Определение № 1303 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 549/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Професионална защита [фирма] срещу решение от 06.12.2011 год. по гр.д. №13671/2011 год. на Софийски градски съд, ГО, ІV състав, с което е потвърдено решение по гр.д. № 39893/2010 год. на СРС, 79 състав, изменено в частта за разноските с определение от 08.07.2011 год., с което е признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед №182/18.06.2010 год. на Управителя на дружеството дисциплинарно уволнение на Данислав Н. С. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „младши инспектор в отдел „Автопатрулна охрана” в „Професионална защита [фирма]. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Данислав Н. С. от [населено място], [община] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касаторът иска касационното обжалване да бъде допуснато по следния правен въпрос: „Когато една заповед за уволнение е отменена като незаконна, поради липса на валидно трудово правоотношение между страните към момента на връчване на същата следва ли тя да бъде отменена като незаконосъобразна и по - точно следва ли работникът да бъде възстановен на работа тъй като правното основание за отмяна на заповедта следва да изключва възможността за уважаване а иска по чл. 344,ал.1,т.2 КТ. Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата и същият е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. / /основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/. Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на делото. Съдът е приел, че след като трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със заповед за дисциплинарно уволнение от 24.06.2010 год., връчена на същата дата, заповедта, която е предмет на делото - № 182/18.06.2010 год., получена по пощата на 26.06.2010 год./ когато същата произвежда действие съгл. чл. 195,ал.3 КТ/ е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Този извод се обуславя от обстоятелството, че към момента на връчването й между страните не е съществувало трудово правоотношение. В тази част решението е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика Р №89/26.04.2011 год. по гр.д. №278/2010 г. на ВКС, ІV Г.О, / цитирано във въззивното решение/, което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер. С оглед на това правният въпрос, който касае решението по иска с пр. осн чл. 344,ал.1 ГПК не следва да се допуска до касационно обжалване. Касационното обжалване следва да се допусне по втората част от въпроса относима към решението по иска с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.2 КТ, който съдът с оглед правомощията му по т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по т.д. №. 1/2009 год., уточнява както следва: „Когато една заповед за дисциплинарно уволнение е отменена като незаконна, поради липса на валидно трудово правоотношение между страните към момента на връчване на същата, следва ли работникът да бъде възстановен на работа?” Касационното обжалване на решението в частта, в която искът по чл. 344,ал.1,т.2 КТ е уважен следва да бъде допуснато по посочения въпрос на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.