Определение № 627 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 282/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД срещу постановеното по трудов спор въззивно решение № 419 от 15.10.2021 г. по в. гр. дело № 639/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград.

С него се отменя частично решение № 501082 от 01.03.2021 г. по гр. д. № 251/2020 г. на Районен съд – Разлог в частта по предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ и вместо това е уважена претенцията на И. К. С. за присъждане на сумата 6 000 лв. като обезщетение за период от 6 месеца след незаконното му уволнение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Първоинстанционното решение е потвърдено в останалите му части, с които се признава за незаконно уволнението на ищеца, обективирано в Заповед № Зп-009 от 15.01.2020 г. на управителя на „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД, посочената заповед се отменя като незаконосъобразна и служителят се възстановява на заеманата преди уволнението длъжност „охранител“.

Трудовият договор на ищеца е прекратен, считано от 24.01.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ – поради възстановяване на незаконно уволнен работник. Основният спор между страните е концентриран върху наличието на предпоставките за извършване на уволнението на посоченото основание. Работодателят поддържа, че ищецът е бил първоначално назначен на работа на мястото на уволнения работник А. Д., който впоследствие е бил възстановен на работа съгласно влязло в сила съдебно решение. След това ищецът бил преназначен на мястото на друг уволнен работник – И. Б.. След като и този бил възстановен на работа, работодателят вече не разполагал с друга възможност и прекратил трудовото правоотношение с ищеца.

При така очертания предмет на спора, въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин, че ищецът е полагал труд при ответното дружество на длъжността „охранител“ въз основа на трудов договор от 01.11.2018 г. Уволненият на 23.10.2018 г. А. Д. е възстановен на работа след връчване на уведомление по чл. 345, ал. 1 КТ, считано от 02.07.2019 г. Трудовото правоотношение с ищеца обаче не е било прекратено в този момент, а на 24.01.2020 г., на която дата е възстановен на работа друг предходно уволнен служител, а именно – И. Б.. С оглед така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че не е налице предвиденият законов конфликт на интереси между ищеца и незаконно уволнения служител А. Д.. В мотивите към решението е поставен акцент също така върху поддържаните от ответното дружество твърдения и пред двете съдебни инстанции за това, че след възстановяването на Д. ищецът е бил преназначен на мястото на Б.. В тази връзка е обоснован извод, че с оглед извършеното преназначение е недопустимо прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Същият няма как да бъде заместващ служител по отношение на И. Б., тъй като е постъпил на работа на 01.11.2018г. – т. е. преди дисциплинарното уволнение на служителя Б., извършено със заповед от 02.04.2019 г. Посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение изисква във всички случаи длъжността, на която е възстановен работникът или служителят да е заета от лице, с което е сключен трудов договор за заемане на същата длъжност след уволнението на впоследствие възстановения на работа незаконно уволнен работник или служител.

Така мотивиран въззивният съд е достигнал до извода, че извършеното уволнение е незаконосъобразно и правилно е отменено от първоинстанционния съд. За да преразгледа въпроса за дължимото обезщетение съдебният състав е съобразил представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, въз основа на които намира претенцията за основателна и доказана в размер на сумата 6 000 лв.

Касаторът се позовава на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него обстоятелството, че е налице период от около шест месеца, през който Д. и С. заедно са работили в предприятието, не опорочава фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Не било пречка също така този работник да продължи да упражнява същата длъжност на мястото на друг уволнен, като при възстановяването на последния за работодателя вече не съществувала друга правна възможност, освен да освободи С.. Законът не го задължавал да преназначи служителя на друга свободна щатна длъжност.

В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържа също така наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, поставените въпроси се свеждат до предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ - в частност:

1. Относно възможността работник или служител да бъде уволнен на посоченото основание, когато първоначално е замествал един незаконно уволнен служител, а след неговото възстановяване – друг, в случай че последният също бъде възстановен на работа;

2. За необходимостта работодателят да издаде нарочна заповед за това.

Релевираното основание касаторът обосновава с твърдението за непълнота на нормативната уредба и липса на съдебна практика.

От И. К. С. е постъпил писмен отговор, в който се поддържа недопустимост на касационната жалба поради липса на предпоставките по чл. 280 ГПК, а алтернативно се излагат съображения за нейната неоснователност. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Поставените въпроси не отговарят на общото селективно изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда по предмета на конкретния правен спор. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС касационно обжалване се допуска по въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Решаващият довод на въззивния съд за отмяна на извършеното уволнение не е свързан с това дали е допустимо или не съответният работник или служител да бъде първоначално назначен на мястото на един уволнен работник или служител, след неговото възстановяване да бъде преназначен на мястото на друг такъв служител и в крайна сметка да бъде освободен на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ след възстановяването на последния. Дали следва да се издава нарочна заповед от работодателя за извършеното преназначаване изобщо не е коментирано от съда, а и наличието или липсата на такава заповед са напълно ирелевантни за изхода по конкретния правен спор. Решаващият довод за отмяна на извършеното уволнение е базиран на аргумента, че след преназначаване на ищеца предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ следва да са налице по отношение на този работник или служител, чието място същият заема към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Законът изисква заместващият работник или служител не само да е назначен на мястото на уволнения, но и това да е извършено след неговото уволнение, а не преди това. Доколкото приема за установено, че ищецът е назначен на работа преди уволнението на служителя Б., съдът е достигнал до извод за липса на една от визираните в закона предпоставки и вследствие на това – за незаконосъобразност на уволнението. В този смисъл са и постановените от ВКС решение № 729 от 18.04.2006 г. по гр. д. № 2535/2003 г., III г. о. и решение № 139 от 24.04.2013 г. по гр. д. № 926/2012 г., IV г. о.

След като обжалваният съдебен акт е съобразен с установената практика на ВКС по разрешаването на аналогични правни спорове,при което действащата законова норма е тълкувана и прилагана еднопосочно ,не може да бъде споделено и повдигнатото оплакване за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.

При този изхода на спора, ответникът по касация има правно на сторените от него разноски за адвокатска защита в настоящото производство, съобразно представените списък и договор за правна защита и съдействие, в които е отразено заплащането в брой на сумата 1 000 лв.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.