Определение № 1229 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4960/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по делото - ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител гл. инспектор Н. Н. и ответниците Т. П. Т., С. Т. Т., "Томи Арт Строй" ООД и "Ти Джи Козметикс" ООД, чрез адв. Н. Ш., срещу решение № 141/17.07.2025 г., поправено с решение № 153/17.09.2025 г., постановени по в. гр. д. № 241/2025 г. на Пловдивския апелативен съд.

С касационната жалба на КОНПИ решението се обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 166/18.02.2025 г. по гр. д. № 1867/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Комисията срещу Т. П. Т., С. Т. Т., "Томи Арт Строй" ООД, "Ти Джи Козметикс" ООД иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, на основание чл. 153 ЗОНПИ, както следва: на стойност от 682 282, 20 лв., представляващи сбор от стойността на подробно описани недвижими имоти, сума в размер на 205 362,20 лв., представляваща левова равностойност на иззети лични средства от сейф с номер "...." с ползвател М. Т. Т. и пълномощник Т. П. Т. при извършено на 01.03.2019 г. претърсване и изземване по реда на чл. 163 НПК в обществен трезор на банков клон на "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД от разследващ орган при Отдел "Икономическа полиция" на ОД МВР – гр.Пловдив и сума в размер на 38 000 лв., представляваща предоставени и невъзстановени лични вноски от С. Т. Т. и Т. П. Т. на дружество "Ти Джи Козметикс" ООД.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

С касационната жалба на ответниците по иска Т. П. Т., С. Т. Т., "Томи Арт Строй" ООД и "Ти Джи Козметикс" ООД, решението се обжалва в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение № 166/18.02.2025 г. по гр. д. № 1867/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, са уважени исковете на КОНПИ и е отнето от ответниците в полза на държавата имущество на обща стойност 295 320,17 лв., както следва: от С. Т. Т. сума в размер на 244 283,17 лв., представляваща левовата равностойност на иззети лични средства от сейф с номер "..." с ползвател С. Т. Т. при извършено на 01.03.2019 г. претърсване и изземване по реда на чл. 163 НПК в обществен трезор на банков клон на "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД от разследващ орган при Отдел "Икономическа полиция" на ОД МВР –гр.Пловдив; от Т. П. Т. сума в общ размер на 8 767 лв., представляваща сбор от иззети лични средства при извършен обиск на Т. П. Т. по реда на чл. 164 НПК, извършен на 01.03.2019 г. от разследващ орган при Отдел "Икономическа полиция" на ОД МВР – гр.Пловдив; от "Томи Арт Строй" ООД поземлен имот с идентификатор № ..... по КККР на [населено място], общ. Родопи – НИВА, с площ 6 668 кв. м., четвърта категория земя в местността "Т. П".

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено, че срещу ответниците Т. П. Т. и С. Т. Т. е започнала проверка за притежаване на незаконно придобито имущество след получено от ТД на КОНПИ уведомление от Окръжна прокуратура Пловдив за привличането им като обвиняеми по ДП № 469/2018 г. по описа на сектор "Икономическа полиция" при ОДМВР, пр. пр. № 9993/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура Пловдив за извършено от Т. П. Т. престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т.2, т.3 и т. 5, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и за извършени от С. Т. Т. престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т.2, т.3 и т. 5 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, които попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗОНПИ. Проверката обхващала периода 19.03.2009 г. - 19.03.2019 г. по отношение на Т. П. Т. и 18.03.2009 г. - 18.03.2019 г. по отношение на С. Т. Т.. Доколкото е установено, че проверяваните лица участват в управлението и собствеността на търговските дружества "Томи Арт Строй" ООД и "Ти Джи Козметикс" ООД е прието, че дружествата са контролирани юридически лице по смисъла на § 1, т. 6, б. "а" от ДР на ЗОНПИ и също следва да са обект на проверката: "Томи Арт Строй" ООД за периода от 10.09.2014 г. до 18.03.2019 г., а "Ти Джи Козметикс" ООД за периода от 18.04.2011 г. до 18.03.2019 г. В резултат на констатациите при тази проверка е внесено от КОНПИ искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество.

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е приел, че общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците Т. за проверявания период възлиза на 583 346,80 лв., а общият размер на обичайните и извънредни разходи на ответниците за проверявания период възлиза на 428 621,88 лв. С оглед посочените стойности е определил, че нетният доход възлиза на 154 725,80 лв. Съпоставката на нетния доход и стойността на наличното в края на проверявания период имущество 638 179,17 лв. е обусловила извода за наличие на релевантното /над 150 000 лв./ значително несъответствие от 483 453,37 лв. За да отхвърли обаче иска като неоснователен, окръжният съд е приел, че установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица не е достатъчно за отнемането му. Доколкото именно образуването на наказателно производство е сезиращото Комисията основание, въз основа на което започва нейната проверка, водеща до образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, съдът следва да изследва и наличието на връзка между престъпната дейност, заради която е образувано наказателното производство, и доходите, послужили за придобиване на имуществото. Посочил е, че отнемането на имущество от страна на държавата съставлява намеса в правото на мирно ползване на собствеността и съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, при осъществяването му - съдът дължи проверка за пропорционалност. Като е съобразил това, окръжният съд приел, че доказателства от ищеца за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за проверката пред Комисията и за производството пред съда по отнема, не са ангажирани. Ищецът се е позовал на обвиненията, повдигнати срещу проверяваните лице С. и Т. Т. за престъпления на чл. 108, ал.1, т. 18 ЗОНПИ – чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 НК и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2 НК, но не е обосновал твърдения, че тази престъпна дейност е годна да генерира доход, нито пък е посочил данни, че тази възможност е реализирана в действителност. Посочил е, че към настоящия момент такава престъпна дейност не е установена по надлежния ред, доколкото образуваното досъдебно производството не е приключило, още по-малко е налице повдигнато обвинение и постановена влязла в сила присъда на наказателен съд, а също и че инкриминираното деяние е извършено за периода месец март 2017 г. до 14.02.2018 г. за ответника Т. Т. и за периода месец март 2017 г. до 01.03.2019 г. за ответницата С. Т., докато процесните придобивания преимуществено са извършени назад във времето - 2011 г., 2012 г., 2014 г., 2015 г., 2016г. /само четири от процесните 85 недвижими имоти са придобити през периода 2017 г. - 2018 г./, поради което нито правно, нито житейски е обоснована връзката на престъпната дейност по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НК, респ. чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2 НК с по-рано придобитите активи - няма твърдения и данни тази дейност да датира назад във времето в частност да засяга периода 2011 г. - 2012 г., 2014 г. - 2016 г.

В мотивите си въззивният съд е изложил, че подлежи на отнемане по реда на ЗОНПИ имущество, за което може да се направи обосновано предположение, че е незаконно придобито, а обоснованото предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Същевременно според § 1 т. 3 ДР ЗОНПИ "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имущество и нетен доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Според съда, в случая дали ще се възприеме виждането на ищеца, че несъответствието между имуществото на проверяваните физически лица и дружествата, чиито собственици на капитала са последните, е в размер на 1 103 317,14 лв. или установеното от съда несъответствие в размер на 483 453,37 лв., е без всякакво значение, тъй като и в двата случая същото е значително по смисъла па горепосочената разпоредба.

Въззивният съд е споделил виждането на първата инстанция, че наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице не е достатъчно, за да се постанови неговото отнемане. В тази връзка е посочил, че Европейският съд по правата на човека нееднократно е подчертавал в своята практика, че намесата на държавата в правото на гражданите на мирно ползване на собствеността си, за да е съвместима с чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС следва да е законна, а тя е такава, както е и в случая, когато се основава на законова норма, да преследва легитимни цели, каквато е пресичане на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, но освен това следва да бъде и пропорционална. Именно в светлината на принципа за пропорционалност според ЕСПЧ следва да бъде съобразено доколко имуществото, което се претендира да бъде отнето като такова, придобито от престъпно поведение би могло да бъде облага именно от това поведение.

Според съда, в случая престъпното поведение, за което ответниците са привлечени като обвиняеми, а именно укриване на ДДС в особено големи размери, принципно е от такова естество, което би могло да генерира значителни по размер доходи.

Посочил е, че в конкретния случай се претендира отнемане от ответниците Т. на 54 броя недвижими имота, всички закупени, както се твърди от ищеца и се установява по делото, в периода 2011 г. - 2016 г., както и сумата от "Ти Джи Козметикс" ООД от 38 000 лв., представляваща направени от С. и Т. Т. допълнителни парични вноски в дружеството и невърнати, което е сторено в периода 2012 г. - 2015 г. Доколкото това имущество е придобито преди началния период на инкриминираната дейност, станала повод за образуване на производството пред КОНПИ, въззивният съд е приел, че няма нито житейска, нито правна логика тази облага да е в резултат именно на тази дейност.

По отношение на сумата от 205 326,20 лв., която се иска да бъде отнета от Т. Т. и представляваща иззети лични средства от сейф в "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ползван от М. Т. Т., въззивният съд е приел, че тази сума съставлява неподлежащо на отнемане имущество, тъй като същата е открита в сейф на пълнолетната дъщеря на проверяваните физически лица, което е трето за производството по отнемане лице, без по делото да са налице данни ответниците да имат някаква съпричастност към тази парични средства, а обстоятелството, че Т. Т. е пълномощник на М. Т. е намерено за ирелевантно.

По отношение на сумата от 8 767 лв., която се иска да бъде отнета от Т. Т. и представляваща иззети лични средства при извършен обиск на 01.03.2019 г., сумата от 244 283,17 лв., която се иска да бъде отнета от С. Т. и представляваща иззети на 01.03.2019 г. лични средства от сейф в "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ползван от С. Т., както и по отношение на недвижим имот с идентификатор № ...., който се иска да бъде отнет от дружеството "Томи Арт Строй" ООД, закупен от същото през 2018 г. в периода на инкриминираната дейност, въззивният съд е намерил за недоказано наличието на законен източник на тези парични средства, съот. на вложените такива в придобития имот.

При тези съображения въззивният съд е направил извод, че по отношение на имуществото, за което не е установен законен източник за неговото придобиване, искът на КОНПИ се явява основателен и следва да бъде уважен, а по отношение на останалото имущество, за което в производството по делото не се доказа да има връзка с инкриминираната дейност на ответниците и да съставлява получена от нея облага, то искът на КОНПИ е неоснователен и следва да се отхвърли.

В касационната жалба на ищеца КОНПИ се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в обжалваните части, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1."Допустимо ли е при установено значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 ДР ЗОНПИ, въззивният съд без да изложи на анализ доказателствата по делото, възраженията и оплакванията, с които е сезиран във въззивната жалба да отрече наличието на пряка или косвена връзка между съответните имуществени обекти и конкретната престъпна дейност по чл. 108 ЗОНПИ?";

2."Налице ли е основателно предположение за косвена връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 108 ЗОНПИ и съответните имуществени обекти, за придобиването на които не е оборена презумпцията по чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ, при установено значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 ДР ЗОНПИ?";

3."Дължи ли въззивният съд произнасяне по оплакванията и възраженията, с които е сезиран във въззивната жалба, като обсъди събраните по делото релевантни доказателства в тяхната съвкупност?";

4."Длъжен ли е въззивният съд да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК?;

5."Конфискацията на незаконно придобито имущество, установено след производство по реда на ЗОНПИ, обвързана ли е с доказване на пряка връзка с инкриминираната дейност, т.е., че процесното имущество представлява облага от престъпление, за което са привлечени ответниците в качеството на обвиняеми, съгласно практиката на СЕС и решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ?";

6."За основателност на исковете за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по реда на ЗОНПИ задължително ли е доказване на връзка - пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност на проверяваното лице, според съдебната практика на СЕС и решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ?";

7."Конфискацията на незаконно придобито имущество при наличие на предвидените в ЗОНПИ предпоставки, съвместима ли е с чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС според решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ?";

8."За да бъде постановено отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата по смисъла на ЗОНПИ, когато предявеното спрямо ответниците обвинение е за извършени данъчни престъпления и изпиране на пари, следва ли да бъде извършена проверка за пропорционалност на намесата на държавата в правото на мирно ползване на притежанията на гражданите с оглед съвместимостта й с чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, съобразно § 2 от същия член: "не накърнява по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими.. за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби""?;

9. "Попадат ли е приложното поле на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС "укриването на данъци" и следва ли да се търси пропорционалност на мярката за отнемане на имущество при установено от съда несъответствие?";

10."Допустимо ли е съдът да въвежда допълнителни, непредвидени в специалния закон предпоставки за основателност на иска - доказване на пряка връзка между престъплението, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ, основание за извършване на проверка от КОНПИ при действащите изрични разпоредби на чл. 5, ал. 2, чл. 108, ал. 4 - ал. 5, чл. 153, ал. 5 и чл. 156, ал. 4 ЗОНПИ?".

Според касатора първите четири въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, следващите три - в противоречие с актовете на Конституционния съд на РБ и на Съда на Европейския съюз, също цитирани в изложението /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, а последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация.

В касационната жалба на ответниците Т. П. Т., С. Т. Т., "Томи Арт Строй" ООД и "Ти Джи Козметикс" ООД се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в обжалваните части, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1."Следва ли съдът, които разглежда искане за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата по реда на ЗОНПИ да изследва и установи причинно-следствена връзка между имуществото, за което се иска конфискация, и престъпното поведение/незаконна дейност на ответниците?";

2."Достатъчно ли е обоснованото предположение, за да се направи извод за незаконно придобито имущество?";

3."Какъв е обхватът на пропорционалността на намесата в правото на собственост чрез принудителното отнемане на имущество?".

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация КОНПИ, в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваните от насрещната страна части. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че част от повдигнатите от жалбоподателите въпроси с представените изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, са свързани с въпроса, по който е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение, а именно "Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?". Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение