Определение № 1755 от 05.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2717/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Иновативни финанси“ ООД, [населено място], срещу решение № 883/26.07.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 970/2024 г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 498/18.02.2024 г. по гр.д.№ 6947/2023 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против О. О. А., [населено място], иск за заплащане на сумите от 7123,78 лв. главница и 1086,13 лв. лихва по договор за банков кредит № 120/05.06.2012 г., сключен между „МКБ Юнионбанк“АД и О. А.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е за връщане на суми по договор за банков кредит, сключен между О. А. и „МКБ Юнионбанк“АД, чийто правоприемник е „Първа инвестиционна банка“ АД, а ищецът по иска – касатор в настоящото производство е придобил вземането с договор за цесия от 15.12.2021 г. Решаващият състав е констатирал, че в хода на първоинстанционното производство с оглед своевременно направено от ответника искане по чл.183 ГПК и оспорване по реда на чл.193 ГПК на представени по делото документи ищецът е задължен да представи оригиналите на договора за банков кредит и погасителния план. Ищецът е посочил, че не разполага с оригинали и е отправил искане за задължаване на ответника и на трети лица (солидарния длъжник и цедента) да ги представят по реда на чл.192 ГПК. Цедентът е заявил, че не разполага с оригинали, доколкото ги е предал на цесионера – настоящия касатор. Исканията спрямо ответника и солидарния длъжник са оставени без уважение от първоинстанционния съд, както и от въззивната инстанция по съображения, изложени в определение от 07.06.2024 г. Посочените копия на документи са изключени от доказателствата по делото и доколкото за договора за кредит в чл.430, ал.3 ТЗ е предвидена писмена форма за действителност, окръжният съд е формирал извод за недоказаност на сключен договор за кредит и произтичащо от него задължение на ответника за връщане на получената сума, ведно с дължимите върху нея лихви. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „За основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и задължен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения?“. Според касатора решението противоречи на практиката на ВКС, като заявява, че искането за събиране на доказателства е направено с въззивната жалба на основание чл.266, ал.3 ГПК предвид недопуснати от първоинстанционния съд доказателства в нарушение на процесуалните правила, а с отказа на въззивния съд да събере тези доказателства, изходът от спора е бил предопределен. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване. Според цитираната от касатора практика на ВКС – решение № 223/13.12.2018 г. по т.д.№ 3018/2017 г. на І т.о. и посочени в същото други актове на ВКС въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. След като прецени тяхната относимост към предмета на спора, въззивният съд с определението си по чл.267 ал.1 от ГПК следва да се произнесе допуска или не както посочените от страната, но недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, така и допуснатите, но несъбрани от същия съд доказателства. Неизпълнението на тези задължения на въззивния съд във връзка с попълването на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство. Изрично е дадено разяснение, че при направено доказателствено искане по реда на чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд следва да провери твърдението на въззивния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, като преклузията по чл.266 ал.1 от ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуални правила. В случая с определение № 2310/07.06.2024 г. окръжният съд се е произнесъл по заявените с въззивната жалба доказателствени искания за задължаване на ответника по иска О. А. на основание чл.190 ГПК да представи в оригинал договор за банков кредит от 05.06.2012 г. и погасителен план и за задължаване на основание чл.192 ГПК на трето лице да представи в оригинал същите документи. Въззивният съд е констатирал, че исканията са били оставени без уважение от първоинстанционния съд, като е приел, че липсва основание ответникът да бъде задължаван да представи оригиналите, чиято автентичност той е оспорил, тъй като върху него не могат да бъдат възлагани неблагоприятните последици от непредставяне на доказателства, на които се основава ищцовата претенция. По отношение на искането за задължаване на третото лице да представи оригиналите окръжният съд е констатирал, че според вписването в копието на договора, същият е бил изготвен в два екземпляра, поради което липсва основание да се счита, че третото лице разполага с оригинал. С оглед на тези обстоятелства съставът на І т.о. намира, че не е обосновано противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, предвид изпълненото задължение на решаващия състав да се произнесе по направените с въззивната жалба доказателствени искания, като съдът не е задължен да ги допусне, ако прецени че първоинстанционния съд не е нарушил процесуалните правила с отказа си доказателствата да бъдат събрани. Въведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е мотивирано с явна необоснованост на въззивното решение и допуснато очевидно нарушение на процесуалния закон. Според касатора единственият мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска се базирал на изключването от доказателствата по делото на договора за кредит, но от останалите събрани доказателства се установявало, че кредитът е усвоен, а искането на ответника за представяне на оригинала на договора представлявало злоупотреба с процесуални права. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване според съдебната практика следва да се изведе от констатация на ВКС за допуснати особено тежки пороци от въззивния съд, като явната необоснованост трябва да е следствие на изградени от съда фактически изводи в противоречие с правилата на формалната логика, а нарушенията следва да накърняват основополагащите принципи на съдопроизводството. В случая въззивният съд е изложил съображения, че с оглед на разписаната в чл.430, ал.3 ТЗ форма за действителност на договора за кредит, възникването на правоотношението не може да се установява с други доказателствени средства. Спазването на принципите на състезателното начало и на равенството на страните не могат да се игнорират от съда само по твърдение за злоупотреба с процесуални права. Следва да се посочи, че цесионерът - кредитор, чиято е доказателствената тежест да установи възникването на задължението на ответника, не разполага с оригинала на договора, независимо от изявлението на цедента, че договорът е бил предаден на ищеца, като ответникът, който е оспорил автентичността на документа, е заявил пред първоинстанционния съд, че също не разполага с оригинала. В този смисъл изводът на въззивния съд, че неблагоприятните последици от непредставянето на документа не следва да се възлагат на ответната страна, не е изграден в нарушение на основни правни принципи при разглеждане и решаване на гражданския спор. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд