Определение № 50278 от 25.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1244/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 163 от 10. 02. 2022 г. по в. т. д. № 2329/2021 г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 261692 от 20. 05. 2021 г., поправено с решение № 262238 от 9. 07. 2021 г., по гр. д. № 3908/2020 г. на Варненски районен съд, в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по детски болести – доктор Лисичкова“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 20515 лв., представляваща стойността на незаплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода от 01. 03. 2017 г. до 31. 03. 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 31. 03. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 3 983, 33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20 515 лв. за периода от 01. 05. 2017 г. до 30. 03. 2019 г., както и сумата от 3391 лв., представляваща стойността на незаплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода от 01. 05. 2017 г. до 31. 05. 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 31. 03. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 928, 76 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3391 лв. за периода от 01. 07. 2017 г. до 30. 03. 2020 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага доводи, че изводът на въззивния съд, че НЗОК дължи заплащане на т. нар. надлимитни дейности, противоречи на Конституцията на РБ, закона и уговорките на страните по индивидуалните договори. След анализ на нормативната уредба касаторът изразява становище, че закупуването на здравни дейности следва да се осъществява в рамките на уговорените обеми и стойност и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя като значим за изхода на спора въпроса относно ползването на правата, разписани в чл. 52 от Конституцията на РБ. Твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Решение № 2 от 22. 02. 2007 г. на КС по к. д. № 12/2006 г. Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно. В депозирания отговор на касационната жалба ответникът по касация „Специализирана болница за активно лечение по детски болести – доктор Лисичкова“ ЕООД изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е безспорно и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на основание чл. 59 ЗЗО и в съответствие с НРД за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2015 г. ищецът и ответникът са сключили договор № 031057 от 06. 03. 2015 г. и договор № 031057 от 25. 05. 2017 г., двата за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и че през месеците март и май 2017 г. ищецът е изпълнил дейности по оказване на болнична медицинска помощ, които съставляват надлимитни дейности. Установил е въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че процесните дейности попадат в обхвата на посочените договори, като тези осъществени през месец март 2017 г. са на стойност 20 515 лв., а извършените през месец май 2017 г. - на стойност 3391 лв. Въззивният съд е приел, че страните по делото са обвързани от облигационна връзка, имаща за предмет оказване на болнична помощ на определен, посочен в договора кръг лица, по клинични пътеки, но само в определени стойностни рамки. Посочил е, че според клаузите на процесните договори изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти на стойност, надвишаваща утвърдената в приложение № 2 стойност /лимит/ за съответния месец, като превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането, съответно възложителят дължи плащане на извършена и отчетена дейност, но само в рамките на договорно определените стойности /лимити/. В решението са споделени доводите на ответника, че договорно въведените ограничения относно обемите на заплащане на болнична помощ съответстват на законодателно въведения регулаторен механизъм в отношенията между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, доколкото финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК, става задължителна за изпълнителя на болнична помощ, след индивидуално договаряне и сключване на договор. Поради това съдът е направил извод, че клаузите в процесните договори за болнична помощ по КП, с които са въведени ограничения относно обемите на заплащане на болнична помощ, не противоречат на закона, напротив кореспондират с него и не са нищожни. Счел е обаче, че тези клаузи не могат да обосноват отказ за плащане на медицинската дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Позовал се е на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 169 от 16. 02. 2021 г. по т.д. № 1916/2019 г. на ВКС, II т.о., като е възпроизвел дадените в акта на ВКС разрешения: че тъй като здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК / чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО /, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет / чл. 45, ал. 1 ЗЗО / на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. Посочил е, че в случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него за непредвидени и неотложни разходи, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител; здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети; предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. В решението е квалифицирано като неоснователно възражението на ответника за недължимост на процесните суми поради неспазен ред и форма за отчитане на медицинските дейности, доколкото в индивидуалните договори са включени клаузи, с които въобще не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да откаже плащането им. Същевременно е изтъкнато, че съгласно заключението на счетоводната експертиза изпълнителят е подавал ежедневно информация, съдържаща данните за предоставените медицински дейности към персоналната информационна система на РЗОК. Подчертано е, че същото заключение установява и стойността на надлимитните дейности, която кореспондира изцяло с размера на исковите претенции. С оглед изложеното решаващият състав на въззивния съд е счел, че НЗОК дължи на ищеца заплащането на стойността на процесните реализирани надлимитни медицински дейности. По отношение на претенциите за мораторна лихва съдът на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в които същите са счетени за основателни в уважените размери с оглед акцесорния характер на задълженията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и изчислените от съда размери на законната лихва за съответния период. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е твърде общо формулиран и не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд. Същевременно, в случая не е налице и въведеното допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие Решение № 2 от 22. 02. 2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 г. С посоченото решение е отречена противоконституционност на разпоредбите на чл. 4 и 5 от ЗБНЗОК за 2007 г. и е мотивирано становище, че законът за бюджета на касата по същество е финансов план за разходване на средствата за всяка отделна година. Процесните правоотношения са основани на договори по чл. 59, ал. 1 ЗЗО и изводите на въззивния съд за съществуването на спорните материални права на заплащане на стойността на извършена и отчетена медицинска дейност за месеците март и май 2017 г. са формирани след тълкуване на императивните правни норми, действащи в посочения период, и на уговорките по обвързващите страните договори. Липсва идентичност в съдържанието на разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 ЗБНЗОК за 2007 г. и на чл. 4 ЗБНЗОК за 2017 г. и в решението на КС, на което се позовава касаторът, заключението за съответствие с основния закон на нормите на първия цитиран нормативен акт се извежда от законодателната уредба към 2007 г. Поради това не би могло да се приеме, че посоченото решение на КС е относимо към поставения в контекста на спорните правоотношения въпрос. Освен това въззивният съд не е отрекъл, че по правило бюджетът на НЗОК е ограничен, но е формирал изводите си относно задълженията на касата с оглед липсата на възражение на ответника и данни по делото, че процесните плащания не са извършени поради изчерпване на средствата в бюджета на НЗОК. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Касационният жалбоподател не излага аргументация на тезата си за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение отделно от оплакванията си за незаконосъобразност на изводите на съда относно задължението на НЗОК да заплаща медицинска дейност, когато е в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Касае се до доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, чиято основателност може да бъде проверена само по реда на чл. 290 ГПК след допускането на касационното обжалване. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение. С оглед резултата по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 1 700 лв., чието уговаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 26. 05. 2022 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение