Определение № 5397 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3524/2023 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК. С молба вх.№ 18252 от 25.10.2024 г., подадена по електронен път на 24.10.2024 г., касаторът В. Г. П. е заявил следните искания: 1) за допълване на постановеното по настоящото дело Определение № 4258 от 26.09.2024 г., като ВКС да се произнесе и по искането му за допускане на касационно обжалване и отменяване на Определение № 175 от 22.02.2023 г. по в.гр.д.№ 127/2023 г. на СОС, както и 2) за изменяване на Определение № 4258 от 26.09.2024 г. в частта за разноските, като се постанови намаляване на присъдените на противната страна разноски поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. Препис от молбата е връчен на ответниците по молбата (и по касация) С. А. Б., Д. А. С. и Е. В. П., които са подали отговор чрез адвокат А. Т. от САК. Възразяват срещу основателността на исканията. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното по искането по чл. 250 ГПК: С петитума на касационната жалба са заявени две искания: да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 351 от 08.06.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 127/2023 г. по описа на СОС, ІІІ възз.гр.състав, както и да бъде допуснато касационно обжалване и да бъде отменено Определение № 175 от 22.02.2023 г. по в.гр.д.№ 127/2023 г. на СОС. По първото искане съставът на ВКС се е произнесъл (не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение). По второто искане липсва произнасяне, който пропуск следва да бъде отстранен с настоящия акт. Настоящият състав констатира, че атакуваното от В. Г. П. Определение № 175 от 22.02.2023 г. по в.гр.д.№ 127/2023 г. на СОС обективира произнасяне по реда на чл. 267 ГПК. За този вид определения законът не предвижда възможност за самостоятелно обжалване, поради което в обсъжданата й част касационната жалба се явява процесуално недопустима. Същото важи и относно актовете, с които съдилищата се произнасят при заявено оспорване истинността на документ по смисъла на чл. 193 ГПК – както определението, с което се постановява да се извърши проверка на истинността на документа, така и определението, с което се отказва извършването на такава проверка, не подлежат на самостоятелно обжалване отделно от крайния акт по съответното дело. По тези съображения постановеното по настоящото дело Определение № 4258 от 26.09.2024 г. следва да се допълни, като искането да бъде допуснато касационно обжалване и да бъде отменено Определение № 175 от 22.02.2023 г. по в.гр.д.№ 127/2023 г. на СОС следва да бъде оставено без разглеждане. Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в предвидения от закона срок от легитимирано за това лице, поради което е процесуално допустимо. Доколкото на касатора не е връчван препис от депозирания отговор на касационната жалба и съответно – не е бил запознат със заявеното искане за присъждане на разноски и списъка по чл. 80 ГПК, процесуално допустимо е и заявеното с разглежданата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С постановеното по настоящото дело Определение № 4258 от 26.09.2024 г. касаторът е осъден да заплати на ответниците по касация разноски за защитата им пред ВКС в размер на 3 000 лв. съобразно доказателствата за извършеното плащане на адвокатско възнаграждение, договорено за защитата на тримата ответници по касация. Предмет на разглеждане по приключилото гражданско дело са три субективно съединени иска от ответниците по касация за защита правото на собственост на всеки от тях върху идеална част от поземлен имот (дворно място) с площ 640 кв.м. в [населено място], [община], съставляващо УПИ *-* в кв. 16 с площ 650,67 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със ЗП 50 кв.м. и масивен гараж със ЗП 53 кв.м., чиято данъчна оценка (и цена на иска) възлиза на сумата 3 114,60 лева. С предявената касационна жалба е атакувано произнасянето на въззивния съд и по трите претенции. Самата касационна жалба съдържа подробно изложение срещу правилността на въззивното решение във връзка с оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Придружена е от изложение с поставени седем въпроса в контекста на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с посочени актове на ВКС във връзка с довода за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по пет от въпросите. Процесуалният представител на ответниците по касация е изготвил детайлен отговор на касационната жалба, инкорпориращ и отговор на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържащ анализ на посочената от касатора практика, както и аргументи за отсъствие на релевираните основания по чл. 280 ГПК. При така установените факти настоящият състав на съда намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. При съобразяване постановките на Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., като използва Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир, след преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, размерът на защитения интерес, при съобразяване и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо заплатен, настоящият състав на ВКС намира, че сумата 3 000 лв. за защитата на тримата ответници по касация не е прекомерна. Възнаграждението в посочения размер е съпоставимо с реализираната от процесуалния представител на ответниците защита в производството по чл. 288 ГПК по спор със значителна фактическа и правна сложност с оглед въведените въпроси с изложението за преценка допускане до касационно обжалване, също и оплакванията с касационната жалба по правилността на въззивното решение, на които е даден отговор в процеса на размяна на книжа. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването й от адвокат (юрисконсулт), а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване се прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се присъждат адекватни на тези изисквания, високи по стойност, адвокатски възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение