Определение № 1270 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5230/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД против решение № 4242/27.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 9575/2022 г. от ІV-г състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на СГС е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че страните по делото са били в безсрочно трудовото правоотношение за длъжността „експерт валидации операции“, прекратено със заповед № 54/24.01.2022 г. за прекратяване на трудовия й договор на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ-поради съкращаване на щата. От съпоставката на двете длъжностни разписания е установено, че една от процесните длъжности е премахната, считано от 07.01.2022 г. За спорно по делото е прието, дали работодателят е извършил законосъобразен подбор съгласно чл.329, ал.1 КТ. Съдът е приел, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на съответствието на дадените в протокола оценки с действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на работата.В приложението към протокола на комисията се съдържат критерии и цифрова оценка срещу всеки от тях за отделните служители, без да са изложени конкретни мотиви как са съпоставяни те и по каква причина са им поставени съответните оценки. От показанията на разпитаните свидетели е прието за установено, че за част от критериите-напр. владеене на англиски език /което изискване се съдържа в длъжностната характеристика/, са преценявани по данни на самите служители.За част от критериите са ползвани годишните карти, които се съдържат в електронната система и не е ясно от кого са изготвяни и в които дадените оценки също не са мотивирани.Посочено е, че част от тези карти също съдържат елемент на самооценка.Свидетелите не са посочили какви задължения ищцата е отказвала да изпълни, като дори са посочили, че не всички са били включени в длъжностната й характеристика. Неизпълнението на задължения, които не са присъщи за длъжността не може да бъде критерии за оценка на нивото на изпълнение на работата. Посочено е, че при подбора са включени и критерии, за които не се е изяснило точното им съдържание и отношението към изпълнението на процесната длъжност, като например „сътрудничество и синергия“ и „развитие на хората-ангажирансот към хората“, нито е изяснено какви общи и индивидуални цели са били поставяни и по каква причина на ищцата е поставена най-ниска оценка по тези критерии, съответно какъв смисъл е вложен в понятията „устойчиво поведение“, „модел за подражание“ и „област за развитие“ и как са съпоставяни и оценявани служителите по тези критерии. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са две решения на ВКС, с които се приема, че съдът е длъжен да изложи собствени мотиви по спора, както и относно задължението на съда да обсъди всички относими доводи, възражения на страните, както и събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с посочените две решения на ВКС, но без да се посочи конкретен въпрос, който да е разрешен от съда в противоречие с тази практика. Не се сочи в каква насока съдът не е изложил собствени мотиви или не е обсъдил доводи и възражения на страните по спора, поради което не е налице соченото противоречие с цитираните решения на ВКС. Сочи се правен въпрос, забранено ли е включването в подбора на лични самооценки от участниците в подбора, които са възприети и одобрени от работодателя и които установяват благоприятни за тях факти и как се отразява това на законосъобразността на подбора. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. Задължение да направи подбор има работодателят, като даването на възможност на участниците в подбора да си поставят оценки и да установяват по този начин благоприятни за себе си факти, които се отразяват на крайния резултат от извършен от работодател подбор несъмнено водят до извод за незаконосъобразност на извършения по този начин подбор, доколкото това следва от самата норма на закона – чл.329 КТ. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1440 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС