Определение № 478 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7777/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Р. П. Х. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 30.09.2013г., постановено по в.гр.д.№641/2013г. на Врачански окръжен съд, с което след отмяна на решение от 20.05.2013г., постановено по гр.д.№156/2013г. на Врачански районен съд са отхвърлени предявените от Р. П. Х. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.Л., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имат интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Р. П. Х. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед №1 от 19.11.2012г. на изп.директор на [фирма] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „кондуктор”. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроси, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, въпросите: „има ли значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание датата на връчване на същата и датата, от която е посочено да се счита наложено дисциплинарното наказание; в случай, че в една и съща заповед за дисциплинарно наказание са посочени две различни дати на връчване и на налагане на наказанието, налице ли е незаконосъобразност и следва ли заповедта да бъде отменена; това счита ли се за нарушение на чл.195, ал.3 КТ”, са по приложението на разпоредбите на чл.195, ал.3 и чл.335, ал.2, т.3 КТ, по което има ненуждаеща се от промяна практика на ВКС – постановени по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д.№1877/2010г. на ВКС, ІVг.о., по гр.д.№1259/2012г. на ВКС, ІІІг.о. и др. относно момента на прекратяване на трудовия договор при дисциплинарно уволнение. Поставените от касатора въпроси: „достатъчно ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се цитират членовете на КТ и законовия текст, без да се отрази в мотивите на същата в какво се състои нарушението /в случая в какво се състои нарушение на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя и ощетяване на гражданите/ като се имат предвид конкретните обстоятелства” и „когато в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание има несъответствие между посочената правна квалификация и текст на закона /КТ/ и мотивите на същата, може ли да се счита заповедта за законосъобразна и уволнението за законно” не са от значение за конкретното дело, по което в заповедта за дисциплинарно уволнение е посочено в какво се състои нарушението и в която заповед няма несъответствие между посоченото в нея нарушение по чл.190, ал.1, т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и посоченото в какво се състои нарушението. Въпросите: „в хода на съдебния процес по трудови спорове за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да се установи деянието умишлено ли е или по небрежност; непосочването на характера на вината в мотивите на съдебния акт може ли да се приеме като необоснованост на същия, което да доведе до отмяната му; в тежест на кого е доказването на нарушението по дела за незаконно уволнение по КТ” по първите два въпроса отговорът е предпоставен от конкретния състав на нарушението, а по последния въпрос има установена и непротиворечива, и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че тежестта на доказване законосъобразността на уволнението е на работодателя. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 310лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение