Определение № 1411 от 21.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 706/2026 г.

на 24.10.2024г. в 15. 56 часа, на 25.10.2024г. пратката е била експедирана и на 28.10.2024г. е била доставена на адреса на получателя. Като свидетел е бил изслушан Т. Л., адвокатски сътрудник на адвокатите - пълномощници на „Витоша Ауто“ ЕООД в производството. Свидетелят е описал действията по получаване на жалбата от изготвилия я адвокат и нейното изпращане от него по пощата. Пощенската пратка била подадена на 23.10.2024г., преди 17 часа, в пощата на [населено място] поради това, че тази в [населено място], където се намирал адвокатът, изготвил жалбата, не работела, както самият адвокат уведомил свидетеля. Като отишли в пощенската станция заедно с друго лице, с чийто автомобил се возили, свидетелят надписал плика. В пощата били взети данните на другото лице, тъй като свидетелят не носил лична карта. Услугата струвала 2 лева и нещо, които свидетелят платил, като не си спомнял да е взел документ за това (мислел, че не). Направил снимка на плика с положения отпечатък от клеймо. Снимката не е била показана на съда при разпита, тъй като мобилният телефон на свидетеля, както той посочил, се ремонтирал. При разпита на свидетеля Л. от името на „Витоша Ауто“ ЕООД е било заявено, че се представя направената снимка на плика с положения печат и тя е представена с молба по делото от 18.03.2025г. Относно снимката, приложена към молбата, въззивният съд е посочил, че няма да бъде ценена от съда, тъй като не е събрано по реда на ГПК доказателствено средство. От „Витоша Ауто“ ЕООД не е било поддържано, а е било отречено да е запазена разписка в удостоверение на препоръчаното изпращане на пратката. По делото като свидетел на С. И. К. е била допусната служителка в пощенската станция в [населено място], но в последствие страната се е отказала от този свидетел. От него е било представено писмено изявление, че процесната пратка е била приета и обработена на 24.10.2024г. Съгласно изслушаната в частното въззивно производство съдебна документно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице, специалист в областта на криминалистическото изследване на документи в Центъра за експертни криминалистични изследвания към НИК-МВР, отпечатъкът от пощенско клеймо в централната част на задната страна на плика (с дата „23.10.2024г., 17 ч.“), с който е била подадена въззивната жалба на „Витоша Ауто“ ЕООД, е бил положен от клеймото на пощенската станция в [населено място]. Констатирани са били съвпадащи общи и частни признаци с другия отпечатък върху предната част на плика. Разликата е била единствено в датите. Вещото лице е работило въз основа на пощенското клеймо на ПС София 52 – [населено място] и книга за клеймата в пощенската станция, съдържащи контролни отпечатъци, направени при всяка смяна на цифровата информация в тях (за дата и час), три пъти на ден. Също в хода на частното въззивно производство е бил изискан от „Български пощи“ ЕАД фискален документ, удостоверяващ заплащане на услугата, извършена във връзка с пощенската пратка с баркод RPS1252000IU47. Съгласно представения с отговора системен бон за пратката е била платена сумата от 2.05 лева, като датата на документа е била 24.10.2024г., 15. 58 часа. В хода по същество от името на С. И. К. е било заявено, че частната жалба е неоснователна. Акцентирано е било върху изпратените от „Български пощи“ ЕАД писма, представения системен бон, както и върху отпечатъка върху предната страница на плика, с който е била изпратена жалбата (дата 24.10.2024г.), за която вещото лице е потвърдило, че е от пощенското клеймо на пощенската станция Световрачене. „Витоша Ауто“ ЕООД е поддържало основателност на жалбата, основно по съображения за поставения отпечатък от датно клеймо от 23.10.2024г., съответстващ на клеймото на пощенската станция и на контролните отпечатъци. Пощенското клеймо установява датата на приемане на пощенската пратка по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУ, без значение на коя страна на плика е поставено.Удостоверяването на друга дата на приемане на пратката (24.10.2024г.) не е можело, според страната, да води до негативни за нея последици. С определение № 120 от 15.01.2026г. по ч.гр.д. № 245/2025г. на Апелативен съд – София частната жалба на „Витоша Ауто“ ЕООД е била оставена без уважение, тъй като въззивната жалба е била подадена на 24.10.2024г. и е просрочена. Съображенията са били, че върху плика с въззивната жалба са били сложени две датни клейма с различни дати, поради което не можело да се установи датата на подаване на въззивната жалба. Така датата е следвало да се установи с приетия по делото и неоспорен от страните системен бон от 24.10.2024г., удостоверяващ заплащането на предоставената услуга. Системният бон удостоверявал заплатена цена за услугата от 2.05 лева на 24.10.2024г., поради което показанията на свидетеля Т. Л. относно предаването на пратката и заплащането на услугата на 23.10.2024г. не са били кредитирани. За недостоверни са били приети показанията на свидетеля и в частта, че пощенската станция в [населено място] не работела. Въззивният съд е посочил, че е извършил справка на официалните сайтове на пощенските станции и е констатирал, че и тази в [населено място] и тази в [населено място] приключват работа по едно и също време, т.е. щом едната станция е била затворена, е била затворена и другата, тъй като минало 17 часа. За показанията на разпитания свидетел е било посочено още, че са заинтересовани. При тези установени обстоятелства четвърти, пети, шести, седми и осми от въпросите на касатора не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те не съответстват на мотивите на въззивния съд, съответно не са правни въпроси от значение за изхода на делото съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни производства по чл. 274, ал. 3 от ГПК. По-конкретно четвърти, пети и шести от въпросите са относно пречките при упражняване на процесуални права, които не се дължат на пропуски на страните. Въпросите са във връзка с доводите на касатора, че различните дати върху отпечатъците от клейма върху плика, с който е била изпратена жалбата, не могат да се разглеждат във вреда на страната, подала жалбата. Изводите на въззивния съд обаче са други – че при сложените върху плика две датни клейма (с различни дати) се налага установяване на датата на подаване на въззивната жалба с други доказателства. Същото е по отношение на седми и осми от въпросите (дали снимка е доказателствено средство съгласно ГПК). Въззивният съд е счел изобщо за неотносимо обстоятелството дали снимка на пощенския плик с въззивната жалба е правена. Относим, според съда, е бил фактът на поставените два отпечатъка, съдържащи различни дати (23.10.2024г. и 24.10.2024г.). Първите три от въпросите на касатора, по същество идентични, относно задължението на въззивния съд да се произнесе по твърденията, оспорванията, възраженията и доводите на страните, в контекста на задълженията на този съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в частната касационна жалба оплаквания относно допуснати от състава на Апелативен съд - София процесуални нарушения, отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Удовлетворено е и допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато. Въззивният съд се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно тази практика при произнасянето си въззивният съд е длъжен да обсъди релевантните факти, относимите и допустими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по доводите и възраженията на страните. Тези процесуални задължения на съда, израз на състезателното начало и равенството на страните в процеса, са изцяло относими и към частното производство по чл. 274, ал. 2 от ГПК. В това производство, по правило, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не намират приложение, а съдът сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо (Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС). В случая от състава на Апелативен съд - София не е обсъден доводът на касатора, поддържан в частното въззивно производство, за значението на отпечатъка, поставен в централната част на задната страна на плика, с който е била изпратена въззивната жалба на „Витоша Ауто“ ЕООД, съответно, че този отпечатък е съдържал датата „23.10.2024г., 17 ч.“. Не е била обсъдена и приложимостта на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУ, на която се е позовал касаторът. Поради това въззивното определение, с което е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба на „Витоша Ауто“ ЕООД, е постановено при нарушение на процесуалния закон, изискващ обсъждане на доводите и възраженията на страните. Определението е и необсновано (неправилно) съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Не е имало основание за връщане на въззивната жалба като просрочена по реда на чл. 262, ал. 1, т. 1 от ГПК Отпечатъкът в централната задна част на плика, с който е била подадена въззивната жалба на „Витоша Ауто“ ЕООД, е съответствал напълно на клеймото в пощенската станция на [населено място], както и на контролните отпечатъци, полагани в специалната книга на пощенската станция в селото. Той не е бил нечетлив, нито обстоятелствата във връзка с полагането му са били противоречиви. Клеймата в пощенската станция са имали възможност за ежедневна смяна на цифрите в средната част, показващи датата и часа. Цифровата информация в тях по правило е отговаряла на съответната дата и час, което означава, че отпечатъкът върху процесната пощенска пратка е бил положен на посочената дата (23.10.2024г.) при представянето й (плик с въззивната жалба) в пощенската станция. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПУ пощенските услуги включват, освен другото, приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки, а самото приемане съставлява дейност на пощенските оператори по получаване на пощенските пратки, подадени от подателите в точката на доставяне (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПУ). Така фактическите действия по предаването на пощенската пратка и приемането й за пренасяне и доставяне поставят началото на предоставяната от пощенския оператор („Български пощи“ ЕАД) услуга, към която са приложими, съгласно чл. 21 от ЗПУ, общи условия. Фактическото действие по предаването съставлява описаното в разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК „изпращане по пощата“, еквивалентно, според процесуалния закон, на подаване на съответния документ пред съда. Така от поставения върху плика отпечатък се установява, че въззивната жалба на „Витоша Ауто“ ЕООД е била изпратена по пощата на 23.10.2024г. и макар да е постъпила в Софийски градски съд на 28.10.2024г., срокът за подаването й, изтичащ на 23.10.2024г., е бил спазен. Фактическото предаване на пратката на 23.10.2024г. в случая не се опровергава от останалите обстоятелства и доказателства по делото. Напротив, потвърждава се от показанията на свидетеля Т. Л.. Тези показания не могат да бъдат изключени единствено поради качеството на свидетеля адвокатски сътрудник, нито противоречат на поставения върху плика дигитален баркод (от 24.10.2024г.), отпечатъка от клеймо от тази дата (на челната страница на писмото), на системния бон (от 24.10.2024г.) и писмата на „Български пощи“ ЕАД. Посочените доказателства установяват единствено издаването на документ за приетото плащане и извършени действия в съответствие с програмния продукт на „Български пощи“ ЕАД за приемане, обработване и доставяне на пощенски пратки. Това е било на 24.10.2024г., но хронологично по-рано (23.10.2024г.) е имало фактическо приемане на пощенската пратка на „Витоша Ауто“ ЕООД. Всъщност самият свидетел е дал показания, че за платената сума от 2.05. лева за пощенската услуга той не е получил документ, което е индикация за издаването му в по-късен момент. Нито плащането на услугата, нито електронното й описване при пощенския оператор предпоставят приемането на пощенската пратка по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУ. В този смисъл е и практиката на ВКС, споделяна от настоящия съдебен състав. Фактът, че на посочената в датното клеймо дата пратката не е било регистрирана в програмно приложение на „Български пощи“ ЕАД, доколкото не се дължи на пропуск на самата страна, не може да се яви пречка за упражняване на процесуалните й права (определение № 37 от 09.01.2024г. по ч.т.д. № 1316/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Изводите на въззивния съд, че пощенските станции в [населено място] и [населено място] имали еднакво работно време и щом едната била затворена, била затворена и другата, са напълно необосновани и не могат да доведат до извод за недостоверност на показанията на свидетеля Л.. По делото не са събрани никакви доказателства, че към 17.00 часа на 23.10.2024г. пощенската станция в [населено място] фактически е работила, нито че тази в [населено място] е била затворена. С. И. К. се позовава на постъпилите по делото писмени обяснения на служителка в пощенската станция в [населено място], но те са частен удостоверителен документ без обвързваща съда доказателствена сила, при което не могат да се счетат за решаващи относно факта на приемането и обработването на пощенската пратка. Разпит на служителката като свидетел е бил допуснат от въззивния съд, но от това доказателствено средство самата страна се е отказала. Страната се позовава още на Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и подобряването на качеството на услугите. Директивата е имала за цел да гарантира на общностно ниво универсалните пощенски услуги, обхващащи минимален набор от услуги с определено качество, които да се предоставят във всяка от държавите членки на достъпна цена в полза на всички потребители. Установени са били общи правила за предоставяне на универсални пощенски услуги. По вид тези услуги съответстват на посочените в националния Закон за пощенските услуги, включително относно значението на посочената в него „точка за достъп“, описана в директивата като помещения, където клиентите могат да оставят пощенски пратки в обществена пощенска мрежа (член 2 от Директива 97/67/ЕО). От Директивата не могат да бъдат изведени никакви ограничения относно относимите и допустими доказателства, установяващи изпращането на пратка, и в този смисъл съдържанието й не оставя място за разумно съмнение. Съгласно практиката на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз по дело С-545/17 (ECLI:EU:С:2019:260)) процесуален документ, изпратен по пощата до съд, представлява пощенска пратка и свързаната с него услуга е пощенска услуга. Не е отречена, а е потвърдена възможността националното законодателство на държава членка да предвижда изпращането на документа в пощенската станция на доставчика на универсална услуга да е еквивалентно на подаване на документите пред съответния съд. Посочените от името на С. И. К. решения на Съда на Европейския съюз (Court of Justice и General court) не се представят по делото, нито могат да бъдат намерени на страницата на Съда. Напротив, решенията на този съд с такова описание по номер на делата касаят различни въпроси и не са по приложението на Директива 97/67/ЕО. Така не се установява тълкуване на СЕС, че моментът на изпращане е моментът, когато пощенският оператор въведе пратката в своята цифрова информационна система, след като приеме плащане. Както се посочи, такова тълкуване не може да бъде изведено и от Директивата. Обжалваното въззивното определение следва да бъде отменено, с връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия – администриране на въззивната жалба на „Витоша Ауто“ ЕАД.