Определение № 50502 от 14.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1940/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба против решение №649 от 04.05.2022г., постановено по гр.д. №965/2021г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №262031 от 29.12.2020г. по гр.д. №4948/2019г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Е. А. К. дължи на основание чл.535 ТЗ на Ц. М. М. сумата 175 140 лева по запис на заповед, издаден на 06.01.2010г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2017г. до изплащането, като ответницата е осъдена да плати и разноските по делото. Касаторката Е. А. К. намира, че въззивното решението е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствeните правила, както и необосновано. Твърди, че съдът в нарушение на процесуалния закон не й е дал възможност да установи твърденията си за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие, обосновано с кражба на подпис. Счита, че не са обсъдени наведените от нея възражения, не са анализирани всички доказателства, не са обсъдени възраженията относно каузалното правоотношение, като изводите на съда са необосновани. Моли да се отмени решението и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Допустими ли са свидетелски показания, които целят установяване/ доказване на наличие или липса на воля у издателя на менителничен ефект, в хипотезата на твърдяна кражба на подпис? Приложими ли са ограничения на допустимостта на свидетелските показания или направеното възражение за недействителност на волята обуславя задължение на съда да допусне провеждане на пълно доказване по повод на направеното възражение?; 2/ Как се установява наличие или липса на кражба на подпис, при липса на безспорно доказателство в тази насока, каквото е пресичането на текст с подписа; следва ли съдът да обсъди всички факти и обстоятелства, включително такива, които са извън изследвания документ, косвени доказателства, изявления на ищеца, отношения между страните, наличие или липса на намерение у издателя?; 3/ Основание ли е наведеното от ответника възражение за нищожност на ценната книга поради липса на воля за вменяване в доказателствена тежест на ищеца установяване на изложени от него самия твърдения в исковата молба и допълнителната искова молба за наличие на каузални отношения между страните, по повод на които е издаден менителничният ефект, респективно разпределяне на доказателствената тежест във вр. с чл.154 ГПК?; 4/ Основание ли са изложени от ответника възражения във връзка с наведено от ищеца наличие на каузално отношение, по повод на което е издаден процесният запис на заповед, за вменяване на съда на задължението за обсъждане и разглеждането им в производството?“- като поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата и ищец по делото Ц. М. М. оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Неоснователно е искането на касаторката Е. К., направено с молби от 08.02.2023г. и 15.03.2023г. за спиране или отлагане на делото поради наличие на висящо наказателно производство срещу Ц. М. М.. Касационното производство не подлежи на спиране в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, нито на отлагане. При постановяване на определението по чл.288 ГПК съдът преценява единствено наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, а при разглеждане на касационната жалба по същество е обвързан от наведените в нея оплаквания за допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касационният съд не събира нови доказателства, нито преценява настъпването на факти и обстоятелства след края на устните състезания във въззивното производство. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Ц. М. М. срещу Е. А. К. иск по реда на чл.422, във връзка с чл.415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 175 140 лева на основание запис на заповед, издаден на 06.01.2010г.,ведно със законната лихва от 16.08.2017г., въззивният съд приема за установено, че записът на заповед е редовен от външна страна и е настъпил посоченият в него падеж, на който сумата не е платена. Като съобразява, че защитата на ответницата се изчерпва с абсолютни възражения относно автентичността на ценната книга и нейната действителност, решаващият състав намира за неоснователно възражението за неавтентичност и нищожност на процесния запис на заповед поради неподписването му, респ. подписването му в хипотезата на „кражба на подпис“, кредитирайки изцяло на заключението на съдебно-графическата експертиза, прието в първоинстанционното производство. Като неоснователно отхвърля и възражението за нищожност на ценната книга поради противоречие с добрите нрави, като счита, че нищожна на това основание може да е само каузалната сделка, но не и абстрактната, респ. излага мотиви, че наличието на конкретно каузално правоотношение не е въведено от страните като част от предмета на спора. Решаващият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателката, че следва да бъде обсъдено наличието на каузално отношение, предвид заявените от ищеца твърдения в исковата молба и в допълнителната искова молба, като съобразява задължителните указния в т.17 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС относно предмета на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед. Приема, че в случая нито една от страните не е твърдяла наличие на каузално отношение във връзка с процесния запис на заповед, напротив – в молба от 23.01.2020г. ищецът изрично заявява, че не твърди наличие на такова. В тази хипотеза ищецът няма задължение да установява каузалната причина за издаване на записа на заповед, а единствено редовността на ценната книга от външна страна и изискуемостта на вземането. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, като няма основание да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на поставените от касатора правни въпроса не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са обуславящи изхода на спора, съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Първите два въпроса /обединени по т.1 от изложението/ изобщо не са обсъждани от въззивния съд и не са формирали решаващите му изводи. Видно от определението по чл.267, ал.1 ГПК съставът на САС е оставил без уважение искането за допускане на гласни доказателства, но поради тяхната недопустимост с оглед ограниченията в процесуалния закон, в каквато връзка са поставените въпроси, а с оглед преценката на съда, че са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство. Въпросите, включени в т.2, са поставени общо и абстрактно, като отговорът може да бъде само хипотетичен и твърде общ, което изключва преценката му като значим за изхода на конкретното дело. Последните два въпроса, включени в т.3, не са поставени коректно, тъй като не кореспондират с мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са основани на твърдението на касаторката за „наведено от ищеца наличие на каузално отношение, по повод на което е издаден процесният запис на заповед“. Решаващият състав е приел точно обратното – че страните изрично са заявили, че не твърдят наличие на каузално правоотношение. По отношение на поставените въпроси не е обосновано и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като само е цитирана правната разпоредба, без да е аргументирано значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на спора касаторката следва да заплати на адв.В. В., САК сумата 6 038.40 лева- адв.възнаграждение с ДДС, на основание чл.38, ал.2 ЗА. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд