Определение № 1479 от 24.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 189/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], чрез адв. В. Д., срещу въззивно решение № 172 от 30.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 458/2025 г. по описа Окръжен съд – Разград, в частта, с която е потвърдено решение № 130 от 15.07.2025 г., постановено по гр. д. № 447/2024 г. по описа на Районен съд – Кубрат, за признаване за незаконно и отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, на уволнението на О. Г. З., извършено със заповед № 471/11.06.2024 г. на кмета на [община], с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; за възстановяването на ищеца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност – старши експерт „Социални дейности“ в администрацията на ответната община; за осъждането на [община] да заплати на ищеца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 19 879,78 лв., представляваща обезщетение за периода от 12.06.2024 г. до 25.11.2024 г., в който ищецът е останал без работа вследствие на уволнението, което е признато за незаконно и отменено, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на искова молба в съда – 04.07.2024 г., до окончателното й изплащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ „относно правомощието на въззивния съд да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, но не са посочени от ищеца, нито са въведени като оплакване във въззивната жалба“ – сочи се противоречие с приетото в решение № 361 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1471/2009 г., решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 212/2011 г., решение № 19 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., решение № 200 от 23.06.2015 г. по гр. д. № 6459/2014 г., всички по описа на IV г.о. на ВКС; 2/ „Длъжен ли е работодателят да връчи копие от акта, с който е „сезиран“ (жалба, сигнал, докладна записка и др.) на работника или служителя за да бъде надлежно упражнено правото му едностранно да прекрати трудовото правоотношение при дисциплинарно уволнение?“ – твърди се противоречие с решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 157 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 745/2011 г. на III г.о. на ВКС; 3/ „Спазена ли е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ когато работникът или служителят е отказал да приеме искане на работодателя за даване на обяснения или по какъвто и да е начин препятства събирането на обяснения?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 10 от 30.01.2014 г. по гр. д. № 3911/2013 г., решение № 257 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 985/2011 г. и решение № 226 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., всички по описа на IV г.о. Спрямо поставените втори и трети въпрос в изложението касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата О. Г. З., чрез адв. И. И., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил от фактическа страна, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор от 15.02.2021 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Специалист социални дейности“, като с допълнително споразумение № 18/12.02.2024 г., същият е бил преназначен на длъжност „Старши експерти социални дейност“; че със Заповед № 471/11.06.2024 г. на кмета на [община], връчена на 12.06.2024 г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. първо от КТ, чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. второ от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 12.06.2024 г.; че в мотивите на заповедта е посочено, че О. З. е извършил нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение първо от КТ – неизпълнение на възложената работа, чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение второ от КТ – уронване на доброто име на предприятието, чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения; че в заповедта са описани фактически обстоятелства по повод постъпили жалби вх. № Ж-20/15.05.2024 г. и № Ж-21/21.05.2024 г. от потребители на социална услуга „Асистентска подкрепа“, на които са прекратени договорите от 01.05.2024 г., както и постъпила докладна записка от З. В. – началник на отдел „Просвета, култура и техническо обслужване“ в Дирекция „Специализирана администрация“ при ответната община. Съобразил е още от фактическа страна представена от ищеца покана с изх. № УД-02-18-923/05.06.2024 г., връчена му на 05.06.2024 г., с която са му изискани писмени обяснения до 13.00 часа на 07.06.2024 г. във връзка със започнало дисциплинарно производство за установени нарушения, описани на 9 страници. Констатирал е, че в поканата липсват страници 2, 4, 6 и 8 – няма отпечатан текст; че със Становище вх. № УД-02-18-923#1/05.06.2024 г. ищецът е заявил, че не приема поканата, поради липсващите страници и приложенията към нея; че ответникът е предприел действия за връчване на допълнителна покана на ищеца, която не е представена пред районния съд, като ищецът е представил Становище вх. № УД-02-18925/05.06.2024 г. до кмета на [община], в което сочи, че е отказал да приеме поканата, собственоръчно е положил подпис за своя отказ и е посочил причините за това, които според изложеното в становището са „нарушена и опорочена“ процедура. Решаващият състав е взел предвид и приложените по делото жалби от потребители на социални услуги; докладна записка от З. Д. В. – началник отдел „Просвета, култура и техническо обслужване“ в ответната община за извършената проверка по подадената колективна жалба и установени пропуски и нарушения от ищеца при предоставянето на социалната услуга „Асистентска подкрепа“; показанията на разпитаните по делото свидетели. Изложил е и мотиви, че пред въззивната инстанция ответникът представя покана за писмено обяснение до ищеца, изх. № УД-02-18-924/05.06.2024 г., съдържаща 9 страници с текст, съдържаща дата на връчване 05.06.2024 г, но не е удостоверено кой е връчител на поканата, като е посочено, че ищецът е отказал получаването, поради нарушена процедура по търсене на отговорност и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 193, ал. 1 от КТ, с отбелязани имена и подписи на двама свидетели на отказа. Искането на ответната страна за приемане като писмено доказателство на тази покана, въззивната инстанция е преценила като преклудирано на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК, доколкото не представлява нито ново доказателство, което да не е било известно на страната, нито се отнася до нововъзникнало обстоятелство, поради което е приела, че не следва да се обсъжда. Посочила е също така, че в доказателствена тежест на ответника - работодател е да установи законосъобразността на оспорената заповед – че е издадена от компетентен орган, че е мотивирана, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение. Констатирала е, че ответникът е имал възможност да поиска събиране на това писмено доказателство след като ищецът се е позовал на нарушена процедура, но не го е сторил. При горната фактическа обстановка второинстанционният съд е приел от правна страна, че с оглед събраните по делото писмени доказателства, уволнението на ищеца е извършено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ. Съобразил е, че по силата на чл. 193, ал. 1 КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение; че с оглед разрешенията в съдебната практика, искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение; че обстоятелството дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. В случая въззивният състав е приел за установено, че в започналото срещу ищеца дисциплинарно производство, са му изискани обяснения с Покана за писмени обяснения с изх. № УД-02-18923/05.06.2024 г. във връзка с постъпили жалби от потребители на социална услуга „Асистентска подкрепа“, на които са прекратени договорите от 01.05.2024 г. и докладна записка от З. В.. Съобразил е посоченото в поканата, че документацията по предоставяне на социалната услуга „Асистентска подкрепа“ е непълна и/или частично попълнена по отношение на девет лица, според номерирането на последната 9-та страница, но тъй като липсват страници 2, 4, 6 и 8, за някои потребители изобщо липсва информация, за други описанието е частично. Взел е предвид също така, че на л. 9 от поканата са посочени като приложение: жалба от С. А. А., жалба вх. № Ж-20/15.05.2024 г. и № Ж-21/21.05.2024 г., които обаче не са приложени към поканата и няма данни да е възпроизведено съдържанието им в същата. Констатирал е, че посочените жалби са предмет и на заповедта за уволнение, като по делото няма данни ищецът да е бил запознат преди да му бъде връчена поканата с изготвената Докладна записка от З. В., нито с жалба от С. А. А., жалба вх. № Ж-20/15.05.2024 г. и № Ж-21/21.05.2024 г. Предвид изложеното е формирал извод, че не може да се приеме, че ищецът е бил запознат с конкретните обвинения за допуснати от него нарушения на трудовите му задължения и на трудовата дисциплина по такъв ясен и разбираем начин, че да може да се защити. С оглед изложените съображения въззивният съд е посочил, че според чл. 193, ал. 2 от КТ когато работодателят не е поискал обяснения от работника/служителя, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. С оглед установените по делото обстоятелства е преценил като правилно възприетото от първата инстанция, че на процедурно основание уволнението е незаконосъобразно съгласно чл. 193, ал. 2 КТ. Посочил е, че достигайки до тези правни изводи, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените от касатора в изложението въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК, които обуславят решаващите изводи по спора, а са по естеството си касационни оплаквания по чл. 281 ГПК за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения при анализа и преценката на доказателствата. Така формулирани същите са свързани с правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнала въззивната инстанция, преценявайки установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства и целят извършване на преценка основателни ли са предявените искове или не. Зададени са чрез въвеждане на твърдения от страна на жалбоподателя, че в случая въззивният съд е основал решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не са въведени като оплаквания; че е формирал крайните си решаващи изводи за незаконност на уволнението, тъй като ищецът не е бил запознат с акта, с който работодателят е бил сезиран; че в случая работодателят е отправил искане до ищеца за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, но същият е отказал получаването му. По същество въззивният съд в обжалваното решение не е приел за установени такива факти, като въведените с въпросите. Напротив – след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е установил, че уволнението на ищеца е извършено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ. Не е формирал решаващи мотиви, че незапознаването на ищеца с подадените жалби и изготвената докладна записка, които са повод за иницииране на дисциплинарното производство, е достатъчно основание за отмяна на уволнението. Горното обстоятелство е съобразил с оглед формираните от него мотиви, че ищецът не е бил запознат с конкретните обвинения за допуснати от него трудови нарушения, по начин, че да може да се защити, като процедирайки така се е произнесъл именно с оглед въведения от ищеца порок на заповедта за уволнение – неспазването на нормата на чл. 193 ГПК. В тази връзка цитираната от касатора практика към първия въпрос в изложението, с която е даден отговор на въпроса може ли въззивната инстанция да приеме за незаконно уволнението на основания, които не са посочени във въззивната жалба, е неотносима към процесния случай. Въззивният състав не е формирал и решаващи мотиви, че работодателят е длъжен да връчи на работника копие от акта, който е станал повод за започване на дисциплинарното производство, за да бъде надлежно упражнено правото му едностранно да прекрати трудовото правоотношение при дисциплинарно уволнение, от която теза касаторът извежда втория въпрос в изложението. В обжалваното решение не са излагани и съображения за спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ поради отказ на работника да приеме искане на работодателя за даване на обяснения, респ. създаване на препятствия за събирането на такива. Въззивният съд е достигнал до извод, че уволнението на ищеца е извършено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, като е подложил на анализ представената по делото покана за даване на обяснения, която е с непълно съдържание поради липсващи страници. По отношение на втората покана, която се твърди да е изпратена до ищеца, е формирал извод, че искането на ответника за приемането й като писмено доказателство е преклудирано, на основание чл. 266, ал. 1 ГПК, поради което не е и обсъждал същата. При тези мотиви в обжалваното решение, формулираните въпроси са неотносими, не кореспондират с установеното по делото и изводите на въззивния съд в атакуваното решение, а представляват интерпретация на страната за осъществилите се по делото факти и обстоятелства. Предвид изложеното, поставените въпроси не могат да обосноват общо основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. съдът не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни основания. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че съгласно последователно застъпените в практиката на ВКС разрешения (решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г., IV г. о., решение № 739 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1947/2009 г., III г. о., решение № 49 от 08.02.2011 г. по гр. д. № 824/2010 г., IV г. о, решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2016 г. на III г. о. и др.), по силата на чл. 193, ал. 1 КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. Неизпълнението на това задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл. 193, ал. 2 КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество - презумира се, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника. Приема се още, че законоустановените в чл. 193, ал. 1 КТ задължения за работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание са две: 1. да изслуша работника или служителя /или съответно да приеме писмените му обяснения/ и 2. да събере и оцени посочените доказателства. Законът не установява формална процедура относно това как следва да бъдат изпълнени тези задължения. Тъй като целта е да не се допусне работодателят да вземе окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат прецени посочените от него доказателства, определящи следва да се считат: отправянето на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения, достигането на същата до работника, достигането на обясненията на работника до работодателя и установяването на изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното наказание /така че да е технически възможно работодателят да вземе предвид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказание и за определяне на вида му/. Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения, при това по отношение на всяко от нарушенията по заповедта за уволнение, мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай – отдалеченост във времето на констатираните нарушения, необходимост от определени справки, проверка на документи, дали обяснения са дадени и по какъв начин, дали работникът обективно е бил и дали се е позовал на обективно затруднение при даването на обяснения предвид краткото време и др. В настоящия случай произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тези правни разрешения. Същевременно, наличието на установена практика по въпроса изключва възможността същият да има значението на проблем, по който касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ( ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.). В обобщение не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид изхода, разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 547,08 евро. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,