Определение № 641 от 18.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 368/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Авенди“ ООД, [населено място], подадена от адвокат В. Д., срещу решение №1348 от 28.07.2021 г. по в. гр. дело № 1680/ 2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №127 от 19.03.2021г. по гр. дело №10995/2020 год. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. В. С., извършено със заповед № HR315 от 03.07.2020 г. и заповед № 2833 от 03.07.2020 г. на „Авенди“ ООД, представлявано от управителя си Х. Д. Б., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Ответникът по касационната жалба - А. В. С., [населено място], не представя отговор по касационната жалба в законоустановения срок.

Въззивният съд е приел за установено по делото следното от фактическа и правна страна: между А. С. и „Авенди“ ООД е сключен безсрочен трудов договор от 12.07.2016 г., по силата на който С. е изпълнявала длъжността „Специалист развитие на пазара, он трейд“ при „Авенди“ ООД, както и, че ответникът е издал заповед №HR315/03.07.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение и заповед №2833/03.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Дисциплинарното наказание е наложено за множество нарушения.

При разглеждане на трудовия спор по същество, въззивният съд е направил изводи относно липсата на доказателства за извършването на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Наличието на интимни отношения между ищцата и нейния пряк ръководител Р. Й. са бил известни на всички и са съществували много преди посочената в заповедта дата. Служителите не са криели връзката си, а въпреки знанието за този факт, никой от висшестоящите им ръководители не са изразили несъгласието си с техните отношения, нито становище, че те пречат на коректното изпълнение на служебните им задължения. Не се установява и извършването на нарушения от ищцата във връзка с предоставянето на бонуси и двойни отстъпки в отклонение от политиката на работодателя, нито снабдяването само на конкретни обекти с бонуси по нерегламентиран начин. Доставката на различни бонуси се е осъществявала не само лично от служителите на работодателя, но и посредством доставчиците на някои от продуктите, като понякога няколко служители на дружеството са извършвали заедно доставките на различните заведения, за които отговарят. Практически отчитането на извършените дейности се е осъществявало по различен от разписания от работодателя начин, тъй като служебният таблет, предоставен на ищцата за тази цел, не е бил винаги използван точно в момента за отчитане на извършената дейност. Така обаче са отчитали работата си всички служители, като това е ставало със знанието и съгласието на техните ръководители, и до този момент не е било възприемано за нарушение по отношение на никой от служителите. Дори да се приеме, че някои от описаните в заповедта нарушения са действително извършени от ищцата, то те не са достатъчно тежки, за да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. При налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя. Въззивният съд е приел, че при определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание "уволнение", работодателят не е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, заложен в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Дори и да са извършени някакви нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, то те са несъществени, и съобразени с установената в ответното дружество практика. Отбелязано е, че не се установява до този момент ищцата да е имала други провинения, или да са били налагани някакви други наказания за нарушаване на трудовата дисциплина. С оглед на всички релевантни обстоятелства поотделно и съвкупно към въведените с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ критерии при определяне вида на дисциплинарното наказание, въззивният съд е достигнал до извода, че наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ е несъответно и несъразмерно по тежест на извършените от ищцата нарушения.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалният представител на касатора е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси, повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Допустимо ли е съдът да дава указания за отстраняване на нередовности в доказателствено искане.

2. Допустимо ли е в бързото производство съдът да отложи произнасяне по доказателствените искания с оглед наличието на нередовност.

3. Прилага ли се по аналогия разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ГПК в бързото производство, предвид специалната разпоредба на чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК.

Твърди се противоречие по въпросите с практиката на ВКС, обективирана в решение № 129 от 06.03.2017 г. по гр. дело № 4579/2015 г. на ІІ г.о.

4. Допустимо ли е съдът да приеме, че определена длъжност се заема при условията на ненормирано работно време, независимо, че във вътрешните актове на работодателя изрично е уредено фиксирано работно време. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. дело № 6369/2014 г. на ІV г.о.

5. При противоречия в показанията на свидетелите, поискани от насрещната страна за доказване на нейното твърдение, може ли съдът да приеме за доказани фактите, за които се провежда доказване чрез тях. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. дело № 6369/2014 г. на ІV г.о.

6. Допустимо ли е съдът да допусне свидетел, за чиято безпристрастност има обосновано съмнение. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. дело № 6369/2014 г. на ІV г.о.

7. Как следва да бъде преценявана доказателствената тежест на частни свидетелстващи документи?

8. Следва ли съдът да обсъди всички представени писмени доказателства.

9. Длъжен ли е съдът да обсъди доказателственото значение на вътрешните актове на работодателя и подписаните декларации на страната, че се е запознала с тях.

По въпроси 7, 8 и 9 се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. дело № 6369/2014 г. на ІV г.о. и в определение № 42 от 26.01.2017 г. по т.д. № 1080/2016 г. на І т.о.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалният представител на касатора е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси, повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /с обосновка за наличие на оскъдна или липса на съдебна практика по въпросите/:

1. При нередовност на доказателствено искане следва ли съдът да даде указания за отстраняването й или следва да остави искането без уважение.

2. Допустимо ли е в бързото производство съдът да отложи произнасянето по доказателствените искания поради насрещни искания за първото заседание по делото на основание разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ГПК, предвид специалната разпоредба на чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК.

3. Какво е значението на установеното във вътрешните актове на работодателя фиксирано работно време, с което служителят е декларирал, че е съгласен, респ. допустимо ли е да се установява със свидетелски показания наличието на ненормирано работно време.

Поддържа се в изложението, че въззивното решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Посочено е, че съдът е допуснал множество процесуални нарушения, във връзка с които са изслушани свидетелски показания, чието допускане твърди, че е било недопустимо и е основал крайният си акт на тях.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1348 от 28.07.2021 г. по в. гр. дело № 1680/2021 г. на Варненския окръжен съд.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.

Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Повдигнатите в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК въпроси са неотносими, защото след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, независимо с чии процесуални усилия са събрани те, въззивният съд е направил извод, че голяма част от нарушенията не са извършени, а останалите са несъществени и не може да обусловят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно критериите по чл.189, ал.1 КТ.

С определение №93 от 09.03.2022 г. е присъединено ч. гр. дело №367/2022 г. на Върховния касационен съд, IІІ г.о. към гр. дело №368/2022 год. на Върховния касационен съд, IІІ г.о. за произнасяне в общо производство.

Частното гр. дело №367/2022 г. на Върховния касационен съд, IІІ г.о. е образувано по частна жалба на „Авенди“ ООД, със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Д., срещу определение №3466 от 01.10.2021 г. по гр.д. №1680/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решение №1348 от 28.07.2021 год. по гр.д. №1680/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските.

Процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че подадената молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е депозирана в законоустановения срок. Изложени са съображения, че макар съдът да е посочил, че решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от датата на обявяването му, срокът тече от връчването на препис от решението. В последното открито съдебно заседание по делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 28.07.2021 г., но решението е било обявено на 03.08.2021 г. Развити са съображения относно процедурата по обявяване на решение в регистъра на съдебните решения. Навежда се и довод, че решението е обявено най-рано на 03.08.2021 г., доколкото това е датата, на която за първи път е било достъпно по електронен път. Посочена е и практика на ВКС в този смисъл. Сочи се, че изводите на съда противоречат на чл. 64 ЗСВ и на охранявания с него принцип на публичност на съдебния процес. В заключение, жалбоподателят счита, че съдът е нарушил правилата относно определяне на началния срок за обжалване на решението, в частност – обжалваното определение противоречи на чл. 315, ал. 2 ГПК и задължителната практика по прилагането му.

Ответникът - А. В. С., не представя отговор по частната жалба в законоустановения срок.

С определение №10913 от 14.05.2018 г. по гр.д. №11515/2016 год., Варненският окръжен съд е оставил без уважение молбата на „Авенди“ ООД за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че решение № 1348 е обявено на 28.07.2021 г. Неправилно въззивният съд е приел за просрочена подадената молба за изменение на решението в частта за разноските.

Съобразно ТР №12/2012 от 11.03.2013 г. по тълк. дело №12/2012 г. на ОСГК на ВКС срокът за подаване на молбата за изменение на решението в случая е започнал да тече от момента на връчване на препис от решението – 10.08.2021 г. и молбата е подадена в срок на 03.09.2021 г. Това е така, защото В ТР са посочени изчерпателно предпоставките, при които разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК е приложима. Те са съдът в открито заседание по разглеждане на делото да посочи на коя дата ще обяви решението си и да го направи не по-късно от предварително определената дата. Това се отнася и за случаите, когато съдът е вписал решението си по-рано от определената дата. Началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване и в този случай е датата, посочена в последното по делото заседание. Това е така, тъй като правата на страните не се нарушават, а напротив те имат и по-дълъг срок за обжалване. Когато решението е вписано след датата, обявена на страните от съда, предвид невъзможността да се гарантира целия срок по чл.259 и чл.283 ГПК, то началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване, е връчването на съобщението, с което страните се уведомяват, че актът е изготвен и получават препис от него. В този случай приложими са правилата на общия исков процес. Това изрично трябва да бъде указано от съда. В случай, че съдът връчи на страните препис от решението по реда на чл.7, ал.2 ГПК, в което е указан различен срок за обжалване от обявеното по чл.315, ал.2 ГПК, тогава по аргумент от чл.62, ал.3 ГПК, срокът ще тече от най-благоприятния за страната начален момент.

В разглеждания случай не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК, защото въззивният съд, в проведеното на 15.07.2021 г. открито съдебно заседание е посочил, че ще обяви решението в законоустановения двуседмичен срок – 28.07.2021 г., а решението е обявено в регистъра на съдебните решения на 02.08.2021 г.

Ето защо обжалваното определение трябва да бъде отменено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.