3. Пред съда В. е твърдял, че произшествието е настъпило на завой, който за него е бил десен, а в скицата към Протокола за ПТП е отразено, че завоя е ляв за водача на Джип „Чероки“, 4. Свидетелят твърди, че произшествието е настъпило на около 5 км. преди [населено място],спрямо посоката, в която се е движил управлявания от него автомобил Джип „Чероки“,докато в Протокола за ПТП е отразено, че произшествието е настъпило на около 5 км. преди [населено място], но спрямо посоката на движение на другия автомобил /л.а. Рено „Канго“/, 5. Според свидетеля В. е настъпил челен кос удар между двете МПС при скорост повече от 120кв.м.,с достатъчна енергия да изтласка МПС с тегло около 2 500кг. от пътя в пропастта, както и че автомобилът се е преобърнал, спускайки се по ската, което предполага въздействие на сили със значителна кинетична енергия и причиняване на травми /в лицето и гърдите/ най-малко от отварянето на айрбека, докато увреденият водач твърди, че е бил само „понатъртен“ и в протокола е посочено, че няма пострадали, 6. В показанията си свидетелят твърди, че когато се е „поосвестил“ е видял две момчета, което предполага, че за някакъв период от време е загубил съзнание и пред вид описания от него механизъм е нормално да потърси медицинска помощ или да претендира застрахователно обезщетение, а такива той не е предприемал. Заради така констатираните противоречия в показанията на свидетеля, въззивният съд не ги е кредитирал досежно твърденията му относно механизма на ПТП, приемайки че те не кореспондират с останалите гласни доказателства - показанията на свидетелите Б., Д. и на разпитания по делегация свидетел В. Л. /предходен собственик на процесния Джип „Чероки“/, както и с житейската логика. Съдът не е кредитирал и показанията на свидетеля Х. /един от полицаите, които са изготвили Протокола за ПТП/, защото първо са общи /той е заявил, че няма спомен за конкретното ПТП, тъй като в района имало около 20-24 ПТП на ден и много автомобили падали в дерето/ и второ, защото са необективни поради противоречието им с публикуваните статистически данни за 2015г., съгласно които общият брой на ПТП за цялата страна е 7 225бр. /т.е. по-малко от 20бр.на ден за цялата страна/, а само за Софийска област са 162 бр. за цялата година, а от тях само 23% са настъпили на второкласни пътища, какъвто е процесният път № 82 София-Самоков. При формиране на изводите си, въззивният съд се е позовал и на показанията на свидетелите Б.,Д. и Л.. Свидетелят Б.– в началото на м.12.2015г., в качеството си на независим, външен, експерт, е изготвил частна експертиза на процесния автомобил Джип „Чероки“. Неговите показания са съобразени при условията на чл.172 ГПК и са намерени за „последователни, логични и обосновани“. Отчетено е и обстоятелството, че свидетелят е правил два огледа непосредствено след процесната дата /2.10.2015г./ и е констатирал, че по автомобила няма следи, въз основа на които да се направи извод, че той е претърпял падане в дере. По автомобила не е имало остатъци от кал, трева, храсти, които задължително биха влезли в трансмисията при евентуално пропадане в дере. По автомобила е имало щети, но те не са били от удар в препятствие. Не е имало следи и от странично преобръщане на автомобила /не е имало следи по фугите между калниците и вратите/. Свидетелят Д. също е експерт, от който застрахователната компания е поискала експертиза и той - през 2017г./две години след случая/ - е търсил мястото на катастрофата, но заявява че на място не е установил участък, на който да е възможно автомобилът да се спусне към дерето по твърдения начин. Проведен е и разпит по делегация на свидетеля В. Л. /от съда в [населено място], Италия/, който е бившият собственик на процесния автомобил. Той заявява, че го е продал на 27.11.2014г., за цена 6 000 евро. Автомобилът е бил нов /купен е осем месеца по-рано, на стойност около 50 000 евро/. Към горепосочената дата на продажбата, автомобилът не е бил в движение, тъй като през м.10.2014г. в [населено място] е имало голямо наводнение, по време на което автомобилът е бил паркиран в подземен гараж, на етаж „-3“, в паркинг на сграда. Той е бил напълно потопен и е престоял по този начин в продължение на месец, след което е бил изваден със специален кран.Той е можело да бъде транспортиран само с помощно средство, доколкото колелата му са били блокирани и електрическата му система е била напълно компрометирана. В България лекият автомобил „Джип“, модел „Чероки“, с рама №.... е бил внесен като МПС с прекратена регистрация, като „отпадък“, по смисъла на §1, т.17 от ДР на Закона за управление на отпадъците. Внесен е като „колет“ с тегло 2 447кг. и получател „Автокъща Две,Три,Четири“ ЕООД. Закупен е с договор за покупко-продажба на МПС от 4.09.2015г. и фактура № [ЕГН] от 4.09.15г., за подписите под които – със заключение на графологическа експертиза по делото - е установено, че не са положени от ищеца. Придобит е за цена 14 % от застрахователната му стойност. Към момента на придобиването му е бил спрян от движение и не е могъл да получи постоянна регистрация на територията на страната. Издадено му е – по документи - разрешение за временно движение за срок от 30 дни /от 7.09.2015т.до 7.10.2015г./ Съгласно приета пред въззивния съд техническа експертиза – теоретично е възможно автомобилът, който е преседял под вода един месец, да бъде възстановен до състояние, годно за експлоатация, но това изисква дълъг и продължителен ремонт, който съдът е приел, че не е възможно да бъде осъществен за периода от внасянето му на територията на страната на 4.09.2015г.до датата на твърдяното произшествие-2.10.2015г пред вид липсата на технологично време за подобен огромен обем дейности. С оглед гореизложените обстоятелства и при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да проведе пълно главно доказване на настъпилото застрахователно събитие, съдът е приел че подобно установяване няма. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 ГПК. Поставя следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да разгледа правоизключващо възражение, въведено от ответника след изтичане на отговора на исковата молба и непоставено с въззивната жалба? Преклудира ли се същото, ако е могло да бъде направено своевременно?/Въпросът се задава доколкото касаторът счита, че в отговорът на исковата молба и въззивната жалба не е посочено, че преди закупуването му, процесното МПС е претърпяло „тотална щета“/ Твърди противоречие на въззивния акт с т.2 от ТР № 1/9.12.2013г.на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.№ 1578/2019г.на ІІ т.о., гр.д.№ 4494/2019г. на ІV г.о., 2. Дължи ли въззивният съд служебно произнасяне в определението по чл.267 ГПК относно порочните процесуални действия на първата инстанция относно неспазване на нейните указания, касаещи процесуалното представителство на пълномощника на ответника, респ. отговора на исковата молба и на редовността на направените с въззивната жалба искания по доказателствата след процесуалнта им преклузия поради неспазване на сроковете? Твърди нарушение на дадените указания с т.4 от ТР № 1/9.12.2013г.на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.№ 1525/2018г.на І т.о. и гр.д.№ 4327/2019г. на ІІІ г.о., 3. Дължи ли въззивният съд указания до страните какви процесуални действия следва да предприемат по посочване на относими към спора доказателства, които са допуснати от първата инстанция, но не са събрани от нея в хода на делото, или пред въззивната инстанция поради непълнота на доклада на въззивния съд? /Визира се липсата на заличаване от съда на допускането на доказателства, във връзка с които са били издадени съдебни удостоверения/ и 4. Задължително ли е преминаването на технически преглед при получаване на разрешение за временна регистрация за управление на МПС на територията на Република България и противоречи ли на разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г.за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекра-тяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регист-рираните пътни превозни средства /НРОСДПДВОПВРМПСРТРПДРППС/, на нормативен акт от по-висока степен – чл.138, чл.139, чл.141, ал.1 ЗДвП, както и на чл.4, ал.1, чл.5, ал.1 и чл.27 от същата Наредба? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Ган Асюранс“АД, чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорва както допустимостта на жалбата, поради несъотносимост на поставените въпроси и нейната основателност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 600лв., реалното извършване на които установява с представена разписка, подписана на 12.04.2023г. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото никой от поставените въпроси не е от значение за изхода на спора/т.е. не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост/, а и не е налице и никое от посочените специални основания /по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, чл.280, ал.2 ГПК/. Първият поставен въпрос не е от значение за изхода на спора, защото – обратно на посоченото в него - въззивният съд не е разглеждал правоизключващо възражение, въведено от ответника след изтичане на отговора на исковата молба и непоставено с въззивната жалба. В определението си от 7.06.2021г., по чл.267 ГПК, той подробно е обяснил основанието, на което счита, че следва да допусне събирането на исканото доказателство – разпит на В. Л. по конкретно посочени два въпроса. Посочил е, че подобно доказателствено искане ответникът е направил още с отговора си, във връзка с направеното от него оспорване на факта на настъпване на ПТП, възражение срещу наличието на връзка между уврежданията на процесния автомобил и твърдяното ПТП,оспорване на реалната му стойност преди настъпване на твърдяното ПТП с оглед действителното му състояние преди придобиването му от ищеца. По това доказателствено искане, въззивната инстанция е констатирала, че първата инстанция не се е произнесла, което е станало причина, на основание чл.266, ал.3 ГПК тя да го допусне. В тази връзка, въззивният съд не е нарушил, а е спазил т.2 от ТР № 1/9.12.2013г.на ОСГТК на ВКС. Вторият поставен въпрос, касаещ процесуалното представителство на пълномощника на ответника, също не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Настоящият касатор, който е ищец в първоинстанционното производство не може да предявява чужди права. Във връзка с третият поставен въпрос следва да се посочи, че съгласно т.3 от въззивният съд е длъжен да събере само доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Настоящият случай не е такъв. Освен това въззивния съд не е констатирал нито допуснати и несъбрани от първата инстанция доказателства, нито непълнота на направения доклад, поради което поставеният в тази връзка въпрос е без значение за изхода на спора Последният поставен въпрос не само, че не свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, но и въобще не е обсъждан от него. Дали е задължително преминаването на технически преглед при получаване на разрешение за временна регистрация за управление на МПС на територията на Република България и дали разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г.противоречи на нормативен акт от по-висока степен са въпроси, които нямат никаква връзка с решаващият извод на въззивния съд за липса на проведено от ищеца пълно, главно доказване на настъпило с процесния автомобил застрахователно събитие на дата 2.10.2015г. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъди установените като реално извършени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 600лв. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение