Определение № 2077 от 23.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1154/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. К., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 258/20.04.2023 г. по в. т. д. № 961/2022 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав, постановено по въззивни жалби на двете страни срещу уважената, респ. отхвърлената част от иска. Въззивното решение се обжалва в частта, с която е потвърдено решение № 260545 от 17.08.2022 г. по т. д. № 3560/2016 г. на Софийския градски съд, VI-ти състав в частта, с която е оставено без уважение възражението на касатора по чл. 66, ал. 6 ЗБН срещу размера на приетото му вземане и съдът е отказал да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, обявен на 21.08.2015 г., със сумата, представляваща горницата над 248 036.16 лв. до 420 000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради допуснати грешки в математическите изчисления при определяне на разликата между началното и крайното салдо по сметките на касатора в КТБ АД /н./ - преди и след изплащане на гарантираното вземане в размер на 196 000 лв. от ФГВБ. Твърди се, че въззивният съд неправилно е възприел и анализирал единствения обсъден по делото документ – банково удостоверение № 2506/27.04.2016 г., а останалите приети по делото доказателства изобщо не са били обсъдени, поради което е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че ответникът не е оспорвал размера на претендираното вземане във връзка с изплащане на вземането, гарантирано от Фонда. Необсъждането на всички доводи на страните и доказателствата по делото според касатора е довело до необоснованост на решението, както и до неправилно прилагане на относимите правни норми. По подробно изложени съображения се моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН да се уважи в претендирания размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, като са формулирани следните въпроси, които според касатора са обусловили правните изводи на съда и са от значение за изхода на конкретното дело: 1/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения, защо ги намира за неотносими; 2/ Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и следва ли да обсъди всички заявени от страните доводи и направените възражения във въззивната жалба и чак след извършването на тази преценка да формира собствените си фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск. В подкрепа на становището, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, са посочени множество решения по чл. 290 ГПК. Поддържа се и искането за достъп до касация на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Срещу касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, представлявана от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик, чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на условия за допускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл. 288 ГПК, и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе в обжалвания смисъл, съставът на въззивния съд е изложил следните мотиви във връзка с предмета на спора: С договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г. А. М. К. е станал солидарен длъжник с „Агрокомплект“ ЕАД относно задължението му към „Корпоративна търговска банка“ АД, произтичащо от договор за банков кредит от 29.04.2009 г. за сумата 500 000 евро, с размер на главницата към 24.10.2013 г. - 3 189 273.93 евро, като се е задължил да отговаря за задълженията на първоначалния длъжник до размер на сумата 420 000 лева с вземанията си срещу банката по договори за депозит за сумите по конкретно посочени банкови сметки в лева, в евро и в щатски долари. С анекс от 30.05.2014 г. към договора за встъпване в дълг първоначалният длъжник се е задължил в случай, че новият длъжник погаси изцяло или частично задължението, да му възстанови в срок от 90 дни 50 % от платените суми, а новият длъжник е заявил, че с подписването на анекса опрощава останалата част от вземането (50 %) от платената от него сума и няма да има претенции за нейното връщане. С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД е била поставена под специален надзор за срок от три месеца. С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ посоченият срок е бил продължен до 20.11.2014 г. С Решение № 138 от 6.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е бил отнет лицензът на „Корпоративна търговска банка“ АД за извършване на банкова дейност. С уведомление вх. № 12047/19.11.2014 г. А. М. К. и „Агрокомплект“ ЕАД са уведомили квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД за сключването на договора за встъпване в дълг и са отправили изявление за прихващане и предсрочно погасяване на банковия кредит на „Агрокомплект“ ЕАД от 29.04.2009 г. до размер на сумата 420 000 лева, налична по банковите сметки на К.. С Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 14 състав на основание чл. 13, ал. 1 ЗБН е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата 6.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на банката и тя е обявена в несъстоятелност. С влязло в сила решение от 3.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на Софийския апелативен съд, 3 състав за начална дата на неплатежоспособност е определена датата 20.06.2014 г. С молба с изх. № 451/10.08.2015 г. „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), представлявана от синдика, е предявила в срока по чл. 685 ТЗ в производството по несъстоятелност, открито спрямо „Арокомплект“ ЕАД по т. д. № 6036/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 2 състав, вземания, произтичащи от договор за кредит от 22.04.2015 г., в общ размер 3 368 847.84 евро към 22.04 2015 г., в това число: главница 3 189 273.93 евро; просрочена лихва върху главницата за периода от 27.10.2014 г. до 25.03.2015 г. - 153 892.27 евро; текуща лихва върху главницата за периода от 25.03.2015 г. до 25.04.2015 г. - 23 919.55 евро; неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 22.04.2015 г. - 1 761.79 евро. С вписване № 20150821144252 по партидата на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) е обявен изготвеният от синдика списък на приети вземания, в който под № 800 е отразено вземане на А. К. за сумата 4 397.67 лева, необезпечено, с поредност на удовлетворяване в реда по чл. 94, т. 4 от ЗБН. С възражение № 3БН 66-377/3.09.2015 г. К. възразил срещу списъка, като изтъкнал, че договорът за встъпване в дълг не е породил правни последици, както и че прихващането не е било отразено в банковите извлечения. Според тези извлечения вземанията му като депозитант за периода от 1.01.2015 г. до 31.08.2015 г. по банковите сметки били, както следва - 244 422.64 лева; 35 260.02 евро (68 962.60 лева) и 74 179.70 щатски долара (135 048.59 лева) или общо 448 433.83 лева. С решение от 13.06.2018 г. по т. д. № 1436/2017 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ - 18 състав, влязло в сила по отношение на А. М. К. на 8.11.2020 г., по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), е обявено за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, освен за частта, която би получил при разпределението на осребреното имущество, прихващането, извършено от А. М. К. с уведомление вх. № 12 047/19.11.2014 г. за сумата 420 000 лева, като извършено след началната дата на неплатежоспособността. Въззивният съд е изложил съображения, че по своята правна същност производството по чл. 66, ал. 6 ЗБН е исково, като в неговия предмет попада установяването на съществуване в полза на възразилия вложител (кредитор) на неприето от синдика вземане срещу масата на несъстоятелността на кредитната институция. Съобразно правилото на чл. 154 ГПК при така предявения положителен установителен иск в тежест на ищеца (възразилия вложител) е да установи онези факти, с осъществяването на които в негова полза е възникнало вземане срещу банката за претендираната сума, а ответникът следва да докаже всички правоизключващи възражения, които са обусловили отказа вземането да бъде прието в претендирания размер. В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗБН вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени и се вписват служебно от синдика в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН. Правната норма е диспозитивна, поради което на изброените там правни субекти е предоставен избора дали да се възползват от правото да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал. 1, което означава, че непредявяването на вземанията от конкретното заинтересовано лице в установения срок не е отрицателна предпоставка, която обуславя недопустимост на производството по чл. 66, ал. 6 ЗБН. Следователно при безспорно установения факт, че подалият възражението е „лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки“, по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗБН, твърдението на ответника за настъпила преклузия поради изтичането на срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН е неоснователно. Според мотивите на атакуваното окончателно решение на синдика от 15.01.2016 г. към датата на отнемане на лиценза на банката - 6.11.2014 г. общият размер на влоговете на ищеца е бил 448 433.83 лева, от която сума на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.) е било извадено неговото парично задължение, произтичащо от договора за встъпване в дълг от 30.05.2014 г., в размер на 420 000 лева и така бил формиран размерът на гаранцията, която била подадена за изплащане към Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Горното се опровергава категорично от изходящ от банката документ - банково удостоверение с изх. № 2506/27.04.2016 г. С него банката удостоверила, че на 6.11.2014 г. е изпратила към ФГВБ информация за подлежаща на изплащане на А. М. К. сума в размер на 196 000 лева, като наличностите по сметките му към същата дата са били, както следва: 241 530.47 лева, 73 547.71 щатски долари и 34 818.87 евро (сборът от тяхната левова равностойност е 448 433.83 лева). Вижда се, че обратно на изложеното в мотивите на окончателното решение на синдика, при подаването на информация към фонда сумата 420 000 лева не е била извадена от общия размер на влоговете на К.. В случай, че това беше вярно, то при общ размер на левовата равностойност на сумите по влоговете 448 433.83 лева банката е следвало да изпрати на фонда информация, в която да посочи като подлежаща на изплащане на вложителя сумата 28 433.83 лева, която е разликата след изваждането на задължението от 420 000 лева. От друга страна твърдяното в решението на синдика редуциране на вземането на вложителя със сумата 420 000 лева не е могло да бъде извършено към 6.11.2014 г. и по една изцяло обективна причина - към тази дата кредиторът (КТБ АД) не е знаел, че вложителят е встъпил в дълга на неговия длъжник „Агрокомплект“ ЕАД като солидарен длъжник до размер на посочената сума - за това той узнал едва на 19.11.2014 г., когато е получил уведомлението по чл. 101 ЗЗД. Освен това в случай, че тази редукция е била извършена от синдика при изготвянето на списъка на приетите вземания, не стават ясни причините за едно друго съществено противоречие, а именно: Според обявения на 21.08.2015 г. по партидата на банката списък на приети вземания, на ищеца е признато вземане за сумата 4 397.67 лева. В списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 ЗБН на неприетите вземания, за които е подадено възражение пред съда ( т. І, л. 44) под № 25 е отразено неприето вземане на ищеца за сумата 444 036.16 лева. Сборът от двете суми е 448 433.83 лева (левовата равностойност на влоговете към 6.11.2014 г.), но при изложените факти е необяснимо по какъв начин е бил формиран размерът на неприетото вземане, тъй като в мотивите на окончателното решение на синдика е посочено само, че „към момента на изготвяне на списъка на приетите вземания… възразилото лице не е имало вземане в размер на 420 000 лева поради това, че с него е погасено задължението на „Агрокомплект“ ЕАД“. Съдът е посочил, че и тази констатация не се подкрепя от съвкупността на доказателствата по делото, предвид влязлото в сила между страните в настоящия спор решение, с което по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), е обявено за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, освен за частта, която би получил при разпределението на осребреното имущество, прихващането, извършено от А. М. К. с уведомление от 19.11.2014 г. за сумата 420 000 лева, като извършено след началната дата на неплатежоспособността. Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК това решение е задължително за всички съдилища в Републиката и тъй като е постановено след предявяването на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК въззивният съд следва да го вземе предвид като факт, който е от съществено значение за спорното право - предмет на производството по настоящето дело. Обвързващата страните в спора сила на пресъдено нещо на съдебния акт прави безпредметно обсъждането на изложените в жалбата на синдика доводи в подкрепа на тезата, че за него „договорната връзка между страните по договора за встъпване в дълг не е прекратена“, както и че въпросното прихващане „е породило промяна в правната сфера както на прихващащия, на встъпилия в дълга, така и на банката“. С оглед изложеното съставът на въззивния съд е приел за установено, че към деня на съставяне на списъка на приетите вземания погасителният ефект на прихващането не е бил настъпил и затова сумата 420 000 лева не е следвало да бъде изключвана от общия размер на вземането на вложителя. От друга страна към тази дата гарантираната сума по чл. 4 ЗГВБ (отм.) му е била платена - мемориалния ордер № 17 474/ 4.12.2014 г. на „СИБанк“ ЕАД - клон Пловдив за сумата 196 000 лева (т. І, л. 282). Затова тази сума е трябвало да бъде извадена от общия размер на левовата равностойност на влоговете към 6.11.2014 г. - 448 433.83 лева и разликата от 252 433.83 лева да бъде включена в списъка на приетите вземания. Синдикът необосновано е приел, че вложителят има вземане само за сумата 4 397.67 лева. Следователно размерът, за който следва да бъде уважена исковата претенция, е разликата между действителния размер на вземането към деня на изтичането на срока по чл. 64, ал. 1 ЗБН - 252 433.83 лева и включената в списъка на приетите вземания сума от 4 397.67 лева, която е 248 036.16 лева. Доводите на възразилия вложител – предмет на подадената от него въззивна жалба, че в нарушение на закона претенцията е била отхвърлена за сумата 196 000 лева, са счетени за несъстоятелни. Съдът е изложил мотиви, че съществуването на суми в посочения от банката размер се дължи единствено и само на факта, че тя не е отразила в счетоводните си книги сумата по прихващането от 19.11.2014 г. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства във връзка с предмета на спора. Видно е, че по въззивната жалба на касатора мотивите на апелативния съд се изчерпват от посочените по-горе две изречения, което е достатъчно да се направи преценка, че при постановяване на обжалваното решение съдът е процедирал в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика - решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ т. о., решение № 160/ 26.07.2017 г. по гр. д. № 60244/2016 г. на ІV г. о. и др. Предвид характера на делото, за разглеждане на касационната жалба предварително внасяне на дължимата държавна такса не се изисква. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение