Определение № 50684 от 21.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 24/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД„Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК[ЕИК] срещу решение №534 от 13.08.2021 г. по в.т.д. № 2504/2020 г. на САС, ТО- 15 с-в, в частта, с която е потвърдено решение № 1029 /17.07.2020 г. по т.д. №1522/2019 г. по описа на СГС в частта в която касаторът е бил осъден да заплати на „ИНГИЛИЗ ГРУП“ЕООД ЕИК[ЕИК] на основание чл.405,ал.1 от КЗ сумата от 140 548,52лв., представляваща обезщетение по договор за имуществено застраховане № 22001817219000001/15.05.2018г. за вреди от настъпил на 18.06.2018г. застрахователен риск „ проливен дъжд“, ведно със законната лихва от 28.01.2019г до окончателното изплащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 6988,39лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.08.2018г.- 28.01.2019г., както и в частта, с която след частична отмяна на същото решение в отхвърлителната част, въззивният съд е осъдил „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Ингилиз груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.405,ал.1 от КЗ допълнително сумите от 6904,56лв. главница., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2019г. до окончателното й изплащане и сумата 302,35лв. мораторна лихва за периода 03.08.2018г.-28.01.2019г. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на исковете като недоказани по основание. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира разноските в настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Спорното правоотношение между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „Ингилиз груп“ ЕООД е възникнало на база сключен договор за имуществено застраховане по няколко риска като първият от тях – клауза 001 е „Пожар и други опасности“. В допълнителните покрития на тази клауза е включен и рискът „проливен дъжд“. Срокът на застраховката е от 15.05.2018г. до 14.05.2019г. По клауза 001 са застраховани материални дълготрайни активи на стойност 1 200 000лв. и материални запаси, от които материали на стойност 200 000 лв. и продукция също на стойност 200 000лв., намиращи на адрес [населено място], [улица]. Съгласно общите условия на договора, „проливен дъжд“ по смисъла на клаузата 001 е определено количество дъжд за конкретен времеви период. При 1 един час валеж, количеството при което се приема,че е осъществено това събитие е 12 литра на квадратен метър. В раздел IV„ Обезщетение“ е включена клауза „Усредняване“, която предвижда следното: „ако не е уговорено друго, застрахователното обезщетение е предмет на усредняване, когато действителната стойност на застрахованото имущество към момента на застрахователното събитие е по - голяма от декларираната застрахователна сума. В този случай застрахованият се явява застраховател сам на себе си за разликата и носи съответно пропорционална част от загубата. В раздел VIII Общи изключения е предвидено, че не са предмет на застрахователно покритие материални запаси /материали, продукция, стоки, незавършено производство/, които се намират в директен контакт с подовата част на помещението, или на разстояние от пода по-малко от 10 см., както и когато са положени върху подставки с висока степен на хигроскопичност; вреди, причинени поради груба небрежност на застрахования, от лица, които са служители, работници или членове на семейството /домакинството на застрахования, на лица, допуснати със знанието на застрахования до застрахованото имущество, или от трети ползващи се лица; причинени поради неспазване или нарушение на действащи правни норми, длъжностни характеристики и инструкции за работа и експлоатация и техническо обслужване, съхранение и преработка на имущества. Представен е документ за заплатена застрахователна премия като обстоятелството за нейното плащане не е спорно по делото. От представения платежен документ и извлечение от движението по сметката на ищеца е доказано, че на ищцовото дружество във връзка с процесното застрахователно събитие е изплатена сумата от общо 86 443,38лв. застрахователно обезщетение. След подробен анализ на всяко едно от събраните по делото и пред двете инстанции доказателства въззивният съд е счел, че по делото е безспорно е установено,че на посочената дата -18.06.2018 г. в [населено място] се е излял проливен дъжд, чието количество се установява от метеорологичната справка и писмото на НИМХ до ищеца. Според съда, тези документи са официални такива по смисъла на ГПК и обвързват съда да приеме, че такова събитие наистина е настъпило при липса на данни, които да опровергават тези сведения. Причинната връзка между този проливен дъжд и наводнението в складовото помещение се установява от свидетелските показания, които съдът приема като достоверни. Не бяха събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че причина за навлизането на вода в склада е неизправност на ВиК инсталацията на сградата, поради което това възражение на ответника е прието за недоказано. В тази връзка са взети предвид и представените Договор абонаментна профилактика и поддръжка на ВиК инсталация, от който е видно,че от страна на ищеца е възложено на „ДК Инфра“ ООД да провежда профилактика и поддръжка на водопроводната инсталация, както и приложения протокол от 19.04.2018г. за извършена такава профилактика и фактури и платежни документи, удостоверяващи плащания по сключения договор. Според съдасъщите са индиция за полагане на дължима грижа в тази насока. Недоказани, според съда, са останали и твърденията, че палетата,върху които е съхраняван продукцията са били направени от хигроскопичен материал. Ето защо съдът е приел, че е установена и причинната връзка между настъпилото увреждане и застрахователното събитие. Този извод се потвърждава и от отразеното в констативния протокол от 25.06.2018г., който носи подпис на представител на застрахователя и в който изрично е записано, че стоките се съхраняват по посочения начин. За доказани са възприети и причинените вреди до сумите от 5980лв. за ремонт на асансьорна шахта, 6417 лв. разходи за боядисване на помещението с латекс и 224 613,88 лв. стойност на повредени стоки и материали. Основният спор по делото, според съда ,се свежда до това, дали на ищеца следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение над изплатения от застрахователя размер. За целта съдът е тълкувал съдържанието на клаузата „усредняване“, включена в Раздел IV „Обезщетение“ от Общите условия на договора, сключен между страните, според съдържанието на която, ако не е уговорено друго, застрахователното обезщетение е предмет на усредняване, когато действителната стойност на застрахованото имущество към момента на застрахователното събитие е по - голяма от декларираната застрахователна сума. В този случай застрахованият се явява застраховател сам на себе си за разликата и носи съответно пропорционална част от загубата. В тази връзка са изложени в мотивите следните съображения: Съгласно чл.400 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Според съда, тази стойност следва да се определи към момента на застрахователното събитие, тъй като застрахователят не може да бъде задължен да заплати стойността на имущество, което е възможно да е увредено в по-ранен момент от други фактори. Ето защо при преценката дали са налице предпоставките за прилагане на този текст от Общите условия следва да се има предвид каква е стойността на имуществото към момента на станалото наводнение. При това положение при настъпване на застрахователно събитие застрахователят следва да отговаря за действително настъпилите вреди до размера на застрахователната сума. Клаузата „усредняване“ не следва да се прилага и с оглед на установеното от събраните доказателства обстоятелство, че след сключване на застраховката търговецът е предприел мерки в склада, намиращ се на ул. „ М.Т. №“144 да се съхраняват продукция и материали до посочения в полицата размер. Представените от ищеца заповеди за привеждане на складовата наличност в съответствие с изискванията на застрахователя, както и инвентаризационните описи на материалите и готовата продукция, които са се съхранявали в този склад са частни документи и по правило същите да не могат да служат за доказване на изгодни за страната, която ги е представила обстоятелства. В случая обаче същите представляват и счетоводни документи и са част от водените от дружеството счетоводни записвания. Последните са редовно водени, доколкото при направената от експертите, назначени от съда проверка в счетоводство по повод допуснатата експертиза не е установено нередовно водене на счетоводството и предвид и другите доказателства по делото, които установяват странични факти, изясняващи фактическата обстановка (например договора за наем на втори склад и документите за заплащането на този наем). Поради това съдът е приел, че следва да ги цени като документи, от които могат да бъдат направени изводи за факти от обективната действителност. Твърденията на ответника, че по делото не е доказано вторият склад да е бил ползван към момента на събитието са счетени за неоснователни по следните съображения: Видно от предложението за сключване на застраховка, същото е за застраховане на имуществото, намиращо се на адреса на самата фабрика и съответно на наводнения склад. В полицата също се посочва, че се застрахова имущество, находящо се на посочения в полицата адрес. Следователно, според съда, за да се приложи клаузата „ усредняване“, следва да се установи обстоятелството дали в този склад е имало стоки над стойността, посочена в договора, което по изложените съображения не се установявало. Следователно, според съда, не са налице предпоставките за прилагане на клаузата „усредняване“, и искът се явява основателен за пълния му предявен размер от 147 453,10лв. доколкото той е по-нисък от приетата за дължима сума. По иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът е изложил следните съображения: съгласно чл.409 от КЗ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405( който то своя страна препраща към чл.108 КЗ),т.е с изтичане на 15 дни от предявяване на претенцията. В случая началния момент на забавата е датата 28.7.2018г. От тази дата до датата на завеждане на делото, според съда, дължимото обезщетение за забава по реда на чл.162 от ГПК възлиза на 7290,74лв.. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС в отговорите, дадени от въззивния съд по следните групи въпроси: Първата група обхваща въпросите относно задължението за тълкуване/ чл.20 ЗЗД/ на клаузата „усредняване“, задължителното й приложение/ чл.20 а ЗЗД/ в отношенията между страните и нейната валидност и допустимост, която произтича от свободата на договаряне-чл.9 ЗЗД. Втората група въпроси се отнасят до качеството счетоводни документи и тяхната материална доказателствена сила на конкретните такива, взети в предвид от експертите, изготвили заключение на ССчЕ относно стоковата наличност в наводненото складово помещение и в тази връзка при оспорването на последното следвало ли съдът да допусне допълнителна или повторна експертиза, както и следвало ли е съдът да обсъди довода във ВЖ относно приложението на чл.389 КЗ относно подзастраховането. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В мотивите към т.1 от ТР по реда на нормативното тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора и възпроизведени по-горе първа група въпроси, на които последният се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, не се явяват обуславящи изхода по спора по следните съображения: въззивният съд е тълкувал процесната клауза „усредняване“ в ОУ на застрахователя и достигнал до извод за липса на фактическите предпоставки за нейната приложимост в случая, доколкото не е налице договорената в нея хипотеза, действителната стойност на застрахованото имущество към момента на застрахователното събитие да е по - голяма от декларираната застрахователна сума. Дали този извод на съда е обоснован и правилен е въпрос по съществото на конкретния спор и отговорите на въпросите по приложението на чл.20а ЗЗД, чл.20 ЗЗД и чл.9 ЗЗД нямат никаква връзка с крайните изводи от значение за изхода по спора. Втората група въпроси се отнасят към твърдяни процесуални нарушения на съда при преценката на съответните писмени доказателства като счетоводни документи и необсъждане на всички доводи във ВЖ, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение, относно преценка на конкретните процесуални действия на съда и страните. С оглед правна яснота, следва само да се има в предвид, че съдът изрично се е позовал на счетоводните записвания в редовно воденото счетоводство на ищцовото дружество, които са били установени от в.л. по СЧеЕ за да приеме за доказани съответните факти относно количествата стоки в наводнения склад. Във всички случаи произнасянето по законосъобразността и обосноваността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. То е характерно при преценката относно критериите по чл.281 ГПК, което обаче се предпоставя от основателността на произнасянето на ВКС по чл.288 ГПК. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В полза на ответника по касация следва да се присъдят установените разноски на същия направени в производството пред ВКС в размер на 4200-четири хиляди и двеста лева с ДДС-уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което