Определение № 31 от 16.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5181/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], А. Н. К. /заместена от своите наследници по закон Н. В. К. и А. В. К. от [населено място]/ и М. Н. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № ІІІ-98 от 05.08.16г., постановено по гр.д.№ 1048/16г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ с-в, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 9 от 07.04.16г. по гр.д.№ 232/12г. на Несебърския районен съд, с което е уважен предявеният от Национална спортна академия “В. Л.”, [населено място] против [фирма], [населено място], А. Н. К. и М. Н. Б. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор 51500.510.127 по КККР на [населено място], с площ от 2667 кв.м., оцветена с жълт цвят на скицата на вещото лице М.Г. между буквите АБВГДЕЖ, неразделна част от решенето. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че през 2008г.на ответниците в първоинстанционното производство А. К. и М. Б. е възстановено по реда на ЗСПЗЗ /Р № Ж 45 от 28.10.08г. на ОСЗГ/ правото на собственост върху лозе от 6 дка в землището на [населено място], м.”А.”, понастоящем поземлен имот с идентификатор 51500.510.127 по КККР на [населено място]. С нот.акт № 124/08г. същите са продали 1/2 ид.част от имота на ответното дружество. Процесната реална част от възстановения имот с площ 2667 кв.м. попада в територия, в която през 1974-1975г. е извършено от държавата строителство на Учебно-спортен комплекс, включващ почивни домове, столова, складови бази, тенис-кортове, игрища, асфалтови алеи, озеленяване и др., предоставени за нуждите на ищеца Национална спортна академия. Първоначално целият терен на комплекса е бил ограден, като след 1990 г. отделни сектори на оградата са започнали да бъдат премахвани от трети лица и до 2012г. е премахната цялата ограда. С влязло в сила решение № 99 от 24.07.13г. по гр.д.№ 997/13г. на БОС ответниците по настоящото дело са осъдени да възстановят на ищеца владението върху процесните 2667 кв.м. от ПИ № 51500.510.127 по КК на [населено място], м.”А.”. При тези фактически данни съдът е приел, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост и че направеното от него изменение на иска чрез увеличение на претендираната площ от 2196 кв.м. на 2667 кв.в. е допустимо и се е наложило поради констатирани от вещото лице разлики в конфигурацията и площта на имота, както и че осъщественото от държавата комплексно мероприятие върху терена е пречка за неговата реституция в стари реални граници съгласно разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ, включително и върху незасегнатите пряко от строителството части. Посочено е, че събарянето на оградата след 1990г. не е пречка за установяване границите на осъщественото мероприятие, което е със заснети и нанесени граници по кадастралния план от 1979г., одобрен със застроителния план от 1985г. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Допустимо ли е да се извършва изменение на иска под формата на уточнение и/или изменение, ако по делото няма спор относно индивидуализацията на процесния имот, който да е довел до неяснота в предмета на спора; 2. Длъжен ли е ищецът да докаже фактите, от които произтича правният му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост; 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички събрани доказателства; 4. Допустимо ли е индивидуализацията на процесния имот да се извършва чрез експертиза, изготвяна в хода и за целите на друго съдебно производство; 5. Може ли изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване да се основава на доказателства, за който се твърди, че е предоставен, не е индивидуализиран с никакви индивидуализиращи белези - по местоположение, поне три граници (съседи), евентуално площ; 6. Ако в акт за държавна собственост са посочени само сгради, предоставени за стопанисване от държавата, включва ли това предоставяне и терена към сградите и ако да - в какъв обем - само прилежащата към актуваните сгради площ, необходима за обслужването им и въобще как се определя теренът, който също евентуално се приема за предоставен, заедно със сградите; 7. Длъжен си е съдът при преценка относно наличие на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ да изследва каква част от имота е обхваната от мероприятието, има ли незастроената част от терена обслужващо значение, има ли такава част от земеделския имот, върху която не са изградени строежи и съоръжения по смисъла на § 1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и която не представлява прилежащ терен към тези строежи и съоръжения, която част да подлежи на реституция и 8. Попада ли теренът извън необходимо прилежащия за нормалното функциониране на съоръжението в дефиницията на застрояване съгласно § 1в, т.1 и т.2 и § 1г ДР ППЗСПЗЗ, което да е пречка за законосъобразно провеждане на реституция. Поддържа се, че шестият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, а останалите са решени в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба - 26.09.16г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Следователно допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. По отношение на първия поставен въпрос касаторите се позовават на противоречие с Р № 253 от 18.05.10г. по гр.д.№ 1114/09г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че ако в хода на процеса се установят обстоятелства, които водят до неяснота кой е спорният имот /напр. защото имотът е индивидуализиран по стар план или защото според установения градоустройствен статут е съществено разминаване в твърдяната площ/, съдът следва да даде възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си. В случая никакво противоречие на обжалваното решение с приетото в това решение не е налице, тъй като и въззивният съд е възприел това становище, позовавайки се изрично на него, нито касаторите сочат конкретно в какво се изразява противоречието. Липсва противоречие и по втория въпрос с ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС, според което ищецът по предявен отрицателен установителен иск следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел тези твърдения за доказани. Според това тълкувателно решение правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице не само когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, но и когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Третият поставен въпрос също е решен в съответствие с посочената от касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС- Р № 331 от 19.05.10г. по гр.д.№ 257/09г., ІV г.о., Р № 217 от 09.06.11г. по гр.д.№ 761/10г, ІV г.о. и др., отнасяща се до задължението на съда да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото. В случая тези изисквания са спазени, като въззивният съд не само е препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, но е изложил и собствени мотиви по направените във въззивната жалба оплаквания. Следващият /четвърти/ въпрос не кореспондира на данните по делото и по него във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като при индивидуализацията на имота съдът се е позовал единствено на събрани в настоящото производство доказателства, а не на изготвената по посоченото по-горе гр.д.№ 997/13г. на БОС експертиза, неразделна част от постановеното по това дело решение. Обстоятелството какви данни е ползвал ищецът за да индивидуализира своята претенция няма отношение към валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, нито е налице противоречие на въззивното решение с Р № 81 от 08.07.14г. по гр.д.№ 5665/13г. на ВКС, ІІІ г.о., на което касаторите се позовават. Същото важи и за петия въпрос, по отношение на който въззивният съд е приел, че липсват пречки за индивидуализацията на целия терен, върху който е осъществено мероприятие от държавата, тъй като до 1990 г. същият е бил изцяло ограден, а границите му са били заснети и нанесени по кадастралния план от 1979г., поради което посоченото от касаторите Р № 16 от 0802.13г. по гр.д.№ 621/12г. на ВКС, І г.о. няма отношение към разглежданата хипотеза. Следващият въпрос е свързан с преценката на доказателствата и няма значение за крайните изводи на съда, поради което също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, нито е налице противоречие с представеното решение от 14.08.14г. по гр.д.№ 9024/10г. на СГС, ІІ-д, г.о., постановено във основа на други доказателства за друг имот. Във връзка с него следва да се отбележи, че дори да се приеме, че на ищеца са предоставени изрично от държавата само сгради, след като тези сгради са част от изградения от нея преди влизане в сила на ЗСПЗЗ учебно-спортен комплекс, който се ползва от ищеца, съгласно цитираното по-горе ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС и в тази хипотеза за него е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост. По отношение на този и на последните два въпроса следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС - посоченото от касатора Р № 137 от 04.11.13г. по гр.д.№ 2383/13г., ІІ г.о, Р № 102 от 10.06.15г. по гр.д.№ 386/15г., І г.о. и др., налице е пречка за реституция по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, вр. с § 1в ДР ППЗСПЗЗ и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие, както е в случая. От това следва, че в тази хипотеза съдът не е длъжен да изследва има ли незастроена част от терена, тъй като това обстоятелство е правно ирелевантно. Представените от касаторите решения на ВКС - № 457 от 09.12.11г. по гр.д.№ 1591/10г., І г.о.; № 65 от 18.04.13 по гр.д.№ 769/12г., І г.о. и № 115 по гр.д.№ 25/84/02г., ІV г.о. се отнася за различни от настоящата хипотези и противоречие с тях не е налице. По отношение релевираното пред настоящата инстанция възражение за родова неподсъдност на спора пред районния съд следва да се отбележи, че тази подсъдност съответства на определената от първоинстанционния съд цена на иска /под 50 000 лв. след неговото изменение съгласно чл.104, т.3 ГПК/ и този въпрос не може да се повдига от касаторите в настоящото производство съгласно чл.70, ал.1 и чл.119, ал.1 ГПК. С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.