Определение № 501 от 19.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 923/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. А. чрез пълномощника адв. Я. Я. срещу решение № 4795 от 25.10.2018г по в.гр.дело № 689/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №3781 от 09.07.2018г на Районен съд-Разлог .В трудов спор за законосъобразност на наложено със заповед №РД19-13 от 27.11.2013г на Началника на РУ на МОН ,гр. Благоевград дисциплинарно наказание „уволнение”, искът на касаторката за неговата отмяна и за възстановяване на работа на длъжността „директор” на Разложка професионална гимназия ”Никола Стойчев” [населено място], е бил отхвърлен. След самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства Благоевградски ОС е приел за установено от фактическа страна, че с протокол №8089403-35/25.10.2017г на назначена от Министъра на образованието комисия, са констатирани многобройни нарушения в организацията на училищното обучение и при контролната дейност на директора на гимназията ,в.т.ч. на задълженията по чл.258 ал.1 ЗПУО, неспазване на държавните стандарти по чл.22ЗПУО,нарушение на редица нормативни финансово - административни изисквания при административно- управленската дейност; отн.трудовите правоотношения, и назначенията на педагогическия и непедагогически персонал, при санкционирането на учениците; по учебната дейност, провеждането на учебните занятия, при воденето на задължителна училищна документация и възложени дейности при управлението на имуществото на училището, всяко от които подробно конкретизирани по време, място и начин на извършване в периода 13.10.2016 г. –13.10. 2017г. и описани в 22 основни точки в заповедта за уволнение като съставляващи действия и бездействия на директора на Разложката професионална гимназия в нарушение на нейните основни задължения и на трудовата дисциплина. Въззивният съд решаващо е изтъкнал ,че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата не оспорва осъществяване от нейна страна на част от вменените й нарушения,описани в заповедта в раздел I от заповедта, т.1.2, т.2, т.3.1, 3.3, 3.5, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8.2, т.9.1 и 9.2, т.10, ,т.11.1 и 11.2, т.11.4, т.12,3, т.14, т.15, т.16.1; раздел II от заповедта т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6.1, 6.2 и 6.3 Не е възприел твърдението на ищцата ,че тези нарушения са допуснати при липсата на вина от нейна страна за осъществяването им,отхвърлил е довода за липса на вредоносен резултат от допускането им ,както и довода за липса причинна връзка между нарушенията, вредата и вината,като основни елементи, даващи възможност да се реализира дисциплинарна отговорност. Въззивният съд е приел нарушенията за доказани позовавайки се на всички обстоятелства по делото, включително и с оглед показанията на изслушаните свидетели,на които трудовата функция се изразява в осъществяване на контрол върху дейността на други работници или служители Като взети предвид от съда са изтъкнати приложенията и справките към констативния протокол, връчен на ищцата и най-вече писмените обяснения на същата, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признават нарушенията. Признанието на нарушението на трудовата дисциплина по този ред е оценено като извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти .Въззивният съд не е изключил възможността да се установи обратното,но решаващо е приел,че нарушения на А. са доказани като осъществени с нейни действия, а за част – с бездействие. Задълженията на директора са да планира,организира, ръководи и отговаря за държавната политика в областта на образованието,учебно - възпитателния процес, цялостната административно - управленска и финансова дейност в училището, да осъществява системен контрол върху този процес и резултатите от него.Доказателства и признанията на ищцата са обусловили извод ,че същата не е изпълнявала основните си трудови задължения, вменени й с трудовата характеристика по организация и контрол относно цялостната дейност на училището точно и добросъвестно, при това за продължителен период от време- повече от година. Налице е системност, за основанието по чл.190, ал.1, т.3 КТ съставомерна е съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността на три или повече разнородни нарушения, което в случая е налице. Характера на нарушенията на трудовите задължения на ищцата, като директор на учебно заведение, изключват извод за липса на вредни последици от неизпълнението им, доколкото те пряко, непосредствено и в изключително голяма степен негативно са повлияли правилното протичане на учебния процес в училището, което е ръководила, върху качеството на образователния процес и върху спазването на образователните стандарти. Съдът е изложил и съображения по доводите на касаторката ,че няма вина за нарушенията. Квалификацията на въззивния съд е за противоправни и виновно извършени от нея системни нарушения, при условието на груба небрежност Ищцата е съзнавала осъществяването им, но е допуснала извършването им, при това - при условието на системност. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1, т.3 ГПК по няколко въпроса предвид твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил по отделни пунктове възраженията на ищцата като жалбоподател и няма обстоен анализ на събраните доказателства – не е посочено на кои от доказателствата дава вяра и на кои не ,поради което е неясно как е стигнал до извода за наличие на нарушение. Поради това се изтъква и чл. 280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на решението Не е обсъдено изтъкнатото от ищцата по една от точките в заповедта ,че не е имало основание да се спре стипендия на ученик сирак, т.е не е нарушение,че стипендията не е била спряна. Съдът не е посочил кои точно са нарушените норми ,очевидно неправилно е приетото ,че ищцата не оспорва констативния протокол предвид изрично заявеното пред съда, че ищцата го оспорва по съдържание .Още с исковата молба е заявено ,че ищцата не е извършила нарушенията по заповедта и при тази позиция на касаторката съдът се позовава на признание. Формулираните по основанието на чл. чл. 280 ал.1, т.3 ГПК правни въпроси са: 1.Задължен ли е въззивният съд точно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не ? 2. Правилно ли съдът приема ,че не е налице оспорване на извършените нарушения от ищеца при случай че в исковата молба е посочил изрично: ”в този смисъл аз оспорвам факта ,че са налице дисциплинарни нарушения ,такива каквито са описани в заповедта”и допълнително: „заявявам че оспорвам това доказателство – консативния протокол, досежно съдържанието му за констатираните в него нарушения „ 3.Правилно ли съдът приема, че ищецът не е поискал да докаже претенциите си към протокола, след като в молба от 02.04.2018г е поискал многобройни доказателства и дали въобще доказателствената тежест е върху него 4.Правилно ли съдът приема, че е налице безсъмнена установеност на извършените нарушения при условие,че не е обсъдил поотделно събраните доказателства и не е установил на кои основава решението си. Основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа с оглед извод на БОС,че служителят трябва да докаже направените от него възражения срещу изводите в констативния протокол, т.е да опровергава съдържанието му, в трудово дело.Въпросът се сочи като разрешен в противоречие с практика на ВКС, според която доказателствената тежест се носи от работодателя.Изтъква се определение №980/2012г по гр.д № 227/2012г ІІІ г.о. Ответникът по жалбата РПГ„Никола Стойчев ” [населено място] оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор.В случая са налице системни нарушения и е неоснователно твърдението че въззивният съд не е обсъдил доказателствата, нито относно нарушенията е нарушено изискването за възлагане доказателствената тежест на работодателя. Няма противоречие с практика на ВКС по въпроса. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване поради противоречиво разрешаване от въззивния съд на въпроса за доказателствената тежест при установяване на нарушенията на трудовата дисциплина в трудовия спор за законосъобразност на дисциплинарно уволнение ,когато нарушенията са констатирани с протокол от проверяващи органи.Доказателствената тежест е за работодателя в трудовия спор, както се поддържа и от защитата, но обжалваният съдебен акт не съдържа противното правно разрешение. Касаторът игнорира напълно доказателственото значение на обясненията по чл.193 КТ, когато от фактическа страна действията или бездействията, вменени като нарушения се признават, но се изтъкват възражения по оценката на фактите като основание за дисциплинарна отговорност, за квалификацията на поведението като нарушение или се поддържа липса на вина, или вреда. Като влага във въпроса разрешения, каквито въззивното решение не съдържа и като извежда значението на въпроса от теза за ирелевантност на признания относно факти в писмените обяснения - което е противно на застъпеното в практиката на ВКС принципно разрешение ,че при доказване на нарушенията се вземат предвид и тези признания, защитата не аргументира основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Обосновка на цитираното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е предложена в изложението - по всички поставени в тази връзка въпроси. В отговор на първия от въпросите е налице установена практика на ВКС, включително тълкувателна, с която въззивното решение е съобразено и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е налице.Следва да се добави, че в настоящия случай не са били събрани противоречиви доказателства както се постулира във въпроса, за да се изтъква на кои от тях съдът основава решението си и на кои не. Останалите въпроси интерпретират превратно изводите на въззивния съд. Тези изводи са изградени в обратна на възприетата от касатора последователност: не липсата на оспорване е обосновала извод за извънсъдебно признаване на факти, а след като е налице извънсъдебно признаване на факти, е преценено доколко се поддържа оспорването им от страната в процеса, като от анализа на обстоятелствената част на исковата молба е прието, че се оспорват предимно изводите на проверяващите и дисциплинарния орган.При поставянето на останалите въпроси касаторът необосновано счита, че защитата му с иска е била възприета от съда като липса на съдебно оспорване.По отношение на констативния протокол - като частен писмен документ, заявеното от ищцата „оспорване на съдържание” не е произвело процесуални последици и не е променило доказателствената тежест за установяване на засвидетелстваните обстоятелства.Доказателствена тежест на ищцата за опровергаване съдържание на свидетелстващ документ не е възлагана .Съдът е посочил съвкупността от доказателства при преценката си,включително отчитайки извънсъдебното признаване на фактите; включително че в обясненията ищцата не е отричала ,че се касае за нейни нарушения като директор на гимназията при фактическите констатации на проверяващите, които нарушения в своя обем са достатъчни за да се направи извод за системен характер, за естеството и признаците им от обективна и субективна страна и за съответствието на наложеното наказание по тежест. Предвид вече изложеното, Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема поддържаната от защитата обосновка на основание по чл. 280, ал.2 ГПК, като същевременно не намира,че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба претендира разноски установени в размер на 1200 лева за адвокатска защита.Сумата е пратена по банков път Разноски се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.