Определение № 36 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2810/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. К. И., срещу решение № 267/20г., постановено по в.гр.д. №476/19г. на Русенски окръжен съд, с което е осъдил „Хели“ ООД- Русе да плати на Н. И. обезщетение, на основание чл. 200, във вр.чл.201, ал.2 от КТ, в размер на 38107лв., заедно със законната лихва от 02.05.2014г. до окончателното плащане. В касационната жалба са изложени доводи, че въззивният съд не е определил правилно приложимия чужд закон, тъй като трудовата злополука, изразяваща се в настъпване на смърт на сина на ищцата, е реализирана при ПТП в Румъния. Освен това, според касатора, неправилно въззивният съд е приел за основателно възражението за съпричиняване, направено от работодателя, доколкото по делото не бил установен механизмът на ПТП и „грубата небрежност“ на починалия, както и неправилно е бил определен процентът на съпричиняване- на 1/3. В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: „При възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на Правилата за движение по пътищата в чужда държава, длъжен ли е въззивният съд да установи служебно съдържанието на приложимото чуждо право? Длъжен ли е съдът да уведоми страните за предприетите действия по издирване на чуждото право, преди даване на ход по същество? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно заедно с въведените възражения, и да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им?“. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото първите два въпроса не са обуславящи, заради правилото на чл. 294, ал.1 ГПК, поради което липсва общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, а по третия въпрос, въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, поради което липсва допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Решението на въззивния съд е постановено по реда на чл. 294 ГПК. Делото е било върнато за повторно разглеждане с решение № 114/19г. на ВКС, състав на ІІІ ГО, с което е прието, че правилно е установено от първия въззив, че ПТП е осъществено вследствие на навлизане на управлявания, от починалия Е. С. (син на ищцата), товарен автомобил в насрещното платно за движение и сблъсък с насрещно движещият се тежкотоварен автомобил. Касационният съд е приел за правилно и установеното от първия въззив, че пострадалият водач е нарушил Правилата за движение по пътищата в Румъния, по- конкретно чл. 48, ал.1 от ИПН №195/2002г., като е навлязъл в лентата за обратно движение. Касационният съд, при първата касация, с решение по чл. 290 ГПК, е върнал делото за ново разглеждане с указания да се изследва допълнително механизма на ПТП, за да се установи дали са налични обстоятелства, които да изключват противоправността, вината, грубата небрежност, или такива, които да намаляват процента на съпричиняване. Трайна е практиката на ВКС по чл. 294 ГПК (решение № 793/10 на І ГО, решение № 273/10 на ІV ГО, решение 344/11г. на І ГО и решение №250/13 на ІІ ГО), че новото разглеждане на делото е с различни рамки от първоначалното разглеждане от въззивния съд. Новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било опорочено и което е дало основание за отмяна на решението, а указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона с оглед релевантните факти по конкретния спор са задължителни за въззивния съд. Задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. Следователно споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си. В случая въпросите за нарушението на чуждия закон са разрешени с отменителното решение на ВКС, следователно поставените два въпроса, формулирани в изложението към жалбата за издирване на чуждото право, са преклудирани. По третия въпрос, във връзка с указанията на първата касация да се изследват обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, които да изключват противоправността, вината, грубата небрежност, или такива, които да намаляват процента на съпричиняване, въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: че товарният автомобил, управляван от С. е навлязъл в лентата за обратно движение. Извършвайки това С. е нарушил разпоредбите на чл.48, ал.1 от Извънредна правителствена наредба № 195/2002, съответно чл.123,ал.1,б.б от Регламент за приложение на наредбата. Доколкото не са установени други причини за настъпилото ПТП, съдът е приел, че произшествието е причинено по изключителна вина на С., поради което въззивният съд е намерил, че тази „груба небрежност“ е установена. След това съдът е приел, че съпричиняването от страна на С. на вредоностният резулат е в размер на 1/3, поради което обезщетението за неимуществени вреди, които са причинени на жалбоподателката следва да се намали съразмерно,т.е от определеното от съда обезщетение в размер на 100 000лв, следва да се присъди обезщетение в размер на 66 667лв. От тази сума следва да се приспадне, на основание чл.201, ал.4 КТ,установеното извършено плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на 28560 лева. Или на жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер 38 107лв. ведно със законната лихва от 02.05.2014г до окончателното плащане. В практиката си ВКС приема, че навлизането в насрещното платно за движение е виновно поведение, като вината е във формата на „груба небрежност“ (решение №18/12г. на ІІІ ГО и решение №79/12г. на ІV ГО). Аргументът е, че навлизането в насрещното платно, при нормативна забрана за това, е причина за ПТП и е тежко нарушение на правилата за движение. В случая въззивният съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, доколкото по делото не са установени обстоятелства, които да изключват предпоставките по чл. 201, ал.2 КТ за съпричиняване- непреодолима сила, случайно събитие, действия на виновния шофьор за предотвратяване на последиците, вина на друго лице. Това е така, защото непреодолимата сила изключва противоправността; случайното събитие изключва вината; предприемане на действия от виновния шофьор, изразяващи се в полагане на грижа, която и най- небрежния би положил- това са обстоятелства, които изключват „грубата небрежност“; виновно поведение и на другия участник в ПТП, което обстоятелство би намалило процентът на съпричиняване на виновния водач. Всичките тези обстоятелства не се установяват от събраните по делото доказателства, поради което решението на въззивния съд не е постановено при противоречие с практиката на ВКС по чл. 236 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО