Определение № 336 от 07.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1775/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение №260075/07.05.2021г. по в.т.д.№14/2021г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С него е потвърдено решение №260011/03.11.2020г. по т.д. №6/2020г. на Разградски окръжен съд, с което НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ „Св. И. Р. - Р.“ АД, [населено място], сумата общо в размер на 617 301 лева на осн. чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.59 от ЗЗО, представляваща стойността на извършена болнична дейност, както следва: за м. януари 2016г. - сумата от 56 411 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки; за м. февруари 2016 г. - сумата от 91 912 лв., от които 91 447 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки и 465 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични процедури; за м. март 2016г. - сумата от 161 109 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки; за м. април 2016г. - сумата от 60 912 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки; за м. юни 2016г. - сумата от 79 869 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки; за м. юли 2016г. - сумата от 27 570 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки; за м. август 2016г. - сумата от 48 245 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки; за м. октомври 2016г. - сумата от 48 695 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки; за м. ноември 2016г. - сумата от 24 677 лв., от които 14 103 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки и 10 574 лв., представляваща стойността на незаплатени амбулаторни процедури; за м. декември 2016г. - сумата от 17 901 лв., представляваща стойността на незаплатени клинични пътеки, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Касаторът счита въззивното решение за неправилно поради това, че въззивният съд необосновано е приел, че са налице всички предпоставки за заплащане на процесната медицинска помощ и вложените медицински изделия. Поддържа, че предявените претенции за процесните месеци на 2016г. са неоснователни, защото дейностите не са договорени, няма изрично решение на НС на НЗОК за закупуването им, а и поради факта, че отчетните документи за тези дейности не са представени в законоустановените срокове. В тази връзка излага съображения за неправилно тълкуване и приложение на нормите на Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на НЗОК, както и на сключения индивидуален договор. Счита, че ако се приеме, че плащане е дължимо за всяка дейност, осъществена от изпълнител на медицинска помощ, дори неотчетена по установения ред, това би означавало да се признае правото на този изпълнител по всяко време /едностранно/ да променя предмета на договора си с НЗОК. Изтъква, че всяко несъблюдаване на Закона за бюджета на НЗОК ще има за последица промяна на параметрите на приходната или разходната му част Излага съображения за противоречие на постановеното въззивно решение с Решение №2/22.02.2007г. по к.д.№12/2006г. на Конституционния съд на РБ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател обосновава приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречие на правните изводи на въззивния съд с Решение № 2/22.02.2007г. по к.д. № 12/2006г. на Конституционния съд на РБ, относно съдържанието на разпоредбата на чл.35 от ЗЗО. При позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи като обуславящ въпроса: „Има ли колизия между правни норми от един и същи ранг?“, като в изложението се съпоставят разпоредбите на чл.22-23 от ЗЗО, чл.4 от ЗБНЗОК за 2016г. чл.119 от Закона за публичните финанси и чл.35 от ЗЗО. Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е разрешаван противоречиво от съдилищата. Излага съображения и за наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът МБАЛ „Св. И. Р. - Р.“ АД, [населено място], поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение в атакуваната част, въззивният съд е приел за безспорно, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях на основание чл.59 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицински дейности за 2015г. Договор за оказване на болнична помощ /БМП/ по клинични пътеки № 170197/25.02.2015г..; Договор за извършване на амбулаторни процедури № 170423/27.05.2016г.; Договор за извършване на процедури №170423/27.05.2016г. и допълнителни споразумения към същите. Приел е за безспорно между страните и установено от събраните по делото доказателства, че през отделните месеци на 2016г. ищецът е извършил реално надлимитната болнична дейност по клинични пътеки на посочената в исковата молба стойност. Въз основа на заключението на комплексната съдебно – медицинска и икономическа експертиза, е приел, че претендираните за заплащане надлимитни дейности представляват в по – голямата си част оказана спешна медицинска помощ. Във връзка със спорния въпрос относно заплащането на извършените от лечебното заведение надлимитни медицински дейности, решаващият състав е извършил анализ на приложимите разпоредби на чл.25, чл.26, чл.55, чл.55а ЗЗО и чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. При анализа на посочените нормативни разпоредби е приел, че при осъществяване на дейностите по предоставяне на болнична медицинска помощ заплащането на същата се извършва в рамките на предварително определен по месеци, тримесечия и за годината бюджет. Коригиране на месечните стойности е възможно в рамките на предварително определения бюджет и по предвидения в правилата ред. Надвишаването на лимитите следва да се заяви по нарочно предвидена процедура, като приоритет за заплащане е даден на дейностите извършени при оказване на спешна медицинска помощ. Позовавайки се практиката на ВКС / решение по т.д.№1916/2019г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д.№2530/2019г. на ВКС, ІІ т.о./ е посочил, че смисълът на нормите, към които препраща предвиденото в договорите ограничение относно отчитане и заплащане на дейностите само в обхвата на Приложение №2, е да се планира дейността, с оглед бюджета на НЗОК, но никъде не е посочено, че се изключва правото на уговореното заплащане за извършена дейност. Изпълнението на задължението от страна на болницата да осигури правата на здравноосигурените лица не може да лиши болницата от право на плащане, дължимо от НЗОК. Ограничението, предвидено в чл.40, ал.2 от договора, не може да изключи това право, защото поставя болницата в невъзможност да изпълни задължението си точно и в съответствие с уговореното, с което пряко се накърняват правата на здравноосигурените лица. Въззивният състав на Варненски апелативен съд е изтъкнал, че процесните вземания представляват заплащане на предоставена помощ, която в преобладаващата си част е спешна, подробно индивидуализирана с индекс „С“ в приложените по делото справки и установено в заключението по допуснатата ССЕ, като посоченото обстоятелство, както и фактическото извършване на дейностите не са оспорени в производството. Посочил е, че спешните дейности са отчетени, като са подадени заявления по чл.16, ал.2 от Правилата за увеличение на месечните стойности, а по отношение на останалата дейност с планов характер са подадени уведомления, в които са посочени причините за провеждането им – лицата са били включени в листа на чакащите или са били с хронични заболявания, които са обострили състоянието им. Също е изложил като довод, че в хода на производството не са наведени твърдения неплащането на процесните суми да се дължи на надхвърлен бюджет на НЗОК. Констатирал е, че с приложено решение на Надзорния съвет на НЗОК за освобождаване на останалите средства в „Резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи“ към 20.12.2016г., освободените средства са насочени за плащане на заявените и отчетени дейности и предоставени лекарствени продукти, каквито процесните не са. Също е приел за неоснователно възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, като е посочил, че то не съдържа характеристиките на периодично плащане, посочени в ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Не е налице първото поддържано основание за допускане на касационно обжалване - противоречие на въззивното решение с решение на Конституционния съд на РБ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е повторил оплакванията от касационната жалба за противоречие на обжалваното решение с Решение № 2/22.02.2007г. по к.д. №12/2006г. на Конституционния съд на РБ, но не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, по отношение на който е осъществено твърдяното противоречие. Съгласно задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, липсата на посочен от касатора правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 от ГПК е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Допълнителен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и недоказването на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото мотивите на обжалваното решение не съдържат изводи, влизащи в противоречие с цитираното решение на Конституционния съд на РБ, чийто предмет е конституционосъобразността на разпоредби от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. То не съдържа произнасяне по конституционосъобразността на приложим към настоящия спор нормативен акт. Въпросът, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, не отговаря на общия критерий за достъп до касация, доколкото не отразява съображенията на въззивния съд, обусловили правните му изводи за основателност на предявения иск, а изразява тезата на касатора за извършено от въззивния съд противоречиво тълкуване на приложимата към спора нормативна уредба. Не е налице и соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, „точното прилагане на закона и развитието на правото“ формират едно общо основание за допускане на касационния контрол. Релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, само ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез корективното й тълкуване, когато тя е неясна, непълна или противоречива, както и когато е налице необходимост от промяна на създадената от съдилищата неправилна съдебна практика по приложението на относимата правна норма, или макар и правилна, но формирана при други обществени условия, тази практика се нуждае от осъвременяване. В случая касаторът поддържа, че е налице необходимост от разкриване на точния смисъл на разпоредбите на чл.22-23 от ЗЗО, чл.4 от ЗБНЗОК за 2016г., чл.119 от Закона за публичните финанси и чл.35 от ЗЗО. По въпроса дали съществува задължение на НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности и дали са действителни уговорките в индивидуалните договори между НЗОК и изпълнителите на болнична медицинска помощ, с които плащането от НЗОК се ограничава до определени стойности, е налице практика на ВКС, обективирана в решение №152/02.02.2021г. по т.д.№385/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №169/16.02.2021г. по т.д. №1916/2019г. на ВКС, II т.о. и др. Съгласно постоянната практика на ВКС здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 от ЗЗО при превишаване на месечния лимит. Здравноосигурените лица, на които е престирана медицинска помощ над стойностите по Приложение №2 за съответния месец, биха я получили през същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година при включването им в листата на чакащите по чл.21, т. 4 от Методиката. Във всеки от посочените случаи се дължи плащане от бюджета на НЗОК за предоставената медицинска помощ, доколкото извършените дейности са в обхвата на гарантирания пакет здравни дейности, като НС на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на съответните РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на основание чл.26, ал.2 от ЗЗО. Предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне от заплащане на извършената дейност. Основание за извода, че предоставената на здравноосигуреното лице медицинска помощ и вложените медицински изделия в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, подлежат на заплащане от НЗОК, съответно РЗОК, независимо, че са в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/, са разпоредбите на чл.25 и чл.26, ал.2 от ЗЗО, уреждащи задължителен резерв в бюджета на НЗОК. Възможност за заплащане на медицинската дейност и медицинските изделия извън размера на определените стойности в приложение №2 е предвидена също в разпоредбата на чл.22, ал. 4 от Методиката, приета с ПМС №94/24.04.2014г. и чл.21, ал.6 от Методиката, приета с ПМС №57/16.03.2015г. Наличието на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, изключва наличието на селективното основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Неоснователни са и доводите на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите на акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по – горе пороци не са налице. Отделно, доводите и аргументите на касатора, с които обосновава очевидната неправилност на въззивното решение, са относими единствено към касационното основание по чл.281, т.3 от ГПК. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд